№ 12971
гр. София, 21.05.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В.
като разгледа докладваното от В. Гражданско дело № 20211110167419 по
описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена от З. Д. Щ. искова молба срещу
„Т. искова молба, която отговаря на изискванията на закона, предявеният иск е процесуално
допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК и с оглед направените от страните
доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК вр. чл.
146 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по
делото.
ПРИКАНВА страните към спогодба като им указва, че доброволното/извънсъдебно
уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото заседание да вземат становище
във връзка с дадените указания и проектодоклада по делото, като предприемат съответните
процесуални действия в тази връзка, и ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в този срок не
представят писмени доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е констатирал, че
не сочат доказателства, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако
пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. При неизпълнение на това задължение всички съобщения ще се
приложат към делото и ще се считат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, на основание чл. 238, ал. 1 ГПК, че ако ответникът не се яви в
първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение или да оттегли
1
иска.
УКАЗВА на ищеца, че ако не се яви в първото заседание по делото, не е взел
становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово
отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца на основание чл. 238, ал. 2 ГПК.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 07.07.2022 г. от 10:10 часа, за
които дата и час да се призоват страните.
СЪСТАВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД НА ДЕЛОТО:
1. Производството по делото е образувано по подадена от З. Д. Щ., чрез адв. Б.Л.,
искова молба срещу „Т., с която са предявени искове с правно основание чл. 365 ЗЗД вр. чл.
128, т. 2 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ, чл. 224 КТ и чл. 225, ал. 1 КТ, за заплащане на сумата от
6381.90 лв. – незаплатена сума по споразумение от 11.08.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ изплащане.
2. Ищецът З. Д. Щ. твърди, че на 08.01.2019 г. между него и ответника „Т. бил сключен
трудов договор, по силата на който З.Щ. заемал при ответника длъжността „старши
стюард/стюардеса“ при уговорен размер на основното трудово възнаграждение и
допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 1288.69 лв.
На 01.09.2020 г. размерът на трудовото възнаграждение бил изменен на 750 лв. През месец
ноември 2020 г. работодателят преустановил плащането на трудовото възнаграждение на
ищеца. Отделно от това се твърди, че ищецът по време на службата си при ответника бил
многократно командирован, но суми за пътни, дневни и квартирни средства не му били
изплащани. Предвид посоченото, трудовото правоотношение било едностранно прекратено
от страна на З.Щ. на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ. Предвид наличието на неизплатени в
полза на ищеца суми за трудови възнаграждения за периода от м.декември 2020 г. до м.май
2021 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., обезщетение по чл.
221, ал. 1 КТ, както и незаплатени задължения за дневни/пътни разходи по време на
командировки на ищеца в чужбина за 2020 г., страните решили да постигнат извънсъдебна
спогодба, като чрез взаимни отстъпки уредили отношенията си чрез сключване на
11.08.2021 г. на споразумение, с което уговорили, че дължимата от ответника сума е в общ
размер на 7658.27 лв. и разсрочили плащането ѝ на шест вноски, както следва:
1. 1276.37 лв., платима до 31.07.2021 г.;
2. 1276.38 лв., платима до 31.08.2021 г.;
3. 1276.38 лв., платима до 30.09.2021 г.;
4. 1276.38 лв., платима до 31.10.2021 г.;
5. 1276.38 лв., платима до 30.11.2021 г.;
6. 1276.38 лв., платима до 30.12.2021 г.
Ищецът твърди, че ответникът бил заплатил единствено първата вноска по
погасителния план, след което плащания нямало. Предвид изложеното, моли съда да осъди
ответника да му заплати остатъка от незаплатената сума в размер на 6381.90 лв., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба /26.11.2021 г./ до окончателното
плащане. Претендират се и сторените по делото разноски.
3. В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
4. Доказателствената тежест съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК се разпределя, както следва: В
тежест на ищеца е да докаже, че между него и ответника е сключено споразумение от
11.08.2021 г., чрез което ответникът поел задължение да му заплати сумата от общо 7658.27
лв. – непогасени задължения за трудови възнаграждения за периода от м.декември 2020 г. до
м.май 2021 г., обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021 г., обезщетение
по чл. 221 КТ, както и незаплатени задължения за дневни/пътни разходи по време на
командировки в чужбина за 2020 г., а също и че е настъпила изискуемостта на
2
задължението.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил претендираните суми в полза на
ищеца, за което не сочи доказателства.
Всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания
или възражения /чл. 154, ал. 1 ГПК/. Не подлежат на доказване факти, за които съществува
установено от закона предположение. Оборването на такива предположения се допуска във
всички случаи, освен когато това е забранено от закон /чл. 154, ал. 2 ГПК/.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3