Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Кюстендил, 21.05.2021 г.
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в открито заседание
на
първи октомври
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ваня Богоева
ЧЛЕНОВЕ: Евгения Стамова
Веселина
Джонева
при
секретаря Галина Кирилова
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. №
305
по
описа за 2020 г. на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Производството по делото е образувано по
постъпила въззивна жалба от „Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Княз Ал. Дондуков“ № 68,
действащо чрез процесуалния представител по пълномощие юрисконсулт Владимир
Ташев, насочена срещу решение № 125 от
Постановеният от РС – Кюстендил съдебен акт се обжалва в следните части:
-
В частта, с която съдът е осъдил „Дженерали
застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на П.К.Ч.,
ЕГН **********, със съдебен адрес *** сумата от 5 000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Магда Христозова Ч., настъпила
при ПТП на
-
В частта, с която съдът е осъдил „Дженерали
застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на С.К.Ч., с ЕГН **********,
със съдебен адрес *** сумата от 5 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта на Магда Христозова Ч., настъпила при ПТП на
- Както и в частта, с която „Дженерали застраховане“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Оборище, бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 е осъдено да заплати на П.К.Ч. сумата от 580 лева, а на С.К.Ч. сумата от 485, 71 лева, представляващи разноски сторени в първоинстанционното производство.
Въззивното дружество релевира доводи за неправилност на решението в обжалваните части, поради неговата необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон при постановяването му. Моли за отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, по силата на което да бъдат изцяло отхвърлени предявените искове. Претендира разноски пред настоящата инстанция.
Излага несъответствие между
установените по делото фактически обстоятелства и формирания извод на решаващия
съд за основателност на предявените искови претенции. Счита, че в случая не са
налице всички нужни предпоставки за ангажиране отговорността на дружеството по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Позовава
се на Тълкувателно решение № 1/2016 г. от
Въззиваемите П.К.Ч. и С.К.Ч., със съдебен адрес:***, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. А.А.А. от САК със служебен адрес: *** изразяват становище за недопустимост и неоснователност на въззивната жалба. Оспорва се допустимостта на въззивната жалба, алтернативно се излагат доводи за нейната неоснователност. Анализирайки установената по делото фактическа обстановка се заключава, че исковите претенции са правилно уважени от районния съд, при доказана изключителна близка емоционална връзка между пострадалата и ищците. Моли се за потвърждаване на решението на районния съд в обжалваните части.
ОС-Кюстендил,
след като прецени становищата на страните и се запозна с материалите по делото,
счете, че въззивната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която
има право на жалба и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Първоинстанцинният
съд е бил сезиран с предявени от ищците при условията на обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./във вр. чл. 493а, ал. 4 КЗ.
Фактическата обкстановка е установена
правилно от първоинстанционния съд, въз основа на надлежно събрани доказателства,
която се споделя и от настоящата инстанция, без да е необходимо да я
преповтаря, предвид това че във въззивното производсво не са събрани нови
доказателства, установяващи обстоятелства и факти, различни от възприетите от
КнРС.
С обжалваното решение предявените от
всеки от ищците иск е уважен в пълен размер от по 5 000 лева,
представляващи обезщетение за прерпени от всеки от тях неимуществени вреди в качеството има на законни наследници –
низходящи от втори ред – внуци на Магда Ч., чиято смърт е настъпила в резултат
на процесното ПТП на 26.09.2014 г.
Решението се обжалва от ответното ТД в
частта, в която исковете са уважени.
- 2 -
Окръжен съд-Кюстендил, като съобрази
гореизложеното, намира от правна страна следното:
Въззивната инстанция, в съответствие с
правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши служебно проверка на валидността на
обжалваното решение и прецени допустимостта му, в резултат на която проверка
намира, че същото представлява валиден и допустим съдебен акт.
Във връзка с наведените във въззивната
жалба оплаквания трябва да се отбележи следното:
Спорни по делото е въпросите относно
това били ли са създадени между всеки от ищците и тяхната баба дълбока и
емоционална връзка изпълнена с нужното съдържание и във връзка с това –
причнени ли са продължителни болки и странадания за всеки от тях.
Настоящата инстанция намира, че по
делото са установени конкретни доказателства обуславящ извод за съдадени между всеки от ищците и
починалата им бава дълбоки и емоционални връзки, както правилно е приел и КнРС,
бз да подхожда формално отчитайки единствено връзката на родство между тях. В
този смисъл са неоснователни изложените във въззивната жалба доводи за
неправилност на решението, като
постановено в противоречие с разпоредбата на чл. 493а, ал. 4 от КЗ.
Установява се от данните по делото, че още от разнна детска възраст между ищците и баба им е създадена изключително близка връзка на обич и силна привързаност, предвид обстоятелството, че баба им по бащина линия – Магда Ч. е била човекът, която е била най-близо до тях в морален аспект – морална опора ичовек, към когото са били привързани и са се чувствали сигурни. За тях основни грижи е полагал и баща им именно подпомаган от майки си – Магда Ч.. Грижи за тях по.малко е полагала рожденната им майка. Именно от този период в образа на баба си ищците са съзирали жената- тяхна баба, която се грижи за тяхвсестранно. Към 2001 г. ищците са загубили баща си, който е починал. Към този момент те са били пълнолетни, както правилно сочи въззивникът. Но навършването на пълнолетие само по себе си не е пречка да се разсъждава в аспекта изложен в обжалваното решение. съжденията в настоящия казус не касаят формалоно полагане и необходимост от полагане на грижи за лице ненавършило пълнолетие, при загуба на родител. Става въпрос за нещо различно имащо морално измерение - когато ищците в млада възраст са изгубили родителя си, към който са били изключително привързани е останала единствено баба им, като човек, който както бе посочено им носи морална опора, чувство за сигурност, човек който бекористно ги е обичал и палагал грижи за тях. Всички събрани по делото гласни доказателства бепротиворечиво установяват тези обстоятелства.
Ищците до последно са живели в една къща със своята баба и независимо, че вече са имали свои семейства, силната им връзка е продължавала. До последно Магда Ч. е била значимия близък човек за ищците, като тяхна баба.
По категоричен начин е установено и, че ищците са преживели изключително тежко загубата на своята баба, страдали са безутешно и продължават да страдат,
При така изясненото от фактическа страна
съдът намира, че справедливото обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на баба им,
при съобразяване на тяхната и на починалата
възраст, обстоятелството, че приживе са имали нормални близки отношения на грижа и обич и че са живеели
заедно, но същевременно са имали вече и свои семейства, интензитета и
продължителността на причинените им страдания и предвид обществено-икономическите
отношения към момента на произшествието е обезщетението в присъдените с
обжалваното решение размери, в които от по 5 000 лева, за които исковете
са били предявени.
Това е и справедливото по смисъла на чл. 52 от ЗЗД обезщетение.
Предвид изложеното решението на КнРС като правилнсо следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид неоснователността на въззивната
жалба на въззивното ТД не се следваат разноски поводене на делото във
въззивното производство. На въззиваемите се дължат разноски на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК от въззивното ТД, както следва: – в размер на 580 лева на въззиваемата П.К.Ч.
и в размер на 580 лева на С.К.Ч., за заплатени адвокатски възнаграждения.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 125/ от
В останалата част решението е влязло в
сила.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Оборище,
бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на П.К.Ч., ЕГН **********, със
съдебен адрес *** сумата от 580 лева, представляващи разноски сторени във
въззивното производство.
ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Оборище,
бул.“Княз Александър Дондуков“ № 68 да заплати на С.К.Ч., с ЕГН **********, със
съдебен адрес *** сумата от 680 лева, представляващи разноски
сторени във въззивното производство.
- 3 -
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: