Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 04.06.2021 год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ А въззивен състав,
в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА
ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА
ГЕОРГИЕВА
ДИМИТЪР
КОВАЧЕВ
като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева ч.гр.дело
№ 3056 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 435 - 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на „Т.С.“
ЕАД - длъжник по изпълнително
дело № 20217850400035
по
описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№ 785 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу постановление от
10.02.2021г., с което е отхвърлено искането на длъжника за намаляване на размера
на присъдените в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, както и за дължимите такси по
т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни
изпълнители /ТТР към ЗЧСИ/.
Жалбоподателят поддържа неправилност на постановеното постановление за
разноските. Счита, че приетият хонорар от страна на съдебния изпълнител е
незаконосъобразно изчислен, тъй като надвишава сумата от 200 лева за образуване
на изпълнителното дело, като включва и сума за водене на изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. В случая
обаче взискателят не е извършвал такива действия, поради което няма право да
претендира разноски по реда на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Развити са и съображения,
че длъжникът не следва да отговаря за сторените от взискателя разноски за
изпълнителни способи, които не били приложени. На следващо място, поддържа, че претендираният
адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на действителната фактическата
и правна сложност на изпълнителното дело. В случая извършените процесуални
действия не били необичайни и не налагали определянето на претендираното
възнаграждение, като единствените предприети от взискателя действия били подаване
на молба за образуване на изпълнително дело с посочване на способа за
изпълнение, поради което счита, че разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредба № 1
от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения не била
приложима. По изложените съображения прави искане за намаляване на размера на приетото
за събиране адвокатско възнаграждение до минимално дължимия се съобразно чл.
10, т. 1 от Наредбата , като същият се редуцира до сумата от 200 лева. Оспорва
се и размерът на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Взискателят К.И.Й.изразява становище за
неоснователност на жалбата. Излага доводи, че размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е съобразен с минималните размери, определени в чл.
10 от Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Сочи, че били ангажирани доказателства, че уговореното
възнаграждение в размер на 280 лева било реално платено от възложителя по
договора за правна защита и съдействие. Поддържа, че по делото са предприети
действия с цел удовлетворяване на вземането, а именно – посочвани са различни
изпълнителни способи, депозирани са становища по делото и др. По тези
съображения е направено искане за отхвърляне на жалбата.
В мотивите си по чл. 436, ал.
3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският
градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по
делото, намира
следното:
Изпълнително дело № 20217850400035 по описа на
частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№ 785
по
описа на КЧСИ, е
образувано въз основа на молба от К.И.Й.от 21.01.2021г. срещу „Т.С.“ ЕАД, за
принудително събиране на присъдените в полза на взискателя парични суми в размер
на 52, 40 лева, представляваща направени съдебни разноски по делото, за която е
издаден на 01.12.2020г. изпълнителен лист по гр.дело № 4617/2019г. по описа на
СРС, ГО, 24 състав. Молбата е депозирана чрез адв. М.Л., като в същата е поискано да бъдат събрани от длъжника и
направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева. В молбата
за образуване на изпълнителното дело е направено искане за изпращане на покана
за доброволно изпълнение до дружеството-длъжник, както и за налагане на запор
върху движими вещи, налагане на възбрана върху недвижими имоти и запор върху
дружествени дялове.
Взискателят е подал
молба на 25.01.2021г., с която е направил искане пред органа по принудително
изпълнение да наложи запор върху банковите сметки на длъжника в „ЦКБ“ АД.
Съдебният изпълнител е наложил запор върху вземанията на „Т.С.“ ЕАД по банкови
сметки в посочената банка, като запорното съобщение е получено от третото
задължено лице на 28.01.2021г. Видно от представеното писмо от „ЦКБ“ АД от
24.02.2021г. съдебният изпълнител е уведомен, че банката е превела изцяло
дължимата сума в размер на 526, 27 лева по изпълнителното дело с платежно
нареждане от 28.01.2021г.
На 26.01.2021г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
дължимите до този момент суми по изпълнителното производство в общ размер на
526, 27 лева, както следва: главница в размер на 52, 40 лева, 280 лева разноски
по изпълнителното дело, 5, 91 лева за държавна такса за издаване на
изпълнителен лист и 3 лева – банкови такси, както и начислените авансови такси
по ТТРЗЧСИ и пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ в размер на 40, 96 лева.
На 28.01.2021г. по
делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване на размера на приетите
за събиране разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 280 лева; за
намаляване на начислената такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, както и срещу
приетите разноски за държавна такса за издаване на изпълнителен лист и за
банков комисион.
С постановление от
10.02.2021г. съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по
делото разноски за адвокатско възнаграждение и за начислените такси по ТТРЗЧСИ.
Анализът на така
установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:
Жалбата е депозирана
в преклузивния двуседмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК, отброяващ се от датата
на получаване на препис от обжалвания акт – 12.02.2021г., от легитимирано лице
и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по
същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно разпоредбата
на чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК /изм.,
ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г./
длъжникът може да обжалва разноските
по изпълнението.
Въпросът за
разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му
в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за
исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство –
задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл. 433 ГПК,
освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство,
или изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени
от съда, както и когато разноските,
направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
В разглеждания
случай по делото няма данни, че процесните изпълняеми права са били погасени от
длъжника преди образуване на изпълнителното производство. А след като длъжникът
не е изпълнил доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма основание за
отпадане на отговорността му за направените разноски от взискателя, в това
число и за процесуално представителство, защита и съдействие.
По отношение на
релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК досежно претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение:
Разпоредбата на чл.
78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските
в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36
от Закона за адвокатурата.
Съобразно
утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства,
но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.2008г. по
ч.гр.д. № 1762/2008г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год.
по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане
адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК,
съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.
ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
По процесното изпълнително
дело се претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение
в размер на 280 лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на
изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на
изпълнителното производство, в която е бил посочен конкретен изпълнителен
способ – запор на движими вещи, възбрана на недвижими имоти, запор върху
дружествени дялове. Впоследствие, по делото е депозирана на 25.01.2021г. молба
от взискателя, с която са оттеглени посочените в молбата за образуване на
изпълнителното дело способи за събиране на вземането и са посочени нови такива,
а именно – запор на банковите сметки на длъжника. Видно от материалите по
изпълнителното дело, запорът е наложен на 28.01.2021г. и изпълнен от третото
лице на 28.01.2021г., на която дата сумата, предмет на принудително изпълнение,
е преведена по сметка на съдебния изпълнител.
Настоящият съдебен
състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на
изпълнителното дело, респективно в допълнителна молба от взискателя с оглед
оттегляне на първоначално заявените способи за изпълнение, представлява
задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на
начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за
прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване
на изпълнително дело, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това,
дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за
доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по
принудително събиране на дълга. Обстоятелството, че в случая длъжникът не е
платил в срока за доброволно изпълнение, а дължимите суми са преведени въз
основа на реализиран запор върху вземанията му по банкови сметки, не обуславя
извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за
извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията. И това е така, тъй
като запорът е наложен, съответно - третото задължено лице е изпълнило запора,
преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение, поради което
доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало безпредметно, т.е.
длъжникът е бил лишен от възможността да заплати в срока за доброволно
изпълнение. Поради това в случая развитието на изпълнителното производство може
да се приравни на случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за
доброволно изпълнение. Поради това няма основание в негова тежест да се
възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания, доколкото предприемането на такива в срока
за доброволно изпълнение не е било нужно. Този извод се основава и на
обстоятелството, че предмет на принудително изпълнение е вземане в размер на 52,
40 лева, а изпълнението е насочено срещу дружество, за което се предполага, че
разполага с необходимия финансов ресурс, за да изпълни парично задължение в
такъв размер.
Действително,
взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл
да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще
бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след
изтичане на срока за доброволно изпълнение. Уговарянето в този момент на
хонорар и за водене на делото с цел удовлетворяване на паричното вземане е на
риск на възложителя. Този извод се подкрепя от факта, че не съществува пречка
да се уговаря възнаграждение за адвокатска защита и съдействие само за
образуване на изпълнително дело и в случай, че не се погаси дългът в срока за
доброволно изпълнение, да се уговори допълнително възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие с цел удовлетворяване на паричните
вземания.
Поради изложеното взискателят
има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 200 лева, но
не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното
дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл.
10, т. 2 от Наредбата. По тези съображения се налага извод, че определянето /”присъждането”/ на разноски в
претендирания по изпълнителното дело прекомерен размер е необосновано.
При съобразяване с
действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът
приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното
адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на 280 лева като
прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от 200 лева.
По отношение на
доводите за неправилно определяне размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧИ:
Съдебният
изпълнител е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 40, 96 лева с ДДС.
Съгласно т. 26, б.
„а“ от ТТРЗЧСИ за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната
сума, както следва: до 100 лева - 10 лева. Следва да се посочи, че
пропорционалната такса за изпълнение на парично задължение по т. 26 от Тарифата
се начислява и събира, дори длъжникът да погаси дълга си след получаване на
поканата за доброволно изпълнение. В този смисъл е и решение № 640/04.10.2010г.
по гр.д. № 920/2009г. IV ГО на ВКС. Когато изпълнителният лист е предявен пред частен съдебен
изпълнител и длъжникът плати в срока за доброволно изпълнение, от него се
събират дължимите от взискателя авансови такси за извършените действия по
изпълнителното дело и разноските на взискателя за представителство, както и
т.нар. окончателна такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ /решение № 82 от 08.05.2012г. по
гр.д. № 1891/2010г., IV ГО на ВКС/.
Разпоредбата на т.
26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея пропорционална такса се събира
върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83,
ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители /ЗЧСИ/, таксите по изпълнението
се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните
такси се събират в процент според материалния интерес. Под „парично вземане“ по
смисъла на посочената норма се разбира само вземането, което е предмет на
изпълнителния лист, а не и таксите и разноските по самото изпълнително дело,
върху които такса по т. 26 от Тарифата не се дължи. Заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство
представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на
длъжника, но същите не се включат в базата при изчисляването на
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би означавало, че и
върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26, върху която също
се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху претендираното
от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и събират.
При така формирания
извод следва, че дължимата от жалбоподателя пропорционална такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ се формира на базата на сумата по изпълнителния лист в общ размер на 52,
40 лева. Дължимата пропорционална такса по т. 26, б. „а“ от ТТРЗЧСИ върху това
парично вземане е в размер на 10 лева без ДДС или 12 лева с ДДС. Доколкото
съдебният изпълнител е определил таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в по-висок
размер, включвайки в базата при изчисляването и претендираното от взискателя
адвокатско възнаграждение, както и разноските в размер на 8, 91 лева, се налага
извод, че жалбата в тази част е основателна и следва да се уважи за разликата
над сумата от 12 лева с ДДС до определения от съдебния изпълнител размер от 40,
96 лева.
На основание чл.
437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не
подлежи на обжалване.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на длъжника
“Т.С.” ЕАД постановление от 10.02.2021г. по изпълнително дело № 20217850400035 по описа
на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№ 785
по описа на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на размера
на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско
възнаграждение за сумата над 200 лева до 280 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 20217850400035 по описа на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№ 785 по описа
на КЧСИ, дължимо от
“Т.С.” ЕАД от 280 лева и определя размер
от 200 лева.
ОТМЕНЯ
по жалба на
длъжника “Т.С.” ЕАД постановление от 10.02.2021г. по изпълнително дело № 20217850400035 по описа
на частен съдебен изпълнител Л.М., с рег.№ 785
по описа на КЧСИ, в частта, в която е отказано намаляване на размера
на приетите за събиране такси по изпълнителното дело по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
за разликата над 12 лева с ДДС до определения размер от 40, 96 лева с ДДС, като
вместо ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
постановление за разноски от 10.02.2021г. по
изпълнително дело № 20217850400035 по описа на частен съдебен
изпълнител Л.М., с рег.№ 785
по описа на КЧСИ,
като
НАМАЛЯВА
пропорционалната такса, начислена по т. 26 от
ТТР към ЗЧСИ от 40, 96 лева и определя
размер от 12 лева с ДДС.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ
на съдията Д. Ковачев
по ч.гр.д. 3056/2021г. на СГС, II „А“ с-в
Не
споделям становището на мнозинството от състава, че заплатеното от взискателя
адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство представлява направени от него разноски
по изпълнението,
които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата при
изчисляването на пропорционалната такса по
т. 26 от Тарифата.
Считам,
че адвокатския хонорар е събрана сума по смисъла на т. 26 от Тарифата и се
включва в материалния интерес. Видно от самата Тарифа само авансовите такси не
се включват в базата за изчисляване на пропорционалната такса. Освен това както
е разяснено в т. 2 от ТР 3/2015г. на ОСГТК на ВКС между взискателя и длъжника възниква
вземане от материално-правен характер за разноските по изпълнението, което
макар да не е включено в изпълнителния лист се събира в рамките на
изпълнението. За него акта на СИ има характер на пряко изпълнително основание.
След като адвокатския хонорар е вземане няма основание да се изключва от
материалния интерес по т. 26 от тарифата. Не се касае за такса по т. 26 върху
такса по същата точка, защото таксата по т. 26 не е вземане на взискателя.
Страните по материалното правоотношение са различни. Таксата се начислява за
събраните вземания с титуляр взискателя и не се начислява върху вземането на СИ
за самата такса-Тарифата не урежда такса върху самата такса по т. 26.
Предвид
горното таксата по т. 26 следваше да се изчисли върху сбора от вземането по изпълнителния
лист и адвокатския хонорар.
С-я: