Решение по дело №661/2025 на Административен съд - Варна

Производство е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалбата на А. Б. А., с [ЕГН], от гр. Варна, чрез адв. Й. А. – ***, против Решение № 23/17.02.2025 г., постановено по АНД № 483/2024 г. на Районен съд – Провадия, с което е потвърдено Наказателно постановление /НП/ № 24-0324-000701/19.11.2024 г. на Началник Група при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна /ОДМВР - Варна/, РУ Провадия, с което за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени на А. Б. А., с [ЕГН] административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева, и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

С касационната жалба е отправено до съда искане за отмяна на въззивното решение. Твърди се, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Счита се, че е налице разминаване между фактическото описание и дадената му правна квалификация, което е довело до ограничаване правото на защита на лицето. Сочи се, че съдът не е разгледал доводите за приложение на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че предвид установената концентрация на алкохол в кръвта от 0.75 ‰, която е близка до позволените 0.50‰ и предвид липсата на други наказания за същото нарушение, може да се приеме, че е налице „маловажен случай“. Искането, отправено до съда, е за отмяна на решението, като вместо него се постанови друго, с което се отмени НП.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява. В писмена молба от адв. А. касационната жалба се поддържа, като се претендират разноски, като не се представят доказателства за извършени такива.

Ответникът по жалбата – Началник Група при ОДМВР – Варна, РУ Провадия, чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Л.-А., с писмени бележки оспорва жалбата. Моли съда да остави в сила решението на РС – Варна, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Пледира оставянето в сила на въззивното решение като правилно и законосъобразно.

 

Административен съд – Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на съдебен контрол пред РС – Провадия e НП № 24-0324-000701/19.11.2024 г. на Началник Група при ОДМВР – Варна, РУ Провадия, с което за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП, на основание чл. 174 ал. 1 т. 1 от същия закон на А. Б. А. са наложени административни наказания „глоба“ в размер на 500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана за това, че на 25.10.2024 г., в 20.40 часа, в гр. Дългопол, по [улица]по път ІІІ-208 в близост до жп гара – Дългопол по посока гр. Тервел, управлява лек автомобил „Рено“ с рег. № [рег. номер], собственост на Е. А. А., след употреба на алкохол, установена с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фаб. № ARРМ-0834, с резултат 0,90‰. На водача бил издаден Талон за медицинско изследване № 165020/25.10.2024 г., за да му бъде взета кръвна проба. Видно от съдържанието на Протокол от медицинско изследване № 1182/28.10.2024 г., издаден от МБАЛ „Света Анна“ – Варна, установеното количество алкохол в кръвта на А. е 0.75 ‰. Приемайки изцяло изложената фактическа обстановка, административнонаказващият орган издава обжалваното пред РС – Провадия НП, с което е наложил предвидените в чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП наказания – лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева.

За да потвърди НП, въззивният съд приема, че АУАН и НП са издадени при спазване на императивните изисквания на ЗАНН, като съдържат всички необходими реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57. Описаното нарушение позволява на лицето да разбере за какво нарушение е санкционирано. Съдът е приел, че както показанието на Алкотест Дрегера, така и резултатът от извършеното медицинско и химическо изследване на кръвта, установяват наличие в кръвта на жалбоподателя на алкохол над допустимите норми и това е достатъчно, за да бъде ангажирана административнонаказателната отговорност на лицето за нарушение на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.50‰, установено по надлежния ред. С оглед така установеното, съдът е потвърдил НП, като по прилагането на чл. 28 от ЗАНН е посочено, че е неприложим, предвид нормата на чл. 189з от ЗДвП.

Решението е правилно. Настоящият съдебен състав при Административен съд – Варна намира, че въззивният съд правилно е приел за осъществен състава на регламентираното в чл. 174 ал. 1 т. 1 от ЗДвП нарушение. Посочената правна норма предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, лице, което управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително – за срок от 6 месеца и глоба 500 лв. Тоест за да бъдат наложени предвидените административни наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца и глоба в размер на 500 лева, е необходимо да бъде установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително, в издишания от проверяваното лице въздух. В настоящия случай по категоричен начин е установена концентрацията на алкохол в кръвта над 0,5 ‰ с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с фаб. № ARРМ-0834, чрез измерването му в издишания въздух, с резултат 0,90‰. Както правилно е установил районният съд, на санкционираното лице е издаден Талон за изследване № 165020/25.10.2024 г., като резултатът от изследването е 0.75 ‰ алкохол в кръвта на жалбоподателя А..

Неоснователно е релевираното от жалбоподателя възражение с касационната жалбата относно противоречие в описаната фактическа обстановка и правната квалификация, тъй като той се защитава срещу фактите, а не срещу правните норми. Следва да се посочи, че не е налице соченото противоречие, тъй като нормата на чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП въвежда забрана водач да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, и това действително са две изпълнителни деяния, но както в АУАН, така и в НП е посочено кое от тях в случая е установено. При условие, че изрично в касационната жалба е посочено, че фактите не се оспорват, посочената правна норма – чл. 5 ал. 3 т. 1 от ЗДвП е нарушената и то с деянието – управление на МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 0,8 на хиляда включително.

По отношение приложимостта на чл. 28 от ЗАНН, правилно въззивният съд се е позовал на нормата на чл. 189з от ЗДвП, който не допуска за нарушения по този закон да се прилага института на маловажност. В допълнение следва да се отбележи, че независимо от решението на Конституционния съд на РБ по КД № 29/2024г., с което се прие противоконституционност на разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП в частта на „28 и“, от една страна решенията на КС действат занапред, а от друга, нарушенията на ЗДвП, свързани с употреба на алкохол или наркотици, според настоящия състав на съда не представляват „маловажен случай“.

Гореизложеното налага извод за липсата на сочените от касатора възражения за допуснати нарушения, поради което решението на РС – Провадия следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

При този изход на спора и своевременно направеното искането на жалбоподателя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, се явява основателно. На основание чл. 63д ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, в тежест на касатора следва да се възложат разноски в размер на 80лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 27а от Наредбата за заплащането на правна помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

Водим от горното и на основание чл. 221 ал. 2 предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № Решение № 23/17.02.2025 г., постановено по АНД № 483/2024 г. на Районен съд – Провадия.

 

ОСЪЖДА А. Б. А., [ЕГН], от гр. Варна, да заплати на Областна дирекция на МВР – Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението е окончателно.