№ 1211
гр. Бургас, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20242120106906 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Р. И. Ж. против И. А. К. и И.
Г. Г., с която са предявени два осъдителни иска за присъждане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди срещу ответниците, които да заплатят сумите
солидарно.
В законоустановения едномесечен срок само ответникът И. А. К. депозира писмен
отговор, който заявява, че признава исковете по основание, но оспорва техния размер. К.
твърди, че искът за присъждане за обезщетение за неимуществени вреди е основателен за
сумата от 3000 лева, като в този размер следва да бъде уважен. Той оспорва по размер и иска
за присъждане на лихва върху това обезщетение, защото тя следва да се дължи само върху
главница от 3000 лева. Ответникът въвежда и възражение за погасяване на вземането за
лихва по давност за периода от **** г. до 09.10.2021 г. Ответникът К. признава иска за
присъждане за обезщетение за имуществени вреди, но оспорва иска за лихва върху това
обезщетение.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковете и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на двамата ответници моли съда да
уважи исковете само да размерите, които се признават от ответниците.
Бургаски районен съд, след като съобрази изявленията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С определение № ****/02.10.2024 г. по НОХД № ****/2024 г. по описа на БРС е
одобрено споразумение, с което ответниците И. Г. Г. и И. А. К. се признават за виновни в
това, че на **** г. в гр. Б. ***, в ретро бар „****“ по хулигански подбуди, като Г. действа в
качеството си на длъжностно лице – охранител при „****“ ООД, при изпълнение на
службата си, в съучастие като извършители са причинили на ищеца Р. И. Ж. лека телесна
повреда, изразяваща се в разкъсна рана на конюктивата на ляво око, рани по главата с
1
охлузвания, кръвонасядане клепачите на двете очи със субконюнктивални кръвоизливи,
водещи до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като на основание чл.
78а, ал. 1 НК са освободени от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.
131, ал. 1, т. 2 и т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК от Г. и по чл. 131, ал. 1, т.
12, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 НК от К. и им е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 1200 лева за всеки един от тях. В съдебното заседание, в което
е одобрено споразумението, ищецът се явява лично, заедно с упълномощен повереник, като
е конституиран като граждански ищец и частен обвинител, но впоследствие това
конституиране е отменено. След постановяване на отменителното определение, повереникът
е поискал от наказателния съд да осъди ответниците за разноски (заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева), но такова произнасяне няма.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК задължителна по отношение
на гражданския съд сила е придадена единствено на влязлата в сила присъда на
наказателния съд (или споразумение за решаване на наказателното дело) и то само относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
Предвид изложеното гражданският съд не изследва въпроса за вината на
причинителите на увреждането, причинната връзка между тяхното поведение и настъпилото
увреждане, характера на последното и срока на оздравителния процес, и е обвързан от
постановения съдебен акт по наказателното дело. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, следва да бъдат установени конкретно
със съответните доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело. С оглед принципа за непосредственост и равенство на страните в
процеса, тези факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд независимо дали
по отношение на същите вече са събрани доказателства в хода на наказателното
производство – в този смисъл Решение № 43 от 16.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 648/2008 г., II
т. о.
На 21.10.2019 г. ищецът е прегледан от личния си лекар (амбулаторен лист № ****),
като специалистът посочва основна диагноза „открита рана на клепача и околоочната
област“ и придружаващи заболявания „повърхностна рана на раменния пояс и мишницата“.
В графата обективно състояние лекарят отразява „хиперемия и оток на дясното рамо“. На
същата дата, 21.10.2019 г., ищецът е прегледан от специалист по очни болести (амбулаторен
лист № ****) и е насочен за хоспитализация и лечение с диагноза „Разкъсна рана на окото
без пролабиране или загуба на вътреочни тъкани (конюнктивална хеморагия)“.
Същият ден Ж. е приет за лечение в Очна болница „Бургас“, където е опериран под
локална анестезия и е направен шев на разкъсаната конюнктива. Два дни по-късно, на
23.10.2019 г. е изписан от болницата като в епикризата е отразено, че оперативната рана е
спокойна и конците са на място, а останалите части – нормални. Ищецът е изписан в добро
общо състояние. Издаден е болничен лист за 4 дни - два за престоя в стационара и два за
домашно лечение.
На 24.10.2019 г. по негово желание Р. И. Ж. е прегледан в отделение по Съдебна
медицина към „УМБАЛ-БУРГАС“ АД, където му е издадено съдебномедицинско
удостоверение № ****/19 г. Същото удостоверение е преиздавано два пъти съответно на
05.12.2019 г. и на 18.02.2021 г. поради предоставяне на допълнителна медицинска
документация.
На 19.08.2020 г. и на 02.10.2020 г. ищецът двукратно посещава личния си лекар. И в
двата издадени амбулаторни листа (№ **** от 19.08.2020 г. и № **** от 02.10.2020 г.) е
отразена диагноза „контузия на раменния пояс и мишницата“, а в графата „обективно
състояние“ е посочено „ограничени и болезнени движения в дясна раменна става“. И при
двете въпросни посещения личният лекар издава направления за консултация с ортопед-
травматолог.
На 09.09.2020 г. ищецът прави изследване с ядрено-магнитен резонанс, като
заключението на специалиста по образна диагностика е „Акромио-клавикуларна артроза,
2
увреждане на ротаторния маншон, включващо остеоартрозен импинджемент /притискане/ на
мускулус супраспинатус, дегенерация, руптура на сухожилието на м.супраспинатус“.
На 09.02.2021 г. ищецът е хоспитализиран в Отделение по ортопедия и травматология
на „УМБАЛ-БУРГАС“ АД и ден по-късно на 10.02.2021 г. е опериран. Под обща анестезия е
направена акромиопластика, резекция на латералния/външен/ край на ключицата и шев на
ротаторния маншон на ниво супраспинатус. На 12.02.2021 г. е изписан след спокоен
следоперативен период, спокоен локален статус и подобрено общо състояние.
От показанията на свидетеля М. Г. И. се установява, че след инцидента ищецът го е
боляла дясната ръка. Тя се е грижила както за физическото му, така и за психическото му
здраве, защото не се е чувствал добре психически. Той е приемал обезболяващи
медикаменти. Възстановяването на ищеца след инцидента и след операцията на окото
продължава един месец, а възстановяването след операцията на ръката отнема повече време,
защото посещава рехабилитация. И към настоящия момент ищецът изпитва трудност при
движенията с дясната ръка и изпитва болки в нея. Психически ищецът се възстановява около
година.
Свидетелят Д. С. Д. потвърждава, че ищецът е имал затруднения в дясното рамо и е
ходил на рехабилитация. Ж. се е почувствал оскърбен и унизен от побоя, тъй като е
извършен в заведение пред много хора и негови познати. За инцидента научават и негови
колеги.
Според заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза от побоя
ищецът е получил и травма на дясното рамо. Според експерта възстановяването от раните на
главата, хематомите на клепачите на очите и конюнктивите, както и от раната на
конюнктивата продължава от 1 до 2 седмици. Следоперативното възстановяване при
руптура на ротаторния маншон е 40-45 дни имобилизация по преценка на лекуващия
ортопед и последваща рехабилитация общо около 2 месеца. Според специалиста причината
за развилия се патологичен процес в рамото на ищеца е преживяната травма на фона на
артрозните промени, които са описани от лекаря по образна диагностика от изследването с
ядрено-магнитен резонанс. Травмата е провокирала окончателното разкъсване, защото
непосредствено след нея започват оплакванията.
Така установената фактическа обстановка съдът прие за доказана въз основа на
приложените по делото писмени доказателства, на заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза и на показанията на свидетелите М. Г. И. и Д. С. Д..
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са два иска с правно основание чл.45 от ЗЗД.
По възражението на ответниците за съпричиняване на вредоносния резултат от
трето неучастващо по делото лице:
Според разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Пострадалият допринася за
настъпване на вредата и в хипотезата, разгледана в т. 7 от Тълкувателно решение № 1/2014 г.
по тълкувателно дело № 1/2014 г. ОСТК на ВКС, „когато не е допринесъл за настъпване на
събитието, но с поведението си е спомогнал за собственото си увреждане, респ. за
увеличаване размера на вредата”. Следователно „съпричиняването“ има предвид действия
или бездействия на самия пострадал, а не на деликвента.
По въпросите за крайния момент, до който може да бъде направено възражение за
съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и трябва ли ответникът да изложи конкретни фактически
обстоятелства относно действията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането, е
формирана практика на ВКС, обективирана в решение № 98 от 29.06.2016 г. по т. д. №
1499/15 г. на ВКС, I т. о., решение № 41 от 26.04.2017 г. по т. д. № 3133/2015 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 66 от 1.06.2017 г. по т. д. № 650/2016 г. на ВКС, І т. о. и решение № 18 от
24.03.2021 г. по т. д. № 696/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.
3
В тях е прието, че приносът на пострадалия като основание по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за
намаляване на дължимото обезщетение за вреди следва да е релевиран надлежно от
ответника с възражение пред първоинстанционния съд. Възражението за принос трябва да е
конкретизирано чрез посочване на фактически обстоятелства относно действията на
пострадалия, които са в причинна връзка и са допринесли за увреждането. То може да бъде
направено и след изтичане на срока за отговор на исковата молба, ако е налице хипотезата
на чл. 147, т. 1 ГПК по отношение на обстоятелствата, на които се основава възражението,
но до приключване на съдебното дирене.
В настоящото производство нито в отговора на исковата молба на ответника И. А. К.,
нито в писменото заявление от 13.01.2025 г. на ответника И. Г. Г. не се твърди, че ищецът е
допринесъл с поведението си за настъпване на вредоносния резултат. Такива твърдения не
са заявени и в съдебно заседание от процесуалния представител на ответниците. По делото
не се и събраха доказателства за принос на ищеца за настъпване на вредоносния резултат.
Що се касае до твърдението на ответниците, че трето неустановено лице също е
нанасяло удари на ищеца в деня на инцидента, заявено в съдебно заседание, това изявление
не представлява „възражение за съпричиняване“ и не може да доведе до намаляване на
евентуално обезщетение, защото според разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е
причинено от неколцина, те отговарят солидарно. Следователно и трето неустановено лице,
и двамата ответници ще отговарят за причинените на ищеца вреди в пълен размер.
По твърдението на ответниците, че е налице изменение на иска за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, защото се посочват допълнителни травматични
увреждания:
Според т.10 от Постановление № 4 от 30.X.1975 г., Пленум на ВС от принципа за
пълно обезщетяване за понесените при непозволено увреждане вреди (чл. 51, ал. 1 ЗЗД)
следва, че ако здравословното състояние на пострадалия бъде влошено в сравнение със
състоянието, при което е присъдено обезщетението, нему се дължи ново обезщетение за
самото влошаване. Ново обезщетение не се дължи, когато при присъждането на
първоначалното обезщетение влошаването на здравословното състояние е било предвидено
и съобразено от съда. В процесния случай няма предходно присъдено обезщетение, т.е.
настоящият съдебен състав „за първи път“ ще присъди обезщетение, ако намери, че такова се
дължи.
На следващо място, вземането за обезщетение за влошаване на здравословното
състояние е изискуемо от момента на влошаването. Това следва от разпоредбата на чл. 114
ЗЗД – в този смисъл отново цитираното Постановление на ВС.
В процесния случай, не съществува пречка ищецът да твърди, че са настъпили и
други увреждания в резултат на деликта (освен посочените в споразумението), като в негова
тежест е да ги докаже. От обстоятелствената част на исковата молба не следва извод, че
ищецът претендира обезщетение единствено поради уврежданията на здравето му,
обхванати от споразумението. От друга страна, преди окончателния доклад по делото
ищецът изрично уточни, че има и други увреждания, които не са обхванати от
споразумението, поради което и поиска назначаване на съдебно-медицинска експертиза.
При положение, че се касае за ексцес, т.е. развилият се патологичен процес в рамото
на ищеца е в резултат от деликта (така вещото лице д-р Ф.), увреждането на рамото е
установено през септември 2020 г. при разчитането на изследването от ЯМР, не съществува
пречка да бъде заявено от ищеца и да бъде съобразено от съда – до предявяване на исковата
молба от този момент не са изминали повече от 5 години.
Ето защо не се касае за изменение на иска и съдът следва да се произнесе по всички
вреди, ако те се намират в причинна връзка с увреждането.
Съгласно разпоредбата на чл.53 от ЗЗД, ако увреждането е причинено от неколцина,
те отговарят солидарно, т.е. ответниците отговарят солидарно за вредите.
По иска за присъждане на обезщетение за имуществени вреди:
4
Безспорно Ж. е пострадал по смисъла на чл.74, ал.1 от НПК от деянието по чл.130,
ал.1 от НК, защото с него се засяга телесната му неприкосновеност. Той е заплатил
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева на адвокат Д., който да го представлява в
качеството на граждански ищец и частен обвинител по наказателното дело. Както вече се
посочи, първоначално наказателният съд е конституирал Ж. като частен обвинител и
граждански ищец по наказателното дело, но впоследствие е отменил това свое определение.
В съдебното заседание по наказателното дело (видно от протокола от същото) адв. Д. е
направил изрично искане да бъдат осъдени подсъдимите (ответници по настоящото дело) да
заплатят на Ж. сторените от него разноски за адвокатско възнаграждение и договор за правна
помощ и съдействие. Произнасяне на наказателния съд по това искане липсва по
наказателното дело.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК, когато подсъдимият бъде признат за
виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските,
направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.
Такова искане е направено от повереника на Ж. в хода на цитираното по-горе наказателно
дело, но произнасяне на съда липсва. В този смисъл, ищецът не може да претендира
разноските в наказателния процес пред гражданския съд като обезщетение за имуществени
вреди от деликт. Нещо повече, дори и да не е присъдено от наказателния съд като разноски,
това адвокатско възнаграждение не представлява вреда от деянието, защото не е пряка и
непосредствена последица от него, поради което и не подлежи на присъждане от
гражданския съд.
Независимо от признанието на иска, което са направили ответниците, ищецът не е
поискал постановяване на решение при признание на иска, поради което съдът продължи
съдебното дирене и следва да постанови мотивирано решение.
Следователно искът за имуществени вреди следва да бъде отхвърлен, ведно с лихвата,
считано от 03.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.
По иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди се обезщетяват съгласно чл. 52 от ЗЗД по справедливост.
Справедливостта не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на конкретни,
обективно настъпили обстоятелства – характер и степен на уврежданията, прогнозата за
тяхното възстановяване, развитие на постравматични заболявания, намаляване на
работоспособността, възраст на пострадалия, икономическа конюнктура.
Неимуществените вреди могат да се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността; болките и страданията върху цялостта
на организма и здравето на увредения.
Установи се по делото, че Ж. е имал видими следи от нараняване по лицето след
инцидента – кръвонасядания по двете очи, наранявания по главата (така и двамата
свидетели), които обективно го загрозяват и се отразяват на самочувствието му – изпитва
оскърбление. Психически ищецът се възстановява около година.
Ноторен факт е, че разкъсна рана на конюктивата на ляво око, рани по главата с
охлузвания, кръвонасядане клепачите на двете очи със субконюнктивални кръвоизливи
предизвикват болка (ищецът е приемал обезболяващи медикаменти – така свидетелят И.а), а
в случая водят и до затрудняване на ежедневието (нарушено е зрението). Ищецът е
претърпял и оперативна намеса в областта на очите, макар и с локална анестезия, което
също е стрес за организма, като видно от епикризата от Очна болница „Бургас“ е изписан с
подобрение и няма данни да продължава да изпитва болки. Според свидетеля И.а
възстановяването на ищеца след операцията на окото отнема около месец.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза,
че причина за развилия се патологичен процес в рамото на ищеца е преживяната травма на
фона на артрозните промени, които са описани от лекаря по образна диагностика от
изследването с ядрено-магнитен резонанс. Травмата, която е причинена именно от
действията на ответниците, е провокирала окончателното разкъсване на ротаторния маншон
5
на дясното рамо, защото непосредствено след нея започват оплакванията. Ищецът е
претърпял оперативна намеса на рамото на дясната ръка с обща анестезия, което също е
стрес за организма, с последваща рехабилитация, като според показанията на свидетеля И.а
ищецът и към настоящия момент изпитва болки в ръката. Следва изрично да се посочи, че
ищецът не е неглижирал здравословното си състояние, а е предприел активни действия за
установяване и отстраняване на проблемите в ръката.
Имайки предвид всички гореописани обстоятелства, настъпили в живота на ищеца
вследствие на деянието на ответниците, съдът счита, че е справедливо обезщетението за
неимуществени вреди да се определи на сумата от 10 000 лева. Следователно искът следва
да бъде уважен така, както е предявен.
По възражението за погасяване на вземането за лихва по давност:
Тук се налага следното уточнение:
Лихвата при деликт има компенсаторен, а не мораторен характер. Тя се дължи като
допълнение към определеното обезщетение. Константна е практиката на ВКС, че законната
лихва, дължима при непозволеното увреждане от датата на деликта, не представлява
отделен иск, чийто размер ищецът следва да сочи, а законна последица от уважаването на
иска за обезщетение. Ето защо не е необходимо при предявяването на иска за обезщетение
лихвата да бъде определена предварително от ищеца по размер – в този смисъл
Определение № 60494 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. № 2043/2021 г., II т. о. Поради тези
мотиви с доклада по делото съдът не е включил предявени искове по чл.86 от ЗЗД.
С оглед горното в съдебното решение съдът не следва да посочва размер на лихвата
върху дължимото обезщетение за неимуществени вреди до датата на подаване на исковата
молба, а следва да отрази, че тя се претендира от начална дата (датата на деликта или по-
късна дата, ако възражението за давност е основателно) до окончателното погасяване на
вземането.
На следващо място, съгласно чл. 216, ал. 1 от ГПК всеки от обикновените другари,
каквито са солидарните длъжници, действа самостоятелно и процесуалните действия на
който и да е от тях нито ползват, нито вредят на останалите – в този смисъл Определение №
527 от 12.08.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 1829/2013 г., II т. о. Допълнителен аргумент е и
разпоредбата на чл. 122, ал. 3 ЗЗД, според която солидарният длъжник не може да
противопостави на кредитора личните възражения на своите съдлъжници. Възражението за
изтекла погасителна давност е лично възражение, зависещо от волята на субекта, в чиято
полза е изтекла давността, а не общо такова, поради което противопоставянето на това
възражение не ползва останалите солидарни длъжници.
По делото надлежно възражение за погасяване на вземането за лихва върху
обезщетението за вреди е направил само ответникът И. А. К. и само той може да се ползва
от него. По основателността на това възражение съдът намира следното:
Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е
тригодишна. С подаване на исковата молба на 09.10.2024 г. давността се прекъсва (чл.116, б.
„б“ от ЗЗД). В този смисъл, погасено по давност следва да бъде вземането за лихва преди
дата 08.10.2021 г.
Следователно, солидарно двамата ответници ще дължат лихва върху обезщетението
за периода от 09.10.2021 г. до окончателното погасяване на вземането.
Тъй като ответникът И. Г. Г. не е заявил надлежно възражение за погасяване на част
от вземането за лихва по давност, той ще дължи самостоятелно лихва върху обезщетението
за неимуществени вреди и за периода **** г. – 08.10.2021 г., която е в размер на 2002,79 лева
– определена от съда чрез общодостъпен софтуер на основание чл.162 от ГПК.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат и двете насрещни страни.
Ищецът е направил разноски в размер на 1650 лева – изплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие от 15.04.2025 г. (л.99 от
6
делото) липсва разграничение каква част от общата сума е платена по всеки един иск. Ето
защо, следва да се приеме, че за всеки иск ищецът е платил възнаграждение в размер на 825
лева. Тъй като искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди бе отхвърлен, а
искът за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди бе уважен изцяло, то ищецът
има право на разноски в размер на 825 лева.
Ответниците са направили разноски в размер на 2500 лева – изплатено адвокатско
възнаграждение. Видно от договор за правна защита и съдействие от 09.01.2025 г. (л.37 от
делото) липсва уточнение кой ответник каква част от възнаграждението е заплатил, поради
което следва да се приеме, че всеки един от тях е заплатил половината от сумата или 1250
лева. При липсата на други уточнения следва, че всеки един от тях е платил половината от
тази сума (или 625 лева) за защитата по всеки един иск. Ответниците имат право на разноски
само за отхвърления иск или всеки има право да получи 625 лева разноски.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавна такса и разноски на
основание чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, то на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответниците следва да
бъде осъдени да заплатят по сметка на съда сумата от 400 лева, представляваща дължима
държавна такса за уважения размер на иска за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, както и сумата от 650 лева, разноски за възнаграждение на вещото
лице по съдебно-медицинската експертиза, изплатено от бюджета на съда, защото искът, за
доказване на който това доказателство е поискано, е уважен изцяло.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Р. И. Ж., ЕГН – **********, против И. А. К., ЕГН –
**********, и И. Г. Г., ЕГН – **********, осъдителен иск в условията на солидарност за
сумата от 1000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди от деяние, осъществено на **** г., изразяващи се в изплатено адвокатско
възнаграждение на повереник по НОХД № ****/2024 г. по описа на БРС, за което деяние
ответниците са признати за виновни със споразумение от 02.10.2024 г. за решаване на НОХД
№ ****/2024 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, ведно със законната лихва върху тази
сума от 03.07.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, и И. Г. Г., ЕГН –
**********, с адрес с. П. ********, да заплатят солидарно на Р. И. Ж., ЕГН – **********, с
адрес гр. Б. ***, сумата от 10 000 (десет хиляди) лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и стрес в резултат на
причинени му от ответниците телесни увреждания по очите, главата и травма на дясното
рамо, довела до руптура на ротаторния маншон, от деяние, осъществено на **** г., за което
ответниците са признати за виновни със споразумение от 02.10.2024 г. за решаване на НОХД
№ ****/2024 г. по описа на БРС, в сила от същата дата, ведно със законната лихва върху тази
сума 09.10.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА И. Г. Г., ЕГН – **********, с адрес с. П. ********, да заплати на Р. И. Ж.,
ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, сумата от 2002,79 лева (две хиляди и два лева и
седемдесет и девет стотинки), представляваща законна лихва върху присъденото
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 (десет хиляди) лева за периода
**** г. – 08.10.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ претенцията ответникът И. А. К., ЕГН –
**********, да заплати солидарно с ответника И. Г. Г. присъдената сума за лихва за същия
период като погасена по давност.
ОСЪЖДА И. А. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, и И. Г. Г., ЕГН –
**********, с адрес с. П. ********, да заплатят на Р. И. Ж., ЕГН – **********, с адрес гр. Б.
***, сумата от 825 (осемстотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски, съобразно
уважения осъдителен иск.
7
ОСЪЖДА Р. И. Ж., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, да заплати на всеки един
от И. А. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. ***, и И. Г. Г., ЕГН – **********, с адрес с. П.
********, сумата от 625 (шестстотин двадесет и пет) лева, представляваща разноски,
съобразно отхвърления осъдителен иск.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК И. А. К., ЕГН – **********, с адрес гр. Б.
***, и И. Г. Г., ЕГН – **********, с адрес с. П. ********, да заплатят в полза на БРС сумата
от 1050 (хиляда и петдесет) лева, представляваща сбор от дължимата държавна такса за
уважения иск и от заплатените от бюджета на съда разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните .
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8