РЕШЕНИЕ
№ 1897
гр. Варна, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 17 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Стойнов
при участието на секретаря Валентина М. Милчева
като разгледа докладваното от Иван Стойнов Гражданско дело №
20223110113352 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от С. И. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. *, с която срещу „*Г“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, е
предявен осъдителен иск за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на ищцата сумата от 300
лв. /триста лева/, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди,
изразяващи се в сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
изпълнителното производство по изп.д. № 966/2020 г. на ЧСИ Захари Димитров, на
основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.
В исковата молба ищцата С. И. П. твърди, че в полза на „*“ ЕАД бил издаден
изпълнителен лист от 31.10.2011 г., по ч.гр.д. № 14572/2011 г. по описа на Районен съд –
Варна. Вземането на банката било прехвърлено на 15.05.2015 г. посредством цесия на
ответното дружество. Твърди се, че с влязло в сила решение № 261781/23.12.2020 г.,
постановено по гр.д. № 2881/2020 г., по описа на ВРС, било признато за установено, че
ищцата не дължи на дружеството-ответник сумите по изпълнителния лист. Ищцата сочи, че
независимо от постановеното решение, същата сключила споразумение с ответника и
заплатила задължението си. Независимо от това, по почин на дружеството било образувано
изпълнително дело № 966/2020 г. по описа на ЧСИ *, с рег. № *, район на действие Окръжен
съд – Варна. В резултат на това, за да защити правата и интересите си, ищцата ангажирала
адвокат, за възнаграждението на който заплатила сумата от 300 лв. въз основа на Договор за
правна помощ и съдействие от 01.08.2022 г. Посочено е, че след депозиране на молба за
прекратяване на изпълнителното производство, същото било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК, предвид влязлото в сила съдебно решение по чл. 439 ГПК. Ищцата
намира, че извършените разходи за адвокатско възнаграждение следва да й бъдат
възстановени, доколкото същите били сторени по изпълнително дело, прекратено поради
недължимост на претендираните от кредитора суми. Моли се за уважаване на иска и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „*“ ЕАД депозира отговор, в който е застъпено
становище за допустимост, но неоснователност на така предявения иск. Оспорва се
изложената в исковата молба фактическа обстановка. Посочено е, че срещу ищцата били
1
образувани две изпълнителни производства, като това по изп. дело № 194/2012 г. било
прекратено с постановление от 23.09.2020 г. на ЧСИ Захари Димитров, поради настъпила
перемпция. Предвид това, че производството по гр. д. № 2881/2020 г. по описа на ВРС все
още било висящо, било образувано ново изп. дело № 966/2020 г., доколкото ответникът все
още имал интерес да получи изпълнение на дължимото му. Ответникът твърди, че
споразумението, посочено в исковата молба, въз основа на което ищцата сочи, че е
заплатила задължението си, макар и да е било налице влязло в сила съдебно решение за
недължимост на същото, касае друго вземане на дружеството. В тази връзка ответникът
намира доводите на насрещната страна за неоснователност на образуваното изпълнително
дело за несъстоятелни. В допълнение посочва, че доколкото перемпцията настъпва по
силата на закона, то не е вменено като задължение на кредитора при нейното настъпване
той да иска прекратяване на изпълнителното дело, поради което и претендираната сума,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за осъществената защита на
длъжника не представлява необходим разход. Дружеството посочва, че не е налице виновно
поведение от негова страна, както и причинно-следствена връзка между поведението на
същото и настъпилата за ищцата вреда. Моли се за отхвърляне на предявения иск и
присъждане на разноски.
В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Представя писмена защита.
С молба преди съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си представител,
поддържа отговора на исковата молба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна
страна:
Предявен е иск за осъждане на ответното дружество за заплащане на обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство по изп.д. № 966/2020 г. на ЧСИ
*, който е квалифициран по чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.
Съобразно разпределената в процеса доказателствена тежест ищцата е следвало да
докаже противоправното действие/бездействие на ответника, от което да са настъпили вреди
за нея в посочените размери, както и причинно-следствената връзка между
действието/бездействието и вредите. В тежест на ответника е било да докаже своите
правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни
правни последици.
От представените от ищцата доказателства се установява, че въз основа на
изпълнителен лист от 31.10.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 14572/2011 г. на ВРС, е осъдена да
заплати на „*“ ЕАД суми във връзка с договор за потребителски кредит от 25.09.2007 г.
Спрямо ищцата е било образувано изп.д. № 966/2020 г. на ЧСИ Захари Димитров за
събиране на вземания по този изпълнителен лист, за което и е изпратено съобщение от
07.07.2022 /л. 13/ Със същото съобщение ищцата е уведомена, че на 15.05.2015 г. вземането
по изпълнителния лист е прехвърлено на ответника „*“ ЕАД
На 01.08.2022 г. между ищцата и адв. К. Т. е сключен договор за правна защита и
съдействие във връзка с осъществяване на процесуално представителство по изп.д. №
966/2020 г. на ЧСИ * срещу възнаграждение в размер на 300 лв. /л. 11/, който е представен
по изпълнителното дело с молба от 01.08.2022 г. /л. 12/, ведно с искане за прекратяването му,
на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК, във връзка с влязло в сила съдебно решение от
23.12.2020 г. по гр.д. № 2881/2020 г. на ВРС. На 08.08.2022 г. съдебният изпълнител е
изпратил съобщение за вдигане на запор до БАНКА ДСК и е прекратил изпълнителното
дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК /л. 15-16/
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати съгласно чл. 433, освен
поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.
2
Тълкувайки тази разпоредба се достига до извода, че разноските по изпълнението са
за сметка на взискателя, когато делото се прекрати на някое от основанията по чл. 433 ГПК,
освен поради плащане. В настоящия случай изпълнителното производство по изп.д. №
966/2020 г. на ЧСИ Захари Димитров е било прекратено с постановление на основание чл.
433, ал. 1, т. 7 ГПК, поради представено влязло в сила решение, с което е уважен иск по чл.
439 ГПК за недължимост на вземането, а именно - решение от 23.12.2020 г. по гр.д. №
2881/2020 г. на ВРС.
Изпълнителното производство не е било прекратено поради настъпила перемпция /чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК/, а поради зачитане на силата на пресъдено нещо на съдебно решение
/чл. 433, ал. 1, т. 7 ГПК/, поради което и цитираната от ответника практика е неприложима.
От твърденията в отговора на исковата молба се достига до извода, че въпреки висящото
гражданско производство за установяване недължимостта на вземането по изпълнителния
лист (за което ответникът е знаел), кредиторът е прекратил предходно образуваното
изпълнително производство и е подал молба за образуване на ново такова, по което са
извършвани изпълнителни действия, преди да бъде подадена молба от длъжницата за
прекратяването му, при зачитане от страна на съдебния изпълнител на силата на пресъдено
нещо на съдебното решение. Кредиторът е следвало да изчака да бъде разрешен спора от
съда, преди да предприема допълнителни действия, с които може да причини вреди на
длъжницата. В този смисъл и са налице елементите от фактическия състав, водещ до извода
за причинено от ответника непозволено увреждане по чл. 45 ЗЗД, като ищцата е претърпяла
неимуществени вреди в размер на заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв. за защита в изпълнителното производство по изп.д. № 966/2020 г., които вреди
следва да бъдат репарирани от взискателя, съобразно разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК.
В заключение искът с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК се явява
изцяло основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на спора и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата сторените по делото разноски. Претендират се и е
представен списък за сумите от 50 лв. държавна такса, 13 лв. държавна такса за преписи от
документи и 300 лв. адвокатско възнаграждение. Представено е доказателство за заплатени
13 лв. държавна към ВРС за преписи от документи, но същото е с дата два месеца преди
образуване на настоящото дело и не става ясно точно за какви преписи е била заплатена тази
такса. В настоящото производство съдът не е събирал такса за преписи и не може да се
възприеме, че тези разноски са сторени във връзка с делото, поради което и не следва да се
присъждат. В тежест на ответника следва да се възложат останалите сторени от ищцата
разноски в общ размер от 350 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. * ДА ЗАПЛАТИ
на С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *, сумата от 300 лв. /триста лева/, представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени разноски за
заплатено на 01.08.2022 г. адвокатско възнаграждение на адв. К. Т. в изпълнителното
производство по изп.д. № 966/2020 г. на ЧСИ *, на основание чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1, т.
1 ГПК.
ОСЪЖДА „*“ ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. *, ДА
ЗАПЛАТИ на С. И. П., ЕГН **********, с адрес: гр. **, сумата от 350 лв. /триста и петдесет
лева/, представляваща сторени от ищцата разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
Присъдените с решението суми могат да се заплатят по посочената банкова сметка на
3
адв. К. Т. в КВС Банк България /ОББ/ – *.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4