№ 23348
гр. *****, 26.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря П. Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110130556 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Застрахователно еднолично
акционерно дружество „Б. В. И. Г.“ ЕАД срещу Столична община осъдителен иск с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата от
268,36 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 20.11.2023 г. в гр. *****,
в района на кв. „******“ по бул. „******* III“ в посока от гр. ****** към центъра на
гр. *****, ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в
причинна връзка, с което са причинени щети на застрахования автомобил. Твърди, че
причина за настъпване на ПТП е попадане в несигнализирана и необезопасена дупка
на пътното платно. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът – С. О. която в
качеството на собственик на общинските пътища, е длъжна да вземе необходимите
мерки за ремонт и поддръжка на пътното платно. Счита, че с плащане на
застрахователното обезщетение в полза на ищеца е възникнало регресно вземане за
платеното застрахователно обезщетение. Поддържа, че ответникът е бил поканен, но
не е платил, поради което е изпаднал в забава в плащането. Въз основа на горното
счита, че искът следва да бъде уважен.
Ответникът оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Каско“ между ищеца и собственика на увредения автомобил. Оспорва
иска като недоказан, включително по отношение наличието на причинно – следствена
връзка между механизма на настъпване на процесното ПТП и причинените щети на
процесния лек автомобил. Прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от водача на увредения автомобил. Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
1
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД за
заплащане на сума, претендирана от ответника в качеството му на стопанин на пътя,
на който е реализирано процесното ПТП, причинило увреждане на имуществото на
застрахован при ищеца по договор за имуществена застраховка. Съгласно
разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която
са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите. В посочената
правна норма е предвидено регресното право на застрахователя по имуществена
застраховка да получи платеното от него в полза на застрахованото при него увредено
лице обезщетение от причинителя на вредата, респективно от възложителя на
работата. Липсата на плащане обуславя правния интерес от водене на регресния иск, а
с това и допустимостта на иска. Основателността на иска за реализирането му се
обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: 1) наличие на валиден
договор за имуществено застраховане Каско между ищеца и увреденото лице в сила
към момента на настъпване на процесното застрахователно събитие, представляващо
покрит риск; 2) противоправно и виновно поведение на лицето, за което отговаря
ответникът, в причинна връзка с което са настъпили вреди (деликт); 3) изплатено от
ищеца в изпълнение на договорното му задължение застрахователно обезщетение в
полза на увреденото лице и установяване на действителния размер на вредите,
настъпили в причинна връзка със събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1
ГПК установяване на същите е в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване. В тежест на ответника е установяването, че натоварено от него лице е
положило дължимата грижа, за да избегне вредите, както и да докаже твърденията си
за противоправно поведение на застрахования при ищеца водач, довело до
съпричиняване на вредоносния резултат.
Видно от представената застрахователна полица № 470423173040***** от
27.07.2023 г. /л. 18 и сл./, се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Каско“ по отношение на лек автомобил „Фолксваген
Кади“ с рег. № РК **** КА със срок на покритие от 27.07.2023 г. до 26.07.2024 г.,
сключена при Общи условия и при избор на клауза „пълно каско“, съгласно
приложените по делото Общи условия /л. 41 и сл./, неразделна част от договора.
Съгласно приложимите общи условия клаузата „Пълно каско“ покрива щети,
причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „пожар, природни бедствия,
ПТП и злоумишлени действия“. Вредите, обезщетение за които се претендира в
настоящия процес, се твърди да са настъпили при ПТП, във връзка с каквото събитие е
изплатено обезщетение от ищеца. Увреждането на гуми и джанти не представлява и
изключен риск съгласно приложимите общи условия. Следователно повредата по
същите вследствие на ПТП следва да се приеме като покрит застрахователен риск.
Съгласно опис – заключение по претенция №50-02180-728/22.12.2023 г. и доклад
по щета № 470423232372168 общата сума за възстановяване на щетите възлиза на
сумата от 268,36 лв. За заплащане на сумата е представено преводно нареждане от
11.01.2024 г. в полза на сервиз „А. П.“ ЕООД.
Според заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза
застрахователните премии по процесното застрахователно правоотношение са
заплатени, както и сумата от 268,36 лв. е изплатена от ищеца в полза на „А. П.“ ЕООД.
Тъй като в разглеждания случая ищцовото дружество е заплатило застрахователно
обезщетение по процесния застрахователен договор, съдът приема, че са породени
целените от страните правни последици на договора, като ирелевантно за спора е
обстоятелството дали застрахованият е заплатил пълния размер на премията, след като
застрахователят е извършил плащане. При това двете премии, както се установи, са
платени, поради което неоснователно се явява възражението на ответника в тази
насока.
За установяване механизма на ПТП са събрани гласни доказателства и е
2
изслушано е заключение на съдебно-автотехническа експертиза.
Според показанията на свидетелите П. А. З. и Е. Е. Е., които съвпадат в
основната си съдържателна част, при преминаване през кв. ****** към бул. „*******
III“ на кръстовището на Околовръстен път с автомобила „Фолксваген Кади“ са
попаднали в необозначена дупка на пътното платно. Същата била дълбока и не било
възможно водачът да я избегне. При попадане в нея настъпили увреждания по предна
и задна гума.
Според заключението по изготвената съдебно-автотехническа експертиза
всички увреждания по автомобила се намират в пряка причинно-следствена връзка с
описания в документите по делото механизъм на събитието. Стойността необходима за
възстановяване на автомобила възлиза на сумата от 500,02 лв., определена на база
средни пазарни цени.
Регресното вземане възниква в размер на по-малката от двете суми – на
действителните вреди и на извършеното плащане, в случая на заплатената за ремонта
сума от 268,36 лв. Ето защо, регресното вземане за платеното застрахователно
обезщетение възлиза на сумата от 268,36 лв.
С оглед обстоятелството, че процесният пътен участък попада на територията на
С. О. като мястото на настъпване на произшествието се установи от свидетелските
показания, то същият е част от общинската пътна мрежа и ответникът е
материалноправно легитимиран да отговаря по претенцията. Съгласно чл. 31 ЗП
ответникът, С. О. е задължен да осъществява дейностите по поддържането му,
включително до извършването на ремонтните дейности, да означи съответната дупка с
необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението
съобразно чл. 13 ЗДвП. Общината като юридическо лице осъществява дейностите по
чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. В конкретния случай, именно бездействието на последните във връзка с
обозначаване на дупката до премахването й, е довело и до неизпълнение на
задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД
ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Това
обуславя ангажиране на отговорността за причинените щети по реда на чл. 49 ЗЗД.
По делото не е установена твърдяната от ответника изключителна вина на
водача за настъпване на събитието, като не се доказа и негово противоправно
поведение.
Поради това претенцията на ищеца срещу Столична община следва да бъде
уважена изцяло, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има
само ищецът.
Ищецът претендира разноски, като е извършил такива в размер на 50 лв.
държавна такса, 400 лв. депозит по САТЕ, 200 лв. депозит за съдебно-счетоводна
експертиза, 100 лв. депозит за свидетели и 480 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1230 лв., представляваща разноски
съразмерно на уважената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. О. Булстат: *********, с адрес: гр. *****, ул. „*********“ № 33
да заплати на „Б. В. И. Г.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. *****, пл.
„********“ № 5 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата
268,36 лв., представляваща регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско“
обезщетение за застрахователно събитие - ПТП, настъпило на 20.11.2023 г. в гр. *****,
в района на кв. „******“ по бул. „******* III“ в посока от гр. ****** към центъра на
гр. *****, ведно със законната лихва от 29.05.2024 г. (дата на подаване на исковата
молба) до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Столична община, Булстат:
*********, с адрес: гр. *****, ул. „*********“ № 33 да заплати на „Б. В. И. Г.“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление гр. *****, пл. „********“ № 5 сумата от 1230 лв.,
представляваща разноски съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4