Решение по дело №476/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 152
Дата: 19 декември 2019 г.
Съдия: Мария Кръстева Маринова
Дело: 20193000500476
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 26 септември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

152

гр.Варна, 19.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                           МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№476/19г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от В.Р.В., чрез процесуалните му представители адв. К. Д. и адв.Е.Даскалова, против решение №98/26.06.2019г., постановено по т.д. №302/18г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които е отхвърлен предявеният от В.Р.В. против „Гаранционен фонд“, гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 5 000лв. до 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, свързани със смъртта на сестра му К.Р.В., починала при пътно транспортно произшествие на 14.04.2015г., виновно причинено от третото лице помагач Н.С.И., ведно със законната лихва за забава върху посочената главница /считано от 29.06. 2018г. до окончателното изплащане/, както и В.Р.В. е осъден да заплати на „Гаранционен фонд“, гр.София сумата от 1 150 лв. - сторени по делото разноски.В жалбата се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и в частта му за разликата над 5 000лв. до 120 000лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.06.2018г. до окончателното изплащане, като се присъдят и всички сторени от страната пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Гаранционен фонд“, гр.София в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си предста -вител адв.Л.В. поддържа становище за нейната неоснователност, но моли решението на ДОС в обжалваната му от В.Р.В. част да бъде обезсилено като постановено по недопустим иск и производството прекратено, т.к. ищецът не е активно процесуално легитимиран да претендира обезщетение, т.к. ТР №1/16 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС и съответните изменения в КЗ са приети след настъпване на процесното ПТП и нямат обратно действие, евент. претендира решението в тази му част да бъде потвърдено.

Третото лице помагач Н.С.И., редовно уведомено, не е депозирало отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност.  

В отговора на „Гаранционен фонд“, гр.София е инкорпорирана насрещна въз -зивна жалба, подадена от „Гаранционен фонд“ против решение №98/26.06.2019г., постановено по т.д.№302/18г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които: 1/  „Гаранционен фонд“, е осъден да заплати на В.Р.В. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, свързани със смъртта на сестра му К.Р.В., починала при пътно транспортно произшествие на 14.04.2015г., виновно причинено от третото лице помагач Н.С.И., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба -03.10.2018г. до окончателното изплащане на главницата; 2/ „Гаранционен фонд“ е осъден да заплати на В.Р.В. сумата от 172, 08лв. - сторени съдебно-деловодни разноски; 3/ „Гаранционен фонд” е осъден да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 200 лв. - дължима държавна такса.В насрещната въззивна жалба се твърди, че решението в обжалваната му с нея част е недопустимо, т.к. ищецът не е активно процесуално легитимиран да претендира обезщетение, т.к. ТР №1/16 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС и съответните изменения в КЗ са приети след настъпване на процесното ПТП и нямат обратно действие. Претендира се да бъде обезсилено и производството по делото прекратено.В условие на евентуалност се твърди, че решението в обжалваната му част е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен и за сумата от 5 000лв.

Въззиваемата страна по насрещната въззивна жалба В.Р.В., редовно уведомен от настоящата инстанция чрез процесуалния си представител адв.К.Д., не е депозирал отговор по насрещната въззивна жалба в срока по чл.263, ал.3 от ГПК.В хода на производството подържа становище за нейната неоснователност.  

Третото лице помагач Н.С.И. в о.с.з. поддържа становище за нейната основателност.  

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба, съответно допълнителната искова молба, ищецът В.Р.В. излага, че на 14.04.2015г. при ПТП, виновно причинено от Н.С.И., е загинала сестра му К.Р.В.С влязла в сила присъда Н.С.И. е признат за виновен за това, че на 14.04.2015г. на път с.Нова Камена-с.Войниково, при управлението на л.а. „Мерцедес 200 Д”, с рег.№В1509НМ със скорост 154 км/ч., в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на К.Р.В. - престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3 от НК.Към момента на настъпване на ПТП за л.а. „Мерцедес 200 Д”, с рег.№В1509НМ липсва валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.Отношенията между ищеца и загиналата негова по-малка сестра К.Р.В. били изключително топли и близки.Двамата са израснали заедно.Той, като по-голям брат, помагал в грижите за сестра си от ранна детска възраст.Живели са в едно домакинство, помагали са си взаимно, разчитали са един на друг, подкрепяли са се във всяка трудност, поради което и непредвидимостта на настъпилата трагедия ищецът и до днес изживява изключително тежко загубата на единствената си сестра.Тежката загуба е повод за рязко изпадане в дълбоко депресивно състояние на отчаяност.Невъзможността да намери обяснение за случилото се е повод за допълнителни мъки и терзания за него.Не може да забрави тежката гледка от разцепения на две автомобил и трупа на сестра си. Затворил се е в себе си и до днес, въпреки, че от инцидента са изминали  3 години, и го преживява постоянно, вкл. и нощем, поради което страда и от безсъние.Съгласно ТР №1/21.06.2018г. по т.д.№1/16г. на ОСНГТК на ВКС същият е материално легитимиран да получи обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от смъртта на единствената му сестра.Пасивно легитимиран е ответникът „Гаранционен фонд”, гр.София предвид липсата на валидно застрахо -вателно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.Претенцията на ищеца за изплащане на обезщетение е заяве -на извънсъдебно пред Гаранционен фонд с молба от 29.06.2018г.С писмо от 27.09. 2018г. същият му е отказал изплащане на такова.Предвид изложеното претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 120 000лв., представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра му К. Р.В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2018г./датата на поканата/ до окончателното изплащане.         

Ответникът „Гаранционен фонд”, гр.София в депозирания писмен отговор в срока по чл.367 от ГПК и допълнителен отговор в срока по чл.373 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъде отхвърлени като неоснователни.Не оспорва изпълнението на процедурата по чл.288, ал.9 от КЗ /отм./ и постановения отказ за изплащане на обезщетение.Оспорва твърденията на ищеца за изключително близ -ки и топли отношения със сестра му.Оспорва размера на претенцията като изклю -чително завишен и несъответстващ на принципа на справедливостта, съществува -щите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП.Твърди, че починалата е допринесла за резултата, т.к. същата, би - дейки пътник на предната дясна седалка на л.а. „Мерцедес 200 Д”, рег.№В1509Н, е пътувала без поставен обезопасителен колан в нарушение на чл.137в от ЗДвП, както и същата се е съгласила да пътува в лекия автомобил, знаейки, че водачът му е неправоспособен и алкохолно повлиян.Оспорва началната дата от която се претендира законна лихва.Поддържа, че ищецът при извънсъдебното заявяване на претенцията си, не е представил всички необходими доказателства, за необходи -мостта от представянето на които е бил надлежно уведомен с писмо от 09.07. 2018г., но въпреки горното не ги е представил до изтичане на срока за произнасяне, предвид което твърди, че законна лихва би се дължала от датата на предявяване на иска.

В срока и по реда на чл.219, ал.1 от ГПК е поискано от ответника привличането като трето лице помагач на негова страна на Н.С.И..С определение №37/17.01.2019г. е конституиран от първоинстанционния съд като трето лице помагач на страната на ответника Н.С.И..Последният подържа становище за неоснователност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са искове с пр.осн. чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ/отм./ и чл.86 от ЗЗД

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказа -телства се установява, че с влязла в сила на 30.03.2017г. присъда Н.С.И. е признат за виновен, за това, че на 14.04.2015г. по пътя с.Нова Камена-с. Войниково, община Тервел, при управлението на л.а. „Мерцедес 200 Д”, с рег.№В 1509НМ в пияно състояние и без да има необходимата правоспособност, е нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.21, ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил смъртта на К.Р.В. - престъпление по чл.343, ал.4, вр. ал.3 от НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 4 години.Така и, че към 14.04.2015г. за л.а. „Мерцедес 200 Д”, с рег.№ В1509 НМ няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, както и родствената връзка между въззивника и починалата, съответно брат и сестра.

На осн. чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължи -телна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.С оглед това и тези горепосочени факти се приемат за установени от съда така, както са посочени в присъдата по НОХД №108/16г. по описа на ДОС, съответ -но решението по ВНОХД №313/16г. по описа на ВАпС.

На осн. чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ/отм./ - приложим закон, т.к. пътно - транспортното произшествие, в резултат от което е починала К.Р.В., е настъпило на 14.04.2015г., т.е. при действието на КЗ /отм.2016г./, поради което и разпоредбите на КЗ/обн. ДВ бр.102/15 г., в сила от 01.01.2016г./, са неприложими /изрично така по отношение на застрахователните договори, склю -чени при действието на КЗ /отм./, за които, съгласно §22 от ПЗР на ЗК, се прилага част ІV от отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на този кодекс, като това разрешение следва да се приложи и в хипотезата, при която, т.к. по дадена причина третото увредено лице не може да получи застрахователно обезщетение от застраховател, то същото насочва претенцията към Гаранционен фонд /уредба в част V от отменения КЗ/ като лице, извършващо плащания в предвидените от кодекса случаи/ въззиваемият е пасивно легитимиран да отговаря по претенцията на въззивника като трето увредено лице, т.к. се претендира обезвреда на неимуществени вреди, настъпили вследствие на смърт при ПТП на територията на РБ, от МПС, което обичайно се намира на територията на РБ, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.Изпълнена е и процесуалната предпоставка за допустимост на иска, предвидена в чл.288, ал.9, вр. ал.11 от КЗ/отм./-предявена претенция пред Гаранционен фонд с вх.№24-01-486/29.06.2018г., по която е постановен отказ за изплащане на обезщетение с изх.№24-01-486/27.09.2018г.Неоснователно се под -държа от въззиваемия, че предявените искове са недопустими, съответно така и обжалваното решение, т.к. ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС, допус -кащо по изключение, при наличие на определени предпоставки, разширяване кръга на правоимащите, няма обратно действие.Ако и теоретично да се приеме, че въззивникът няма качеството увредено лице, т.к. разрешенията в цитираното ТР не могат да намерят приложение, защото ПТП е настъпило преди постановяването му и при действието на ППВС №2/30.11.1984г., то предявеният иск би бил неоснова -телен, а не недопустим.Действително към момента на настъпване на ПТП-14.04. 2015г., съответно смъртта на К.Р.В., въззивникът е нямал качеството увредено лице, т.к. не е имал право на обезщетение за претърпените от нейната кончина неимуществени вреди предвид разрешенията, дадени в задължителното към посочената дата за съдилищата ППВС №2/30.11.1984г., предвиждащи, че при смърт на пострадалия поради непозволено увреждане не се дължи обезщетение за неимуществени вреди на други лица извън кръга на тези, посочени в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. /между които не са братята и сестрите на почина -лия/.Впоследствие с ТР №1/2016 от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС с цел синхро -низиране на българското законодателство с европейското /посочените в ТР дирек -тиви/ се изостави цитираното разрешение и се прие, че с оглед развитието на обществените отношения и изискванията към българската държава в качеството й на държава членка на Европейския съюз, използваният от ППВС ограничителен подход при определяне кръга на лицата с право на обезщетение не отговаря на съвременните изисквания за справедливост, предвид което е справедливо от гледна точка на чл.52 от ЗЗД и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдър -жанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките, и се обяви за загубило сила ППВС №2/30.11.1984г.От момента на обявяване на ТР №1/2016 от 21.06.2018г. и, ако е съществувала трайна и дълбока емоционална връзка с починалата и съответно са търпени продължителни болки и страдания от нейната смърт, въззивникът е придобил качеството увредено лице по см. на КЗ/отм./, което е материално-правно легитимирано да претендира тяхната обезвреда.

В мотивите на цитираното ТР е прието, че обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата по делото може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказ -ване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължи -телност/ морални болки и страдания.Отчетено е, че според традиционните за бъл -гарското общество семейни отношения братята и сестрите са част от най-близкия родствен и семеен кръг, а  връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост.Когато съдът установи, че поради конкретни житейски обстоятелства привързаността между тях е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек пре -живелият родственик да е понесъл такива морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разре -шението, залегнало в ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

За доказване на твърдяната трайна и дълбока емоционална връзка с почина -лата и за настъпили в резултат на нейната смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания в производството са ангажирани гласни доказателства и СПЕ.При съвкупния анализ на показанията на разпитаните по делото свидетели-св.Й.И./ценени при условията на чл.172 от ГПК, т.к. същият е втори съпруг на майката на въззивника, но и като непротиворечащи на останалия събран по делото доказателствен материал/ и св.П.П./призован по искане на насрещната страна/ и заключението на в.л. д-р Ж. Н. по СПЕ от 25.03.2019г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 02.04.2019г. се установява, че между въззивника и сестра му е имало трайна и дълбока емоционална връзка.Докато са били деца родителите им са се развели, а са били фактически разделени и преди това, като майка им е напуснала семейството, заживяла в друго населено място и не е полагала грижи за тях.Баща им е злоупотребявал ежедневно с алкохол, основно са отглеждани от баба и дядо по бащина линия.К.В.е страдала от душевно заболяване - параноидна шизофрения.Основно за нея се е грижил по-големият й брат, т.к. тя не е била критична към болестно определеното си психично състояние и поведение.Той я водел по болници, когато се налагало да влиза в тях заради психичното си заболяване, тя не е искала да ходи с друг, слушала само батко си.Когато пораснали майка им установила контакт с тях, като те започнали да я посещават.Ходили и при баща си и при майка си, все заедно. Наложило се въззивникът да започне работа в гр.Шумен, но често се връщал/имал колело с мотор и с него пътувал разстоянието от около 60км./, за да наглежда сестра си и баща си, подпомагал ги и финансово, продължавал да има отношение към лечението на психично болната си сестра.От смъртта на К.В. въззивникът изживял внезапна масивна психотравма, довела до премени в психичното му състояние.В началото носили характеристики на остра стресова реакция, възникнала като неадаптивен отговор на преживения стрес - внезапната нелепа смърт на сестра му.Индивидуалната му уязвимост, повишена чувствителност, силната му привързаност към Красимира, за която се е грижил години наред, особено за лечението на психичното й заболяване, улеснили развитието на тази реакция. Когато отишъл на мястото на инцидента му станало лошо, плачел за сестра си, не можел да повярва, че се е случило.Впоследствие симптомите на остра стресова реакция отзвучали, но влошеното психично състояние продължило да е налице, като е приело клиничната характеристика на смесена тревожно депресивна реак -ция.Настроението му било мрачно, потиснато, многократно мисловно и визуално си припомнял масивната психотравма, измъчвал се от мисли за тежката житейска загуба, при липсата на поправимостта й, определена от силната връзка с К.Нощният му сън бил неспокоен.След около седмица се върнал на работа в гр. Шумен, но психичното му състояние приело клиничната характеристика на посттравматично стресово разстройство.Бил потиснат, угрижен, съкрушен.Посте -пенно във времето симптомите започнали да се редуцират и да отзвучават, но са продължили над една година.Значително стабилизиране на състоянието му настъпило след заминаването да живее и работи в Германия през есента на 2018г. /след смъртта на баща му/.Там се чувства удовлетворен от работата си, от приходите си.Навременно отново е налице преработване на масивната психо -травма, но без болестен характер.В момента е в добро психично здраве.

Така установените в производството обстоятелства с цитираните доказателства дават основание на съда да приеме, че между въззивника и неговата сестра е съществувала здрава, продължителна и дълбока емоционална семейна връзка, както и, че въззивникът е понесъл сериозни морални болки и страдания от смъртта й.Съдържанието на установената по делото връзка и тежестта на понесените вреди налагат извод, че е справедливо да се направи изключение от ограничението на ППВС №4/61г. и ППВС №5/69г. и въззивникът да получи обезщетение за претър -пените неимуществени вреди.Признаването на материалноправна легитимация на въззивника да получи обезщетение за претърпените неимуществени вреди не е обусловена единствено от формалната връзка на родство, а от действителните отношения между него и сестра му, характеризиращи се, вкл. и с оглед болестното й състояние и грижите, които въззивникът е осъществявал по-отношение на нея и лошата семейна среда, в която двамата са израснали/изоставени от майка си, баща с алкохолни проблеми/, с особено силна привързаност.С оглед горното и съдът приема, че въззивникът  е претърпял пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата на своята сестра, които следва да бъдат обезвъзмездени по реда на чл.52 ЗЗД.

Съгласно чл.288, ал.5 от КЗ /отм./ размерът на обезщетението, изплащано от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е настъпило пътно- транспортното произшествие.КЗ /отм./ не предвижда лимит на обезщетенията за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите под минималните застрахователни суми, посочен в чл.266 от КЗ /отм/.

Действително в §96, ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ/обн.ДВ, бр.101/18г./ е определен максимален размер от 5 000лв. за обезщетяване на разширения кръг лица, между които попадат братята и сестрите, като е придадено обратно действие за съдеб -ните претенции, предявени след 21.06.2018г., но съдът намира, че настоящата пре- тенция, макар и предявена на 03.10.2018г., не попада в тази хипотеза, тъй като материално правните норми на новия Кодекс за застраховането обхващат само произшествията, в резултат на които се претендира обезщетение за неимущест -вени вреди, възникнали след влизането му сила, а именно 01.01.2016г.

Дори да се приеме, че цитираната разпоредбата е приложима за всички претен -ции, предявени след 21.06.2018г., независимо от това по време на действие на кой кодекс е възникнало събитието, съдът приема, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена значително по-малка сума от посочените в  чл.1, параграф 2 от Втора директива 84/5, кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г. относно застрахов -ката "Гражданска отговорност", чийто чл.9, ал.1 предвижда, следните минимални суми: в случай на телесно увреждане - минимална застрахователна сума 1 000 000 евро за пострадал или 5 000 000 евро за събитие, независимо от броя на пострадалите; в случай на имуществени вреди - 1 000 000 евро за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.

Съгласно чл.10, ал.1 от цитираната директива от 2009г. всяка държава-членка създава или оправомощава орган със задачата да изплаща обезщетение в размер, съответстващ най-малко на задължението за застраховане /т.е. това по чл.3, вр. чл.9 от директивата/, за имуществени вреди или за телесни увреждания, причинени от неидентифицирано превозно средство или такова, за което не е било изпълнено задължението на застраховане, посочено в член 3.

При констатиране на това противоречие между европейското и националното право съдът е длъжен, в рамките на своята компетентност, да приложи общнос -тното право в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частно -правните субекти, като остави без приложение евентуалните разпоредби от вътрешното право, които му противоречат, без оглед на това дали те предхождат или следват общностната правна норма, както и без да е необходимо да изиска или да изчаква отмяната на такава разпоредба по законодателен или друг конститу - ционен ред.В тази връзка според Решение на СЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Augstākās tiesas Senāts (Латвия) с акт от 16 май 2012г., постъпил в Съда на 1 юни 2012г., член 3, параграф 1 от Директива 72/166 и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5, не допускат национална правна уредба, съгласно която задължи - телната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства да покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от посочените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5/сега посочени в чл.9 от Директива 2009/103/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009г./.Съобразно разпо -редбата на чл.633 от ГПК, решенията по преюдициални запитвания са задължи -телни за всички съдилища и учреждения в Република България.Ето защо, при зачитане горните актове и решения, съдът намира, че, за да се реализира справед -ливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди - в този см. напр. Опреде -ление №701/09.12.2019г. по гр.д.№681/19г., ВКС, ІІ т.о.

От своя страна размерът следва да бъде съобразен с нивата на застрахо -вателно покритие за неимуществени вреди за процесния период - април 2015г.

Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението - такива при причиняване на смърт са възрастта на увредения, общественото му положение, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта му, отношенията между починалия и близкия, който търси обезщетение и др.При определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, а така също и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което е и минималната застрахователна сума по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди в следствие увреждане или смърт.Почина -лата е била на 27 години.Между въззивника и нея е имало силна привързаност и трайна, дълбока емоционална връзка.От смъртта й той е претърпял значителни болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайните негативни емоционални изживявания при родствена връзка от този вид.Съобра -зявайки продължителността и интензитета на претърпените неимуществени вреди от смъртта на сестра му, възрастта й, обстоятелствата, при които е настъпила смъртта й, съдържанието на съществувалата между тях емоционална връзка, необратимия характер на понесените морални болки и страдания, обществено-икономическите условия в страната към момента на проявление на вредите и към настоящия момент, нивата на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент, съдът приема, че обезщетението следва да се определи в размер на 30 000лв., който е съобразен и с обстоятелството, че от цитираната СПЕ се установява, че понастоящем, четири години след събитието и основно след заминаването си в Германия в края на 2018г., въззивникът е успял да възстанови психичното си състояние, като преработването на изживяната психо- травма/такова ще има докато е жив/ вече е нормалпсихологично, без да носи болестен характер.   

Неоснователно е възражението на въззиваемата страна за съпричиняване на резултат от починалата.От заключението на комплексната САвМЕ от 06.03.2019г. на в.л.Д.Д.и в.л.Е.Ж., кредитирано от съда като обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, и от обясненията на вещите лица в о.с.з. на 02.04.2019г. се установява, че пострадалата при настъпване на ПТП не е била с поставен предпазен колан, но и в случай, че беше с поставен такъв колан, би настъпил същият вредоносен резултат предвид страничния удар между двата автомобила, в резултат на който е и силният удар в дясната слепоочна област на главата на пострадалата, довел до смъртта й.Недоказани са твърденията на въззиваемата страна, чиято е доказателствената тежест, че на пострадалата преди да се качи в автомобила са били известни обстоятелствата, че Н.С.И. е употребил алкохол над законоустановения минимум, респективно, че тя е имала възможност за узнаване на този факт при проявена дължима грижа, и че е бил неправоспособен водач.

Предвид частичното несъвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд решението на ДОС в частта му, с която е искът е отхвърлен за разликата над 5 000лв. до 30 000лв. следва да бъде отменено/така и в частта му, с която на ответника са присъдени разноски за разликата над 900лв. до 1150лв. / и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен до посочения размер, както и ГФ осъден на осн.чл.78, ал.6 от ГПК да заплати следващата се държавна такса върху допълнително присъдените 25 000лв., а именно 4 % за първа инстанция и 2% за втора или общо сумата от 1500лв.За разликата над 30 000лв. до 120 000лв. решението, с което искът е отхвърлен в тази част и са присъдени разноски до размера от 900лв./съответен на неоснователната част от претенцията/, следва да бъде потвърдено.

Върху присъдената от настоящата инстанция главница следва да се присъди законна лихва.Претендира се такава от 29.06.2018г.-датата на сезиране на въззи - ваемата страна с извънсъдебната претенция на въззивника, с твърдения, че от този момент, т.к. е била поканена, е изпаднала в забава.Правилата за присъждане на законна лихва върху дължимото от Гаранционен фонд обезщетение за настоящата хипотеза са уредени в чл.288, ал.7 от КЗ/отм./, а именно Фондът дължи лихва за забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на ал.9 /така, защото увреденото лице не може да предяви претенцията си пред съд до преди произна -сянето на Фонда по искането му за заплащане на обезщетение, а, ако той не се произнесе, и до изтичане на 3 месечния срок от подаване на искането/.В настоящия случай Фондът е постановил отказ за заплащане на обезщетение на 27.09.2018г., мотивиран с това, че не са представени доказателства, удостоверяващи житейски - те обстоятелства и ситуации, които са станали причина за пораждане на особена близост с починалата и, че са понесени от смъртта й морални болки и страдания с продължително проявление във времето, които в достатъчна степен да  обосноват основание за търсеното обезщетение, както и за справка копие от личната карта на въззивника за пълни и точни данни, като е посочено и, че може да се предяви нова претенция пред ГФ, като се представят горецитираните доказателства.По същество исканите доказателства по пункт първи в голямата част от случаите не са такива, които да са писмени и да могат да се представят/установяват се основно чрез гласни доказателства и експертни заключения/ и в тази връзка поведението на въззивника/непредставянето на такива след покана от 09.07.2018г./ не може да му се вмени.Копието от личната карта е изискано на осн. чл.380, ал.1 от КЗ, вр. чл.3, ал.2 от Закон за мерките срещу изпирането на пари.Нормата на чл.380, ал.1 от КЗ не въвежда подобно изискване, а чл.3, т.2 от ЗМСИП предвижда, че мерките за пре- венция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари включват и събиране и изготвяне на документи и друга информация при условията и по реда на този закон.С оглед горното отказът не е постановен поради непред -ставянето от въззивника на задължително изискуеми от него доказателства, поради което законна лихва следва да се присъди от датата, следваща датата на постано -вяване на отказ, т.е. от 28.09.2018г.

Пред настоящата инстанция присъждане на разноски претендира въззивникът в размер на 4 130лв., представляващи адв.възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 28.11.2019г., заплатено в брой.Съразмерно на основател -ната част от иска е сумата от 1 032, 50лв., която следва да му бъде присъдена. Въззиваемата страна е направила разноски само по насрещната въззивна жалба, която е неоснователна, предвид което такива не й се следват.От сторените пред първа инстанция разноски от В.В. за адв.възнаграждение в размер на 4 130лв. следва да му бъде присъдена още/наред с присъдените 172, 08лв./ сумата от 860, 42лв./съответна на уважената от настоящата инстанция част от претенцията/ или общо да му бъдат присъдени от настоящата инстанция 1 892, 92лв. 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №98/26.06.2019г., постановено по т.д. №302/18г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които е: 1/ е отхвърлен предявеният от В.Р.В. против „Гаранционен фонд“, гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 5 000лв. до 30 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, свързани със смъртта на сестра му К.Р.В., починала при пътно транспортно произшествие на 14.04.2015г., виновно причинено от третото лице помагач Н.С.И.; 2/  В.Р.В. е осъден да заплати на „Гаранционен фонд“, гр.София сумата, представляваща разликата над 900лв. до 1 150 лв. - сторени по делото разноски, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на В.Р.В., ЕГН **********, адрес *** сумата, представляваща разликата над 5 000лв. до 30 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, свързани със смъртта на сестра му К.Р.В., починала при пътно транспортно произшествие на 14.04.2015г., ведно със законна лихва за забава върху главницата/разликата над 5 000лв. 30 000лв./, считано от 28.09.2018г. до окончателното изплащане, на осн. чл.288, ал.1, т.2, б.”а” от КЗ /отм./ и чл.86 от ЗЗД.

ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати в полза на държа -вата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд-Варна сумата от 1 500лв., представляваща държавна такса, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК.

ПОТВЪРЖДАВА решение №98/26.06.2019г., постановено по т.д.№302/18г. по описа на ДОС, т.о., в частите му, с които: 1/ „Гаранционен фонд“, гр.София е осъден да заплати на В.Р.В. сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, свързани със смъртта на сестра му К.Р.В., починала при пътно транспортно произшествие на 14.04.2015г., виновно причинено от третото лице помагач Н.С.И., ведно със законна лихва за забава, считано от датата на предявяване на исковата молба-03.10.2018г. до окончателното изплащане на главницата; 2/ „Гаранционен фонд“, гр.София е осъден да заплати на В.Р.В. сумата от 172, 08лв. - сторени съдебно-деловодни разноски; 3/ „Гаранционен фонд”, гр.София е осъден да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 200 лв. - дължима държавна такса; 4/ е отхвърлен предявеният от В.Р.В. против „Гаранционен фонд“, гр.София иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 30 000лв. до 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, свързани със смъртта на сестра му К.Р.В., починала при пътно транспортно произшествие на 14.04.2015г., виновно причинено от третото лице помагач Н.С.И.; 5/ В.Р.В. е осъден да заплати на „Гаранционен фонд“, гр.София сумата от 900лв. - сторени по делото разноски.

ОСЪЖДА „Гаранционен фонд“, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.“Граф Игнатиев“№2, ет.4 да заплати на В.Р.В., ЕГН **********, адрес *** сумата от 1 892, 92лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с основателната част от иска, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач - Н.С.И. на страната на „Гаранционен фонд”, гр.София.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                ЧЛЕНОВЕ: