Решение по адм. дело №472/2024 на Административен съд - Монтана

Производството е по реда на Глава ХIX от Данъчно – осигурителен процесуален кодекс /ДОПК/, във вр. с §2 от ДР на ДОПК .

Образувано по жалба от „Макро транс БГ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място], р-н Слатина, [жк], [улица], ет.партер, офис 1 и с адрес за кореспонденция: [населено място], р-н Слатина, [жк], [улица], ет.1, офис 1, представлявано от управителя С. Р. С.-В., срещу решение № 108/01.10.2024 г.на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“/ОДОП/В. Търново при ЦУ на НАП, с което е отменен ревизионен акт/РА/№ Р-04001223006764-091-001/17.07.2024 г., издаден от В. Т. Д. на длъжност началник на сектор“Ревизии“ при ТД на НАП В.Търново, възложил ревизията и Д. Г. И. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, в обжалваната част, в която са установени допълнителни задължения за ДДС и лихви за данъчен период 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г., като незаконосъобразен и преписката в тази част върната на органа, със задължителни указания и ПОТВЪРДЕН като законосъобразен ревизионен акт/РА/№ Р-04001223006764-091-001/17.07.2024 г., издаден от В. Т. Д. на длъжност началник на сектор“Ревизии“ при ТД на НАП В.Търново, възложил ревизията и Д. Г. И. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, в обжалваната част, в която за данъчни периоди от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. е определен ДДС за внасяне общо в размер на 58994,73 лв., в т.ч. от отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 58972,60 лв. и дължим ДДС по подадена справка-декларация за данъчен период м. 06.2023 г. в размер на 22,13 лв., както и определените за внасяне лихви върху ДДС общо в размер на 7889,36 лв., в т.ч.: лихви в размер на 7886,22 лв., съответстващи на отказан данъчен кредит; лихви в размер на 3,06 лв. за невнесен ДДС по справка-декларация за данъчен период м. 06.2023 г. и лихви в размер на 0,08 лв. за просрочено внасяне на деклариран ДДС за данъчен период м. 07.2023 г.

След указания на съда, дадени с разпореждане № 1398/07.11.2024 г., с уточнение вх.№ 2584/18.11.2024 г. е посочено, че поддържат жалбата само в частта, с която е потвърден ревизионен акт /РА/№ Р-04001223006764-091-001/17.07.2024 г., с решение № 108/01.10.2024 г.

С този ревизионен акт/РА/, в потвърдената част, на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. е определен ДДС за внасяне общо в размер на 58994,60 лв., по фактури, издадени от „Амая БГ“ ЕООД – за м.06.2023 г. – 36099.60 лв. и за м.07.2023 г. – 22 873.00 лв./ виж таблици на гърба на л.93 от том I от делото/.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на ревизионния акт/РА/, като неправилен, незаконосъобразен и необоснован. Твърди се, че дружеството се занимава с международен превоз на товари и е с над 10 годишна история в Европа и Обединеното кралство.Твърди се също, че неправилно ревизиращият екип не е признал правото на приспадане на данъчен кредит по фактури за доставки от „Амая БГ“ЕООД, за периода: 01.06.2023 г.- 31.07.2023 г.с предмет на доставки- консумативи за МПС /различни видове обезмаслители, различни видове добавки, различни видове подобрители, спрейове, почистващи препарати и др./ Ползваният данъчен кредит е в размер общо на 58994,60 лв., всички по фактури с издател „Амая БГ“ЕООД / 37 броя – съгласно заключението на вещото лице/. Излагат се доводи, че представените писмени доказателства/договори, заявки, приемо-предавателни протоколи и търговски документи/ от страна на ревизираното лице и контрагента „Амая БГ“ЕООД обуславят извод, че е налице пораждащ правото на приспадане на данъчен кредит юридически факт - доставката на стоки и услуги е извършена от данъчно задължено лице/ДЗЛ/ и в съответствие с разпоредбата на чл.154, ал.1 вр. с § 2 от ДР на ДОПК, при условията на главно и пълно доказване и при наличие на предпоставките по чл.69 от ЗДДС, поради което изводите на ревизиращия екип, че не се извършени реално доставки по смисъла на чл.6, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗДДС са неоснователни. Обстоятелството, че дружеството няма собствени превозни средства, а ползва такива под наем за извършване на икономическата си дейност го задължава да ги поддържа в добро техническо състояние, при пълна изправност, доколкото в Европа и Обединеното кралство същите биват спирани от движение и на дружеството биват налагани строги санкции. Дружеството ползва под наем автобаза със сервиз за пълно обслужване и ремонт на товарните автомобили, която се намира в [населено място], Вилна зона Врана-Лозен, триъгилника, като техническото обслужване, ремонта, поддръжката, профилактиката и обновяването на автопарка се осъщества от наемодателя, за сметка на наемателя. Подписан е в тази връзка и договор за абонаментно техническо обслужване. В жалбата и в писмена защита се преповтарят доводите, че представените първични и вторични документи дават право на приспадане на данъчен кредит, като в тази връзка се сочи практика на СЕС и ВАС, като моли да бъде отменена потвърдената част на оспорения РА, като неправилен и незаконосъобразен. В съдебно заседание дружеството, чрез юрк.[населено място] поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорената и потвърдена, с решение №108/01.10.2024 г., част на РА, по съображения, подробно изложени в писмена защита, която преповтаря доводите, изложени в жалбата. Претендира разноски, съгласно чл.161 ДОПК, съгласно представен списък.

Ответникът- директор на дирекция „ОДОП“, В. Търново при ЦУ на НАП София, чрез юрк.М.Н., в съдебно заседание оспорва жалбата, като неоснователна и иска да се потвърди в оспорената част РА, като правилен и законосъобразен. Претендира разноски, съгласно представен списък. В представени писмени бележки са изложени доводи както по отношение заключението на вещото лице, така и по отношение на представените писмени доказателства, които са в подкрепа на оспорената част от РА. Претендират се разноски в производството.

Представителят на Окръжна прокуратура Монтана, прокурор Г. А. дава заключение за неоснователност на жалбата и потвърждаване на оспорената част на ревизионен акт.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Жалбата е допустима, подадена пред надлежен съд в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, отговаря на изискванията по чл. 149, във връзка с чл. 145 от ДОПК и от лице с правен интерес от обжалването. Решението на директора на дирекция “ОДОП“В.Търново е връчено по електронен път на 10.10.2024 г../л.33 от делото/, а жалбата е подадена чрез административния орган до съда на 24.10.2024 г./пощенско клеймо на л.16 от делото/. Към датата на издаване на заповед за възлагане на ревизия 17.11.2023 г. седалището на дружеството – жалбоподател е било в [населено място], при което делото е подсъдно на АС Монтана, съгласно чл.156, ал.1, изр.2 ДОПК. Разгледана по същество е неоснователна.

След изрично уточнение от страна на дружеството и предвид разпоредбите на чл.156, ал.1 ДОПК , предмет на оспорване е ревизионен акт /№ Р-04001223006764-091-001/17.07.2024 г., частично потвърден с решение № 108/01.10.2024 г. на директора на дирекция“ОДОП“ В.Търново, в частта за отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г., съответно за м.06- 36099.60лв. и за м.07- 22 873.00лв.

В резултат на извършена ревизия на жалбоподателя „Макро транс БГ“ЕООД, ЕИК205109443, със седалище и адрес: [населено място], р-н Слатина, [жк], [улица], ет.партер, офис 1 и с адрес за кореспонденция: [населено място], р-н Слатина, [жк], [улица], ет.1, офис 1, представлявано от управителя С. Р. С. - В., е издаден ревизионен акт РА №Р-04001223006764-091-001/17.07.2024г. за установяване на задълженията за ДДС за данъчен период от 01.06.2023 г. до 31.10.2023 г. Ревизията е извършена на основание заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-04001223006764- 020-001/17.11.2023 г., връчена по електронен път на 29.11.2023 г., изменена със заповед за изменение на ЗВР /ЗИЗВР/ № Р-04001223006764-020-002/29.02.2024 г., връчена по ел път на 01.03.2024 г.. За резултата от ревизията е съставен ревизионен доклад (РД) № Р-04001223006764-092-001/21.05.2024 г., връчен по електронен път на 23.05.2024 г. Срещу РД е подадено възражение по реда и в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. Сред което производство е приключило с издаването на обжалвания PA № Р- 04001223006764-091 -001 /17.07..2024 г., с който за ревизираните данъчни периоди от 01.06.2023 г. до 31.10.2023 г. са установени задължения за ДДС за внасяне , подробно посочени за всеки месец в таблици в ревизионния акт /л.93-94 от делото/, вследствие на отказано право на приспадане на данъчен кредит в същия размер по фактури, издадени от „Амая БГ“ЕООД.

С решение № 108/01.10.2024 г. на директора на дирекция „ОДОП“ В.Търново, е отменен частично ревизионния акт за данъчни периоди от 01.08.2023 г. до 31.10.2023 г. и потвърден в частта за данъчни периоди 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г.

В тази част е и оспорването на РА, издаден от ревизиращия екип и това е предмет на настоящето съдебно административно производство.

В хода на ревизията са извършени следните процесуални действия за събиране па доказателства във връзка с определяне на задълженията за ДДС на дружеството-жалбоподател за ревизирания данъчен период. На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на други задължени лица: Изпратено е искане за извършване на насрещна проверка № Р-04001223006764-141-004/29.12.2023 г. до ТД на НАП София, О. В., за извършване на проверка на „Амая БГ“ ЕООД, ЕИК ********* - проверката е приключила с издаване на протокол за извършване на насрещна проверка № П-2222172400047-141-001/24.01 2024 г.; Изпратено е искане за извършване на насрещна проверка № Р-04001223006764-141-005/19.03.2024 г. до ТД на НАП София, О. М., за извършване на проверка на „ Никар плюс ЕООД, ЕИК *********, предходен доставчик на „ Амая БГ“ ЕООД с ЕИК *********. Проверката е приключила с издаване на протокол за извършване на насрещна проверка № П-22221524057326-141-001/10.04.2024 г.; Извършена е насрещна проверка на „П. Техно“ ЕООД, ЕИК *********, предходен доставчик на „Амая БГ“ ЕООД, ЕИК *********.Проверката е приключила с издаване на протокол за извършена насрещна проверка № П-22221524060464-141-001/17.04.2024 г.

Предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства: Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ (ИПДПОЗЛ) № Р-04001223006764-040-001/28.11.2023 г. Документът е изпратен за връчване на декларирания електронен адрес [електронна поща]. Искането е връчено, чрез електронна препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 29.11.2023 г., е активирано на 30.11.2023 г. от IP 45.87.212.61 Документът е изтеглен от имейл [електронна поща]. В законоустановения срок от дружеството са предоставили документи чрез ел. система на НАП - ИС Контрол с придружителни писма с №№: от Р-04001223006764-ПРД-001-И -13.12.2023 г.до Р-04001223006764-ПРД-023-И /14.12.2023 г. и Р-04001223006764-ПРД-025 / 26.03.2024 г.; Искане за представяне на документи и писмени обяснения от ЗЛ (ИПДПОЗЛ) № Р-04001223006764-040-002/16.04.2024 г. Документът е изпратен за връчване на декларирания електронен адрес [електронна поща] на 30.11 2023 г. Искането е връчено, чрез електронна препратка към съобщението за електронно връчване на документи, изпратено на 16.04.2024 г., е активирано на 17.04 2024 г. от IP 217.138.194.124. Документът е изтеглен от имейл [електронна поща]. В законоустановения срок от дружеството са предоставили документи през ел. система на НАП - ИС Контрол с придружителни писма с №№: от Р-04001223006764-ПРД-026-И от 23.04.2024 г. до Р-04001223006764-ПРД-029-И /26.04.2024 г.

Други процесуални действия: Посещение на декларирания адрес за кореспонденция [населено място], ж.к. Г. М.. [улица], ет. партер, документирано с протокол обр. КД-73 № [рег. номер]/18.03.2024 г. При извършеното посещение са проверени оригинални първични счетоводни и търговски документи.; Протокол № 1895583/18.03.2024 г. за извършено посещение на търговски обект в [населено място], [жк], [улица] и ул. Ген. Жостов.; Извършено е приобщаване на документи събрани при извършени други контролни производства както следва: Протокол Кд № 73 № Р-040012236764-ППД-003/13.05.2024 г. - присъединяване на документи от производство № Р-04001223003556 на ЗЛ „Макро транс БГ“ ЕООД.

В рамките на възложената ревизия на основание чл.37, ал.5 от ДОПК е изпратено искане за извършване на проверка на трети лица за установяване на факти и обстоятелства, свързани с извършени доставки, както следва: Искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-04001223006764-032-002/19.03.2024 г. до ОД на МВР - извършване на проверка в ИС на Гранична полиция за влизанията и излизанията на МПС - получен отговор № 92-00-239/ 08.04.2024 г.; Отправено е искане за извършване на действия от други контролни органи № Р-04001223006764-032-001/19.03.2024 г. до Изпълнителна Агенция Автомобилна Администрация - относно валидността на Лиценза за международен транспорт - получен отговор № 12-00-15/12.04.2024 г.; Заявка до Агенция „Пътна инфраструктура“ № Р-04001223006764/26.04.2024 г. до АПИ БГ ТОЛЛ, относно движението на МПС по Републиканска пътна мрежа - получен отговор с вх. № Р-04001223006764/ 26.04.2024 г.

На основание чл. 37, ал. 2 и 3 от ДОПК при проверката на ревизираното лице са връчени две искания за представяне на документи и писмени обяснения /ИПДПОЗЛ/. Във връзка с ИПДПОЗЛ № Р-04001223006764-040-001/28.11.2023 г., от „Макро транс“ ЕООД са представени по електронен път документи, заведени с входящи номера от № Р-04001223006764-ПРД-001-И/13.12.2023 г. до № Р-04001223006764-ПРД-025-И/ 26.03.2024 г., описани подробно от стр. 42 до стр. 47 в РД, сред които: Хронологични регистри на счетоводни сметки 501 „Каса в лева“, 503 „Банка Уникредит“в лева, 302/2 „Гориво“, 703 „Приходи от продажба на услуги“, 498/2 „Прихващане“ на сметки от група 60 - Разходи по икономически елементи и др. за периода 01.06.2023 г. -31.10.2023 г.; Главни книги и оборотни ведомости за месеците 06; 07,08, 09 и 10.2023 г.; Справки за разплащания с „Амая Б“ ЕООД, актуални съответно към 01.12.2023 г. и към 26.03.2024 г. и справки за разплащанията с останалите доставчици и клиенти на дружеството. Представени са още: Лиценз № 23223 от 12.04.2021 г. за товарни превози в Общността, протоколи за прихващане с „Дас груп 2000“ ЕООД, пътни листи за автомобил Рено„Канго“ с per. № [рег. номер] за месеците от 06.2023 г. до 10.2023 г. и др.

Във връзка с декларираните извършени доставки във връзка с транспортни услуги в отчетните регистри за ДДС са представени: Рамков договор за превоз на товари от 03.05.2021 г., сключен със „Сигма голд“ ЕООД, ЕИК *********, възложител/ товародател/ и анекс към него от 10.05.2021 г.; договори за предоставяне на транспортно-спедиторски услуги с чуждестранни възложители „Транспорт и логистика рус“ и „НСВ-логистик“, съответно от 01.07.2021 г. и от 11.05.2018 г.; протоколи за прихващане на насрещни задължения между „Сигма голд“ ЕООД и „Макро транс БГ“ ЕООД и др.

Във връзка с декларираните покупки в отчетните регистри за ДДС са представени: Договор за поръчка от 30.09.2022 г. между „Амая БГ“ ЕООД, ЕИК ********* -довереник и „Макро транс БГ“ ЕООД - доверител с предмет - периодично и своевременно снабдяване с резервни части, консумативи, автомобилни гуми и аксесоари за МПС, при поискване; Договор за ползване на недвижим имот от 02.04.2021 г. с наемодател „Дас груп 2000“ ЕООД; Договор за наем от 26.09.2022 г. с наемодател С. Н. и наемател „Макро транс БГ“ ЕООД, за недвижим имот -магазин; множество договори за наем на МПС, сключени между „Макро транс БГ“' ЕООД като наемател, от една страна и, от друга страна трети дружества и физически лица, като наемодатели: Договор за абонаментно техническо обслужване от 02.04.2021 г., сключен между „Макро транс БГ“ ЕООД - възложител и „Дас груп 2000“ ЕООД - изпълнител, с предмет - абонаментна техническа и сервизна поддръжка на МПС, ППС и техника; Сервизни карти с издател „Дас груп 2000“ ЕООД за месеците от 06.2023 г. до 10.2023 г.; Копия на фактури, издадени от „Дас груп 2000“ ЕООД, с предмет „наем на МПС“, „доставка на части и консумативи за МПС“, „комплексно почистване МПС“ и „префактуриране ремонт на МПС“; пътни листи за Р. К. с peг. № [рег. номер] за периода м.06 - м. 10.2023 г. Не са представени копия на издадените от „Амая БГ“ ЕООД фактури и придружаващи ги документи.

В отговор на ИПДПОЗЛ № Р-04001223006764-040-002/16.04.2024 г., от „Макро транс БГ“' ЕООД са представени по електронен път с входящи номера от Р-04001223006764 - ПРД-026-И/23.04.2024 г. до Р-04001223006764-ПРД-029-И/26.04.2024 г. още 4 броя договори за наемане на МПС за две МПС с наемодател „Т. трейд 75“ ЕООД, за едно с наемодател „Радиан Минус" ЕООД и за пет броя МПС с наемодател „Дас груп 2000“ ЕООД/; Главна книга на сметка 703 „Приходи от продажба на услуги“ за периода 01.06.2023 г. - 31.10.2023 г.; Анекс № 1 към договора за поръчка с „Амая БГ“' ЕООД; две справки в електронен формат Excel с данни за регистрационните номера на конкретните МПС, използвани за превози в Европа през периода 01.06.2023 31.10.2023г. и курсовете, които са извършвате, и три броя справки за разплатени фактури към „Амая БГ“ ЕООД, съответно към 26.03.2024 г., към 22.04.2024 г. и към

26.04.2024 г.

С протокол сер. АА № 1895583/18.03.2024 г. е документирано посещение на ревизиращите органи по приходите на адрес [населено място], [жк], [улица] [улица], при което не е открит търговски обект на „Макро транс БГ“ ЕООД. С протокол сер. АА № 1895589/22.04.2024 г. е документирано посещение на ревизиращите органи по приходите на адреса на управление на „Макро транс БГ“ ЕООД в [населено място], [жк], [улица], партер, където в присъствието на упълномощено лице - Д. Б., счетоводител, са прегледани в оригинал търговски документи и първични счетоводни документи, включени в дневниците за покупки и продажби за ДДС за ревизираните данъчни периоди. Към протокола са приложени копия на 20 броя фактури за покупки от м. 05.2023 г. с придружаващите ги документи, издадени от „Амая БГ“ ЕООД и 5 броя фактури за продажби с придружаващите ги документи, издадени от „Макро транс БГ“ ЕООД за транспортни услуги към „Сигма глд“ ЕООД -1 брой, „Транспорт и логистика рус“ Р. – 3 броя и „НСВ – логистик“, Р. - 1 брой.

На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на процесния доставчик „Амая БГ“ЕООД, ЕИК *********, приключила с протокол /ПИНП/ № П-22221724000047-141-001/24.01.2024 г. и на посочените от него за предходни доставчици „Никар плюс“ ЕООД, ЕИК ********* приключила с ПИНП № П-22221524057326-141-001/10.04.2024 г. и „Петров техно“ ЕООД с ЕИК *********, приключила с ПИНП № П-22221524060464-141 -001/17.04.2024 г. Констатациите от проверките са описани в т. 3.5, 3.6 и 3.7 от стр. 58 до стр. 74 в РД. На същото основание са извършени насрещни проверки и на контрагентите „Дас груп 2000“ ЕООД, приключила с ПИНП № П-22221424000001 -141 -001 /22.01.2024 г.. „Сигма голд“ЕООД, приключила с ПИНП № П-22221424000003-141-001/16.01.2024 г. и „Ен ай ви“ ЕООД, приключила с ПИНП № П-22221524000052-141 -001 /24.01.2024 г., описани съответно в т. 3.2, 3.3 и 3.4 от стр. 49 до стр. 58 в РД.

На основание чл. 37. ал. 5 от ДОПК е изискана информация от Изпълнителна Агенция „Автомобилна Администрация“ ИААА относно валидността на лиценза за международен транспорт на „Макро транс БГ“ ЕООД и от ОД на МВР Монтана за влизанията и излизанията на МПС на ревизираното дружество, базирана на данните в Информационната система на Гранична полиция. Отправена е заявка до Агенция „Пътна инфраструктура“ - БГ ТОЛЛ относно движението на МПС на „Макро транс БГ“ ЕООД по Републиканската пътна мрежа. В отговор с вх. № 12-00-15/ 12.04.2024 г. от ИААА е предоставена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-2864/04.08.2023 г. на ИД на ИААА, съгласно която на „Макро транс БГ“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка - отнемане на копията на лиценза за товарни превози в Общността за срок до три месеца. Получената информация от ОД на МВР-Монтана е вх. № 92-00-239/08.04.2024 г. както и получената информация от Агенция „Пътна инфраструктура" с вх. № Р-04001223006764/26.04.2024 г. е подробно анализирана и съпоставена с представените от „Макро транс БГ“ ЕООД сервизни карти и ВППП, с цел установяване местонахождението на МПС и ППС към датите на съставяне на сервизните карти и ВППП. Съпоставките са намерили отражение в таблична форма от стр.132 до стр.134 на РД и от стр. 140 до стр. 142 в РД.

Приобщени са документи, събрани при извършени други контролни производства, както следва: С протокол № Р-04001223006764-ППД-001/13.05.2024 г. са присъединени документи от извършена ревизия на „Петров Техно“ ЕООД, приключила с РД № Р- 22221523005790-092-001/28.11.2023 г. и РА № Р-22221523005790-091 -001/08.01.2024 г.; С протокол № Р-04001223006764-ППД-002/13.05.2024 г. са присъединени относими документи от извършена ревизия на „Макро транс БГ“ ЕООД по ЗДДС за предходни данъчни периоди от 01.04.2019 г. до 30.06.2022 г., приключила с РА № Р-22221422002897-091-001/22.12.2022 г., съставляващи представените в хода на ревизията документи от лизингови компании - собственици на наетите от „Макро транс БГ“ ЕООД транспортни средства с които последният е осъществявал транспортни услуги; и с протокол № Р-040012236764-ППД-003/13.05.2024 г. е приобщен протокол № 1885206/07.11.2023 г. за извършено посещение на адрес за кореспонденция с НАП на „Амая БГ“" ЕООД в гр, София, [улица]ет. 2, офис 202, извършено в рамките на ревизия на „Макро транс БГ“ ЕООД по ЗДДС за предходни данъчни периоди от 01.01.2023 г. до 31.05.2023 г., приключила с РА № Р-04001223003556-091-001/10.01.2024 г. – същият предмет на адм.дело № 220 за 2024 г. по описа на АС Монтана.

Извършен е преглед и анализ на всички документи, представени в хода на настоящата ревизия при насрещната проверка на „Амая БГ“ ЕООД, както и на приобщените такива от предходните проверки на „Амая БГ“ ЕООД, при което е установено, че в нито едно от тези контролни производства не са представени копия на всички процесни фактури за продажби, издадени към „Макро транс БГ“ ЕООД. Анализът е представен в таблица, на стр. 22-38 на РД. Видно е, че не са представени копия всички фактури и придружаващи ги документи, а към копията на други фактури са представени само стокови разписки, без да са представени заявки и приемо-предавателни протоколи.

В хода на съдебното производство са събрани допълнително писмени и гласни доказателства, назначена е съдебно-счетоводна експертиза и допълнителна такава и е изготвена такава със заключение от вещото лице-икономист-счетоводител, че при водене на счетоводството основните счетоводни принципи са спазени, счетоводната отчетност е двустранна и е водена редовно.Според основното заключение основната дейност на дружеството е товарен автомобилен транспорт в страната и чужбина. На въпроса „Спазени л са правилата на счетоводния стандарт при осчетоводяването на оспорените доставки?“ Вещото лице е отговорило“ От предоставеният хронологичен регистър на стопанските операции на „ Макро Транс БГ“ ЕООД за периода от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. се установява, че процесиите фактури по които има доставка на консумативи са осчетоводени, както следва: Дт с/ка 601 Разходи за материали; Дт с/ка 45311 Начислен данък за покупки, пълен кредит Кт с/ка 401 Доставчици. Получените от жалбоподателя консумативи са осчетоводени по сметка 601 Разходи за материали, т.е. изписани са директно на разход- вложени са в употреба след закупуването им. Когато се закупуват по-големи количества, които не се използват веднага, а се оставят на склад, същите следва да се заведат по счетоводна сметка Материали и след влагането им употреба се изписват на разход но сметка 601. Като е пояснено, че съгласно НСС 2: „Стоково-материални запаси - текущи (краткотрайни) материални активи под формата на: а) материали, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес е цел произвеждане на продукция или услуги. Те могат да са обект и на преки продажби, кога/но това се прецени от предприятието; б) продукция, създадена в резултат на производствен процес в предприятието и предназначена за продажба; в) стоки, придобити главно чрез покупка и предназначени за продажба.“ Стоково-материалните запаси се отписват при тяхното потребление по метода на конкретно определената стойност; първа входяща - първа изходяща (fifo) стойност или средно претеглена стойност; допуска се прилагането па алтернативния метод: последната входяща - първа изходяща (life) стойност.

Относно как е извършвано плащането отговорът е, че „Всички фактури са с начин на плащане: в брой. От предоставените счетоводни регистри се установяват счетоводни операции за касово разплащане по процесиите фактури: Дт с/ка 401 Доставчици-Амая БГ ЕООД на Кт с/ка 501 Каса. От предоставено извлечение от с/ка 401 Доставчици към 31.07.2023 г. задълженията на „Макро Транс БГ“ ЕООД към „Амая БГ“ ЕООД са в общ размер на 3422772.00 лева..“

На въпроса „ Установява ли се от представените по делото документи и ако, да в кои влагането на закупените от дружеството части, гуми и консумативи по процесиите фактури в извършени ремонти и поддръжка ни превозните средства, с които „ М. Т. БГ“ ЕООД осъществява дейността си ?“, отговорът е “ Няма счетоводна връзка между фактурите и протоколите за предаване консумативите на шофьорите. Няма документи от които да е видно от какъв точно ремонт се нуждае съответното МПС/ППС и какви части и консумативи са необходими. Не може да се направи съпоставка между фактурите за гуми, части и консумативи и извършените дейности и ремонти на МПС/ППС.“

Заключението на вещото лице е, че „ Оспорените доставки, закупени консумативи, са осчетоводени директно по разходна сметка 601 Разходи за материали, при наличието на такива големи количества СМЗ следва да се заведат по с/ка 302 Материали и при потреблението им да се изпишат на разход.“ „Няма счетоводна връзка между фактурите и протоколите за предаване консумативите на шофьорите. Няма документи от които да е видно от какъв точно ремонт се нуждае съответното МПС/ППС и какви части и консумативи са необходими. Не може да се направи съпоставка между фактурите за гуми, части и консумативи и извършените ремонти на МПС/ППС.“

В заключение вещото лице сочи,че изискванията по чл. 71 от ЗДДС, съгласно който регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато разполага за всяка облагаема доставка с данъчен или друг документ, предвиден от закона, където данъкът е посочен на отделен ред, не са спазени. Преди всичко и като предпоставка за признаване на данъчен кредит е безусловно необходимо да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени- ДДС, така и по отношение на преките данъци- ДДФЛ и корпоративен данък.

От страна на ответника, чрез юрк. М. Н. са оспорени част от представените документи, като част от тях са и без подпис, като в производството по оспорването, бе разпитана свидетелката С. Р. С. – В., която е била служител в „Амая БГ“ ЕООД и която потвърди, че тя е приемала заявките и предавала същите към доставчиците. Същата заяви, че е подписвала и приемо- предавателните протоколи, но това е ставало в склада на „Макро транс БГ“ЕООД, т.к.“Амая БГ“ ЕООД няма складова база, като посещавала склада периодично и подписвала оставените там приемо- предавателни протоколи, не може да каже кой какво е получавал и кой е подписвал за получател, т.к. тя не е присъствала, а само е подписвала оставените протоколи.

В този смисъл, частните свидетелстващи документи се ползват само с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК вр. с чл.144 АПК и съдът преценява тяхната достоверност в съвкупност с останалите доказателства по делото.

От представените в хода на производството доказателства се установи, че заявките, подавани от дружеството са били на ел. поща, но не е представена надлежна такава ел.кореспонденция. Стоковите разписки са само с подпис на съставителя /съгласно свидетелските показания на С. В./, но не са подписани от получател, т.к. е положен щемпел с подпис, т.е. същите не са надлежно оформени. Представените приемо- предавателните протоколи не са в оригинал, както и неподписаните пътни листи, предвид което тяхното оспорване е основателно.

При така установените факти и обстоятелства, може да се направи извод, че за предел стоката е положен подпис от С. В., но не може да се направи категоричен извод, че подписа на В. А. като приел стоката е автентичен, доколкото същият е подпис-печат. Още в по-малка степен може да се направи извод доколко подписите за предал и приел под фактурата за съответната стока съвпадат с подписа под ППП към нея. Тежестта на доказване на автентичността на подписа на С. С., оспорен от ответника, е на жалбоподателя и този факт съдът приема за доказан.

Непредставянето на надлежно оформени оригинали на стокови разписки и приемо- предавателни протоколи, съпътстващи фактурите компрометира сделките и обуславя извода довел до отказа на приходните органи да откажат правото на жалбоподателя на приспадане на данъчен кредит за покупка на тези стоки. Непредставянето на оригинали на документи мотивира съда, да приеме, че въпреки доказването на автентичността на подписа на С. В. за предал стоката, респ. съставил документа под представените вторични документи, липсата на подпис за приел стоката, както и неяснотите относно подписите под протоколите за пиел, ги прави като цяло неавтентични. Касае се за частни свидетелстващи документи, при което тежестта на доказване на тяхната истинност е на жалбоподателя, който не успя в производството да докаже кой и кога е приел стоката от него.

Оспорването от ответника съдът намира за доказано-голяма част от подписите под ППП,ВППП и СР към фактурите са без подпис, неистински или не е ясно от кого са положени и следва да се изключат от доказателствата по делото.

Видно от показанията на свидетелката В. за времето на ревизирания период същата е работела в „Амая БГ“ЕООД, фирмата не е имала физически склад, като предаването на стоките е ставало на адреса на склада на транспортната фирма“Макро транс БГ“ЕООД в [населено място],[жк],ул „Генерал Жотев“. Твърди, че приемала е стоката от предишни доставчици и я е предавала на „Макро транс БГ“ЕООД. Същата доста объркано отговаря на поставените въпроси в с.з. на 23.04.2025 г., като не може да посочи как конкретно е предавала заявената стока в склада на“Макро транс БГ“ ЕООД.Съдът кредитира обясненията на управителя на фирмата-жалбоподател, като достоверни, но същите не изясняват въпроса с доставката на прекомерно голямото количество стоки, в конкретния случай консумативи за ремонт и поддръжка на МПС на жалбоподателя, за които не се доказа от жалбоподателя да са използвани в ремонт и поддръжка на транспортните средства, които са под наем.

В производството не се оспорва компетентността на органа, издал оспорения акт. Съгласно чл. 119, ал.2, изр. 1 от ДОПК, ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията, и ръководителя на ревизията в 14-дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение.

Ревизията е възложена от В. Т. Д. -началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП-В.Търново, ИРМ Монтана, на основание заповед № 651/11.08.2023 г./л.222 от делото/, издадена от директора на ТД на НАП В. Търново, който на основание чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК е сред определените органи по приходи, които могат да издават заповеди за възлагане на ревизии.Приложени са и заповеди за органи по приходите, изпълняващи функциите на ръководители на екипи – ръководители на ревизията/л.224-230 от делото/. Със заповед за възлагане на ревизия № Р-04001223006764- 020-001/17.11.2023 г., издадена от В. Т. Д. - началник на сектор „Ревизии“ при ТД на НАП В.Търново, е определен ревизиращия екип в състав: Д. Г. И. -главен инспектор по приходи/ръководител на ревизията/и Ц. И. К. -главен инспектор по приходи, като е определен срок на извършването й от три месеца от връчване на ЗВР/л.282,т.І/.Със заповед за изменение на ЗВР № Р-04001223003556-020-002/21.08.2023.г.е удължен срока на ревизията до 26.09.2023г.,връчена електронно на 21.08.2023г. /л.216 от делото/. С последваща заповед за изменение на ЗВР № Р- 04001223006764-020-002/25.02.2024 г. е удължен срока на ревизията до 29.04.2024 г. връчена електронно на 01.03.2024 г. С ревизионен доклад/РД/ Р-04001223006764-092-001/21.05.2024 г./л.121 и сл. от делото/, издаден от ревизиращия екип са установени дължимите данъчни задължения на дружеството-жалбоподател, срещу който е подавано възражение от дружеството на 03.07.2024 г./л.112 и сл. от делото/. След което е издаден ревизионен акт РА № Р-04001223006764-091-001/17.107.2024 г. и на дружеството - жалбоподател са определени допълнителни задължения по ЗДДС, за всеки месец в периода 01.06.2023 до 31.10.2023 г./виж л.91 – 94 от делото/. Предвид представените заповеди, съдът намира, че РА, както и съпътстващите го РД и ЗВР и ЗИЗВР, са издадени от компетентни органи в рамките на тяхната материална и териториална компетентност. ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА, са издадени като електронни документи, видно от съда при отваряне файловете на приложения към делото диск, при наличие на КЕП и удостоверение, при което съдът намира същите за издадени от органите, вписани в тях, и в срока на валидност на КЕП. Представянето на електронните документи на хартиен носител като заверен от страната препис е допустимо по силата на чл. 184, ал. 1 от ГПК вр. § 2 от ДР на ДОПК. Съгласно чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ), в приложимата редакция „електронен подпис означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва“/тоест електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014/.Съгласно чл.3,т.12 от същия Регламент „квалифициран електронен подпис“ означава усъвършенстван електронен подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи,но според чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция правната сила на електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЕДЕУУ в относимата редакция „Доставчик на удостоверителни услуги е лице по смисъла на чл. 3, т. 19 от Регламент (ЕС) № 910/2014- физическо или юридическо лице, което предоставя една или повече удостоверителни услуги като доставчик на квалифицирани или на неквалифицирани удостоверителни услуги“. Съгласно чл.23 от ЗЕДЕУУ „Отношенията между доставчика на удостоверителни услуги и титуляря се уреждат с договор“,а съгласно чл.25 от ЗЕДЕУУ „Доставчикът на квалифицирани удостоверителни услуги издава квалифицирано удостоверение по искане на титуляря съгласно изискванията на чл. 24, параграф 1 от Регламент (ЕС) № 910/2014“. Съгласно чл.25,ал.5 ЗЕДЕУУ Доставчикът на удостоверителни услуги издава незабавно удостоверението посредством публикуването му в регистъра на удостоверенията.

Предвид посочената нормативна уредба, настоящият състав приема, че издадените ЗВР, ЗИЗВР, РД и РА , с валидни КЕП на посочените органи по приходите през съответните периоди, за определения срок на валидност на КЕП налагат извода за компетентост на органите - издатели. Възражения в тази посока не са правени от жалбоподателя, като спорен момент е само материалната законосъобразност на РА. Установените факти, съпоставени с приложимото право обуславят извод за компетентност на издателите на РА, както и съпътстващите го РД и ЗИЗВР, респ.ЗВР.

РА съдържа всеки един от реквизитите, посочени в чл. 120 от ДОПК, поради което съдът приема, че са спазени определените в закона изисквания за форма при издаването му. Неразделна част от обжалвания РА е и ревизионният доклад, съгласно чл. 120, ал.2 от ДОПК, а в него подробно е описана фактическата обстановка, установена по доставките в хода на ревизията, доказателствата, които са събрани, както и изводите (правни и фактически) на ревизиращия екип . РД се прилага към РА и аргументите, изложени в него, на общо основание обосновават твърденията в РА. В този смисъл, РА е надлежно мотивиран от приложената административна преписка, в това число и чрез РД.

По разбиране на настоящия съдебен състав в производството не са допуснати съществени нарушения на производствените правила при издаване на РА, нито при последващото решение на директора на ТД на НАП В.Търново.

Съдът не установи порочни процесуални действия на органите по приходите в хода на извършените насрещни проверки, а и в ревизионното производство, като цяло. Изготвените протоколи в хода на ревизията съдържат реквизитите по чл. 50, ал.2 от ДОПК, поради което съставляват доказателство за извършените от администрацията действия, както и за установените обстоятелства, по аргумент от чл. 50, ал.1 от ДОПК.Спазена е процедурата по издаването на РА /както бе описано по-горе в раздел компетентност на органите по приходи/,като настоящия състав намира същия като издаден при спазване на процесуалните правила при издаването му. В този смисъл съдът не споделя изложеното в жалбата, че процесуалните действия на органите по приходи в хода по издаване на РА са извършени в разрез със закона и в нарушение на принципа на обективност , „което водело до опорочаване на фактическите констатации и правни изводи в РА и РД“.

Относно основното възражение в жалбата, с множество доводи, вкл.цитирана практика по дела на СЕС, за съответствието на РА с приложимото материално право, съдът ги намира за неоснователни, като доводите са следните:

При извършената проверка по приложимия материален закон, съдът е назначил съдебно- счетоводна експертиза, изпълнена от вещото лице Ц., със съответна компетентност -икономист с висше образование. Видно от заключението на вещото лице, основната дейност на дружеството е товарен автомобилен транспорт в страната и чужбина. Съгласно заключението, стоките по процесните фактури за консумативи са осчетоводени по с/ка 601 „Разходи за материали“. Към фактурите има приложени заявка за доставка на стоки; ППП и стокова разписка, в които подробно са описани стоките и услугите предмет на сделката - по вид, количество, единична цена и обша стойност. По въпросните фактури е начислен ДДС съгласно ЗССч., ЗДДС и ППЗДДС, фактурите са осчетоводени касово, плащане в брой. Закупените части са осчетоводени по дебита на с/ка 601 „Разходи за материали“, по дебита на с/ка 4531 ДДС покупки и по кредита на с/ка 401 Доставчици. Разплащанията са осчетоводени по дебита на с/ка 401 Доставчици и по кредита – „Амая БГ“ ЕООД на с/ка 501 Каса. Получените стоки и услуги не са използвани за извършване на последващи облагаеми доставки. Фактурите са осчетоводени по с/ка 601 Разходи за материали, от което се налага изводът, че стоките по тях са влезли в употреба, а не са оставени на склад. От предоставената оборотна ведомост се установява, че няма заведени резервни части, гуми и консумативи по сметките от група 30 Продукция/ материали/ стоки. Като предвид общия размер на декларираните за м.07 и 07.2023 г. консумативи в общ размер на 552 151 .20 лева, за което няма икономическа логика.

В случая липсва доказано данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 и 2 от ЗДДС, както и предпоставките по чл. 68, ал. 1, т.1, във вр. чл.69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, поради което данъкът не е станал изискуем и не е възникнало задължение за начисляването му, и следва да се откаже правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Приложения фискален бон към фактурата удостоверява, че плащането е в брой и е направено. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗСч не е задължително да се издава РКО, ако има фискален бон. Процесните фактури са отчетени като приход от доставчиците, съгласно НСС 18. От „Амая БГ“ не се установява в кой обект се извършва дейността й. Към някои от фактурите за плащане в брой има прикачен фискален бон, има и приложен приемо-предавателен протокол с подробно описание на стоките по вид, количество, единична цена и обща стойност. Няма сертификати и оферти. От предоставените аналитични счетоводни регистри на сметка 401 Доставчици и сметка 411 Клиенти и от двете дружества се установява. че по процесните фактури плащанията са осчетоводени касово, направени в брой. Не е обичайна практика при такъв голям оборот да се работи само с касови разплащания, обичайното е банково разплащане с доставчици, клиенти и персонал. При наличие на части и консумативи в големи размери (както е в случая), които не се влагат веднага в употреба, следва същите да се заведат по сметките от гр.30 Суровини, материали, продукция, стоки и при тяхното фактическо потребление да се изпишат на разход. Няма счетоводна връзка между фактурите и протоколите за предаване консумативите на шофьорите. Не са представени документи за вложените части и консумативи при ремонта на превозните средства,т.е. не е представен документ, от който да се проследи доколко тези части и консумативи са вложени в ремонта на МПС, наети от жалбоподателя. Съгласно заключението на вещото лице, съдът намира, че изискванията по чл. 71 от ЗДДС не са спазени.Съгласно тази разпоредба, регистрираното лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит, когато разполага за всяка облагаема доставка с данъчен или друг документ, предвиден от закона, където данъкът е посочен на отделен ред. Като предпоставка за признаване на данъчен кредит е безусловно необходимо да е налице реално осъществена доставка на стока или услуга. Недоказана реална доставка, макар и документално оформена в счетоводството, не поражда права за данъчно задълженото лице, както по отношение на косвени- ДДС, така и по отношение на преките данъци- ДДФЛ и корпоративен данък. Съдът кредитира изцяло заключението по назначената ССЧЕ, като компетентно изготвено, в унисон с доказателствата по делото.

Представените вторични документи към фактурите –ВППП, ППП и СК, оспорени от ответника по реда на чл.193, ал.1-3 ГПК вр с § 2 от ДР на ДОПК са неистински и неавтентични, доколкото в голяма част от тях не може да се установи по категоричен начин, че положените под тях подписи изхождат от лицата, които са техни автори. Във вр. с това оспорване съдът е открил производство по реда на чл.193,ал.1-3 ГПК вр. с §2 от ДР на ДОПК, като допуснал разпит на поискания от оспорващата страна свидетел, чиито показания не успяха да докажат автентичност на неподписани или подписани с подпис- печат документи. Голяма част от представените документи не са в оригинал, което прави невъзможно изследването им, а част от документите не са представени изобщо. Тези вторични документи, съдът е длъжен да изключи от доказателствения материал по делото. Касае се за частни свидетелстващи документи, които се ползват с формална доказателствена сила по чл.180 ГПК, не и с материална такава по чл.179 ГПК. На основание чл.194 ГПК признава оспорването на тези документи от ответника за доказано, същите са неистински и съдът ги изключва от доказателствения материал по делото.

Правното основание за отказа на ревизиращите органи да признаят правото на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в РА е чл.69, ал.1, т.1, във вр.с чл.68, ал.1, т.1, във вр. с чл.70, ал.5 и чл.71, т.1 от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. Според чл. 70, ал.5 от ЗДДС не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно. Начинът на определяне на данъчна основа е регламентиран в чл.122, ал.2 ДОПК. Представените голям брой неистински документи, на които се позовава жалбоподателя /ВППП, ППП И СК към фактури/не установяват фактическа доставка на стоките. Добрите търговски обичаи и житейската логика са установили в стопанския оборот практиката продаваната стока/услуга да бъде описвана максимално подробно при издаването на фактура и/или при съставянето на приемателно - предавателен протокол. Така правата на страните в търговското правоотношение биха били защитени в максимална степен при евентуален спор. Макар и подробно изписани като вид, количество на стоката/услугата/, като неистински документи същите са изключени от доказателствата по делото, при което приходните органи правилно са отказали право на приспадане на данъчен кредит по тях.

Надлежното издаване и осчетоводяване на фактурите е само едно от условията за признаване право на приспадане на данъчен кредит по конкретната доставка. Наред с осчетоводяването, доставчикът следва да достави, а получателят - да получи, договорената стока/услуга. Тъй като в настоящия случай този релевантен факт не бе доказан, доколкото като документална обоснованост на извършените стопански операции са използвани основно неистински вторични документи към фактури, по разбиране на съда, издаването и осчетоводяването на фактурите не е основание за ползване на данъчен кредит, основано на неистински съпътстващи документи, които не доказват реалното им извършване.

В свое решение от 8.05.2013 г. Съдът на Европейския съюз (СЕС) по дело С-271/12, постановено по преюдициално запитване отнасящо се до тълкуването на Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета, приема, че правото на приспадане на ДДС може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след приемането на решението за отказ е предоставена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Следователно, на още по-силно основание, отказът е допустим, в случай като процесния.

В случая не са доказани материалноправните предпоставки за признаване на данъчен кредит. За да се признае на получателя по облагаема доставка право на приспадане на платения ДДС по фактурите, той трябва да е доказал наличието на материалноправните и процесуалноправните условия за признаване на претендираното право и надлежното му упражняване. Получателят следва да разполага с редовен данъчен документ за доставката, в който на отделен ред да е посочен данъкът и да е доказал реалното извършване на доставката, както и използването на предмета й за извършени от него последващи облагаеми доставки.

Реалността на доставката е фактически въпрос. Лицето, което иска да си приспадне ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. В цитираното решение на СЕС по дело С-154/20, т. 33 ясно е посочено, че „данъчната администрация не може да сведе проверката единствено до самата фактура. Тя трябва да вземе предвид и допълнителната информация, предоставена от данъчнозадълженото лице. От друга страна, именно данъчнозадълженото лице, което иска приспадането на ДДС, следва да докаже, че отговаря на предвидените условия за това. Следователно данъчните органи могат да изискат от самото данъчнозадължено лице доказателствата, които считат за необходими, за да преценят дали следва да се допусне исканото приспадане (решение от 11 ноември 2021 г., Ferimet, C-281/20, EU: C: 2021: 910, т. 38 и цитираната съдебна практика)“. Това е проявление на общото доказателствено правило, че всеки е длъжен да докаже фактите, от осъществяването на които черпи изгодни правни последици. Националната юрисдикция, в съответствие с националните правила на доказване трябва да направи глобална преценка на фактите, за да прецени налице ли са основания за признаване на претендираното право на приспадане. (виж решение на СЕС от 18 юли 2013 г. по дело С-78/12, Евита К, ECLI: EU: C: 2013: 486., т. 37).

Установяването на факта на обективното съществуване на фактурираната стока, съответно нейното предаване за разпореждане на получателя, предполага изследването на въпроса за съхранението и транспортирането на стоката, завеждането и при получателя, както и обективната и наличност при него, което пък изисква установяване на възможността за нейното съхраняване, съответно за извършването на последващи действия. Само при категорични данни за горепосочените обстоятелства може да се направи обоснован извод за настъпило данъчно събитие, т.е. за реално съществуваща стокова верига, участниците, в която са установени, а стоката идентифицирана. Предвид което съдът приема, че липсата на годни доказателства за наличие на стока от вида на процесната при доставчика, за транспортирането и приемането й от получателя, води до категоричния извод за липса на доставка между жалбоподателя и посочения пряк доставчик. Установената в случая фактическа обстановка дава основание да се формира извод, според който, не е възможно жалбоподателят, като получател по процесиите фактури да не е знаел, че е извършил неправомерни действия, като е участвал в създаване на документи, които не отразяват факти от обективната действителност, включил е спорните фактури в дневниците си за покупки по ЗДДС, за които се претендира приспадане на данъчен кредит.

Не се доказаха в настоящето производство от страна на дружеството-жалбоподател предпоставките за упражняване на право на приспадане на данъчен кредит по представените фактури, при което отказът на приходните органи е законосъобразен. В хода на съдебното производство доказателствената тежест за доказване на реалността на доставките е на ревизираното лице. В подкрепа на тези доводи е разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, вр. § 2 от ДР на ДОПК и константната съдебна практика, включително на СЕС. Константна е практиката на СЕС, по дела С-80/11 и С-142/11, С-324/11 и С-273/11, че не е в противоречие с правото на Съюза да се изисква от даден стопански субект да действа добросъвестно и да вземе всички мерки, които могат разумно да се изискват от него, за да се увери, че осъществяваната от него стопанска операция не го довежда до участие в данъчна измама /съображение по т. 48 от решение № С-273/11/. В изпълнение на легитимната по Директива 2006/112/ЕО цел за борба срещу данъчните измами, правните субекти не могат с измамна цел да се позовават на правото на Съюза и от друга страна - административните и съдебни органи следва да откажат правото на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /т. 37 от решение на СЕС по дело С-285/11/. Това е така, както когато самото ДЗЛ извършва данъчна измама /в такъв случай не са изпълнени обективните критерии, на които се основават понятията за доставка на стоки или услуги/, както и когато ДЗЛ е знаело или е трябвало да знае, че с придобиването на стоките или услугите участва в сделка, която е част от данъчна измама /т. 38 и т. 39 от решение на СЕС по дело С-285/11 и т. 27 от решение на СЕС от 13.02.2014 г. по дело № С-18/13/. Изискването за знание се отнася за случаите, когато сделката е част от измама с ДДС, извършена от доставчика или от друг стопански субект нагоре или надолу по веригата /решение от 6.12.2012 г. по дело С-285/11, „Боник“ ЕООД, точка 40/. Съставянето на фактури или други документи с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото ДЗЛ /решение от 7.12.2010 г. по дело С-285/09, т. 48 и т. 49/. В случая самото ДЗЛ извършва данъчна измама в смисъла на цитираната практика, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент. От своя страна, стопанският субект трябва да вземе всички необходими мерки, за да се увери, че осъществяваните от него сделки не го водят до участие в данъчна измама /т. 53 и т. 54 от решение от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 и т. 42 от решение от 6.09.2012 г. по дело С-324/11/. Мерките, които ДЗЛ трябва да вземе, за да се увери, че сделките му не са част от данъчна измама, зависят главно от обстоятелствата по конкретния случай /т. 59 от решение по съединени дела С-80/11 и С-142/11/. Преценката за наличието на подобни обстоятелства следва да се извърши по „обективни данни“ - фактически установявания, които са специфични за всеки конкретен случай и са изцяло от компетентността на националния съд.

Съдът не споделя, а и не се подкрепят от събраните доказателства направените възражения в жалбата за необоснованост на РА, негодност на извършените насрещни проверки, половинчато и непълно събиране на доказателства, на които се основава РА и др.

В заключение, съдът приема, че жалбата е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли за РА, в оспорената част, същият е издаден от компетентни орган, в установената форма и при спазване на процесуалния и материалния закон, при което се явява законосъобразен.

Изходът от оспорването обуславя възлагане на разноските по делото върху дружеството - жалбоподател. Съгласно чл. 161 от ДОПК във връзка с чл. 8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т. 6 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, сега Наредба за възнаграждения за адвокатска работа, предвид материалния интерес по делото, дружеството следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 6 000.73 лева, изчислено съгласно материалния интерес по делото, съгласно представения от ответната страна списък по чл.80 от ГПК, при липса на възражение за прекомерност от пълномощника на дружеството - жалбоподател, но при спазване на решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 г.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 160, ал.1,пр.4 от ДОПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Макро транс БГ“ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес [населено място], р-н Слатина ,[жк],[улица], ет.партер, офис 1 и с адрес за кореспонденция: [населено място], [жк], [улица] , ет.1, офис 1, представлявано от управителя С. Р. С.-В., срещу ревизионен акт/РА/№ Р-04001223006764-091-001/17.07.2024 г., в обжалваната част, потвърден с решение № 108/01.10.2024 г. на директора на ТД на НАП В.Търново, РА издаден от В. Т. Д. на длъжност началник на сектор“Ревизии“ при ТД на НАП В.Търново, възложил ревизията и Д. Г. И. на длъжност главен инспектор по приходите-ръководител на ревизията, в която за данъчни периоди от 01.06.2023 г. до 31.07.2023 г. е определен ДДС за внасяне общо в размер на 58994,73 лв., в т.ч. от отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 58972,60 лв. и дължим ДДС по подадена справка-декларация за данъчен период м. 06.2023 г. в размер на 22,13 лв., както и определените за внасяне лихви върху ДДС общо в размер на 7889,36 лв., в т.ч.: лихви в размер на 7886,22 лв., съответстващи на отказан данъчен кредит; лихви в размер на 3,06 лв. за невнесен ДДС по справка-декларация за данъчен период м. 06.2023 г. и лихви в размер на 0,08 лв. за просрочено внасяне на деклариран ДДС за данъчен период м. 07.2023 г.

ОСЪЖДА „Макро транс БГ“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес [населено място], р-н Слатина, [жк], [улица], ет.партер, офис 1 и с адрес за кореспонденция: [населено място], р-н Слатина, [жк], [улица], ет.1, офис1, представлявано от управителя С. Р. С.- В. да заплати на Националната агенция по приходите, чрез дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“В. Търново, сумата от 6000,73/шест хиляди и седемдесет и три стотинки/лева, представляващи разноски в производството..

Препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.138 АПК .

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.