№ 163
гр. Велико Търново, 23.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20224001000155 по описа за 2022 година
С Решение № 28/11.03.2022 год. на Русенския окръжен съд по т. д. № 189/2021
год. Н. С. Н. от гр. Русе е осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД
– гр. София сумата 32 165.95 лв., представляваща дължима главница по Договор за
потребителски кредит № 3265096/26.06.2018 г., сключен с „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД – гр. София, ведно със законната лихва върху главницата от
02.07.2021 год. до окончателното изплащане, като отхвърлил иска за разликата над
този размер до предявения такъв от 34 693.65 лв.
Отхвърлил предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Н. С.
Н. искове за заплащане на сумата 1 275.67 лв., представляваща просрочена договорна
лихва за периода 07.06.2019 год. – 18.12.2019 г. и на сумата 2 895.12 лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 08.06.2019 г. до 01.02.2021 г.
Осъдил Н. С. Н. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 1
782.84 лв. разноски по делото съобразно уважената част от претенциите.
Въззивна жалба против решението в частта, с която са отхвърлени предявените
искове за сумите 1 275.67 лв. договорна лихва за периода 07.06.2019 год. – 18.12.2019
г. и за сумата 2 895.12 лв. обезщетение за забава за периода 08.06.2019 г. – 01.02.2021
г., съответно - в частта за разноските, е подадена от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД чрез юрисконсулт И. Н.. Счита решението за неправилно и незаконосъобразно,
1
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Изложени са
подробни доводи за незаконосъобразност на извода на съда за недействителност на
договора поради противоречие със законовото изискване за размера на шрифта на
договора за кредит и за годишния процент на разходите, посочен в него. Моли съда да
отмени решението в обжалваните части, като присъди направените по делото
разноски.
Не е постъпил отговор от насрещната страна – ответника Н. С. Н..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
В исковата си молба ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД- гр. София
твърди, че въз основа на договор за цесия от 18.12.2019 г. е придобил вземането на
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към Н. С. Н. по Договор за потребителски
кредит № 3265096/26.06.2018 г. Кредитополучателят е уведомен за цесията по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Предоставеният кредит е в размер на 37 370 лв. Уговорена е лихва, а
крайният срок за връщане на заетата сума е 07.06.2028 г. Кредитополучателят не е
изпълнил задълженията си съгласно погасителния план и кредитът е обявен за
предсрочно изискуем с уведомление, връчено на длъжника на 08.04.2021 г. Сумите по
кредита не са върнати, поради което искането е за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите: 34 693.65 лв. главница, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба до окончателното изплащане, 1 275.67 лв. договорна
(възнаградителна) лихва за периода 07.06.2019 г. – 18.12.2019 г. и 2 895.12 лв. лихва
(обезщетение) за забава за периода 08.06.2019 г. – 01.02.2021 г.
Ответникът Н. С. Н. не е подал отговор на исковата молба. Не се е явил в
съдебно заседание и не е заел становище по исковете.
Установена по делото е следната фактическа обстановка:
С Договор за потребителски кредит № 3265096/26.06.2018 г., „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД предоставило на Н. С. Н. от гр. Русе кредит в размер на
37 000 лв. Уговорена е такса за разглеждане на кредита в размер на 370 лв., както и
застрахователна премия в размер на 24.99 лв. Договореният годишен лихвен процент е
5.99%, а годишният процент на разходите (ГПР) - 7.79%. Погасяването на кредита е на
вноски – 120, от по 440.04 лв., съгласно погасителен план. Годишният процент на
разходите (ГПР) е 7.79%. Неразделна част от договора са и Общите условия за
отпускане на потребителски кредит в евро или лева от „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД. Кредитополучателят е подписал Декларация за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б или
„66 плюс“ и Общи условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“
на кредитополучателите на потребителски кредити, отпуснати от „Уникредит
2
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
От заключението на приетата от първостепенния съд съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Р. Д., се установява, че чистата стойност на
кредита – 37 000 лв. е преведена от кредитора на кредитополучателя на 26.06.2018 г. В
периода от отпускане на кредита до датата на изготвяне на заключението
кредитополучателят е внесъл сумата 4 834.05 лв., с които са погасени: 274.89 лв.
застрахователни премии, 2.61 лв. наказателни лихви върху просрочена главница,
1 889.20 лв. договорни лихви върху редовна главница и 2 676.35 лв. главница.
Кредитът е в просрочие от 08.06.2019 г., като просрочената главница е в размер на
34 693.65 лв., дължимата договорна лихва за периода 07.06.2019 г. – 18.12.2019 г. е
1 275.67 лв., а лихвата за забава за периода 08.06.2019 г. – 01.02.2021 г. - 334.92 лв. при
настъпила на 01.07.2021 г. предсрочна изискуемост.
Въз основа на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 18.12.2019 г. вземането на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД към Н.
С. Н. по договора за кредит е прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Цесията е съобщена на длъжника на 29.10.2021 г. - с връчване на преписи от исковата
молба. На същата дата е връчено и изявлението на кредитора за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем, приложено към исковата молба.
При така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД е предявил искове с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 1 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане
на ответника Н. С. Н. да върне сумата 34 693.65 лв., представляваща непогасена
главница по Договор за потребителски кредит № 3265096/26.06.2018 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане,
1 275.67 лв. договорна (възнаградителна) лихва за периода 07.06.2019 г. – 18.12.2019 г.
и 2 895.12 лв. лихва за забава за периода 08.06.2019 г. – 01.02.2021 г.
В частта, с която е уважен иска за сумата 32 165.95 лв. главница, ведно със
съответната законна лихва и в частта, с която този иск е отхвърлен за разликата над
32 165.95 лв. до 34 693.65 лв. главница, решението не е обжалвано от страните и е
влязло в сила.
Решението в обжалваната част, с която са отхвърлени претенциите за договорна
лихва за периода 07.06.2019 г. – 18.12.2019 г. в размер на 1 275.67 лв. и за лихва за
забава за периода 08.06.2019 г. – 01.02.2021 г. в размер на 2 895.12 лв., е валидно и
допустимо, а по същество е правилно.
Въззивната инстанция споделя изцяло извода на първостепенния съд за
недействителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1 и чл. 11,
3
ал. 1, т. 10 от ЗПК, направен при извършената служебна проверка за спазване на
императивните материалноправни разпоредби на закона.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит се сключва в
писмена форма, на хартиен или на друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Видно
от договора за потребителски кредит от 26.06.2018 г., същият не е изписан с еднакъв по
размер шрифт, който, освен това, е под минималната граница, посочена в закона.
Действително, размерът на шрифта в случая не е измерен чрез специални технически
средства и начини, но видимо е дотолкова малък, че съдържанието на някои от
клаузите е трудно установимо и изисква усилия за възприемането му. Това се отнася
най-вече до Общите условия за отпускане на кредит, Декларацията за приемане на
застраховането по застрахователни програми „Кредитна протекция Плюс“ пакет Б или
„66 плюс“, сертификатът за застраховка „Кредитна протекция Плюс“ и Общите
условия за застрахователна програма „Кредитна протекция Плюс“. Дори и без
специално изследване е видно, че някои от основните параметри на кредита в договора
(чистата стойност на кредита, вид на застраховката, лихва, пазарният лихвен процент,
брой месечни вноски, месечна сума и пр.) са изписани със щрифт с размер, по-малък от
12.
Договорът за потребителски кредит е сключен при общи условия и те
представляват неразделна част от него (чл. 11, ал. 2 ЗПК), „елемент“ на договора по см.
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Същото се отнася и до сключения застрахователен договор,
доколкото в случая кредитополучателят се е задължил да заплати застрахователна
премия в размер на 24.99 лв. и тя е част от погасителната вноска по кредита съгласно
чл. 3, ал. 2 от общите условия. Отделно от това, самият препис на договора за кредит,
представен от ищеца с исковата молба, съдържа номерирани страници от 1 до 15,
подписани от кредитора и кредитополучателя, които включват както общите условия
за отпускане на договора за кредит, така и застрахователния договор, ведно с общите
му условия.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за противоречие на разпоредбата
на чл. 10, ал. 1 от ЗПК в частта за размера на шрифта с Директива 2008/48/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета, в която е предвидено договорите за кредит да се
изготвят на хартиен или друг траен носител, в екземпляри за всяка от страните и да
съдържат по ясен и кратък начин данни за изрично посочени параметри на кредита (чл.
10, т. 1 и т. 2). Въведеното в националния закон ограничение за размер на шрифта не
по-малко от 12 не противоречи на Директивата, доколкото само детайлизира
изискването за яснота на съдържанието на договора. Без съмнение използването на
много малък шрифт или на различни по големина шрифтове затруднява възприемането
4
на съществени елементи от договора за кредит и прави съдържанието му нечетливо и
неясно. Колкото до санкцията, която ЗПК предвижда при неспазване на изискванията
за формата на договора за потребителски кредит, а именно – нищожност на договора и
дължимост само на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи,
въвеждането й е в изключителна компетентност на българския законодател. В чл. 10 т.
1 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета е предвидено, че
разпоредбата не засяга националните правила, отнасящи се до действителността на
сключването на договорите за кредит.
Напълно обоснован е изводът на първостепенния съд, че договорът за
потребителски кредит, сключен между страните е недействителен съгласно чл. 22 от
ЗПК поради неспазване изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10. Макар да е посочен точният
размер на ГПР и общата сума, дължима от потребителя, в договора няма данни за
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин (чл. 19 ЗПК).
Нито в ЗПК (чл. 19), нито в Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета (чл. 19) е регламентирано в кои случаи (по отношение на определен вид
потребителски кредити) не се посочват допусканията, използвани за изчисляването на
ГПР съгласно определения в приложението начин. При положение, че е задължителна
част от съдържанието на договора за потребителски кредит и липсата му води до
недействителност на договора, посочването на така определения от закона начин за
определяне на ГПР не е по преценка на кредитора. Още по-малко такава преценка
може да прави съда. Същественото в случая е, че и Общите условия за отпускане на
потребителски кредит от „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД не съдържат
клаузи относно начина, по който се определя ГПР в съответствие с изискванията на
закона и директивата.
С оглед на всичко изложено, следва да се приеме, че договорът за кредит е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК и в този случай потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита (чл. 23
от с. з.). Предвид това, предявените искове за присъждане на договорна лихва за
периода 07.06.2019 год. – 18.12.2019 г. в размер на 1 275.67 лв. и на обезщетение за
забава за периода 08.06.2019 г. – 01.02.2021 г. в размер на 2 895.12 лв., се явяват
неоснователни и като такива правилно са били отхвърлени от първоинстанционния
съд, съответно - решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран и на осн. чл. 271 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 28/11.03.2022 год. на Русенския окръжен съд по
5
т. д. № 189/2021 год. по описа на същия съд в обжалваните части, с които са
отхвърлени предявените от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Н. С. Н.
искове за заплащане на сумата 1 275.67 лв. просрочена договорна лихва за периода
07.06.2019 год. – 18.12.2019 г. и на сумата 2 895.12 лв. обезщетение за забава за
периода от 08.06.2019 г. до 01.02.2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6