РЕШЕНИЕ

 

№ 1386

 

град Пловдив, 29 октомври 2009год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ, Трето отделение, десети състав  в открито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и девета година в състав:

                                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ЯНКО АНГЕЛОВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА, като разгледа докладваното от съдия ЯНКО АНГЕЛОВ  административно дело №2142 по описа на съда за 2008 г. взе предвид следното:         

           Производството е по реда на Дял Трети, Глава Девета и Глава Десета, Раздел Първи от Административнопроцесуалния кодекс, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.                  

          Делото е  образувано е по жалба на Ф.А.И.,***, против Решение №283 от 09.10.2008 год. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на Ф.И. против Разпореждане №********** от 06.06.2008 г. на Ръководителя на Отдел “Пенсии” при Районно управление “Социално осигуряване” град Пловдив, с което е отказано отпускане на  лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл.74 от  КСО.            

Иска се оспорените административни актове да бъдат отменени, като преписката се върне на административния орган за постановяване на законосъобразен акт.

 Ответника - Директор на ТП на НОИ-Пловдив представляван  в съдебно заседание от юрисконсулт П. оспорва жалбата, счита  същата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

          Разпореждане №********** от 06.06.2008г. е обжалвано в предвидения за това срок, пред горестоящият в йерархията административен орган, който с решението си го е потвърдил изцяло/респ.отхвърлил жалбата/

Така постановения от Директора на ТП на НОИ резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат извод за нейната допустимост, а разгледана по същество съдът намира същата за неоснователна, по следните съображения:.

          С Разпореждане №********** от 06.06.2008г. на ръководителя на отдел „Пенсии” при РУСО-Пловдив е отказано отпускане на лична пенсия поради общо заболяване, след като  със заявлението си с вх.№26141 от 23.04.2008 г. Ф.И.  е направила искане за отпускане на тази пенсия по реда на чл.71-74 от КСО.

С решение №0236 от 25.01.2007 г. на ТЕЛК е била определена 58% намалена работоспособност, с дата на инвалидността - 26.10.2006г. и срок-пожизнен.

С решение №2669 от 24.04.2008г., медицинската комисия към РУ”СО”- Пловдив е потвърдила Експертното решение на ТЕЛК. Към датата на инвалидизирането Ф.И. ***4дни, като има удостоверен стаж -осигурителен от  03г., 09м. и 08дни.

В развилото се административно производство е поискала да полза права ката неработеща майка и/или като член на домакинството на член-кооператор /нейния починал баща-Асан Юсеинов Идризов/.

Пенсионния орган е приел, че не може да зачете за осигурителен стаж за дете родено на ***г., доколкото ПМС№61/1967г.. за такъв се признава за деца родени след ***г.

Съгласно разпоредбите на Постановление на Министерски съвет № 61 от 1967 год. за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 2 от 1968 г.), времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г., от неработещи жени-майки или осиновителки, се признава за трудов стаж. Размерът на трудовия стаж, който се зачита по този ред, се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. За първо дете размерът на този трудов стаж е 12 месеца, за второ дете - 14 месеца, за трето дете - 18 месеца, а за четвърто дете - 12 месеца, от които 45 дни преди раждането. От *** г. е в сила разпоредбата на чл. 354, т. 6 от Кодекса на труда, съгласно която за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, когато майката или осиновителката се грижи за отглеждане на дете до навършване на тригодишната му възраст. Зачитането на този трудов стаж се осъществява от органа, който признава права, произтичащи от трудов стаж, т.е. пред който трябва да послужи (например, ако е трудов стаж за пенсия - от Районното управление "Социално осигуряване"). Трудовият стаж се удостоверява с представянето на актовете за раждане на децата, трудовата книжка или документ, от който е видно, че през същия период лицето няма трудов стаж, признат по друг ред.

Органът, който признава трудов стаж, следва да направи съответните справки по представените документи, да ги опише по подходящ начин, след което ги връща на притежателя им. На неработеща жена-майка, родила дете преди 1.01.1968 г., времето за раждане и отглеждане не се зачита за трудов стаж. По делото е представен акт за раждане/л.16/, от който е видно че Росен Цветанов Рангелов-син на Ф.А.И. е роден на ***г., както и удостоверение за семейно положение и членове на семейството/л.16/, от което е видно че другия син на И.- Мющеба Мехмед Кутлуата с ЕГН ********** е починал /Акт за смърт№03-290/1997г./.

В административното производство И. е декларирала, че няма друг стаж освен заявения и е пожелала да се приложат разпоредбите на чл.76, ал.1, б.”е” от ППЗП /отм./, като ползва надпланово изработените трудни на баща си Асан Юсеинов Идризов.

От приложеното по делото уведомително писмо /л.13/ с удостоверителен характер №ОАС-1/12.04.2007 г. издадено от Обединено архивно стопанство Пловдив липсват данни удостоверяващи осигурителен стаж и доход от осигурителя –ТКЗС град Кричим за периода 1957-1973 на името на Асан Юсеинов Идризов.

От приетото без възражения от страните по делото заключение на назначената експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обективно,  се установява, че за процесния период от 1958 г. до 1972 г. за бащата на жалбоподателката, Асан Исеинов Идризов, няма данни за отработени трудови дни. Жалбоподателката И. няма самостоятелна партида в партидните книги на ТКЗС ”Ленин” град Кричим за времето от 1958 до 1972, под имената Ф.А.И. и /или Фидана Ясенова Ризова; за периода 01.01.1961г. до 31.12.1971г. жалбоподателката не фигурира в разплащателните ведомсти на осигурителя “Витамина”АД град Стамболийски.

По делото е  представена декларация /л.38/ изходяща от Георги Василев Гичев, същата представлява частен документ, който съдът преценява с оглед съвкупната преценка на всички доказателства, а това от своя страна не води до извод за основателност на жалбата.

Съгласно чл. 76, ал. 1, б. "е" от отменения ППЗП, за трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите се зачита времето след 1.01.1957 г., през което лицата са работили като член - кооператори, както и на членове на домакинството на член - кооператор. Права по този текст ползват тези които са работили в ТКЗС като член - кооператори или членове на домакинството на член – кооператори, работили. По делото безспорно се  установи, че Асан Юсеинов Идризов е баща на жалбоподателката Ф.И., в доказателствения материал по делото се прие издаден от служба “ГРАО” при Община Кричим, акт за раждане, от който се установява тази родствена връзка.

 Това доказателство е съществено, тъй като по делото трябва да бъде безспорно установено, че лицето се е числило към домакинството на своите родители, от които обстоятелства тя иска да черпи права по цитирания текст на ППЗП.

От данните по заключението на вещото лице е видно, че лице с име Асан Р. Идризов имал отработени планови човекодни за 1958 година, но съдът намира, че не съществува друго предположение, освен доказания по делото факт, че този човек не е баща на Ф.И., след като Асан Юсеинов Идризов е неин баща.

В жалбата си пред Ръководителя на ТП на НОИ, Ф.И. е посочила, че в пенсионното досие на баща й съществува разпореждане  постановено по заявление вх.№15178927, в което е описано удостоверение №433/30.03.1976г., от което било видно, че Асан Юсеинов Идризов е бил член кооператор и за времето от 01.02.1961г. до 31.12.1963 г. е отработил трудови дни равни или над планувания минимум, като е зачетен стаж от 02г.,09м.

В мотивите на оспореното решение се чете...”цитираното в жалбата Удостоверение №433/30.03.1976 година не се съхранява в пенсионната преписка, тъй като е върнато на лицето, не е представено от И., а при направеното проверка в документите на ТКЗС Кричим няма данни за наследодателя за годините посочи в удостоверението”...

При ангажираната тежест на доказване и при приемане на пълната административна преписка, в това число и пенсионното досие на Асан Юсеинов Идризов, не се установи наличие на така заявеното като съществуващо в правния мир Удостоверение №433/30.03.1976 година.

Представеното по административаната преписка и прието по делото удостоверение №61 от 24.04.1972г./л.12/ е официален удостоверителен документ, верността на който не е оборена нито в хода на административното производство, нито в производството пред съда.

Безспорно се установява, както и от приетите писмени доказателства, така и  от данните по заключението на вещото лице, че родителят  на Ф.И. няма надпланово отработени дни, които не са ползувани при пенсиониране от него, следователно липсва материалноправната предпоставка установения трудов стаж да се ползува от Ф.И. на основание чл. 76, ал. 1, б "е" от ППЗП (отм.).

В настоящия случай, ответника по спора – Директор на ТП на НОИ Пловдив е бил представляван от юрисконсулт П., съгласно представено по делото пълномощно (стр. 35). Юрисконсултът в държавната администрация и в другите държавни учреждения е държавен служител или е назначен по трудово правоотношение. За положения от него труд, лицето, отговарящо на условията за длъжността "юрисконсулт" получава заплата или трудово възнаграждение, а ако пък, административният орган (чл. 143, ал. 4 от АПК) е ползвал услугите на адвокат, то следва да се присъди минимално възнаграждение за един адвокат. По настоящето дело, Директорът на РУ”СО” - гр. Пловдив, е упълномощил посоченото по-горе лице, на което му се заплаща от бюджета на държавния орган и не следва да му се присъжда юрисконсултско възнаграждение, следователно направеното искане за присъждане на  юрисконсултско възнаграждение, не следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл.  172 от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.А.И.,***, против Решение №283 от 09.10.2008 год. на Директора на ТП на НОИ-Пловдив и потвърденото с него  Разпореждане №********** от 06.06.2008 г. на Ръководителя на Отдел “Пенсии” при Районно управление “Социално осигуряване” град Пловдив, с които е отказано отпускане на  лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване по реда на чл.74 от  КСО.     

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: