Р Е Ш
Е Н И Е
№ ..……./06.02.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на шести декември през 2020 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина
Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 3075 по
описа за 2019
година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 504107 от 09.10.2018
г. постановено по гр.д. № 22167/2017 г. на СРС, 51 състав, е признато за установено по отношение на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79,
ал. 1 ЗЗД,вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, че Д.В.Д. дължи на ищеца сумата
1276,41 лева - стойност на доставенатоплинна енергия през периода от м.06.2013
г. до м.04.2015 г. в топлоснабден имот -апартамент 23, находящ се в гр. София,
ж.к. ********, аб.номер 080584, ведно със законната лихва от 19.07.2016 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 96,60 лева -обезщетение за забава за периода от
15.09.2014 г. до 04.07.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК от 26.07.2016 г. по ч.гр.д. 40024/2016 г., по описана Софийски
районен съд, 51 състав, поправена с разпореждане от 16.05.2017 г., като са отхвърлени
исковете за разликата над 1276,41 лева до претендираните 3632,72 лева и за
периода от м.05.2012 г. до м.05.2013 г. както и над 96,60 лева до
претендираните 679,48 лева, както и исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл.422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите
17,04 лева - възнаграждение за услуга разпределение на топлинната енергия за
периода от м.05.2014 г. до м.04.2015 г. и 1,94лева - обезщетение за забава
върху възнаграждението за периода от 15.09.2014 г. до 04.07.2016 г. С решението първоинстанционния съд се е
произнесъл и по разноските, като е осъдил Д.В.Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
сумата192,99 лева - съдебни разноски в исковото производство, както и сумата
122,56 лева -съдебни разноски, направени в заповедното производетво по ч.гр.д.
40024/ 2016 г., поописа на Софийски районен съд, 51 състав.
Това решение е обжалвано в срок от ищеца “Т.С.” ЕАД, чрез пълномощник юрк.Т.Ж.в частите, в които са отхвърлени предявените от
дружеството иск за главница цена на топлинна
енергия (ТЕ) над уважения размер 1276,41лв. до пълния предявен размер, ведно
със законата лихва от датата на подаване на заявление по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането за периода м.05.2012г. до м.05.2013г., иск
за суматта над 96,60лв. мораторна лихва
върху главницата от 3632,72лв. за период от 15.09.2014г. до 04.07.2016г., както
и иска за 17,04лв. - възнаграждение за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия за периода м.05.2014г. до м.04.2015г. и иск за 1,94лв. - обезщетение за забава върху
възнаграждението за дялово разпределение на ТЕ за периода от 15.09.2014г. до
04.07.2016г. , респ. и в обусловената от това част за разноските. Излагат се доводи за неправилност на решението поради
нарушение на материалния закон по приложение на чл.111 от ЗЗД и и
несъобразяване с приложимите чл.32, ал.2 от ОУ от 2008 г. за срока за плащане
на задълженията, който е 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, като този срок е приложим и за изравненията за периода от м.05.2012г.
до м.04.2014г., като по отношение на отразените задължения от изравнение отразени
във фактури с № **********/м.09.2013г., № 004т7601859/м.9.2013г., №
**********/м.09.201Зг.. изискуемостта настъпва през м.10.2013г., и към подаване на заявление за издаване на заповед
за парично задължение, което е депозирано на 19.07.2016г не е изтекла
дадвността по чл. 111 от ЗЗД с оглед на което счита, че не е лице погасителна
давност по отношение на сумите по гореизброените фактури. По отношение на
фактурата от 31. 07.2014г. възразява, че сумата става изискуема едва на 15.09.2014г.,
като от този момент следва да тече давностния срок.
По отношение исковете за услугата
„дялово разпределение” и лихвата върху нея излага доводи за приложимост на чл.
22, ал.2 от ОУ, според които клиентите заплащат на продавача стойността на
извърщвана от избрания от тях търговец и сумата е дължима по издадени фактури от „Т.С.” ЕАД
във връзка с потреблението на топлинната енергия от клиента през процесния
период, и върху нея е начислена лихва до
датата на изготвяне на извлечението от сметки, представено по делото.
Последната сума е прибавена към лихвата, начислена за потребената топлинна
енергия и по този начин е формирана крайната цена на иска ни по чл. 86, ал. 1
от ГПК. Моли да се уважи въззивната жалба, като се отмени решението в обжалвантие
части и исковете да се уважат изцяло, прави и искане за разноски.
Ответникът Д.В.Д. оспорва
жалбата с писмен отговор с доводите, че решението в обжалваните части е
правилно и са посочени и изавишаване на сметките. Излага и възражение за
посочване в изравнителните сметки на задължение и за енергия от радиатори, при
условие, че те са свалени. Моли жалбата да не се уважава.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбеие съгласно чл.269 от ГПК, намира
следното по предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното
решение, е валидно, а в обжалваните части и допустимо, тъй като има
съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с
исковата молба претенции.
В частта, в която
искът за главница цена на ТЕ до 1276,41
лв. за период м.06.2013 г.-м.04.2015 г. и искът за лихви в размер на 96,60лв. за пероода 15.09.2014 г.-04.07.2016 г., са били уважени, решението
като необжалвано, е влязло в сила и не е предмет на въззивна проверка за
правилност.
При произнасянето си по
правилността на решението в обжалваната част, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до
релевираните във въззивната жалба на ответниците оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към
спора факти и на приложимите материално правните норми,
както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори
ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. В случая с
въззивната жалба ищецът е направил оплакване относно приетия от
първоинстанционния съд за погасен по давност размер на претенцията за ТЕ за
периода м.05.2012 г.-м.05.2013 г. доказан размер на ползвана ТЕ за исковия
период и съответно лихвата за забава върху така приетите за погасени главници.,
и за услугата дялово разпределение и лихвата върху нея. Тези оплаквания
очертават обхвата на въззивната проверка
за правилност.
На основание
чл.289-300 от ГПК въззивният съд е задължен да приеме, че между страните по
спора съществува облигационна връзка по доставка на ТЕ за битови нужди при
договор при Общи условия, обвързващи ищеца и ответника за исковия период.
Неправилно обаче първоинстанционният съд е
приел, че в погасените по давност вземания се включват и тези по фактурите
издадени през м.09.2013 г. за допълнително начислени на ответника суми от
изравнение за периода м.05.2012 г.-м.04.2013 г., които се претендират с исковата
молба/ също и са предмет на заповедта по чл.410 от ГПК/ в общ размер от 1248,91
лв. Действащата през процесния период нормативна уредба - чл. 155, ал. 1 ЗЕ,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на 11
равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни
вноски и 2 изравнителни - след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г од ./, 2/
на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една
изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне
на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително
консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са
уредени в действалите през исковия период Наредби за топлоснабдяването.Анализът
на цитираната нормативна уредба води до извод, че в случаите на чл. 155, ал. 1,
т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски
/равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а води до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното
отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в
края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното
количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане
възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При
всички случаи, обаче, това "изравнително” вземане е самостоятелно и
различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни
или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата. Така и
според приложимите чл.33, ал.2 ОУ на ищцовото дружество от 2008 г.,
съдържанието на които е служебно известно на съда и същите са и публично
известни поради публикуването им в поне
1 ежедневник, дължимата сума от изравнителните сметки се заплаща в 30-дневен
срок след датата на издаване на съобщението за дължимата сума. В случая и
четирите фактури са от 30.09.2013 г., което се установява и от приетата СТЕ,
при което давността за сумите по тях, които са в повече за абоната, тече от
01.10.2013 г. и към датата на заявлението от 19.07.2016 г. не са погасени по
давност тези суми от изравнението само. Само за периода м.05.2012 г.-м.04.2013
г. сумата от изравнениетовъзлиза на общо 1996 лв. съгласно данните по таблицата
п от.4 от 15.08.2018 г., която съдът кредитира, като в тази сума се включва сума
за отохление на имота, за сградна инсталация и за БГВ, послената е в по-големия
размер наначислена сума за БГВ като за 4 обитателя. Прогнозно начислената сума
за същия този период по същите три компонента по фактури е общо 672,6 0лв по
същата таблица от СТЕ. Доколкото обаче към датата на заявлението се счинтат
погасени по давност прогнозно начислените суми от 672,60лв., то въззивнитя съд
следва да прецени дали се дължи претендираната разлика до окончателно
начиследния след изравнението размер от 1996 лв., или разликата от 1323,38 лв.
Ищецът претендинра обаче като разлика по-малък размер а именно сумата 1248,91 лв. Въззивният съд намира, че в
сумата за изравнение за периода м.05.2012 г.-м.04.2013 г. следва да се включат
сумата 146,31лв. за сградна инталация, 106,55 лв. за имота и само 435,79 лв. за
БТВ по изложените по-горе причини като за 1 обитател, при което се определя
краен размер след изравнението на 688,65
лв. за този период, а не както ищецът сочи с изравнението, посочено в
таблрицата по т.4 от заключението на СТЕ. Няма основание съдът да изключи
сумата за отопление на имота, доколкото същата според СТЕ е определеня за отопляем обем от 8 куб.м. за
имота на жилището на ответника, определена с акт за разпределение на кубатурата
след изключване на отоплителните тела в имота от 27.10.2008 г. съгласно Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Ответникът не е доказал
основание този обем от 8 куб.м. да се изключи от задължението му. И така
разликата между начисленото по фактури 672,60 лв./ което е и погасено по давност/
и изчисленото след изравнение като реално дължимо 688,65 лв., възлиза на 16,05
лв. и само за тази разлика искът за главницата над уважение от СРС размер се
явява основателен и доказан и не е погасен по давност, доколкокто се базира на
фактури от 30.09.2013 г. както бе посочено вече по-горе в решението. Само за
тази разлика от 16,05 лв. следва дасе отмени решението в отхвърлителната част
за главницата цена на ТЕ за прериода м.05.2012 г.-м.04.2013 г. и се уважи , а в
останалата отхвърлена част да се потвърди като правилно.
Дължимостта на този размер на главницата
прави основателен и иска за лихви за забава върху него съгласно чл.32, ал.2 от
ОУ от 2008 г., като по реда на чл.162 от ГПК с помощта на лихвен калкулатор
въззиният съд определя този размер за исковия период 15.09.2014 г.-04.07.2016
г. / за който не се прилага погасителна давност по чл.111 от ЗЗД/ на 2,94 лв.
Само за тази сума следователно решението на СРс следва да се отмени и искът да
се уважи, а за разликата до отхвърения размер да се потвърди като правилно.
Въззивнитя съд намира за неоснователни
възраженията по жалбата относно дължимостта на сумите за услугата дялово
разпределение и лихва за забава върху такова задължение, по същите мотиви като
изложените от първоинстанционния съд. Ищецът не
епредставил по делото фактурите, и така не може да се установи велността
на доводите му по въззивната жалба, а представените по делото съобщения към
фактурите не съдържат такава информация. Ето защо исковете в тази част подлежат
на отхвърляне, като по отношение на иска за лихви за забава се съобразява и
обстоятелството, че поради липсата на срок по ЗЕ и по ОУ за заплащане на
услугата дялово разпределение, дължникът изпада в забава след покана, а
доказателства за такава покана няма по делото.
По разноските за въззивната
нистанция:
Според изхода на спора пред въззивния съд, на
въззивника-ищец се дължат разноски за възивната инстанция съразмерно на
уважената част от жалбата, и разноските за ищеца/ 97,13 лв. държ.такса и 100лв.
за юрисконсулт по чл.78, ал.8 от ГПК/ или 1,27 лв. Ответникът не е поискал
разноски пред възивния съд.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 504107 от 09.10.2018 г. постановено по гр.д. №
22167/2017 г. на СРС, 51 състав, В ЧАСТА, в която са отхвърлени исковете на «Т.С.“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД,вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ, срещу Д.В.Д. за
признаване установено че ответникът дължи на ищеца разликата над 1276,41 лева
до 1260,36 лв. главница за периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г. както и над
96,60 лева до 99,54 лв. , ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО че Д.В.Д., ЕГН**********, с адрес: ***, дължи на„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** 23Б, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ сумата 16,05
лв./разликата над уважения размер 1276,41лв. до 1260,36 лв. / - стойност на
доставена топлинна енергия през периода от м.05.2012 г. до м.04.2013 г. в
топлоснабден имот -апартамент 23, находящ се в гр. София, ж.к. ********,
аб.номер 080584, ведно със законната лихва върху тази разлика от 19.07.2016 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 2,94 лв. /разликата над уважения размер 96,60
лева до 99,54 лв./-обезщетение за забава върху горепосочената главница 16,05
лв. за периода от 15.09.2014 г. до 04.07.2016 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 26.07.2016 г. по ч.гр.д. 40024/2016 г., по описа на
Софийски районен съд, 51 състав, поправена с разпореждане от 16.05.2017 г.
ПОТВЪРЖАВА решение №
504107 от 09.10.2018 г. постановено по гр.д. № 22167/2017 г. на СРС, 51 състав
В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, в които исковете са били отхвърлени.
ОСЪЖДА Д.В.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, ж.к.********,
ап. 23, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК********, със седалище и адрес на
управление:*** 23Б, сумата 1,27 лева разноски за въззивната инстанция на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно
съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.