Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 30.04.2010 година, постановено по гр. дело № 3895 по описа на В. районен съд за 2009 година, предявените от „ТКМ 2.”-О., гр. С. против „Р. И. К. БИ”-О., гр. В.Т. искове, с които по реда на чл. 422 от ГПК се претендира да се приеме за установено спрямо ответното дружество, че дължи на ищеца сумата от 3 744 лв., втора и трета част от цена по договор за провеждане на консултантска програма за подготовка за сертификация по ISO 9001, сумата от 1 224,73 лв., неустойка за забава в плащането на договорената цена за времето от 25.11.2005 година до 23.09.2009 година, законна лихва върху първото вземане и разноските, направени в заповедното производство по частно-гр.дело № 3251 по описа на В. районен съд за 2009 година в размер на 99,50 лв., са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Без разглеждане е оставен искът за сумата от 735,41 лв. неустойка за забава в плащането на последната част от цената по същия договор от 1 440 лв. за времето от 26.01.2006 до 23.09.2009 година на основание приета от първостепенния съд процедурна недопустимост на претенцията. В тежест на дружеството-ищец е възложено заплащането на направените от ответника разноски. Решението е обжалвано от „ТКМ 2.”-О., гр. С. вцялост с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо исковите претенции, според заявеното. Позовава се на погрешна преценка на събраните по делото доказателства. В разрез с приложените документи първостепенният съд дал вяра на разпитания свидетел. Показанията му били в пряко противоречие с протокол от 17.11.2005 година, установяващ извършването и приемането без забележки на извършената по договора от въззивника услуга. Претендира разноските за две инстанции. Ответникът по жалбата - „Р. И. К. БИ”-О., гр. В.Т. - излага доводи за безпорочност на атакуваното решение. Претендира разноски за второинстанционното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: По реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с правно основание чл.79, ал.1 във връзка с чл. 266, ал.1 от Закона за задълженията и договорите. Ищцовата страна - „ТКМ 2.”-О., гр. С. - излага в исковата си молба, че с ответното дружество на 27.10.2004 година сключили договор за провеждане на консултантска програма за сертификация ISO 9001 срещу дължимо от ответника възнаграждение общо в размер на сумата от 4 800 лв., платимо на три части. Ищецът изпълнил договорните си задължения, дружеството-ответник приело извършената работа, но заплатило само първата вноска от уговореното възнаграждение. По реда на настоящото производство претендира да се приеме за установено, че ответникът дължи сумата от 3 744 лв., втора и трета част от цена по договор за провеждане на консултантска програма за подготовка за сертификация по ISO 9001, сумата от 1 224,73 лв., неустойка за забава в плащането на договорената цена за времето от 25.11.2005 година до 23.09.2009 година, сумата от 735,41 лв. неустойка за забава в плащането на последната част от цената по същия договор от 1 440 лв. за времето от 26.01.2006 до 23.09.2009 година, законна лихва върху първото вземане и разноските, направени в заповедното производство по частно-гр.дело № 3251 по описа на В. районен съд за 2009 година в размер на 99,50 лв. Ответната страна – „Р. И. К. БИ”-О., гр. В.Т. - оспорва исковете с възражения, свеждащи се до това, че предвидената по процесния договор услуга била разделена за изпълнение на три етапа, съответствуващи на вноските за заплащането й. От тях, и то неточно, ищецът изпълнил само първия етап. Заради неиþпълнението на останалата част от непаричната по договора престация, възнаграждение не се дължало. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от обясненията на страните и приложения по делото договор от 27.10.2004 година, че са постигнали съгласие срещу възнаграждение от 4 800 лв., невключващо данък добавена стойност, ищецът да изпълни провеждане на консултантска програма за подготовка за сертификация ISO 9001. Предвиди ли са изпълнение на три етапа и съответстващо на всеки заплащане на част от възнаграждението. Няма спор, че процесните втора и трета част от договорената сума не са платени от ответника. На 27.10.2005 година страните са предвидили удължаване на срока на изпълнение на задълженията на ищеца поради необходимост от допълнително време за изграждане и внедряване на системата за управление на качеството – анекс от посочената дата. На 17.11.2005 година ищецът е отчел първия етап от изпълнението на услугата по процесния договор. Работата е приета, а по твърденията в исковата молба – и заплатена. Липсват доказателства за изпълнение на непаричното по договора задължение в останалата му част или за погасяването му по друг способ. Изложената фактическа обстановка налага извод за неоснователност и недоказаност на предявените искове. Постановява решение в посочения смисъл, водим от следните съображения. По исковете за възнаграждение: По делото е установен перфектен откъм валидност договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД с предмет описаната в исковата молба услуга и възнаграждение, платимо на три части, при приемане на всеки етап от предвидената работа. Голословно и в разрез с доказателствата по делото е ищцовото твърдение да е изпълнил задълженията си, щото да претендира възнаграждение. Приложените документи сочат изпълнение единствено на първата част от възложеното. Тази част и платеното за нея възнаграждение не са предмет на исковите претенции и затова не могат да бъдат взети предвид при решаване на спора. Правото да се търси възнаграждение законът свързва с приемане на извършената работа. След като ищецът не е доказал да е приключил с договорените втори и трети етап от услугата, не е възникнало и задължението на ответника да приеме извършеното. Още по-малко задължението по чл. 266, ал.1 от ЗЗД да заплати уговореното възнаграждение. В този смисъл искът е недоказан, при събраните доказателства – неоснователен, и следва да се отхвърли вцялост. Доводите на ищеца-въззивник са неоснователни. Протоколът от 17.11.2005 година, на който гради тезата си за дължимост на исковите суми, се отнася само и единствено за коментирания вече първи етап от изпълнението на непаричната престация. От датите на останалите приложени по делото документи е видно, че се отнасят също за този първи етап. Както е изтъкнал и ответникът в становището си по същество, анексът от 27.10.2005 година сочи неизпълнение на задълженията по изграждане и внедряване на системата за управление на качеството, явяваща се втори етап от възложената работа. Протоколът от 17.11.2005 година не третира този втори етап. Липсват каквито и да било данни за изпълнение и на третия. Не може да бъде споделено и виждането за погрешна преценка на доказателствата от страна на първостепенния съд. Освен че заради въззивния характер на второинстанционното производство тази преценка няма правна стойност, до застъпения от районния съд извод се стига не толкова от показанията на разпитания свидетел, колкото от коментираните вече по-горе документи. По иска за неустойка от 1 224,73 лв. за времето от 25.11.2005 година до 23.09.2009 година: Според клаузите на процесния договор, неустойката е уговорена за забава в изпълнение на задълженията на страните. Договорът е двустранен и поради това, за да изпадне ответникът в забава, следва ищецът да е изпълнил задължението си, ответникът да е приел извършената работа и след покана да не е платил по причина, за която отговоря. Липсата на изпълнение от страна на ищеца елимÞнира възможността в негова полза да възникне неустоечно вземане. Искът е неоснователен и следва да се отхвърли. По иска за неустойка в размер на 735,41 лв., претендирана върху сумата от 1 440 лв. за времето от 26.01.2006 година до 23.09.2009 година: В тази част производството е по реда на чл. 278 от ГПК, защото първостепенният съд е отказал да разгледа по същество исковата претенция. За да постанови този си отказ, приел е, че вземането за неустойка не е предмет на заповедното производство, а нормата на чл. 422 от ГПК определяла обективните предели на исковото производство, провокирано от възраженията на ответника по чл. 415 от ГПК. Направеният извод е в разрез със закона – чл. 124 във връзка с чл. 422 от ГПК. Текстът на нормата, задължаваща заявителя да предяви иск при възражение на длъжника в заповедното производство, нито ограничава съвместно предявяване и на други искови претенции, нито дерогира общия принцип на чл. 124 от ГПК. Решението в коментираната част, по същината си определение, следва да бъде отменено, а делото върнато за разглеждане на спора по същество при преценка на две важни процедурни предпоставки: дали настоящото решение е влязло в сила досежно исковете за възнаграждение и ако не е – налага ли се спиране на производството по претенцията за неустойка, и второ - доколко установителният иск за неустойка в размер на 725,41 лв. е допустим, след като ищецът има право на осъдителен иск за това си вземане, твърдейки, че е възникнало. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК сочат, че ответникът по жалбата има право на разноски за второинстанционното производство, по делото доказани като сума от 200 лв., възнаграждение да един адвокат. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Потвърждава, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 30.04.2010 година, постановено по гр. дело № 3895 по описа на В. районен съд за 2009 година в частта, с която предявените от „ТКМ 2.”-О., гр. С. против „Р. И. К. БИ”-О., гр. В.Т. искове, с които по реда на чл. 422 от ГПК се претендира да се приеме за установено спрямо ответното дружество, че дължи на ищеца сумата от 3 744 лв., втора и трета част от цена по договор за провеждане на консултантска програма за подготовка за сертификация по ISO 9001, сумата от 1 224,73 лв., неустойка за забава в плащането на договорената цена за времето от 25.11.2005 година до 23.09.2009 година, законна лихва върху първото вземане и разноските, направени в заповедното производство по частно-гр.дело № 3251 по описа на В. районен съд за 2009 година в размер на 99,50 лв., са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 30.04.2010 година, постановено по гр. дело № 3895 по описа на В. районен съд за 2009 година в частта, с която предявеният от „ТКМ 2.”-О., гр. С. против „Р. И. К. БИ”-О., гр. В.Т. иск за неустойка в размер на 735,41 лв., претендирана върху сумата от 1 440 лв. за времето от 26.01.2006 година до 23.09.2009 година е оставен без разглеждане и производството по делото е прекратено. Връща делото в тази част на В. районен съд за разглеждане на спора по същество в отменената част при спазване на указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. Осъжда „ТКМ 2.”-О., гр. С. да заплати на „Р. И. К. БИ”-О., гр. В.Т., сумата от 200 / двеста/ лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните. Председател: Членове: |