Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр. Варна, 27.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание,
проведено на тридесети септември две хиляди и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА КРЪСТЕВА
при участието на секретаря
Теодора Кирякова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №8081 по описа за 2019година
на Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени иск с правно
основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД от
„Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** 4, Б. П. С., сграда 6 срещу И.Г.В., ЕГН **********
*** , както следва:
- за признаване за установено между страните, че в полза
на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 65,19лева представляваща стойност на потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* в периода 05.11.2016г
-04.032017., за което вземане са издадени фактури № **********/05.12.2016г. и
№**********/05.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1661/27.02.2019г. по ч.гр.д. № 3057/2019г. по описа на ВРС, 10 състав;
- за осъждане ответника да заплати сумата от 76лева, представляваща дължими
лизингови вноски за периода м.03.2017г.-м.08.2018г. по договор за лизинг на
мобилно устройство SONY Xperia E5 Black от 05.04.2016г. към договор за мобилни услуги за мобилен
номер +* по програма „Нонстоп 30,99“.
Ищецът основава исковата
си претенция на следните фактически твърдения изложени в обстоятелствената част
на исковата и уточняваща я молба: На 30.09.2016г. с ответника сключили договор за мобилни
услуги за мобилен номер +* по програма „Нонстоп 30,99“ с уговорен срок на
дейтвие 24 месеца до 30.09.2018г. Възползвайки се от преференциалните условия,
абонатът е сключил към договора и договор за лизинг на мобилно устройство - SONY Xperia E5 Black при 23броя месечни лизингови вноска, всяка от 4.00лева. Твърди се, че по
договора за мобилни услуги ответникът е
потребил услуги в периода 05.11.2016. -04.032017г., чиято стойност от общо
65,19лева не е платил. Затова и на основание чл. 75 вр. чл.19Б от ОУ,
операторът прекратил едностранно договорните отношения, за което издал крайна
фактура на 05.03.2017г. Съгласно чл.12,
ал.2 от ОУ на договорите за лизинг, в случай на неизпълнение на задълженията на
лизингополучателя, то лизингодателят има право да обяви всички оставащи като
дължими до края на договора лизингови вноски за предсрочно изискуеми, като това
му право възниква от момента на прекратяване на договора за мобилни услуги
поради забава в плащанията. Поради тази причина и на основание чл. 12, ал.2 от
ОУ, ищецът е обявил всички оставащи до края на договорите лизингови вноски, т.е
след м.03.2017г. за предсрочно изискуеми. За събиране на вземането си, ищецът
се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК. За установяване съществуване вземането
по нея, получил указания за предявяване на иска по чл. 415 ГПК. Това обосновава
и правния му интерес от така предприетата форма на защита. И доколкото в
заповедта, вземането за лизингови вноски не е било включено, то за тези
претенции се заявява осъдителна претенция. Молбата е за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника чрез
назначения му по реда на чл. 47, ал.6 ГПК особен представител - адв. Ц.П..
Изразява се становище за неоснователност на претенциите. Оспорват се фактурите,
както и дължимостта на претендираната сума за лизингови вноски. Счита, че
ищцовото дружество не е изпълнило задълженията си по обявяване на договора за
предсрочно изискуем. Искането е за отхвърляне на исковите претенции.
В проведеното по делото на 30.09.2020г. открито съдебно заседание,
ищецът с нарочна молба до съда поддържа иска си, а ответникът се представлява
от преупълномощен особен представител, който моли да бъде постановено решение,
съобразно събраните по делото доказателства.
Съдът, след като взе
предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявените обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 с чл. 415, ал. 4 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:
Въз основа на
подадено от ищеца заявление е издадена заповед № 1661/27.02.2019г. по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3057/2019г. по описа на ВРС, 10 състав, срещу длъжника И.Г.В.,
ЕГН ********** за заплащане на посочените в заповедта суми, включително
претендираните в настоящото производство.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника на основание чл. 47 ал.5 ГПК. С разпореждане
от 10.04.2019г., съобщението за което е получено на 24.04.2019г., на заявителя
са дадени указания, че може да предяви иск за установяване на вземанията си.
Настоящата искова молба е депозирана на 27.05.2019г., първи присъствен ден, в срока
по чл. 415, ал. 4 ГПК.
От
представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е сключен договор за мобилни услуги на 30.09.2016г., с предпочетен номер +* и
избрана абонаментна програма „Нонстоп 30.99лева“. Уговореният срок на действие
на договора е 24 месеца – до 30.09.2018г. На същата дата 30.09.2016г. е сключен
и договор за лизинг между страните, по силата на който лизингодателят е
предоставил за временно и възмездно ползване мобилно устройство „SONY
Xperia E5 Black“ на лизингополучателя срещу заплащане на обща лизингова цена в размер на
92лв., чрез извършване на 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на
4.00лв.
Издадени са и съответни фактури
по договорите, конкретизиращи размера на задълженията на ответника за месечни
абонаментни такси, лизингови вноски и други предоставени услуги.
Във връзка с възражението на
назначения особен представител относно реалното предоставяне на мобилните
услуги е допусната поисканата от ищеца съдебно-техническа експертиза. Съгласно
заключението на вещото лице Л.Б., което съдът цени като компетентно и обективно
дадено, ответницата И.Г.В. има сключен договор за мобилни услуги с оператора „Т.Б.“
ЕАД. Абонатът има клиентски номер ********* и е титуляр на мобилен номер
********** за доставка на мобилни услуги с абонаментен план Нонстоп. Абонатът е
получил мобилно устройство SONY Xperia E5 Black на изплащане, възползвайки се от
преференциалните условия на оператора. За периода 05.11.2016 г. – 04.03.2017г.
на абоната са предоставяни мобилни услуги на потребление на ползвания мобилен
номер в посочения в експертизата обем – в това число мобилен интернет, месечен
абонамент, разговори с Теленор, роуминг
и други услуги –SMS/МMS съобщения.
По делото е допусна и съдебно-счетоводна
експертиза. Съгласно заключението на вещото лице Д.П., което съдът цени като
компетентно и обективно дадено, дължимите суми за мобилни услуги по издадените
фактури възлизат на обща стойност 668,77лв., от които 65.19лева
са дължима сума за месечни абонаменти и 76лева за лизингови вноски, с отчетено
плащане на вноска от ответника в размер на 28,37лева.
От съвкупния анализ на
ангажираните по делото доказателства съдът приема, че в случая може да бъде
направен обоснован извод, че конкретно установените от вещото лице по СТЕ
услуги реално са ползвани и са предоставени на абоната. Задълженията на
мобилния оператор са определени в сключения с ответницата потребителски договор
и по същество се свеждат до това
операторът за поддържа своите телекомуникационни системи в изправност и по
начин, че да не се възпрепятства правото на потребителя, по негова преценка и
избор да използва тези съоръжения за пренос на заявените чрез потребителското
устройство телекомуникационни услуги
/пренос на глас, на данни/. Това означава, че мобилният оператор извън
предвидените в условията по договора изключения, е ограничен във възможността
да интервенира в обема на заявения от потребителя трафик на информация.
Всъщност ответникът не е твърдял неправомерна намеса от страна на мобилния
оператор в консумирания чрез потребителските устройства трафик на услуги. Наред
с това, мобилният оператор е задължен с отчитане на трафика- консумирани от
абоната входящи и изходящи услуги, служещо в основание за определяне
ликвидността на дължимото за съответния отчетен период възнаграждение. В
заключение, сумите са начислени за осъществени услуги и са дължими, поради
което потребителят дължи цената за тях. Основателна в този смисъл е и
претенцията за присъждане на законна лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на задължението.
По отношение на
Договора за лизинг и предоставеното на ответницата мобилно устройство:
доколкото същият е доказан в своето основание / договорът за лизинг е включена
клауза, съгласно която с факта на подписване на този договор лизингополучателят
декларира и потвърждава, че лизингодателят му предава съответното устройство
във вид, годен за употреба, функционира изрядно и съответства напълно на
договорените технически характеристики, като е окомплектован с цялата
документация, включително гаранционна карта/,съдът приема, че лизингодателят е
изпълнил задължението си по договора.
Корелативно на него е това на лизингополучателя да плаща дължимата цена за това
ползване. Наличието на финансово- кредитния
елемент по придобиването на вещта от лизингодателя с негови средства
и последващото й изплащане от лизингополучателя под формата на възнаграждение
за ползването- лизингови вноски, разкрива характеристиките на договор за
финансов лизинг, който не страда от пороци водещи до неговата недействителност.
Напротив, договорът валидно обвързва страните по него, поради което и при липса
на твърдения за плащане на дължимите лизингови вноски начислени до соченото
прекратяване на облигационната връзка са на общо основание дължими. Съгласно заключението на експерта по СЧЕ
общият размер на лизинговите вноски възлиза на 76лева, за което е издадена и
крайната фактура с №72523744917/05.03.2017г.
Приетите за доказани
по основание и размер суми, следва да се присъдят, като по иска по чл.422 ГПК - ведно със законната лихва, считано
от подаване на заявлението- 25.02.2019г., така както е поискано.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
има право на разноски. Реализираните такива в настоящото производство са в общ
размер на 705лв., от които 180лева
адв. възнаграждение, 75лв. платена дължима за исковото производство държавна
такса, 150лева депозит за особен представител и 300лева депозит за експертизи.
Представен е договор за правна помощ, от който е видно уговаряне и плащане на
възнаграждението за един адвокат.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се
присъдят в полза на ищеца и сторените от него разноски в заповедното
производство. Претендират се такива в общ размер на 205лева, от които 25лева за платена ДТ и 180лева платено адв.
възнаграждение.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на ищеца „Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** 4, Б. П. С., сграда 6 съществува вземане срещу
ответника И.Г.В., ЕГН ********** *** за сумата от 65,19лева представляваща стойност на потребени и неплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер ********* в периода 05.11.2016г
-04.03.2017г., за което вземане са издадени фактури № № **********/05.12.2016г.
и **********/05.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от подаване на заявлението в съда – 25.02.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
1661/27.02.2019г. по ч.гр.д. № 3057/2019г. по описа на ВРС, 10 състав, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН ********** ***, да заплати на Т.Б.” ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление *** 4, Б. П. С., сграда 6 сумата от 76лева, представляваща дължими
лизингови вноски за периода м.03.2017г.-м.08.2018г. по договор за лизинг на
мобилно устройство SONY Xperia E5 Black от 05.04.2016г. към договор за мобилни услуги за мобилен
номер +* по програма „Нонстоп 30,99, на осн. чл. 79 ЗЗД.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД,
ЕИК *, сумата от 705лв, представляваща
сторени съдебно- деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА И.Г.В., ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК * сумата от 205лева, представляваща направени в производството по ч.гр.д. № 3057/2019г. по описа на
ВРС съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: