№ 2709
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АЛ
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110206874 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФИРМА, срещу наказателно постановление
№631712-F645048/12.04.2022 г. на директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП
София, с което на основание чл.178 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в
размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.96 ал.1 ЗДДС.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, тъй като жалбоподателят
осъществява търговия с книги втора употреба и според параграф 1 т. 19 от ДР на
ЗДДС, съгласно която, стоки втора употреба са употребявани и индивидуално
определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след
ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени, като
за него е приложим чл.149 ЗДДС, съгласно която облагаемият оборот на дилъра от
доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете,
което не е съобразено от контролните и наказващия органи.
Редовно призован, жалбоподателят-ЮЛ не изпраща представител, от адв. З. Д.-
САК е постъпила молба с доводи, че поддържа жалбата, представя и Решение
№764/19.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП-София, с което актът за
регистрация по ЗДДС № 220422200995107/17.02.2022 г., издаден от А.Г. Райчева-
Вучкова. Иска се отмяна на НП, претендира се адвокатско възнаграждение.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Пенчева, която оспорва
жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на това на жалоподателя.
1
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за
установено следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния
срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са
следните:
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата на 15.02.2022 г., при извършена проверка от контролните органи на
въззиваемата страна, възложени им резолюция №222692104028290/14.12.2021 г. за
установяване на факти и обстоятелства за регистрация по ЗДДС, същите установили,
че ФИРМА, в качеството си на данъчно задължено лице по чл. 3 ал. 1 ЗДДС не е
подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок след
изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот в размер на 50
000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия месец.
За резултатите от проверката е издаден акт за регистрация по ЗДДС №
220422200995107/17.02.2022 г. от А.Г. Райчева-Вучкова. Било констатирано, че
дружеството реализирало облагаем оборот за регистрация по чл. 96 ал. 1 ЗДДС за
периода 01.12.2019 г. - 31.05.2020 г. в размер на 52 219,07 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 96 ал. 1 ЗДДС заявление за регистрация по ЗДДС е
следвало да бъде подадено от дружеството в 7-дневен срок от изтичането на данъчния
период, през който е достигнало облагаем оборот в размер на 50 000 лв. за период не
по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия месец, т.е. в случая - до 08.06.2020 г.
вкл. /първият работен ден след 07.06.2020 г./.
Контролните органи приели, че дружеството-жалбоподател качеството си на
данъчно задължено лице по ЗДДС, след като е било длъжно, не е спазило
законоустановения срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС.
Свидетелката А.Г. Райчева-Вучкова на длъжност главен инспектор по приходите
при Териториална дирекция на НАП София, съставила и връчила надлежно АУАН cep.
AN №F645048/09.03.2022 г.
Жалбоподателят-ЮЛ се е възползвал от възможността, предоставена му с
разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН, като изложил доводи, идентични с тези в жалбата.
Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена в акта и
издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
2
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване
на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от
оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност
и са били надлежно предявени и връчени. Притежават необходимото съдържание по
чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от
писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, както и от гласните
доказателствени средства – показанията на свидетелката А.Г. Райчева-Вучкова, които
съдът кредитира с доверие, тъй като същата е очевидец на нарушението и няма данни
за нейна заинтересованост от изхода на делото.
Съдът намира обаче, че е налице нарушение на материалния закон –
нарушението се явява недоказано от обективна страна, като мотивите за това са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 96 ал. 1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице,
което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или
повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия
месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е
достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато
оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца,
включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от
датата, на която е достигнат оборотът. Тази разпоредба е безспорно приложима, стига
да е установено, че е достигнат предвидения в закона оборот. Жалбоподателят-ЮЛ
безспорно осъщестява търговия с книги втора употреба. Съгласно параграф 1, т. 19 от
Допълнителните разпоредби на ЗДДС, стоки втора употреба са употребявани и
индивидуално определени движими вещи, годни за по нататъшна употреба в същия
вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са
създадени. Цитираната разпоредба определя като дилър на стоки втора употреба
данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува,
придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде, независимо от това.
дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон, т.е., за
жалбоподателя безспорно е приложима разпоредбата на чл. 149 ЗДДС, съгласно която
облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на
маржа е сборът от маржовете. Това обаче не е съобразено от контролните органи и
същите не са изследвали каквито и да било счетоводни документи, от които да е видно
как точно е формиран облагаемият оборот на дружеството.В случая е следвало да се
установи покупната и продажната цена на всяка реализирана стока, така че да се
установи размерът на маржа и едва тогава съобразно цитираната по горе специална
разпоредба да се определи дали и кога е достигнат оборот, обуславящ задължителната
регистрация на дружеството по ЗДДС.
В тази насока е и Решение №764/19.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП-
София /л.45 от делото/, представено от жалбоподателя, с което е обявен за нищожен
Акт за регистрация по ЗДДС №220422200995107/17.02.2022 г. в проведено
производство по чл. 152 - 155 ДОПК вр. чл. 83 ал. 4 ДОПК.
Това налага цялостна отмяна на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане,
3
въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя
сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400
лв., което е съобразено с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения.
Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №631712-F645048/12.04.2022 г. на
директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП София, с което на „АБВ БУКС”
ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл.178 ЗДДС му е наложена имуществена
санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.96 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА ТД на НАП София да заплати на „ФИРМА, сторените по делото
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. за една инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4