РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№
1522.
Град
Пловдив, 8 август 2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, І отделение, ХІV състав,
в открито заседание на тринадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ВЕЛИЧКА Г.
при
секретаря НЕДЯЛКА ПЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 1331 по описа на
съда за 2022 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Дял Трети, Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на И.Б.Д., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез пълномощника си адв.Т.Т., против заповед № 22-1030-000427 от 21.03.2022 г., издадена от Й.П.М.
– началник сектор ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с която на оспорващия е наложена принудителна административна
мярка по чл. 171, т. 1, б
"Б“ от ЗДвП – временно отнемане
на свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство на водач до
решаване на въпроса за отговорността.
В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност
на оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че са допуснати
съществени нарушения на административно-производствените правила, както и
нарушения на материалния закон. Излага
подрочни съображения в писмено становище. Моли съда да постанови решение, с
което да се отмени процесната заповед. Претендират се разноски.
Ответникът – началник сектор ОД на МВР –
Пловдив, сектор „Пътна полиция“, в нарочно становище с административната преписка
намира жалбата за неоснователна а издадената заповед за ПАМ за правилна и
законосъобразна и моли да бъде оставена в сила.Прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е подадена в рамките на установения
за това преклузивен процесуален срок при наличието на правен интерес срещу
административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява
ДОПУСТИМА.
По същество жалбата е неоснователна.
Съставен е АУАН № 616019 от 21.03.22
г. от Калин Калинов, мл. инспектор при ОД на МВР – Пловдив, с-р „Пътна полиция“, въз основа на който е издадена процесната ПАМ. В заповедта
е посочено, че на 20.03.2022 г. около 21:20 часа в гр. Пловдив на ул.“Барикадите“
№ 16 като водач на МПС - Мерцедес Ц 220 ЦДИ с рег. № ***, собственост на Ю.С.Д.
като: в 01:20 часа в сградата на Трето РУ на МВР гр. Пловдив, водачът отказва
да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Drug Test 5000 с фабричен номер ARKF-0023, касета с фабричен номер ARPC-0771, за
установяване на употреба на наркотични вещества или техните аналози. Издаден
талон за изследване номер 122261.
Водачът отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози и не изпълни предписание за
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, с което виновно е нарушил: чл. 174 ал. 3
пр. 2 от ЗДвП.
Въз основа на така установеното бил издадена процесната
заповед, с която административният
орган на основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП приложил спрямо водача принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за правоуправление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността.
След служебно извършена проверка съдът
констатира, че обжалваният акт е издаден от компетентния орган. За
удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен акт,
ответникът представя заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР
– Пловдив, с която в изпълнение на заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. на
министъра на вътрешните работи е оправомощил началниците на сектор „Пътна
полиция“, в качеството им на длъжностни лица от ОД на МВР – Пловдив, да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл. 171, т.
1 от ЗДвП.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила
до доказване на противното.
Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за допуснати съществени
нарушения в описанието на АУАН, тъй като било посочена дата 21.03.2022 г.,
вместо 20.03.2022 г. Видно от всички събрани по делото доказателства, видно е,
че се касае за допусната явна фактическа грешка в описанието на нарушението в
съставения АУАН, в това число и представената към административната преписка
докладна на проверяващите. От същата става ясно, че мл. инспектор Н.З. бил на смяна
за времето от 19:00ч. на 20.03.2022г. до 07:00ч. на 21.03.2022г. като АП 434
съвместно с колегите мл. инспектор Т.М. и мл. експерт Д.М.. На 20.03.2021г.
около 21:20ч. в град Пловдив, на улица „Барикадите" до №16 спрели за проверка лек автомобил
„Мерцедес" с рег. №*** с водач И. Б.Д., ЕГН ********** и пътуващите с него
А.Х.К., ЕГН ********** и С.Т.Г., ЕГН **********. При извършената проверка
водача Д. им споделил, че предишната вечер е пушил марихуана като е бил на
купон. След това той заедно с колата и пътниците били приведени в управлението,
където Г. споделила, че в портмонето си имала плик с бяло прахообразно
вещество. Костова пък споделила, че в чантата си има черен полиетиленов плик с
марихуана. За случая било уведомено ОДЧ и ДУ Балейкин, който продължил работа с
тях. Потърсено било и съдействие от екип на сектор „Пътна полиция“, за да
изпробва водача Д. да употреба на наркотични вещества. Същият отказал да бъде
изпробван и му бил съставен АУАН за отказ. Костова била задържана във връзка с
ДП №163/2022г., а Г. по ДП №164/2022г. със заповеди за 24 часа в арестното
помещение на управлението.
При това положение, повече от очевидно е, че се касае за проверка по
това производство, започнала на 20.03.2022 г. в 21,20ч и продължила към 1,20ч
на 21.03.2022 г., когато водачът е отказал да се тества с дрегер за наличието
на наркотични вещества или техни аналози. На лицето е бил издаден талон за
кръвно изследване, връчен му в 1,40ч на 21.03.2022 г.
Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че водачът бил
приканен да се тества по-късно, едва на 21.03.2022 г. в 1,20ч, а не на място,
като по-късно вече не бил имал качеството водач на МПС. При описаната
фактическа обстановка, повече от ясно е, че всички процесуално-следствени
действия, при това наличие на данни и за престъпления, не е могло да бъдат
извършени на място и веднага, още повече, че проверяващите не са разполагали с
необходимия дрегер за извършване на измерването, като последното не е и
необходимо. Нещо повече, неизвършването на тестването веднага – още на 20.03.2022 г. в 21,20ч., е
само и единствено в интерес на водача, предвид заявеното от него на проверяващите,
че предната вечер е употребил марихуана, тъй като това отслабва действието на
веществото в организма и резултатът би могъл да е само в полза на водача.
В този смисъл няма пречка водачът да е установен, че управлява на едно
място, а да е тестван /макар в случая същият да е отказал/ на друго, като двата
факта са се случили на територията на гр. Пловдив, поради което не се касае за
материална некомпетентност на органите, издали АУАН и НП.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за
извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и
фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. Според чл. 189,
ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена
сила до доказване на противното. По делото от страна на жалбоподателя не се ангажираха
никакви доказателства, които да оборят установеното от административния орган
основание за налагане на ПАМ.
По своя характер принудителната административна мярка „временно отнемане
на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ има цел да
преустанови извършването на административно нарушение – управляването на
моторно превозно средство във физическо състояние, което не съответства на
установеното от закона, както и да предотврати настъпването на вредни
последици. Тъй като последиците от това административно нарушение са
изключително сериозни за целите на Закона за движението по пътищата – да се
опази животът и здравето на участниците в движението, чл. 1, ал. 2 ЗДвП,
законодателят е допуснал фактическото изпълнение на принудителната мярка да
става незабавно при установяване на нарушението, т.е. преди издаване на акта, с
който мярката се прилага.
Предвид гореизложеното, заповедта за залагане на принудителна
административна мярка е законосъобразна и жалбата срещу нея следва да бъде
отхвърлена.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма, в съответствие с целта на закона, като са
спазени материалноправните разпоредби и без да е налице съществено нарушение на
производствените правила.
От ответника не се прави искане за присъждане на разноски, поради което
такива не се присъждат.
Така мотивиран, Административен съд – Пловдив, Първо отделение, XIV състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Б.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
против заповед № 22-1030-000427 от 21.03.2022 г., издадена от Й.П.М. – началник
сектор ОД на МВР – Пловдив, сектор „Пътна полиция“.
Решението
не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: