Определение по дело №135/2019 на Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№199

 

Гр.Варна,  22.03.2019 г.

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 22.03.2019 г., в закрито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                       Мария Маринова

 

Като разгледа докладваното от съдия П. Петрова ч.гр.д. № 135 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1 и сл. ГПК и е образувано по частна жалба на И.Р.И. против определение № 1200 от 18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 299/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд, с което на осн. чл.129, ал.3 ГПК е прекратено производството по същото дело и е върната исковата му молба.

Жалбоподателят е навел оплаквания за неправилност на обжалваното определение и е молил за отмяната му.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от процесуално легитимирана страна, редовна е и допустима, а разгледана по същество същата  е неоснователна по следните съображения:

Производството по гр.д. 299/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд е образувано по искова молба на И.Р.И. *** за заплащане на обезщетение от 30 000 лв. за претърпени от ищеца вреди. Ищецът е посочил, че не е доволен от „системно неизпълнение на трудовите задължения от съдиите“ по посочени 6 бр. граждански дела, по които липсвало произнасяне по същество и съставлявало „отказ от правораздаване и нарушаване правната сигурност на гражданите“, както и от „неприемливите действия“ на съдиите „да сезират Окръжна прокуратура – гр.Силистра за документ с невярно съдържание с ясното съзнание, че е уведомил за напускането си на  България“. Заявил е, че с „това действие“ са му нанесени следните щети: „загубил си работата и доходите“, „загубил си квартирата“, „безсмислено си наказал децата с липсата на 4 месечно присъствие на баща им“, „не можал да дочака решенията си по делата и да има възможността физически да оцелява в България“, „отново да не може да си плаща издръжката към децата си“. Посочил е, че претенцията му се основава на чл. 2 б от ЗОДОВ и е поискал извънсъдебно споразумение при предложени с исковата молба условия. Тази искова молба е била нередовна, като същата не е отговаряла на изискванията на чл. 127, ал.1, т.4, т.5 и чл. 128, т.2 ГПК. Не са били изложени ясни и безпротиворечиви обстоятелства за действията или бездействията на ответника, от които са произтекли вредите, обстоятелства относно самите вреди, включително видът им, размера и  времето, през което са претърпени, не е бил заявен и ясен и съответстващ на твърденията петитум, както и не са били представени доказателства за заплащане на държавна такса от 10 лв. по сметка на съда. С разпореждане № 1112 от 23.11.2018 г., окръжният съд е дал на ищеца подробни и ясни указания в горната насока, включително му е разяснил възможността да ползва правна помощ и условията за това. Съобщението с указанията на съда и предупреждение за неблагоприятните последици при непоправяне на исковата молба е било редовно връчено на ищеца на 03.12.2018 г. (отрязъкът е върнат в съда на 06.12.2018 г.), като вписването на датата в съобщението е възприето от окръжния съд като 08.12.2018 г. С молба от 11.12.2018 г., ищецът е приложил платежен документ за заплатена държавна такса, но не е отстранил останалите нередовности в исковата си молба, както не е изложил ясни обстоятелства за конкретни действия или бездействия на ответника, за причинените от всяко от тях вреди с обстоятелства за последните и за връзката с твърдяния деликт и не е заявил ясен петитум. В случай, че връчването на указанията е сторено на 03.12.2018 г., то срокът за поправяне на нередовностите е изтекъл на 10.12.2018 г. и молбата от 11.12.2018 г. като подадена след срока не може да бъде зачетена, но дори да се приеме, че съобщението е връчено на 08.12.2018 г. (както е приел окръжния съд), то с изключение на внасянето на държавната такса, останалите нередовности на исковата молба отново са останали неотстранени. В този смисъл, нередовностите на исковата молба, за които окръжният съд е дал указания, не са били отстранени от ищеца в предоставения му от съда едноседмичен срок, поради което и на осн. чл. 129, ал.3 от ГПК исковата молба е подлежала на връщане, а производството – на прекратяване. Като е прекратил производството по делото и върнал исковата молба, окръжният съд е процедирал правилно, поради което и обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1200 от 18.12.2018 г., постановено по гр.д. № 299/2018 г. по описа на Разградския окръжен съд.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна   касационна жалба при условията на чл. 274, ал.3 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: