Определение по дело №1315/2018 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 78
Дата: 8 януари 2019 г.
Съдия: Мария Кирилова Терзийска
Дело: 20183100901315
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 28 август 2018 г.

Съдържание на акта

O П Р E Д Е Л Е Н И Е

 

№………./……….01.2019 г.

гр.  Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 08.01.2019 г., в състав:

СЪДИЯ: МАРИЯ ТЕРЗИЙСКА

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело 1315 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

Подадена е искова молба от И.Д.С., чрез процесуален представител, с която предявен иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм/ за осъждане на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД да заплати сумата от 130 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпила смърт на Т.Н.П. /майка на ищеца/ следствие ПТП на 23.07.2014 г., допуснато по вина на Ж.В.В., признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 1287/2016 г. по описа на ОС Варна, едно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното й изплащане, сумата от 13 387.75 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, престой в хоспис и погребение на Т.Н.П., ведно със законната лихва от 23.-04.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил м. „Ауди А7” с рег. № В 5061 НВ.

Исковата молба е редовна.

Размяната на книжа е приключила с подаване на допълнителен отговор от страна на ответника.

По предварителните въпроси:

Писмените доказателства, представени от страните ще бъдат допуснати до приемане.

Отправеното в исковата молба искане за събиране на гласни доказателства чрез разпит на двама свидетели за установяване на претърпените болки и страдания ще бъде уважено.

Искането за приобщаване на застрахователната полица, доколкото не се оспорва застрахователното правоотношение, не е необходимо.

Искането за допускане на съдебно психологична експертиза в исковата молба е допустимо и относимо и ще бъде уважено.

В отговора се отправя релевантно твърдение за съпричиняване от починалата на вредоносния резултат. От отправените към относимия въпрос доказателствени искания следва да бъде допусната единствено СМЕ със задачата, формулирана в т. VI.3 от доказателствата /относно ползване от починалата на предпазен колан и ефектите в зависимост от отговора на този въпрос/.

Доколкото присъдата е задължителна за гражданския съд относно деянието, авторството и вината, то пререшаване на въпроса, че смъртта на Т.П. е настъпила следствие травмите при ПТП, по вина на осъдения водач, е недопустима. Следователно предходното здравословно състояние на починалата и особено действията на медицинските лица след ПТП са ирелевантни, защото са фактори и действия на трети лица, неотносими към съпричиняване на събитието от пострадалия. В този ред на мисли въпросите към СМЕ по т.1 и 2 и отправените в тази връзка искания по чл. 192 от ГПК към трети лица – НЗОК и МБАЛ „Св. Анна Варна” АД не следва да се допускат.

Искането по чл. 192 от ГПК към Община Варна „Пътна сигнализация” и ОПП КАТ и в тази връзка въпросите към САТЕ са допустими и относими, доколкото поведението на пострадалата /в последствие починала/ участничка в ПТП е във връзка с релевираното възражение за съпричиняване. От друга страна обаче, на твърденията на застрахователя в отговора, че починалата Т.П., при управление на л.а. „Нисан Микра” е нарушила разпоредби на ЗДвП като е предприела маневра и навлязла в кръстовището, където се е реализирало ПТП при червена светлина на светофарната уредба, ищецът в допълнителната искова молба, не е противопоставил друго, обратно заявил е, че фактическата обстановка на пътя е била безспорно изяснена в наказателното производство. При това съдът ще даде възможност ищецът изрично да посочи дали оспорва твърденията по отговора относно посочения факт и едва тогава ще прецени необходимостта от допускане на САТЕ с поставените въпроси в отговора и допълнителната искова молба.

От отправените доказателствени искания в допълнителната искова молба, с оглед възраженията на ответника по основателността на част от претенциите за имуществени вреди /разходите за хоспис/ допустимо и относимо се явява искането за допускане на въпрос към СМЕ.

Искането, отправено в отговора за събиране на гласни доказателства е общо формулирано без да се сочат свидетели или какви обстоятелства ще се установява с разпита им, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Искането за приобщаване на НОХД, отправено и от двете страни ще бъде уважено.

Водим от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба от И.Д.С., чрез процесуален представител, с която предявен иск с правно основание чл. 226 от КЗ /отм/ за осъждане на ЗАД „АРМЕЕЦ” АД да заплати сумата от 130 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на настъпила смърт на Т.Н.П. /майка на ищеца/ следствие ПТП на 23.07.2014 г., допуснато по вина на Ж.В.В., признат за виновен с влязла в сила присъда по НОХД № 1287/2016 г. по описа на ОС Варна, едно със законната лихва върху главницата от датата на ПТП до окончателното й изплащане, сумата от 13 387.75 лева, обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение, престой в хоспис и погребение на Т.Н.П., ведно със законната лихва от 23.-04.2015 г. до окончателното изплащане на главницата, при твърдения за валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за лек автомобил м. „Ауди А7” с рег. № В 5061 НВ.

 

 

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към исковата молба доказателства.

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на приложените към отговора доказателства - пълномощно.

ДОПУСКА до разпит до разпит двама свидетели на ищеца за установяване на претърпените от болки и страдания, чието явяване следва да бъде осигурено в съдебно заседание от страната, на която са допуснати.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването, в писмен вид, с препис за ответника изрично да конкретизира дали оспорва обстоятелството, че наследодателят на ищеца И.С. – Т.Н.П. е навлязла в кръстовището, където е реализирано процесното ПТП при забранителна червена светлина на светофарната уредба за МПС, което е управлявала както и дали оспорва, че с това поведение е допринесла за настъпване на ПТП.

УКАЗВА, че при неизпълнение, съдът ще приеме, че горният факт е спорен, респективно ще се произнесе по събирането на относимите доказателства по реда на чл. 192 от ГПК и допускане на САТЕ.

ДОПУСКА СМЕ, която след преглед на доказателствата по делото, тези по НОХД 1287/2016 г. и при необходимост медицинска документация в хоспис „Св. Магдалена” ЕООД да даде отговор на следните въпроси:

1.                    била ли е пострадалата Т.Н.П., по време на настъпване на ПТП на 23.07.2014 г. с поставен обезопасителен колан и какви биха били последиците - получените травматични увреждания, летален изход и други в случай на ползване, респективно неползване на такъв.

2.                    с оглед травматичните увреждания при процесното ПТП, необходими ли са били специализирани постоянни медицински грижи за Т.Н.П. и респективно настаняване в процесния хоспис Св. Магдалена /от гледна точка на медицински екип и оказвани услуги/.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 /двеста/ лева, вносим по равно от страните /всяка страна по 100 лева/ в тридневен срок от съобщението с представяне на доказателства за това по делото, в същия срок.

За това задължение страните да бъдат уведомени чрез процесуални представители по телефон и/или е-мейл /за ответника посочен в пълномощното/.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Д.Г., който да се уведоми за изготвяне на заключение след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключение в срока по чл. 199 от ГПК.

ДА СЕ издадат на вещото лице при необходимост удостоверения за достъп до дела и документация в други учреждения, необходими за изготвяне на заключението.

ДОПУСКА Съдебно-психологична експертиза, която след преглед на ищеца и при преценка - на относима медицинска документация, да отговори на въпроса какво е психичното състояние на ищеца, налице ли са изменения в психиката, следствие ПТП на 23.07.2014 г. и смъртта на Т. Н. П., какъв е вида и характера им, интензитета, каква е времевата тенденция /от гледна точка на преодоляване на проблемите, ако се констатират такива/.

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 200 /двеста/ лева, вносим от ищеца в тридневен срок от съобщението с представяне на доказателства за това по делото, в същия срок.

За това задължение страната да бъде уведомена чрез процесуален представител по телефон и/или е-мейл.

НАЗНАЧАВА за вещо лице К.К., който да се уведоми за изготвяне на заключението след представяне на доказатества за внесен депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключение в срока по чл. 199 от ГПК.

ДА СЕ ИЗИСКА за послужване НОХД 1287/2016 г. по описа на ОС Варна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните по мотиви, посочени по-горе.

НАСРОЧВА производството за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.02.2019 година от 15.00 часа, за която дата и час да се призоват страните с връчване на препис от настоящото определение.

 

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД:


ПРОЕКТО-ДОКЛАД

Т.д. № 1315/2018 г.

 

Ищец: И.Д.С.

Ответник: ЗАД „АРМЕЕЦ”

 

В исковата молба ищецът И.С. твърди, че на 23.07.2014 г. в гр. Варна е допуснато ПТП с участници Ж.В.В., управляващ МПС л.а. „Ауди А7” с ДК№ В 5061 НВ и от друга страна Т. Н. П. /майка на ищеца/, управляваща л.а. „Нисан Микра”, следствие на което Т.П. е починала н 04.04.2015 г. Сочи се, че Ж.В. е признат за виновен за процесното събитие и смъртта на майка му с влязла в сила на 19.12.2017 г. присъда по НОХД № 1287/2016 г. по описа на ОС Варна. Заявява, че при ПТП са получени множество травматични увреждания, наложили продължително лечение на пострадалата и престой в хоспис „Св. Магдалена” в гр. Варна.

Твърди, че приживе с майка му са имали силна и изключително здрава емоционална и семейна връзка. Не са живеели заедно поради естеството на работата му, но са били изключително задружно семейство и отдадени един на друг. Майка му е осмисляла ежедневието му, грижела се е постоянно за семейството, включително за баща му. В отношенията е царяло разбирателство и любов. Твърди, че починалата е била трудолюбив и жизнен човек, пример за подражание на близки и роднини. Смъртта е сложила край на надеждите пострадалата да севъзстанови, загубата е на най-скъп човек, в живота на ищеца е настъпила огромна празнота, която с всеки изминал ден се чувства все по-осезаемо. Твърди, че не може да преодолее нелепата смърт на родственика, прекарва често дните си на гробищата, скръбта е огромна, а загубата непрежалима. Твърди, че от смъртта ежедневието му се е променило и настроението му, което е рефлектирало върху нормалния живот на семейството.

Заявява, че е заплащал всички медицински разходи както по лечението, така и по престоя в хосписа, където е следвало да бъде настанена поради физическа невъзможност /на ищеца/ да полага грижи за болната.

Твърди, че ПТП, управлявано от виновния водач е било застраховано при ответното дружество ЗАД „АРМЕЕЦ” с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, чието действие е покривало и датата на ПТП. Претендира по прекия иск да бъдат заплатени сумите /приети за разглеждане/ както за обезщетение за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, така и за имуществените, изразяващи се в извършени лично от него разходи за лечение, престой в хоспис и погребение. Настоява, че законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди следва да се изчисли считано от датата на ПТП.

Правна квалификация на правата: чл. 226 от КЗ /отм/ и чл. 84 ал.3 от ЗЗД.

Ответникът оспорва основателността на исковете. Твърди съпричиняване – пострадалата /в последствие починала/ майка на ищеца е допринесла 80% за настъпване на ПТП с неправомерното си поведение на пътя като е навлязла в кръстовището, където е настъпило ПТП при забранителна червена светлина на светофарната уредба за МПС, което е управлявала „Нисан Микра”. Отделно счита, че на ищеца не се следват разходи за имуществени вреди, тъй като същите са направени от починалата приживе, а досежно разходите за погребение твърди, че били обичайни при смърт, а не непредвидими. Релевира и възражение за изтекла погасителна давност за лихвите за период по-ранен от три години от завеждане на иска, а касателно лихвата върху обезщетението за неимуществени вреди счита, че може да се претендира с начална дата най-рано смъртта на пострадалата при ПТП.

На осн. чл. 300 от ГПК съдът указва на страните, че влязлата в сила присъда по НОХД1287/2016 г. на ОС Варна е задължителна за гражданския съд относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца, поради което и тези въпроси не могат да се пререшават.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване съдът приема, че л.а. „Ауди А7” с ДК№ В 5061 НВ е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена между собственика и ответника по спора с валидност към датата на ПТП – 23.07.2014 г.

Ищецът следва да установи вида, характера и интензитета на претърпените болки и страдания. Следва да докаже и факта, че лично е извършил разходите за лечение и престой в хоспис на починалата Т.П., за което не сочи доказателства и дава възможност да ангажира като указва, че преклузия настъпва в първо съдебно заседание.

Ответникът следва да установи факта на съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата, за което е ангажирал доказателства.

В зависимост от процесуалното поведение на ищеца по дадените указания с определението по чл. 374 от ГПК, т.е. дали ще оспори факта, че пострадалата е предприела движение с МПС при червена светлина на светофарната уредба на кръстовището където е извършено ПТП, съдът ще отдели и други безспорни факти или ще разпредели допълнително тежест на доказване.

Да се връчи на страните препис от проекто-доклада за запознаване и становище в съдебно заседание.

 

                                                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: