Решение по дело №4098/2021 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1222
Дата: 22 октомври 2021 г. (в сила от 6 ноември 2021 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20212120104098
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1222
гр. Бургас, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104098 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от Н. П. Г., ЕГН
**********, съдебен адрес в ................., чрез адв.Д. и адв.Й., срещу „Белина Еко“ ООД, ЕИК
................, седалище и адрес на управление в ......................., представлявано от Управителя
Н.А.Я., с която иска от съда да признае за незаконно и отмени уволнението, извършено със
Заповед №............/25.05.2021 г. на Управителя на „Белина Еко“ ООД, с която на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е определено заплащане на обезщетение
в полза на работодателя в размер на едно месечно брутно трудово възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 01.05.2019 г. сключил с ответника трудов договор
№............, по силата на който е бил назначен на длъжност „.................“ в отдел „.............“ с
месторабота – гр.Б.. Твърди още, че с допълнително споразумение №.........../04.11.2019 г. е
бил преназначен на длъжност „..................“ при същия работодател, а с допълнително
споразумение №.........../01.01.2020 г., трудовото му възнаграждение е било променено в
размер на 610 лева.
Ищецът твърди, че поради влошено здравословно състояние ползвал
болничен за периода 06.05.2021 г. – 09.05.2021 г., както и че на 10.05.2021 г. при явяване не
бил допуснат до работа от работодателя. Според твърденията в исковата молба, на
20.05.2021 г. ищецът получил писмо от ответника, с което последният го кани да се яви на
13.05.2021 г., за да даде обяснения за причините за неявяването си на работа на 06.05 и
07.05., както и че на 28.05.2021 г. получил Заповед №......../25.05.2021 г., с която му било
1
наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“. Ищецът счита същата за
незаконосъобразна, тъй като процедурата по издаването й е била проведена в нарушение на
чл.193, ал.1 и чл.195, ал.1 от КТ – липсва ясна индивидуализация на нарушението по време
и не е ясен времевият отрязък на твърдяното от работодателя противоправно поведение,
както и поради това, че ищецът е бил лишен от правото да даде устни или писмени
обяснения.
В подкрепа на твърденията си ангажира доказателства, претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът се явява лично и с пълномощник, който
поддържа иска и моли за уважаването му.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – работодател е депозирал писмен
отговор, в който е оспорва иска по основание на подробно изложени в отговора аргументи,
В тази връзка се твърди, че ищецът не се явил на работа на 06.05 и на 07.05. и не е
сигнализирал работодателя за причините за това, както и че на 10.05.2021 г. се явил в
администрацията и заявил, че напуска работа от същия ден, за което подал молба за
напускане, заведена под вх.№............/10.05.2021 г., на основание на която трудовото
правоотношение е било прекратено със Заповед №........./26.05.2021 г., като преди това с
обжалната заповед му е било наложено дисциплинарно наказание. Твърди се, че и двете
заповеди са били връчени на ищеца на 28.05.2021 г. Ангажира доказателства, претендира
разноски.
В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощник, който
претендира за отхвърляне на иска по аргумент, че трудовото правоотношение е прекратено
на 10.05.2021 г., поради което и обжалваната заповед се явява последваща и не поражда
правно действие. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че трудовото
правоотношение не е било прекратено на 10.05.2021 г., ответникът претендира за
отхвърляне на иска, като твърди законосъобразност на обжалваната заповед. Претендира
разноски.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е по чл.344, ал.1, т.1
от КТ.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото
доказателства намира за установено от фактическа страна следното:
В отношенията между страните са безспорни следните факти, за които
свидетелстват приетите като доказателства трудов договор №........../01.05.2019 г.,
допълнително споразумение №.........../04.11.2019 г. към трудов договор №.........../01.05.2019
г. и допълнително споразумение №.........../01.01.2020 г. към трудов договор
№.........../01.05.2019 г., а именно, че между тях е съществувало трудово правоотношение, по
2
силата на което ищецът е заемал при ответника длъжността „................................“ срещу
заплащане на основно трудово възнаграждение в размер на 610 лева.
По делото е разпитан един свидетел - Я.Г., на длъжност .................... в
ответното дружество, който в показанията си твърди, че срещу ищеца е имало образувано
дисциплинарно производство за неявяване на работа в два последователни работни дни,
както и че на 10.05.2021 г. ищецът се явил в офиса, поискал молба за напускане, като заявил,
че няма да спазва едномесечното предизвестие. Според показанията на свидетелката
заповедта от 26.05.2021 г. е била издадена по устно предписание на служител от
Инспекцията по труда в гр.Бургас.
По делото са приети като доказателства две заповеди за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца - Заповед №.........../25.05.2021 г. за налагане на
дисциплинарно наказание и за прекратяване на трудовото правоотношение и Заповед
№............./26.05.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, и двете издадени от
работодателя „Белина Еко“ ООД, като според съдържанието на първата заповед, трудовото
правоотношение се прекратява на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ и считано от 25.05.2021
г., т.е. без предизвестие, поради дисциплинарно уволнение на работника, а според
съдържанието на втората заповед, трудовото правоотношение се прекратява на основание
чл.326, ал.1 от КТ и считано от 10.05.2021 г., т.е. чрез писмено предизвестие на работника до
работодателя.
Прието като доказателство по делото е и известие за доставяне от
26.05.2021 г., от съдържанието на което става ясно, че със същото са били връчени на ищеца
на 28.05.2021 г. 2 броя Заповеди с №№......./25.05.2021 г.
По делото няма доказателства Заповед №......../26.05.2021 г. да е била
връчена на ищеца, поради което и защитната теза на ответника, че правоотношението с
ищеца е прекратено на основание тази заповед, е несъстоятелно.
Съгласно нормата на чл.335, ал.1 от КТ, трудовият договор се прекратява
писмено. Отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл.344, ал.2 от КТ
също трябва да се извърши с писмен акт, който да се доведе до знанието на работника или
служителя. Посочената разпоредба дава възможност на работодателя да избегне нежеланите
последици от отмяна на уволнението по съдебен ред, когато сам е преценил, че незаконно е
упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение. Ново прекратяване на
трудовия договор може да се извърши след възстановяване на трудовоправната връзка, с нов
акт на работодателя, отговарящ на законовите изисквания.
Ето защо, заповедта от 26.05.2021 г. не може да се приеме като акт на
работодателя по чл.344, ал.2 от КТ, поради което и ищецът има правен интерес да оспорва
пред съда, извършеното със Заповед №........./25.05.2021 г. уволнение. Допълнителен
аргумент в тази насока са и данните от Удостоверение за декларирани данни, изх.
3
№.................../07.09.2021 г., издадено от ТД на НАП, съгласно което на името на ищеца има
регистриран трудов договор с ответника за времето от 01.05.2019 г. до 25.05.2021 г.
За да бъде уважен иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ следва да
се установи незаконосъобразност на издадената заповед за дисциплинарно уволнение на
формално или материално правно основание или незаконосъобразност на наложеното
дисциплинарно наказание. Такива предпоставки не са налице по отношение и на двете
заповеди с №№............/25.05.2021 г., и двете на Управителя на „Белина Еко“ ООД, тъй като
са издадени от компетентно длъжностно лице, в надлежна писмена форма, с очертаване
обективните признаци на нарушението, посочен е нарушителят, наказанието и законовия
текст, въз основа на който са постановени. Ето защо доводите на ищеца, въведени в
исковата молба и поддържани в съдебно заседание от пълномощника му за
незаконосъобразност на заповедите на формално основание, са неоснователни.
Нарушението на трудовата дисциплина е посочено в заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание, л.31 по разбираем за работника начин. Времето и мястото на
извършване на деянието също са определени – „на 06 и 07.05.2021 г. не се явил на работа
без да предупреди прекия си ръководител или да представи уважителен документ за своето
отсъствие“, като така вписаните обстоятелства са достатъчни и не накърняват правото на
защита на ищеца.
На следващо място, съдът констатира, че изискването на чл.193 от КТ за
снемане на обяснения преди налагане на дисциплинарното наказание също е било спазено
от работодателя при издаване на заповедта. Поканата за даване на обяснения е получена от
ищеца на 20.05.2021 г., съгласно приетото като доказателство известие за доставяне, л.28, но
до издаване на обжалваната заповед на 25.05.2021 г., такива не са били постъпили от страна
на работника. Действително в поканата е отразено, че писмените обяснения следва да се
дадат до 13.05.2021 г., но обстоятелството, че поканата е била получена от ищеца на по-
късна дата – 20.05.2021 г., е било съобразено от работодателя при издаване на заповедта,
което обосновава извод, че не е налице нарушение в процедурата по налагане на
дисциплинарната санкция и тъй като обжалваните заповеди отговарят на формалните и
съдържателни изисквания на закона това налага разглеждане на спора по същество, а
именно – извършено ли е вмененото на ищеца дисциплинарно нарушение и съразмерно ли е
наложеното наказание с него, при съобразяване с критериите по чл.189 от КТ. Съгласно
цитираната разпоредба, при определяне на дисциплинарното наказание се вземат предвид
тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на
работника или служителя.
Ищецът не оспорва, че на 06 и 07.05.2021 г. не се е явил на работа, но сочи
уважителна причина за това, а именно влошено здравословно състояние, за което с исковата
молба представя болничен лист №.............., издаден от ИППМП д-р Б. на 05.05.2021 г., приет
като доказателство по делото. Действително, от съдържанието на документа е видно, че на
ищеца е бил предписан режим на домашно лечение за периода 06.05.2021 г. – 09.05.2021 г.,
4
но доколкото този документ не е бил своевременно представен на работодателя, съгласно
показанията на свидетелката Г., които съдът кредитира като непротиворечащи на събрания
по делото писмен доказателствен материал, от който е видно, че не е бил представен и с
молбата на ищеца от 10.05.2021 г., то изводът, който се налага е, че ищецът е извършил
нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в два
последователни дни, което обстоятелство законодателят е въздигнал в самостоятелно
основание за налагане на дисциплинарно наказание – уволнение – чл.190, ал.1, т.2 от КТ.
Съгласно цитираната разпоредба дисциплинарно уволнение може да се налага за неявяване
на работа в течение на два последователни работни дни.
Що се отнася до твърдението на ищеца, че не е бил допуснат до работа, то
същото остана недоказано, поради което и като взе предвид, че неявяването на работа в
продължение на два дни съставлява тежко нарушение на трудовата дисциплина, тъй като се
отнася до съществен елемент на трудовото правоотношение – престиране на работна сила,
съдът намира, че наложеното с обжалваната заповед наказание съответства на тежестта на
нарушението.
Предявеният иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ се явява неоснователен и следва
да се отхвърли като такъв.
На основание чл.78, ал.3 от КТ, в тежест на ищеца следва да се възложат
направените от ответника разноски, които са в размер на 360,00 лева за платен адвокатски
хонорар.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. П. Г., ЕГН **********, съдебен адрес в ....................., чрез
адв.Д. и адв.Й., срещу „Белина Еко“ ООД, ЕИК ..................., седалище и адрес на управление
в ............................., представлявано от Управителя Н.А.Я., иск за признаване за незаконно и
отмяна на уволнението, извършено със Заповед №.........../25.05.2021 г. на Управителя на
„Белина Еко“ ООД, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е
определено заплащане на обезщетение в полза на работодателя в размер на едно месечно
брутно трудово възнаграждение, като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. П. Г., ЕГН **********, съдебен адрес в ........................, чрез
адв.Д. и адв.Й., да заплати на „Белина Еко“ ООД, ЕИК ................., седалище и адрес на
управление в ...................., представлявано от Управителя Н.А.Я., направените по делото
разноски в размер на 360,00 лева (триста и шестдесет лева).
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС
в 2-седмичен срок, считано от 22.10.2021 г.
5
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6