№ 3867
гр. София, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Теодора Иванова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова А.а
като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело
№ 20231100501222 по описа за 2023 година
За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №10236 от 20.09.2022г., постановено по гр.дело №35663/2021г. по
описа на СРС, І Г.О., 29-ти състав, е отхвърлен предявения от Л. Г. М., с ЕГН
**********, срещу „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с
правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че ищцата - Л. Г. М., с
ЕГН **********, не дължи на ответника - „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, следните
суми: сумата от 2770.07 лв., главница по договор за потребителски паричен кредит
№PLUS01260215/11.09.2008г., както и сумата от 902.41 лв., възнаградителна лихва за
периода от 30.09.2012г. - 30.12.2013г., за които суми е издаден на 29.08.2013г.
изпълнителен лист по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, въз
основа на който е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ
А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС. С решението е осъдена Л. Г. М., с
ЕГН **********, да заплати на „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, на основание чл.78,
ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100 лв., юрисконсултско възнаграждение.
Постъпила е въззивна жалба от ищцата - Л. Г. М., с ЕГН **********, чрез
процесуален представител адв.И. Н., с която се обжалва изцяло решение №10236 от
20.09.2022г., постановено по гр.дело №35663/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 29-ти
състав, с което е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.439 от ГПК, като са
инвокирани доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебния
акт, като постановен в нарушение на материалния закон и при неправилен анализ на
събраните по делото доказателства. Поддържа се, че първоинстанционният съд
неправилно е приел, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, издаден на
1
29.08.2013г. по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, въз основа
на който е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с
рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС, не са погасени по давност и на това
основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно основание
чл.439 от ГПК. Твърди се, че по образуваното изпълнително дело не са извършвани
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността – изпратените запорни
съобщения, съответно насрочените описи и оценка на движими вещи, не са довели до
прекъсване на давността, тъй като не са извършени реално. Поддържа се още, че не са
извършвани изпълнителни действия от страна на взискателя за период по-голям от две
години, поради което са настъпили предпоставките на чл.433, ал.1 т.8 от ГПК. В тази
връзка се излага, че извършените изпълнителни действия след настъпилата перемция
не са годни да прекъснат давността досежно процесните вземания, съответно следва да
се счита, че давността не е спирана и прекъсвана и същата е изтекла към датата на
подаване на исковата молба в съда – 22.06.2021г., което е основание за уважаване на
предявения иск. По горните съображения моли съда да постанови съдебен акт, с който
да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи изцяло
предявения отрицателен установителен иск като основателен и доказан. Претендира
присъждане на разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Процесуалният
представител адв.И. Н. претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за осъществена безплатна правна помощ на въззивника пред
въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна – ответник - „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, чрез
процесуален представител юрисконсулт Н.В., с приложено пълномощно, взема
становище за неоснователност на подадената въззивна жалба. Твърди се, че
постановеното съдебно решение е законосъобразно, съдът е обсъдил всички
релевантни по делото факти и обстоятелства и въз основа на тях и след като е
приложил правилно материалния закон и се е съобразил с трайно установената съдебна
практика е обосновал правилен извод, че вземанията, предмет на изпълнителен лист,
издаден на 29.08.2013г. по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав,
въз основа на който е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на
ЧСИ А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС, не са погасени по давност и
на това основание е отхвърлил предявения отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК. По изложените съображения моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди обжалваното първоинстанционното решение като
правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Предявен е от Л. Г. М., с ЕГН **********, срещу „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******,
отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост
като погасени по давност на 1/2 част от сумите /уточнение направено с депозирано
становище от 17.06.2022г./, предмет на издаден изпълнителен лист на 29.08.2013г. по
ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, с който наследодателят й
И.Б.М. е осъден да заплати на „БНП П.П.Ф.“ ЕАД суми, произтичащи от договор за
потребителски паричен кредит №PLUS01260215/11.09.2008г., и въз основа на който
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №20138500401252 по описа на
ЧСИ А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и район на действие СГС, като в хода на
изпълнителното производство взискателят - „БНП П.П.Ф.“ ЕАД е прехвърлил
вземанията си с договор за цесия от 22.04.2016г. на „К.И.И. БГ” ЕАД, който е
конституиран като взискател по образуваното изпълнително дело.
2
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата
обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд.
Пред настоящата инстанция не са ангажирани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2
и ал.3 от ГПК, които да променят установената от първоинстанционния съд фактическа
обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се
установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.
Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС, обосноваващи
окончателен извод за неоснователност на предявения от Л. Г. М., с ЕГН **********,
срещу „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, отрицателен установителен иск с правно
основание чл.439 от ГПК за недължимост като погасени по давност на 1/2 част от
сумите, предмет на изпълнителен лист, издаден на 29.08.2013г. по ч.гр.дело
№21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, въз основа на който е образувано
изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 в КЧСИ и
район на действие СГС. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което
съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност.
Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на
първоинстанционното решение решаващи изводи за неоснователност на предявения от
Л. Г. М. срещу „К.И.И. БГ” ЕАД иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК, като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Доводите в жалбата са изцяло неоснователни. Във връзка с
изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:
В случая с подадената искова молба ищцата – въззивник в настоящото
производство, оспорва дължимостта на 1/2 част от сумите, предмет на изпълнително
дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, с район на
действие СГС, което обуславя правната квалификация на иск като такъв по чл.439
ГПК. Процесното изпълнително дело е образувано на основание изпълнителен лист,
издаден на 29.08.2013г. по влязла в сила и подлежаща на изпълнение заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на
3
СРС, ІІ Г.О., 54 състав. Настоящият състав намира, че в случая относно вземанията,
предмет на изпълнителен лист, издаден на 29.08.2013г. на основание влязла в сила и
подлежаща на изпълнение заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, е приложима
нормата на чл.117, ал.2 ЗЗД и давностният срок е 5 години. До този извод съдът
достига, тъй като заповедите за изпълнение се ползват със стабилитет, тъй като след
влизането им в сила имат същият краен ефект на окончателно разрешен правен спор,
както силата на присъдено нещо по влязло в сила съдебно решение. В този смисъл е
трайно установената съдебна практика - постановено по реда на чл.290 ГПК решение
№37/24.02.2021г. по гр.дело №1747/2020г. на ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "По
делото не е отчетено също, кога е влязла в сила заповедта за изпълнение, тъй като от
изтичането на срока за възражение, когато влиза в сила на заповедта за изпълнение,
започва да тече 5-годишната давност за вземанията, установени със сила на пресъдено
нещо" както и определение №214 от 15.05.2018г. на ВКС по ч.гр.д. №1528/2018 г. на
ВКС, Г.К., IV Г.О., съгласно което "Влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение.". В същия
смисъл са и определение №480 от 27.07.2010г. на ВКС по ч.гр.д. №221/2010г., IV Г.О.,
Г.К., определение №443 от 30.07.2015г. на ВКС по ч.т.д. №1366/2015г., II Т.О.,
Т.К.; определение №576 от 16.09.2015г. на ВКС по ч гр.д. №4647/2015г., IV Г.О.,
Г.К.; определение №480 от 19.07.2013г. на ВКС по ч.гр.д. №2566/2013г., IV Г.О., Г.К..
По горните аргументи се налага извода, че по отношение на процесните вземания,
предмет на изпълнително дело №20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 на
КЧСИ, с район на действие СГС, се прилагат правилата на общата петгодишна давност
по чл.110 от ЗЗД, както и са приложими основанията за прекъсване и спиране на
давността, уредени в чл.115 и чл.116 от ЗЗД. В случая изпълнителното основание е
влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, но доколкото по делото липсват
данни за по-ранна дата на влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК,
настоящият състав споделя изводът, направен от СРС, че това е датата на издаване на
изпълнителния лист - 29.08.2013г., от който момент започва да тече 5-годишния
давностен срок досежно вземанията, предмет на принудителното изпълнение.
В конкретната хипотеза е спорен въпроса дали след като е било образувано изп.дело
№20138500401252 по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, с район на действие
СГС, са настъпили обстоятелства по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД за прекъсване на
давностния срок относно валидно възникналите вземания, предмет на изп.лист,
издаден на 29.08.2013г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
постановена по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав.
Според решаващият състав, разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, съгласно която,
ако взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява, цели да стимулира взискателя
или съдебния изпълнител да бъдат активни. Предвиденият в разпоредбата преклузивен
срок тече от образуване на изпълнителното дело, който е началният момент, от който
взискателят може да иска извършване на изпълнително действие по смисъла на т.10
от ТР №2/2013г. от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С
предприемането на изпълнителни действия започва да тече нов двугодишен срок
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в който следва да се извърши ново изпълнително действие, за
да се запази висящността на изпълнителното производство. В конкретния случай се
установява, че процесното изпълнително дело е образувано с разпореждане от
01.10.2013г. като в молбата за образуване взискателят е възложил в съответствие с
4
разпоредбата на чл.18, ал.1 от Закона за частните съдебни изпълнители на
съдебния изпълнител да извършва всички действия. По образуваното
изпълнително дело са извършени следните изпълнителни действия – съдебният
изпълнител е изпратил запорни съобщение за налагане на запор върху банкови
сметки на длъжника, като запорни съобщения са изпратени до всички търговски
банки в страната на 04.10.2013г.. По изпълнителното дело са налице данни, че
съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество за 01.10.2015г.,
след посочената дата е постъпила молба на 16.06.2016г. от „К.И.И. БГ” ЕАД, в която
се прави искане да бъде конституиран като взискател, като се легитимира като носител
на вземанията, предмет на изп.лист, издаден на 29.08.2013г. въз основа на който е
образувано изпълнителното дело, на основание договор за покупко-продажба на
вземания от 22.04.2016г., с който „БНП П.П.Ф.“ ЕАД му е цедирала в неговата цялост,
заедно с всички привилегии, обезпечения и други принадлежности, включително
изтекли лихви, вземането си от длъжника - И.Б.М., като в същата молба е направено
възлагане в съответствие с разпоредбата на чл.18, ал.1 от Закона за частните съдебни
изпълнители на съдебния изпълнител на всички действия. По изпълнителното дело са
налице данни, че съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество за
04.04.2017г., след което е била подадена молба на 09.06.2017г. от взискателя за
налагане на възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот. Съдебният
изпълнител е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника - И.Б.М., като запорното съобщение е получено от „Банка Пиреос
България“ АД на 11.12.2017г. . По изпълнителното дело са налице данни, че
съдебният изпълнител е насрочил опис на движимо имущество за 08.05.2018г.,
както и че е изпратил запорно съобщение за налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника - И.Б.М., като запорното съобщение е получено от „Банка Пиреос
България“ АД на 03.04.2018г.. По делото е постъпила още от взискателя - „К.И.И.
БГ” ЕАД молба на 05.07.2019г., в която се прави искане за извършване на опис,
оценка и публична продан на движими вещи на длъжника. Съдебният изпълнител е
насрочил опис на движимо имущество за 30.10.2019г.. Постъпила е на 16.03.2021г.
молба от взискателя - „К.И.И. БГ” ЕАД за конституиране на наследниците на
длъжника, който е починал в хода на изпълнителното производство. Изпратени са
призовки за доброволно изпълнение до Л. Г. М. и К.И.М., конституирани като
длъжници по изпълнителното дело, на мястото на техния наследодател - И.Б.М.,
починал на 09.11.2020г.. Съдебният изпълнител е изпратил на 07.06.2021г. писма до
Началника на пътна полиция КАТ-СДВР за изпращане на данни дали има
регистрирани на името на наследниците на длъжника МПС с оглед предприемане на
изпълнителни действия спрямо тях.
На следващо място съдът намира да посочи, че по отношение на последиците от
образуването на изпълнително производство в контекста на института на
погасителната давност, са постановени ППВС №3/18.11.1980г. и ТР №2/26.06.2015г. по
тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно даденото с ППВС №3/1980г.
тълкуване образуването на изпълнителното производство прекъсва давността, като по
време на изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност. С приетото на 26.06.2015г. ТР №2/2015г. по
тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС е дадено съвсем различно разрешение, според
което по време на изпълнителния процес давността не спира и се прекъсва от
всяко изпълнително действие, като ППВС №3/1980г. е обявено за загубило сила.
Настоящият съдебен състав в съответствие с разрешението, дадено в ТР №3/2020г. по
тълк.дело №3/2020г. на ОСГТК на ВКС, възприема разбирането, че постановеният нов
5
тълкувателен акт, с който се изоставя вече даденото задължително тълкуване и се
възприема ново такова, поражда действие за в бъдеще, т.е. приема, че относно
вземанията по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015г. на
ТР №2/2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност
не тече докато трае изпълнителния процес. Следователно извършената с т.10 от ТР
№2/26.06.2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС промяна в тълкуването се
прилага от датата на обявяването му досежно изпълнителните производства.Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на
ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл.18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение.
В разглеждания случай по-горните съображения и от съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства се налага извода, че след като, считано от 29.08.2013г. е
започнал да тече 5-годишния давностен срок досежно вземанията, предмет на
изп.лист, издаден на 29.08.2013г. по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, постановена по ч.гр.дело №21665/2013г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54 състав, са
настъпили обстоятелства по смисъла на чл.116, б.”в” от ЗЗД за прекъсване на
давностния срок, а именно давността е прекъсната и е спряла да тече за периода -
от 01.10.2013г. /дата на която с разпореждане е образувано изп.дело №20138500401252
по описа на ЧСИ А.Б., с рег.№850 на КЧСИ, с район на действие СГС/, съгласно
даденото с ППВС №3/1980г. тълкуване, че образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, като по време
на изпълнителното производство давност не тече, а считано от евентуалното му
прекратяване започва да тече нова давност, до 26.06.2015г., на която дата е
постановено ТР №2/2015г. по тълк.дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т.10 от ТР №2 от 26.06.2015г. на
ВКС по тълк.дело №2/2013г., ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ /независимо от
това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на
частния съдебен изпълнител по възлагане, съгласно чл.18 ЗЧСИ/, като примерно и
неизчерпателно са изброени изпълнителните действия, прекъсващи давността.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. На следващо място съдът намира да посочи, че възлагането за
изпълнение по смисъла на чл.18, ал.1 ЗЧСИ се приема за действие, водещо до
прекъсване на давността. В този смисъл са освен мотивите на цитираното по-горе
ТР, както и постановени по реда на чл.290 от ГПК решение №451/29.03.2016г. по
гр.д.№2306/2015г. на IV Г.О., Г.К., ВКС и решение от 28.02.2016г. по гр.д.
№4899/2014г. на IV Г.О., Г.К., ВКС. Следователно считано от 26.06.2015г. е започнал
да тече нов 5-годишен давностен срок. На следващо място от данните по
изпълнителното дело се установява, че по искане на взискателя, обективирано в
молбата за образуване на изпълнителното дело, са били извършвани множество
6
изпълнителни действия във връзка с удовлетворяване на кредитора, като всяко едно от
тях е довело до прекъсване на давностния срок и започване да тече нова давност, като
за такива действия съдът приема изпращането и получаването на запорните съобщения
до трети задължени лица, които се определят като действия по налагане на запор,
такива свързани с насрочване и опис на движимо имущество, както и налагане на
възбрана върху недвижим имот, собственост на длъжника /подробно по-горе в
мотивите на настоящия съдебен акт са посочени датите на които са извършени
описаните изпълнителни действия/. Не може да бъде споделен доводът на въззивника,
че извършваните изпълнителни действия по образуваното изпълнително дело –
изпратените запорни съобщения, съответно насрочените описи и оценка на движими
вещи, не са годни да прекъснат давността, тъй като не са извършени реално.
Разпоредбите на ГПК не обуславят действието на запора от изискване за наличие на
суми по банковата сметка към момента на връчване на запорното съобщение, нито от
изискуемостта на вземането. Наличието на суми по банковата сметка към датата на
връчване на запорното съобщение и положителното /кредитното/ салдо на сметката, не
са елементи от фактическия състав по налагането на запора. Те имат значение по
отношение на последиците на наложения запор - дали изпълнителният способ ще бъде
реализиран и взискателят удовлетворен. Запорът върху вземания на длъжника по
банкова сметка по реда на ГПК се извършва от съдебния изпълнител чрез
връчване на запорното съобщение на банката. С изпращането на запорно
съобщение от съдебния изпълнител до съответната банка се налага запор на евентуално
съществуващите вземания на длъжника по банковите сметки и на практика се
забранява на банката да извършва плащане от водените при нея банкови сметки по
нареждане или с предварително съгласие на техния титуляр. Запорът се считан
наложен от момента, в който третото задължено лице получи запорното
съобщение. Следователно следва да се приеме, че изпращането на запорно
съобщение е изпълнително действие, което води до прекъсване на погасителната
давност, от която дата започва да тече нов давностен срок. По тези аргументи
изцяло неоснователно е релевираното във въззивната жалба възражение, че независимо
че са изпратени запорните съобщения след като наложения запор не е реално
осъществен не е налице прекъсване на давността.
В процесния случай, проследявайки хронологията на извършените по процесното
изпълнително дело изпълнителни действия, въззивният съд приема за установено, че
между всяко едно от посочените изпълнителни действия /подробно по-горе в мотивите
на настоящия съдебен акт са посочени датите на които са извършени описаните
изпълнителни действия/ не е налице период по-голям от две години, в който
взискателят да не е проявил активно поведение, т.е. да не е предприемал действия,
водещи до прекъсването на давностния срок. Следователно противно на поддържаното
във въззивната жалба оплакване не са настъпили предвидените в закона предпоставки
по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на изпълнителното дело. На следващо
място видно от извършените по процесното изпълнително дело изпълнителни
действия, въззивният съд приема за установено, че последното валидно извършено
изпълнително действие, довело до прекъсване на давностния срок, е разпореждане
на съдебния изпълнител от 30.10.2019г., с което е насрочен опис на движимо
имущество, от който момент е започнал да тече нов 5-годишен давностен срок,
който не е изтекъл нито към датата на подаване на исковата молба в съда –
22.06.2021г., нито към датата на приключване на устните състезания пред СРС –
22.06.2022г., нито към датата на приключване на устните състезания пред настоящата
инстанция – 29.05.2024г.. Следователно се налага извода, че оспорените от ищцата
7
вземания не са погасени по давност и по отношение на тях би могло да се осъществи от
ответника валидно принудително изпълнение. Предявеният отрицателен
установителен иск за недължимост на процесните суми е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Крайните изводи на двете инстанции съвпадат, поради което въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна, а първоинстанционното
решение, вкл. и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
По разноските:
При този изход на спора съгласно чл.273, вр. чл.78, ал.3 ГПК право на разноски за
настоящото производство се поражда само в полза на въззиваемата страна - ответник, а
направените от въззивника разноски остават в негова тежест. В случая въззиваемата
страна е представлявана от юрисконсулт и при определяне на размера на дължимото
юрисконсултско възнаграждение съдът намира, че към момента на постановяване на
настоящия съдебен акт е в сила изменение на разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм.
и доп., бр.8 от 24.01.2017г.). Според действаща редакция на текста, която настоящата
инстанция следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се
присъди, когато юридическото лице е защитавано от юрисконсулт, се определя от съда
и не може да нахвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от ЗПП. Нормата на чл.37 от ЗПП препраща към Наредба за заплащане на
правната помощ, като в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.25,
ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника-ищец в полза на ответника -
въззиваем юрисконсултско възнаградение следва да се определи от съда в размер на
50.00 лв., който е съобразен с извършените от юрисконсулта правни действия –
подаден писмен отговор на въззивната жалба, без осъществено процесуално
преставителство в съдебно заседание, отчетена е и фактическата и правна сложност на
спора.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №10236 от 20.09.2022г., постановено по гр.дело
№35663/2021г. по описа на СРС, І Г.О., 29-ти състав.
ОСЪЖДА Л. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: град София, ул.“Позитано“
*******; да заплати на „К.И.И. БГ” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: град София, бул.“*******, Бизнес център *******; на основание чл.78,
ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 50 лв., юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на
чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9