Р Е Ш Е Н И Е
№ 260017
гр.Габрово, 02.12.2020г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ГАБРОВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД в публично заседание на трети ноември през двехиляди и
двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА
При
секретаря В.Килифарева, като разгледа
докладваното от съдия Големанова т.д.№107 по описа за
2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 от КЗ(отм.).
В
исковата молба се твърди, че на 06.12.2014г. около 09:20ч. внучката на ищците - И.В.К., пострадала при ПТП.
Същата била пътник по средата на задната седалка между други двама пътници в
лек автомобил марка Рено, модел Меган Сценик, с peг. № ТХ 45 59
ХН, управлявано от водача Д.П.С.. Същият управлявал описаното МПС с
несъобразена скорост при мокра пътна настилка в нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП в посока от град Варна към град Шумен по път А-2 със скорост над 120км/ч. на
участък с дупки по платното за движение, когато на автомагистрала „Хемус"
на километър 387, водачът забелязал, че по пътя има неравност и с цел да я
избегне предприел опит да „обкрачи" дупката (да мине около/ над) нея с
автомобила си. Поради движението с висока скорост, която не намалил преди,
гумите на автомобила попаднали в дупка с широчина 1 м. При навлизане в дупката
на описания пътен участък, гумите на лекия автомобил се спукали и на принципа
на махалото автомобила се завъртял неколкократно и се блъснал в мантинелата в
дясна пътна лента от автомагистралата. При завъртането се отворила задната
врата на лекия автомобил, а задната седалка в средната й част, където пътувала
пострадалата И..К., както и задната седалка вдясно, се счупила под
въздействието на инерционните и ротационните сили и пътничката
К.„излетяла" от автомобила, като изпаднала през задната му врата и се
ударила с главата в мантинелата на автомагистралата в дясното пътно платно. В
следствие на описаното ПТП И..К. е получила тежка съчетана черепно- мозъчна
травма с характер на открита и проникваща, съдържаща следните травматични
увреждания: травматичен шок, контузия на главата, тежка черепно - мозъчна
травма - открита и проникваща - проникващо нараняване в черепната кухина,
контузия на мозъка и мозъчния ствол, травматичен кръвоизлив под меките мозъчни
обвивки, остър травматичен хематом над твърдата мозъчна обвивка, контузионни огнища двустранно - слепоочно, малки
кръвни колекции субдурално, въздушни колекции в
черепното пространство - проникващо навсякъде, мозъчен оток - симптом на
мозъчната контузия, фрактура на свода и на основата на черепа,
травматично кръвотеченение от двата външни
слухови прохода, фрактура на дясната яблъчна кост
на лицето и на външната стена на дясната орбита, контузия на гръдния кош и
белия дроб, остра дихателна недостатъчност. Протичането на черепно-мозъчната
травма е съпътствано от тежки усложнения - гноен менингит, перитонит, инфекция
на вентрико - перитонеалния шънт, множествена бактериална инвазия. Първоначално
пострадалата била приета в Противошокова зала
на МБАЛ „Света Анна" в дълбока кома. Поради тежка дихателна недостатъчност
е интубирана в противошоковна зала
и поставена на изкуствена белодробна вентилация. В спешен порядък са извършени
необходимите за травматичен болен изследвания, вкл. Компютърна томография на
главен мозък. Пострадалата е настанена в ОАИЛ. Проведено е оперативно, медикаментозно
и антибиотично лечение. Предвид тежкото коматозно състояние
на пострадалата е провеждана ежедневна рехабилитация. Поради тежките
усложнения, получени при ПТП и въпреки провежданото лечение, при пострадалата
се появили значителни усложнения - хидроцефалия, възпалителни белодробни
увреждания, които не могат да се избегнат в хода на продължителна изкуствена
вентилация. Последиците от описаната черепно мозъчна травма и развилия се
бактериален менингит се изразявали клинично в персистиращо състояние
на будна кома, и невроизобразително - с
тежки обширни зони на мозъчно размекчение двустранно
челно - теменно - слепоочно, засягащи бялото мозъчно вещество /таламус и базални ядра/,
стволовите отдели и малкия мозък със заличени мозъчни
цистерни като израз на мозъчен оток, възпалителни промени в ликворната система. Дифузни промени се установяват и в
гръбначния мозък, като при миелит или миелопатия. Впоследствие от тежката черепно - мозъчна
травма се появили и други тежки и необратими усложнения - корова атрофия. Липсата на ефективно дишане се дължало
основно на увреда в дихателния център в продълговатия мозък. Поради тежкото й
състояние с ЕР на ТЕЛК, издадено от МБАЛ „Света Марина" ЕАД - град Варна
на пострадалата И.В.К. е определена 100% ТНР след преглед и освидетелстване.
На
28.09.2016 г. пострадалата постъпила в реанимация в ОАИЛ при МБАЛ „д-р Тота
Венкова" АД - гр. Габрово със затруднение във функционирането на трахеостома. Ревизирана. Пострадалата продължавала да бъде
в състояние на „будна кома" на изкуствена белодробна вентилация, с квадрипареза и нужда от постоянни интензивни грижи в
лечебното заведение. Направени били няколко опита за преминаване към собствено
дишане, които останали без ефект. В хода на лечението персистирали и
се задълбочили усложненията от страна на мозъка, изразени в мозъчен оток на
базата на увеличаващи се кистозни формации
от затруднен дренаж на ликвора. Мозъчната
атрофия и хидроцефалията се увеличили, както и свързана пневмония. В резултат
на всички травматични увреждания от тежката черепно-мозъчна
травма и усложненията, които настъпили от тях на 09.04.2017г. пострадалата починала в
болницата в Габрово, без да излезе от коматозното състояние.
По
случая е образувано досъдебно производство №514 по
описа на РУ Провадия, по което било установено, че причината за ПТП е избраната
от водача на лекия автомобил несъобразена скорост и допуснатото от него
нарушение на чл.20, ал.2 от
ЗДвП при управление на увреждащото МПС. Същото е
прекратено с постановление за прекратяване на ДП от 14.10.2015г.
на Районна прокуратура - Провадия, поради изявление на настойника на
пострадалата към онзи момент, с което същата е заявила по реда на чл.343, ал.2 от НК, че не желае
водачът да бъде наказван.
За
описаните неимуществени вреди пострадалата била
обезщетена. Преди процесното
ПТП пострадалата била студент в пети курс в Медицински университет „Проф. д-р
Параскев С."*** по специалност дентална медицина,
като по време на следването била един от най- добрите студенти. Пострадалата
следвала с голямо желание и се е надявала на успешна професионална реализация
по посочената специалност. В резултат на настъпилата смърт на своята внучка,
ищците претърпели неимуществени вреди, които трудно можели да се опишат. Ищците
помагали при отглеждане на своята внучка до навършване на нейното пълнолетие.
Между тях и пострадалата била изградена изключително силна духовна и
емоционална връзка. Ищците били горди, че внучката им била умно, добро и
отговорно дете. И. ежедневно споделяла с баба си и дядо си успехите и
проблемите си, поддържали непрекъснато връзка помежду си, която не била
прекъсвана след заминаването й да следва, а се била задълбочила.
След
като И..К. пострадала при процесното ПТП и изпаднала
в дълбоко коматозно състояние у ищците
настъпила голяма промяна. По време на продължителното болнично лечение на
внучката им двамата таяли надежда, че въпреки тежкото
й състояние тя ще се възстанови. През цялото време силно се надявали, че
внучката им ще подобри състоянието си, но за съжаление след близо две години и
половина тя е починала. Със смъртта й била прекъсната завинаги градената с
години дълбока духовна и емоционална връзка между дядо, баба и внуче, която е
разрушена по особено мъчителен начин. След смъртта на И.в живота
на ищците настъпила трайна негативна промяна. Двамата не могли да превъзмогнат
болката от нейната загуба и изпаднали в дълбока изолация, като смвели до минимум контактите си, освен с най-близките
си. Душевното и физическото им здравословно състояние било влошено. През цялото
време от инцидента с внучката им ищците били на силни успокоителни и до момента
без тях не можели да понесат тежката загуба. Ищците били безпомощни свидетели
на тежките страдания на внучката им в болничното заведение в Габрово. След
преместването й в ОАИЛ, където тя гаснела пред учите им в ужасни мъки.
Ищците
като дядо и баба влизали в кръга на лицата очертан н ТР №1/2016г.
на ОСГНТК на ВКС.
За
увреждащото МПС към деня на ПТП била налице сключена застраховка гражданска
отговорност съгласно полица №02114001387642 със ЗД „Бул Инс".
Молят
съда да осъди ответното дружество да заплати на всеки от тях сумата от 60 000лв. -обезщетение за търпените и търпими неимуществени
вреди, настъпили вследствие смъртта на И..К., ведно с законните лихви върху
тази сума, считано от 09.04.2017г. до окончателното й
изплащане.
В
депозирания по делото отговор на исковата молба ответникът възразява, че
застрахователят бил изпълнил задължението си за обезщетяване на настъпили
неимуществени вреди от смъртта на лице, пострадало от ПТП, като е изплатило
присъдените суми, чийто размер е установен в съдебно производство, по иск от
лицето, за претърпените от него неимуществени вреди на неговите наследници и било недопустимо да се иска отново обезщетение за смъртта
на лице, за което вече има извършено плащане.
Твърди,
че не била налице вина само у водача на лек автомобил марка "Рено",
модел "Меган Сценик",
с рег. №ТХ 4559 ХН. Основната причина за настъпване
на ПТП-то са множеството дупки по пътя и неизпълнение
на задължения на Агенция пътна инфраструктура, която е била конституирана като
трето лице - помагач в производството по иска на починалата сестра.
Твърди,
че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат, поради непоставен предпазен
колан, от страна на пострадалото лице И..К.. Лицето само се било поставило в
завишен риск от настъпване на по-тежки последици за живота и здравето му,
возейки се в автомобил, като съзнателно не е поставило обезопасителен колан.
Непоставянето на обезопасителен колан
от страна на пострадалото лице било безспорно установено в производството.
Оспорва
първоначалния момент, от който се претендира законна лихва върху исканото застрахователно
обезщетение. След като липсва предявена извънсъдебна застрахователна претенция
от ищеца към застрахователя и след като вече е налице уреждане на
взаимоотношенията между застрахователя и наследниците на починалото лице,
застрахователя няма как да знае за наличието и на други лица, които биха имали
претенция за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди от загубата на
близък, за чиято смърт вече е заплатено застрахователно обезщетение.
Твърди
и че предявените претенции са силно завишени.
Моли
съда да отхвърли предявения иск и да присъди направените по делото разноски.
В
депозираният по делото отговор от третото лице –помагач на страната на
ответника се оспорват предявените искове. Счита, че основна вина за настъпилото
ПТП има водачът на автомобила, в който е пътувала внучката на ищците. Твърди,
че към датата на настъпване на ПТП в конкретния пътен участък било въведено
временно ограничение на движението с пътни знаци А1, В26(90км/ч), Т1
(500м), Т14, дублирани в
средна разделителна ивица, в двете посоки поставени на 500м
преди съоръжението, както и пътни знаци А15, В26(70км/ч), Т14,
дублирани в средна разделителна ивица в двете посоки, поставени на разстояние 250м. от съоръжението. Пътните знаци били поставени на процесния участък през м.ноември 2009г. Максимално допустимата скорост при мокра пътна
настилка в конкретния участък била 70км/ч. От
твърденията в исковата молба било видно, че пътната настилка била мокра, което
означавало спазване на всички предупредителни знаци, които следвало да бъдат
съобразени при тези метеорологични условия. Предвид изложеното водачът на
автомобила го управлявал със скорост значително надвишаваща максимално
допустимата и без да отчете атмосферните условия и състоянието на пътя, което
било проява на неправомерно поведение от негова страна и причина за настъпване
на ПТП и последвалия го трагичен резултат. Освен това установено било, че
пострадалата била без поставен обезопасителен колан,
въпреки, че автомобила бил оборудван с такъв, което водело до извода за съпричиняване от нейна страна на вредоносния резултат.
Твърди
се и че АПИ няма отношение към настъпилото ПТП, тъй като вината била изцяло на
водача на МПС-то.
За
поддържане на процесния участък от пътя АПИ имала
сключен договор с ДЗЗД Североизток груп. На процесния участък през 2014г.
било извършено изкърпване със студена смес и с гореща асфалтова смес. Тези
ремонтни дейности били извършени и приети през м.юни
и м. септември.
Съдът
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
прие за установено следното :
Не
е спорно между страните по делото, че на 06.12.2014г.
около 09:20ч. внучката на ищците - И.В.К., пострадала
при ПТП, като пътник за задната седалка по средата между други двама пътници в
лек автомобил марка Рено, модел Меган Сценик, с peг. № ТХ 45 59
ХН, управлявано от водача Д.П.С.. В следствие на инцидента И.К.получила множество тежки увреждания, като била
изпаднала в кома. С ЕР на ТЕЛК, издадено от МБАЛ „Света Марина" ЕАД - град
Варна на пострадалата И.В.К. е определена 100% ТНР след преглед и
освидетелстване. На 28.09.2016г., поради влошаване на
състоянието пострадалата постъпила в реанимация в ОАИЛ при МБАЛ „д-р Тота
Венкова" АД - гр.Габрово, където на 09.04.2017г., починала без да излезе от коматозното състояние. По случая е образувано досъдебно производство №514/2014г.
по описа на РУ"П" Провадия. Същото е прекратено с постановление за
прекратяване на ДП от 14.10.2015г. на Районна
прокуратура - Провадия, поради изявление на настойника на пострадалата, с което
същата е заявила по реда на чл.343, ал.2 от НК, че не желае водачът да бъде наказван. За
увреждащото МПС към деня на ПТП била налице сключена застраховка гражданска
отговорност съгласно полица №02114001387642 със ЗД „Бул Инс".
Страните
по делото не спорят и относно факта, че ищците са дядо и баба на покойната
И..К..
От
заключението на съдебно- техническата експертиза неоспорено от страните и което
съдът възприема като правилно и обосновано и от показанията на св.С. се установява, че причина за възникване на процесното ПТП е неравност на пътното платно (дупка) с
ширина около 1м. и преминаване през нея на левите
гуми на автомобила. Вещото лице, въз основа на събраните по делото
доказателства установило, че в момента на настъпване на ПТП било облачно, имало
лека мъгла и настилката била мокра. Скоростта на автомобила непосредствено
преди навлизане в дупката е около 114км/ч.
Минималното надлъжно разстояние необходимо на лекия автомобил да заобиколи от
ляво дупката в пътното платно без да изгуби устойчивост е 102,7м.,
което ще бъде изминато от него за 3,23с.
След
попадане на автомобила в дупката левите гуми остават без налягане и джантите се
деформират, поради което автомобила загубил устойчивост и започнал занасяне
наляво и надясно без отлагане на следи. Когато бил на разстояние около 32м. преди окончателното си установяване започнал движение
на дясно с отлагане на следи. При това движение дясната му част напуска пътното
платно и се удря в крайпътната мантинела, като автомобила започва въртеливо
движение обратно на часовниковата стрелка спрямо вертикалната си ос. Това води
до удар на задната му част в металния винкел за закрепване на мантинелата, при
което се отваря задната пета врата. От удара рязко нараства импулса на силата
действащ върху пътниците в автомобила, при което се пречупват назад средната и
дясна задни седалки, като пътника от задната средна седалка (И..К.) изхвръква
през задната врата, а пътника от дясната задна седалка се измества назад и
остава в багажника на автомобила. В това време автомобила продължава
въртеливото си движение, при което предната му броня се откача от ляво. В
случай, че на пътното платно не е имало неравност водача е нямало да предприеме
действията, които е предприел и е нямало да се стигне до тези поражения на
автомобила, ротацията му, удара в мантинелата и изпадане тялото на пострадалата
И..К..
От
заключението на техническата експертиза и представените по делото извадки за
поставените пътни знаци на АМ Хемус в района на възникване на процесното ПТП (района на кв.387)
се установява, че на км.389 + 713 са били поставени
следните пътни знаци А15, В26(с
ограничение на скоростта 90км/ч), Т14
и Т1, а на км.389+424 -
знаци А15, В26(с
ограничение на скоростта 70км/ч) и Т14.
От
събраните по делото доказателства се установява, че пострадалата И..К. е
пътувала в средата на задната седалка на автомобила и била без поставен
предпазен колан, което било и причината същата да изпадне от превозното
средство. Лек автомобил Рено Меган Сценик на задната средна седалка е оборудван с двуточков предпазен колан. В заключението си вещото
лице установява, че в случаите, когато инерционната сила действаща на пътника
седял на задната средна седалка действа назад, то двуточковия предпазен
колан не се натоварва. В настоящият казус при ротацията на автомобила
действащите центробежни сили и удара в мантинелата на задната част на
автомобила върху пътника е действала сила насочена към задната част на МПС, при
което предпазния колен за пътника седящ на средна задна седалка не може да
задържи тялото му. Вещото лице достигнало до извода, че дори пострадалата
сестра на ищцата да е била с поставен предпазен колан, при тези удари и
движения на автомобила, е щял да се получи същия резултат. Поради изложеното
следва да се приеме, че поради неспазване на императивните разпоредби на закона
и непоставяне на предпазния колан е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалата, но същото е в изключително минимален размер, който съдът
преценява на 10%.
Предвид
изложеното съдът намира, че основната причина за настъпване на процесното ПТП е попадане на левите колела на автомобила в
неравност (дупка) на пътното платно.
Вината
за настъпване на инцидента е на водача на автомобила. Същият се е движел по АМ
Хемус и не е управлявал автомобила със скорост над максимално разрешената.
Безспорно малко преди зоната на възникване на инцидента са били поставени пътни
знаци ограничаващи скоростта на движение (В26), но
същите са били поставени заедно със знак Т14-
"при сняг и зимни условия" (указващ времето на действие на ограничението на
скоростта, въведено със знак В 26), т.е.
ограничението на скоростта е било само при наличие на сняг и зимни условия,
каквито в настоящия случай не са били налице. Следва да се отбележи и че в този
момент пътната настилка е била мокра. От показанията на св.Д.С. (водач на автомобила) се установява, че на платното
за движение преди мястото на инцидента имало и други неравности, а участъка от
пътя не бил сигнализиран със съответния пътен знак. При наличието на тези
обстоятелства водачът е следвало да съобрази скоростта си с влажната настилка и
неравностите по пътя, като управлява автомобила със скорост позволяваща му да
го овладее при наличие на препятствие. Ако беше сторил това същият е щял да има
възможност да предотврати възникването на инцидента. С оглед изложеното съдът
намира, че поведението на водача е било неправомерно и същият е нарушил
разпоредбата на чл.20, ал.2
ЗДвП.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска
експертиза се установява, че е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между получените от пострадалата травми при ПТП и
настъпилата в последствие смърт на лицето.
От
показанията на свидетелката С. К.внучка на
ищците и сестра на пострадалата се установява, че двете сестри били
изключително близки с баба си и дядо си. семейството имало традиция всяка
неделя задължително да се събират на обяд при ищците. Един път при такъв обед
бабата на свидетелката несе чувствала добре и тя се
обадила на сестра си, като И.още на
следващият ден била отишла при баба си. двете внучки правели торта на всеки
рожден ден на баба си. ищците и най-вече ищцата били обгрижвали от
малка пострадалата И..К., тъй като майка им имала проблем с ръцете. Бабата и
дядото на пострадалата след всяка сесия двамата били щастливи и черпели във
входа със сладки. Когато се случил инцидента двамата ищци били
ужасени и искали да тръгнат за Варна, за да видят И., но близките не
им позволили. През времето, когато пострадалата била в кома дядото и бабата
непрекъснато звънели на свидетелката, за да я питат как е сестра й. След
смъртта на внучката им светът им се сринал, като ищецът пиел хапчета за да
заспи и често я сънувал. Всяка седмица ходел и се грижел за цветята на гроба.
По време на лечението на пострадалата ищците непрекъснато се надявали, че тя ще
се оправи, когато И.се влошила ищецът стоял
пред отделението. Свидетелката установява, че тъй като майка й работела в
чужбина и двете със сестра си живеели само дядо й и баба й се грижели за тях-
готвели им и им давали пари.
Съгласно
приетото в т.1 от ТР №1/2016г.
на ОСГТНК на ВКС материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, създали
трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, които търпят продължителни
болки и страдания от неговата смърт. Обезщетение се присъжда при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.
От
събраните по делото доказателства се установява, че между ищците и пострадалата
им внучка е налице близка връзка, която обаче е обичайна с оглед на
традиционните за българското общество семейни отношения, характеризираща се с
привързаност, грижа, обич и помощ. Общоизвестен факт е, че бабите и дядовците
обичат своите внуци и им помагат, включително и материално, съобразно
възможностите си. Макар и да са посещавали често дядо си и баба си двете сестри
не са живяли заедно с дядо си и баба си и
не са отгледани от тях, което би могло да бъде предпоставка за създаване на
привързаност, надхвърляща по интензитет и времетраене нормално присъщите за
съответната родствена връзка. По делото обаче не е доказана особена близост,
дълбока и изключителна по смисъла, вложен в постановките на тълкувателното
решение. Към момента на смъртта на И..К., същата е била пълнолетна и е живеела
самостоятелно. Безспорно смъртта на внучката на ищците им е причинила мъка и
скръб, които са нормалната психологична реакция при загуба на близък. Извън
тази реакция обаче по делото не са доказани претърпени от ищците страдания,
които са над обичайните, надхвърлящи по интензитет и продължителност нормалните
и присъщи за родствената връзка мъка и тъга. Съдът намира, че съществуващата
между ищците и внучката им връзка не може да се характеризира като дълбоко
емоционална, надхвърляща обичайната привързаност и обич между такъв вид
роднини, която да обоснове правото на ищците да претендират обезщетение за
неимуществени вреди. Поради изложеното предявените искове са неоснователни и
недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно
направеното от ответното дружество искане и отхвърляне на предявените искове
ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника сумата от 4300лв.-разноски по делото.
Водим
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Г.П.И., с ЕГН********** ***" АД, с ЕИК *********, с адрес на
управление и гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие смъртта на внучката му И.В.К. в
размер на 60000лв. (шестдесет хиляди лева), като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от С.Л.И., с ЕГН ********** ***" АД, с ЕИК *********, с адрес
на управление и гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 иск за заплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в следствие смъртта на внучката й И.В.К. в
размер на 60000лв. (шестдесет хиляди лева), като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
Г.П.И., с ЕГН********** *** и С.Л.И., с ЕГН ********** *** да заплатят на ЗД
"БУЛ ИНС" АД, с ЕИК *********, с адрес на управление и гр.София, бул.Джеймс Баучер №78 сумата от 4300лв.(четирихиляди и триста лева)- разноски по делото.
Решението
е постановено при участието на трето лице-помагач
Агенция "Пътна инфраструктура".
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред АпС ВТърново в двуседмичен срок от съобщението.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :