Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 205 Година 2018,11.06. Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд Граждански състав
На двадесет
и първи май Година
две хиляди и осемнадесета
В публичното заседание
в следния състав:
Председател:Антоанета Андонова –
Парашкевова
Членове: ………………………………………
Съдебни
заседатели: ……………………………………...
Секретар Цветанка
Арнаудова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело номер 471 по описа за
2017 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК
********* с адрес на управление гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“
№ 5, чрез пълномощника си адв. Лазар
Добрев с адрес на кантората : гр. София, р-н Красно село, ул.”Доспат” № 18,ет.1, ап. 3,Адвокатско дружество
„Йорданов и Добрев“ е предявил иск за установяване съществуването на негово вземане
към ответника „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73 за сумата от 519 568,73
лв.,представляваща неустойка за забава в
размер на 0,5% на ден, дължима върху главница от 1 332 227,50 лв.-просрочена
продажна цена на доставени лекарствени
продукти и консумативи, за 78 дни, в периода от 01.07.2016 г. до 16.09.2016 г. Твърди,че с ответника се намират в трайни
търговски отношения, по повод на които извършва периодични доставки на
лекарствени продукти и медицински консумативи. Поради забава при плащанията на
доставените продукти, която към 24.11.2015 г. е в размер на
2 057 103,00 лева, между страните е сключено споразумение с
нотариална заверка на подписите, с което задължението е разсрочено съгласно
погасителен план – Приложение 1 към споразумението. За периода на разсрочването
е договорена лихва в размер на 9% върху непогасения остатък от разсрочената
главница. Договорено е, че неплащането на която и да е вноска, по разсроченото
задължение на съответния падеж, прави цялото вземане незабавно и автоматично
предсрочно изискуемо ,като „УМБАЛ“ АД ще дължи на „Софарма Трейдинг“ АД и неустойка
за забава в размер на 0,5% на ден върху непогасената главница за периода от
деня, следващ падежа на просроченото задължение до окончателното изплащане на
остатъка от главницата. Поради частично плащане на седма вноска с падеж
30.06.2016 год. и неплащане при настъпване на падежа, на осма и
девета вноска по споразумението, ищецът се е снабдил с изпълнителен лист по
реда на чл. 417, т. 3 от ГПК за сума в размер на 1 332 227,50 лв.,
представляваща непогасен остатък от разсрочената главница към 30.06.2016 год. ,
за което е образувано и изпълнително производство. Посоченото задължение не е
оспорено по реда на чл. 414, ал. 1 от ГПК, поради което е преклудирана
възможността за оспорване на фактите и обстоятелствата, относими към
ликвидността и изискуемостта на вземането и главницата следва да се счита безспорна и установена със стабилен
акт-заповед за изпълнение. Със заявлението за издаване на изпълнителен лист за
главницата е поискано и присъждането на сума в размер на 519 658,73 лв.,
представляваща неустойка в размер на 0,5% на ден, начислена върху главницата за
периода от 01.07.2016 г. до 16.09.2016 г. Това искане първоначално е било
отхвърлено от заповедния съд, но след обжалването му, с влязло в сила
определение на въззивния съд е разпоредено да се издаде заповед за незабавно
изпълнение за претендираната неустойка. В изпълнение на определение №
2213/01.11.2016 г. на Окръжен съд Бургас, е издадена заповед за изпълнение №
3777/08.11.2016 г. и изпълнителен лист от № 5153/10.11.2017 г. за сумата от
519 568,73 лв., представляваща претендираната в настоящото производство
неустойка по споразумението, като жалбата
срещу допуснатото незабавно изпълнение на длъжника е била оставена без уважение
от въззивен състав на Окръжен съд гр.Бургас. Против заповедта за изпълнение, по реда на чл. 414 от ГПК е депозирано в
срок и възражение от длъжника „УМБАЛ-
Бургас“ АД, поради което на „Софарма
Трейдинг“ АД е предоставена възможност да предяви установителен иск за
съществуване на вземането си, за което е инициирано и настоящото
производство,отново в законния срок. Претендира разноските в заповедното и
настоящото производство. Представя и ангажира доказателства.
Предявеният иск е с правно основание в
чл.422,ал.1 от ГПК във
вр. с чл.92 от ЗЗД вр. с чл.286 от ТЗ и чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Ответникът „Университетска
многопрофилна болница за активно – Бургаc“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73, оспорва
предявения иск, като го счита за неоснователен и
го оспорва по основание и размер. Не оспорва, че между ищцовото дружество и „УМБАЛ-БУРГАС“ АД е сключено споразумение
за погасяване на задължения от 22.12.2015г., по което разсроченото задължение е в размер на 2 057 103 лв., като е договорена и лихва в размер на 9 % към всяка месечна вноска. Признава, че на 30.06.2016 г. изпада в забава в плащанията, като към посочената дата е
изплатил общо сумата в размер на 813 973,43 лв., представлявяща главница в
размер а 721 337лв. и 92 636,41 лв. договорна лихва. Твърди,че след издаване на
изпълнителен лист за главницата - сумата от 1 332 227, 50лв., представляваща сбор от 11 броя
месечни вноски по разсроченото вземане в размер на 2
057 103 лв. и договорна лихва в размер на 9 % към всяка месечна вноска, която сума ведно с всички проитичащи от изпълнението разноски е изплатена на ищцовото дружество, поради което „УМБАЛ-БУРГАС“ АД е изпълнила
изцяло задълженията си по споразумението. Счита претенциите на ищцовото
дружество за заплащането на
сумата в размер на 519 568, 71лв. , представляваща неустойка за забава в размер на 0,5 % върху
непогасената главница за неоснователни, тъй като ищецът веднъж е получил плащане на
договорната лихва изцяло и неправилно претендира лихва за забавено плащане в размер на 0,5% върху главница 1 332 227,50 лв., която включва разрочена главница и
договорна лихва по споразумението. Кредиторът има право да търси обезщетение или по чл. 86, ал. 1 или чл. 92 от ЗЗД, но не и на двете основания. Снабдявайки се с изпълнителен лист за
сумата в размер на 1 332 227,50лв., включваща главница и договорна лихва,
ищецът е избрал да се удовлетвори от договорната лихва върху вземането, поради
което претенцията за неустойка по споразумението следва да се търси само върху
просрочената главница, а не върху сумата в размер на 1 332 227,50 лв.,
включваща главница и договорна лихва. В конкретния случай се търси и лихва върху лихва.
Страните по споразумението са дерогирали правилото на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и са
уговорили конкретна лихва в размер на 9% годишно, която е изплатена от „УМБАЛ-БУРГАС“ АД преди завеждане на настоящото производство. Моли за
отхвърляне на претенцията. Не представя писмени доказателства,не ангажира други
доказателства. Претендира разноски.
В допълнителна искова молба, депозирана в законоустановения срок ищецът заявява, че с
отговора на исковата молба ответникът прави недопустим опит да оспорва по
основание присъденото вземане за главница от 1 332 227,50 лв., което се ползва
със сила на присъдено нещо между страните, като заявява, че аргументите в тази
насока са и неоснователни. Твърди, че общия размер на платената към 30.06.2016
г. сума по процесното споразумение е 813
973,41 лв., като конкретизира и размер
вземанията, които са погасени с тази сума. Заявява, че с депозираното на
заявление по чл. 417 ГПК, по което е издадена влязлата в законна сила заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, ищецът не е претендирал присъждане на договорна лихва по чл.2, ал. 2 от споразумението
върху заявената главница от 1 332 227,50 лв. за какъвто и да е период и такава не е присъждана. В хода на
образуваното изпълнително производство е събрано
изцяло единствено присъденото вземане за главнииа
от 1 332 227.50 лв., присъдената законна лихва върху посочената главница за
периода от 16.09.2016 г. до издължаването й, както и присъдените съдебно деловодни разноски и
разноски в хода на изпълнителното производство.Посочва, че се е
възползвал от правото си по чл. 3 от процесното споразумение да търси
обезщетение на вредите, които търпи от неизпълнението на задължението без да
доказва техния размер, като за периода от деня следващ падежа на просрочената
седма вноска до датата на депозиране на заявлението по чд. 417 ГПК претендира единствено
договорената неустойка в размер на 0,5% на ден върху непогасения остатък от
разсрочваната главница, възлизащ на присъдената сума от 1 332 227,50 лв. За
заявения процесен период от 01.07.2016 г. до 16.09.2016 г. не са претендирани
и не са присъдени каквито и да е други
възнаграждения или обезщетения които да компенсират последиците от забавата в
плащането на изискуемата главница от 1 332 227,50 лв. Законната лихва, която се
претендира със заявлението по чл. 417 ГПК е за периода от датата на подаване на
заявлението за издаване за заповед за незабавно изпълнение до окончателното
изплащане на главницата и представлява последица от уважаването на съдебно
предявеното вземане, а не е самостоятелен иск.
В допълнителен отговор на исковата молба ответникът оспорва
твърденията и възраженията на ищеца в допълнителната искова молба. Продължава
да поддържа твърдението си за недопустимост при комулиране на обезщетение за
забавено изпълнение под формата на лихва с неустойка за забавено изпълнение за
едно и също задължение. Излага доводи и съображения за нищожност на клаузата по
т. 3 от споразумението, поради уговарянето на неустойката като безсрочна, което
е противно на закона. Твърди, че кредиторът е получил освен плащане на
главницата и плащане на обезщетение за забавено изпълнение под формата на лихва
определена в размер на законната, съгласно влязлата в сила заповед за незабавно
изпълнение, като по този начин кредитора е упражнил правото си на избор и за
него не е налице възможност да иска заплащане на неустойка. Възразява, че
претендираната неустойка е изчислена с калкулатор за проста лихва, като
изчислението е направено върху цялата главница от 1 332 227,50 лв., а
не върху непогасената разсрочена такава. Твърди, че са налице плащания по
главницата за месеците юли и август, което обстоятелство променя размера на
изискуемата главница, върху която следва да се изчислява неустойката. Прави и
възражение за недължимост на неустойката, поради прекратяване на
споразумението, поради настъпилата предсрочана изискуемост на вземането, в
следствие на което кредитора не би могъл да се позова на неговите разпоредби.
Бургаски окръжен съд, като обсъди
доводите на страните и събраните и представени по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
Безспорни са между страните следните
обстоятелства: между страните е било сключено на 22.12.2015 год. споразумение с
нотариална заверка на подписите на представляващите ищцовото и ответното дружество със съдържанието съгласно заверените преписи
от него на листи от 12 до 33 вкл. ,за погасяване
от „УМБАЛ – Бургас“ АД на просрочени нейни задължения в общ размер от 2 057 103 лв., формирани от сбор от суми по
фактури за доставка и продажба на
лекарствени продукти и консумативи в периода октомври 2013 год.-24.11.2015 год., като е предвидена договорна лихва върху непогасената
част от разсрочената главница в размер
на 9% годишно и погасяването да се извърши на 18 месечни вноски;в последната
графа на таблицата по чл.2.5 от споразумението, представляваща по същността си погасителен план,конкретизиращ
в абсолютни числа и по вид всяко отделно периодично плащане съобразно
постигнатите общи уговорки,описани по-горе, са формирани общо дължими
суми,отнесени към конкретни дати , посочени във втората графа на същата таблица, като е видно, че те са сбор от сума от месечна
вноска разсрочено вземане по главница и договорена лихва /9% годишно/;в текста
на чл.4 от споразумението е прието,че неплащането на съответния падеж на която
и да е вноска по разсроченото задължение в частта главница и/или съответна
договорна лихва,прави цялото разсрочено вземане незабавно и автоматично
изискуемо,като ищецът има право да се снабди със заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист по чл.417 от ГПК без да е необходимо да отправя
допълнителни изявления до ответното дружество;в чл.3 от споразумението е залегнала уговорка,при забава в плащането на
която и да е от вноските от страна на
лечебното заведение съгласно договорения погасителен план,то да дължи
неустойка за забава в размер на 0,5 % на ден върху непогасената главница да
периода от деняуследваща падежа на просрочената вноска до окончателното
изплащане на задължението;до 31.05.2018 год. включително ответното дружество е
изпълнявало точно задълженията си по споразумението, като е изплащало в пълен размер
договорените общи дължими суми до тази дата,като така е погасило определените като сборни суми за първите шест дати или първите шест вноски като
сбор от разсрочена главница и договорени
лихви; на 30.06.2016 г. – седма падежна дата ,ответникът е погасил чрез плащане част от общо дължимата
сума, договорена за тази дата: заплатил
е 14903,77 лв. , наместо уговорените 130028,27 лв.,като плащането е отнесено така: платен пълен размер на договорна
лихва по чл.2,ал.2 от споразумението-10028,27 лв. и 4875,50 лв.-платена част от
месечна вноска разсрочено вземане по главница ;към 30.06.2015 год. по
споразумението са били заплатени общо 813973,41 лв., формирани като сбор от шест и част от седма месечни вноски разсрочено
вземане по главница от общ размер от
2057103 лв. и договорна лихва в размер
на 9% годишно върху непогасената част от разсроченото задължение, съгласно чл.2 ,ал.2 от споразумението върху целия
остатък от непогасена главница от датата
на съответната месечна вноска до крайната
договорена дата за погасяване на цялата
главница по споразумението ; ищецът „Софарма Трейдинг“ АД по подадено заявление по чл.417 от ГПК на
16.09.2016 год. се е снабдил със заповед за изпълнение № 2821 от 17.09.2016 год. и изпълнителен
лист от 19.09.2016 год. по частно гражданско дело 5269 по описа за
2016 год. на Районен съд Бургас за сумата от 1 332 227,50
лв.,представляваща неизплатен остатък от
главницата, дължима по споразумението за погасяване на задължения от 22.12.2015 год.
с нотариални заверки на подписите/както е описано вземането в заповедта и
изпълнителния лист/ ,ведно със законната лихва,считано от 16.09.2016 год. до
окончателното плащане, както и
сумите 26644,55 лв.-разноски по делото за държавна такса и 25899,28 лв. –платено адвокатско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от
заявлението; заповедта е издадена за настъпила предсрочна изискуемост на
вземането за сумата 1 332 227,50 лв.; срещу така издадената
заповед ответникът-длъжник не е
депозирал възражение в срок,поради което тя е стабилизирана; ищецът се е снабдил със заповед №
3777 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 08.11.2016 год. по същото частно
гражданско дело и изпълнителен лист от от 10.11.2016 год. по същото заявление за сумата от 519568,73
лв. ,представляваща неустойка за забава по чл.3 от споразумението от 22.12.2015
год. за периода от 01.07.2016 год. до 16.09.2016 год. ,както и за сумите от
10391,38 лв.-разноски по заповедното производство за държавна такса и 10100,72 лв.-платено
адвокатско възнаграждение, които са
обект на настоящото производство;
При установената фактическа
обстановка, съдът направи следните изводи от правна страна:
Предявеният иск е допустим, тъй като след проверка на процесуалните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, се установява ,че положителните такива са
налице, а отрицателни такива не са възникнали. Налице е правен интерес за ищеца
от предявяване на настоящия установителен иск. Ако установителният иск бъде уважен издадената заповед за изпълнение
ще влезе в сила и ищецът ще може да пристъпи към събиране на претендираното
вземане за неустойка.
По същество исковата претенция е
основателна.
Твърденията на ответника, че главницата
върху която се претендира неустойка не е в размер на 1 332 227,52 лв.,
са неоснователни. По отношение размера на главницата е налице влязла в сила
заповед за изпълнение № 2821/17.09.2016 г. на БРС, по която не е направено
възражение от ответника, и представлява влязъл в сила стабилен акт.В този
стабилен акт вземането е посочено като вид именно като неизплатен остатък от
главница по горното споразумение, като с оглед определените като
безспорни по-горе обстоятелства между страните и математическото изчисление на
база признатите и установени факти-общ размер на задължения по фактури, т.е. главница ,за която е
оформено споразумението-2057103 лв., и сбор от
платени суми –назовани месечна вноска разсрочено вземане по
главница,като част от общо дължима сума на падежни дати от 31.12.2015 год. до 30.06.2016 год. –с размер от 724875,50 лв.
прави именно остатък от непогасена главница 1 332 227,52 лв. Недопустимо е в настоящото производство да се
разглежда възражение за размера на главницата на основания възникнали и станали
известни на страната,или изразяващи се в извършени от нея действия, преди
издаване на заповедта. Противното би означавало заобикаляне на закона, чрез
допускане на ревизия на влязъл в сила акт в заповедно производство след преклузивния срок, в който на ответника е предоставена възможност
да възрази,и по ред различен от уредения в закона. Настоящият случай е именно
такъв-заповедта,разпореждаща незабавно изпълнение на задължение за главница от 1 332 227,52
лв., е издадена на 17.09.2016 год. по заявление,депозирано на 16.09.2018 год.
,като твърденията на ответника са за извършени плащания по главницата на 29.07.2016
год. и 30.08.2016год. .Съгласно трайната съдебна практика влязлата в сила
заповед за изпълнение е стабилен акт,
установяващ с обвързваща страните сила, че вземането удостоверено в нея,съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. По тази причина е допустимо
заповедното производство да бъде възобновено при наличие на предпоставките по
чл. 423 ГПК, а иск за оспорване на вземането на основание факти настъпили до
изтичането на срока за подаване на възражение, може да бъде предявен само при
наличието на предпоставките по чл. 424 ГПК. Нормата на чл.439 ГПК дава
възможност да бъде предявен иск за оспорване на вземането, но само на
основание факти, настъпили след
изтичането на срока за подаване на възражение. В настоящия случай, твърдените правопогасяващи
факти-плащания по главница на две дати,
са настъпили преди изтичането на горните
срокове и ответникът е следвало да
възрази против издадената заповед за изпълнение в предоставения му от закона
двуседмичен срок,за да може в настоящото производство да се позове на различно
от установеното в заповед № 2821 от 17.09.2016 год. Щом е пропуснал да стори
това, в настоящото производство въвеждането на тези факти е ирелевантно и те не следва да бъдат
обсъждани , определяне и приемане на размера на задължението
за непогасена главница, служещ като основа за изчисление на договорената неустойка по чл.3 от
споразумението от 22.12.2015 год.
Неоснователно
е възражението на „УМБАЛ-БУРГАС“ АД, че
ищецът търси,но не може да получи две обезщетения за едни и същи вреди
- по чл. 86, ал. 1 ЗЗД и по чл. 92 ЗЗД. Съгласно трайната съдебна практика е недопустимо кумулирането на
неустойка за забава за неизпълнение на парично задължение с обезщетение по
чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на законна лихва за един и същ период,тъй като по този начин се постига санкциониране на едно и също по вид неизпълнение за един и същ период с две кумулативни санкции,т.е. упражняват се едновременно две права на
обезщетение,по отношение на които обаче законът е предоставил на договарящите
право на избор-или да търсят уговореното по закон по чл.86,ал.1 от ЗЗД или да
търсят уговореното по договора като неустойка по чл.92 от ЗЗД.При упражнено право на
избор,страната следва да упражни
само избраното право и допълнителните възможности,които законът свързва с това
право-напр. правото да получи договорена неустойка и обезщетение за вредите над
нея,но при доказване на такива, а губи
другото право-по чл.86,ал.1 от ЗЗД и правото на обезщетение за надвишаващите
обезщетението вреди,подлежащи също на доказване.Следователно, обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД се дължи,ако кредиторът е поискал такова
,дори и при наличието на клауза за неустойка в
договора между страните за същия период. В тази хипотеза кредиторът е упражнил право
на избор и договорната неустойка за същия период не му се дължи. Обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва за неизпълнение на парично задължение може да се присъди и ако
страните са уговорили в договора неустойка за този вид неизпълнение и
неустойката е заплатена от длъжника или кредиторът претендира заплащането на
неустойка заедно с претенцията си за обезщетение. В тези случаи, искът по
чл.86, ал.1 ЗЗД би
могъл при определени предпоставки да е основателен,но само за разликата между неустойката и
по-големия размер на законната лихва.
От
клаузите на представеното по делото Споразумение за погасяване на задължения
от 22.12.2015 г., се установява, че
страните са постигнали съгласие за начина на разсрочване на задължението, за
което е предвидена договорна лихва в размер на 9% върху непогасената част от
разсроченото задължение. Така уговорената лихва се дължи за срока на
разсрочване на вземането, тъй като длъжникът вече е изпаднал в забава за дължимата
главница,а и лихвата се дължи именно заради разсрочването на главницата и
обезщетява вредите от доброволно приетото
разсрочване от страна на кредитора.
От друга страна, уговорената в т. 3 от споразумението неустойка в случай на
забава в плащанията на която и да е от вноските, е обезщетение в случай на ново забавяне от
страна на длъжника при изплащането на вече разсроченото задължение, в резултат
на което е договорено, че настъпва
автоматична предсрочна изискуемост на цялото задължение. Следователно,
неустойката по чл.3 от споразумението е
свързана само с клаузата на чл.4 от него, като е
уговорена с оглед автоматично изменение в договора, каквото
по същността си представлява уговорката за настъпване на предсрочна
изискуемост. При така формулираните
уговорки и тълкуване волята на страните към момента на сключване на
споразумението, се установява, че не се търси едновременно обезщетение по чл.
86, ал.1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД, каквито възражения е направил ответника, а се
цели обезщетяване на кредитора и санкциониране на длъжника в случай на ново
забавяне в плащанията,т.е. при изменение на договора.Следователно договорката лихва по ал.4 на чл.2 от
споразумението е свързана с погасителния план по ал.5 на чл.2 от него,а
неустойката за забава по чл.3 е свързана с предсрочната изискуемост по чл.4 от
горната договореност.
Неоснователно
е възражението на ответното дружество,
че в
сумата от 1332227,50 лв., върху
която е определена търсената неустойка по чл.3 от споразумението, е включена и
уговорената от страните договорна лихва
от 9%, което според него води до искане за заплащане на лихва върху лихва.
Както бе посочено по – горе,от текста на
споразумението,от изложението на обстоятелствата в исковата молба и преди
всичко от влязлата в сила заповед №
2821 от 17.09.2016 год. по ч.гр.д. № 5269/2016 год. и изпълнителен
лист от 19.09.2016 год. е видно,че се
касае само за вземане за главницата,като страните са обвързани от стабилната влязла в сила заповед за изпълнение № 2821/17.09.2016
г. на БРС.
Не е
налице и твърдяната нищожност на т. 3 от споразумението от 22.12.2015 г.,
поради противоречието й със закона или добрите нрави. Безспорно е разбирането на закона
и съдебната практика,че нищожността е най-тежкият порок на сделките като
гражданско правни волеизявления,тя е изначална и порокът,независимо от това,
кой от предвидените от закона е установен, съществува още към
момента на сключване на сделката,като е незаздравим. Конкретно, за да е налице противоречие със закона като основание за
нищожност на процесната клауза по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД, следва
да е налице несъответствие между същата и императивни правни норми. Като основание за претендираната
нищожност се извежда неопределеност на максимално дължимия й размер
и неопределяне на краен срок, за който се
начислява. Съгласно разясненията,
дадени в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС по тълк.дело
№ 1/2009г., неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.От друга страна ,прекомерността на неустойката се
преценява към момента на неизпълнение на договора, чрез съпоставяне с вече
настъпилите от неизпълнението вреди. Ето защо не е нищожна неустойка, която е
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява.
Преценката за нищожност на
неустойката следва да се прави за всеки конкретен случай, като се използват
няколко критерия – естеството и размера на задължението, което обезпечава,
нейния вид – компенсаторна или мораторна, съотношението между нейния размер и
очакваните от неизпълнението на задължението вреди. В настоящия случай процесната неустойка има характера и на мораторна, и на санкционна
неустойка, тъй като е
уговорена за забавено изпълнение на разсрочено парично задължение за заплащане на договорно възнаграждение и за обезпечаване на
точното му изпълнение. Самият факт на договарянето й без краен предел и фиксиран
срок сам по себе си не е достатъчен да обоснове, че нейния размер предпоставя неоснователно обогатяване на лицето, в
чиято полза е уговорена, още повече, че е уговорена между търговци и въпроса за
нейната прекомерност не стои. Но дори в обратната хипотеза, следва да се отчете и санкционната
функция на неустойката-в настоящия случай се касае за неизпълнение на
споразумение,сключено между страните с
цел да облекчи и направи по-лесно събираеми
вече просрочени към момента на
подписването му-22.12.2015 год.
задължения,възникнали и станали изискуеми в периода октомври 2013 год.
м. ноември 2015 год. Ето защо настоящият съд, изхождайки от законово установените
функции на неустойката, разгледана в контекста на свободата на договаряне и
справедливостта в търговските договорни отношения, и с оглед задължението за добросъвестно
изпълнение на поетите по договора задължения, намира за неоснователни възраженията на
ответника за нищожност на неустоечната клауза. В конкретният случай неустойката не излиза извън обезпечителната и
обезщетителната й функции, договорена е в рамките на предвидената в чл. 9 ЗЗД
свобода на договаряне и има за цел както за обезщети вредите от неизпълнението,така и да дисциплинира и санкционира неизправния длъжник за последващата му забава при изпълнение на едни
и същи задължения.
Неоснователно се явява
и възражението на ответника, че споразумението
е прекратено, поради настъпила предсрочна изискуемост на вземането и не
може да се търси процесната неустойка. Настъпването на предсрочна изискуемост
на едно вземане не води автоматично до прекратяване на договора, ако това не е
уговорено изрично между страните. Предсрочната изискуемост внася изменение в
постигнатите между страните договорености,т.е. по същността си тя представлява
основание не за прекратяване,а за изменение на договора, като промяната настъпва
единствено по отношение на падежа на задължението на длъжника, което става предсрочно изискуемо, а останалото
съдържание на правоотношението не се променя. От тълкуването на договорните
клаузи, съдът стига до извода, че дължимоста на неустойка е уговорена от
страните като санкция, именно с оглед настъпване
на предсрочна изискуемост на вземането, а не като лихвоносно задължение при
забава в разсрочените плащания по главницата. Това произтича от условието на т.
4 от споразумението, съгласно която - цялото разсрочено вземане става незабавно
и автоматично изискуемо при неплащането на съответния падеж, на която и да е
вноска по разсроченото задължение. Страните са уговорили изискуемостта да
настъпи автоматично, без да е необходимо да бъдат изпълнени някакви други
условия – уведомяване на длъжника, че кредитора счита вземането за предсрочно
изискуемо и др., т.е. съгласно клаузите на споразумението,кредиторът не разполага с възможност да избира дали да
направи вземането предсрочно изискуемо, или да продължи да получава плащане на части-на
вноски по погасителния план,но със забава,след уговорения за всяка от тях падеж.Следователно,с
факта на неплащане на падежа на пълния размер на която и да е общо дължима
сума,съгласно наименованието по
последната таблица на погасителния план,настъпват последиците по чл.4 от
споразумението-предсрочна изискуемост на остатъка от разсроченото вземане,което
е това по ал.3 на чл.2,т.е. само главница.С
обективния факт на неплащане ,настъпва изменение на договора-предсрочна
изискуемост на непогасения остатък огт главница,като до изплащането му се дължи
обезщетение за забаза по чл.3 от споразумението. По изложените съображения,
уговорената от страните неустойка може да бъде претендирана единствено в хипотеза
на настъпила предсрочна изискуемост на разсроченото вземане,което е само това за главница.
Ангажираните
по делото доказателства, ценени по отделно и в тяхната съвкупност водят до извод за основателност на претенцията както по основание, така и
по размер. Страните не спорят че ответника е изпаднал в забава 30.06.2016 г.,
както и че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесната неустойка на 16.09.2016 год., поради което действително периода, за
които се иска да бъде установено дължимостта й е 78 календарни дни. Установени
са и размера и вида на задължението, за което се дължи
неустойката, а именно: 1 332 227,50 лева. При това положение,
дължимата неустойка, изчислена въз основа на граматическата формулировка на
чл.3 от споразумението е равна на претендираната от ищеца сума в размер на
519 568,73 лв. изчислена така:1 332 227,50 по 0,5% на ден = 6661.14 лв. за ден; 78дни/от 01.07.2016 год. до 16.09.2016 год. / по 6661.14 за ден = 519 568,73 лв.При това положение предявеният иск е изцяло основателен
и доказан и следва да се уважи.Тази неустойка е договорена на основание
посочените по-горе текстове на споразумението-чл.4 във вр. с чл.3 и се
претендира и дължи за периода от падежа
на забавената вноска-30.06.2016 год. до
подаване на заявлението по чл.417
от ГПК за присъждане на неустойка 16.09.2016 год. върху оставащата главница.От
подаване на заявлението по чл.417 от ГК на 16.09.2016 год. до окончателното
плащане ,върху непогасената главница е
поискано и определено обезщетение по чл.86, ал.1
от ЗЗД в размер на законната лихва-следователно неустойката от 0,5 % на ден и
обезщетението за забава по чл.86,ал.1 от ЗЗД не търсят за различни последователни
периоди от време- неустойка за първия период на забава до подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК и обезщетение по чл.86,ал.1 от ЗЗД след подаване на
заявлението до окончателното плащане.
По разноските по делото:
Ищецът, чрез пълномощника си
е отправил искане за присъждане на разноски за настоящото
производство като е представен и списък на разноските. Съгласно приложения
списък, разноските на „Софарма Трейдинг“ АД са в размер на 24 791,38 лева,
от които 10 391,38 лв. държавна
такса и 14 400 лв. за адвокатско възнаграждение, което съвпада със
залегналото такова в договора за правна
защита и съдействие/л.8 от делото/ и представеното извлечение от система за
електронно банкиране.От горните данни се установява,че договорената сума от
14400 лв. с ДДС е реално заплатена по банков път преди завеждане на
делото,както е
договорено.Направено е възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.Съдът изчисли дължимия
съгласно чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения хонорар на сумата от
11921,37 лв., и 20 % ДДС върху него в
размер на 2384,27 лв.,при което
получената сума от 14305,64 лв. се оказва с 94,36 лв. по-висока от
минималната.С оглед на горното съдът намира,че следва да намали размера на
дължимия адвокатски хонорар. Делото не се характеризира с фактическа
сложност-фактите между страните са безспорни,за извършените математически
изчисления не са необходими специални знания,тъй като такива се получават в рамките на задължителното училищно образование ,спорът е съсредоточен в правни
доводи,но по тях е налице както задължителна
съдебна практика,така и тълкувателна
практика на Върховния касационен съд,поради което независимо,че сумата от 94,36
лв. е незначително по висока от
минималния адвокатски хонорар,възлагането й в тежест на ответното дружество като разноски
се явява необосновано. Ето защо възражението за прекомерност следва да се
уважи.При това положение на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
от 24 697,02 лв.,наместо търсените
24791,38 лв.
По изложените съображения и на
основание чл.422,ал.1 от ГПК във вр. с чл.92 от ЗЗД вр. с
чл.286 от ТЗ и чл. 415, ал. 1 от ГПК съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза
на „Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5 съществува вземане към „Университетска многопрофилна болница за
активно лечение – Бургас“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73, за сумата от
519 568,73 (петстотин и
деветнадесет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и седемдесет и три стотинки), представляваща неустойка за забава в размер на 0,5% на ден, дължима
върху предсрочно изискуема от 30.06.2016
г. главница с размер от 1 332 227,50 лева, на основание
чл. 3 от Споразумение за погасяване на задължения с нотариална заверка на
подписите на страните от 22.12.2015 год., формирана от просрочени продажни
цени на доставени лекарствени продукти и консумативи в периода октомври
2013 год.- 24.11.2015 год. , която неустойка се дължи за 78 календарни дни, а
именно за периода от 01.07.2016 г. до 16.09.2016 г. и за която в полза на „Софарма
Трейдинг“ АД, ЕИК ********* са издадени
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 3777 от 08.11.2016 год. и изпълнителен лист от 10.11.2016 год. по ч.
гр.д.№ 5269 по описа за 2016 год. на Бургаски районен съд.
ОСЪЖДА „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73 да
заплати на Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5 сумата от 20492,10 лева, представляваща
направени в заповедното производство
разноски.
ОСЪЖДА „Университетска
многопрофилна болница за активно лечение – Бургас“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Стефан Стамболов“ № 73 да
заплати на Софарма Трейдинг“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, район Изгрев, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5 сумата от 24 697,02 лева, представляваща
направени за настоящото първоинстанционно производство разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него
на страните.
Съдия: