Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Вачкова | |
Производство по чл.274 ГПК С определение № 537 от 17.03.2010 год. по гр.д. № 969 по описа за 2010 год. ВТРС е оставил без разглеждане предявените искове от И. Д. М. от гр.В. против „Б. ВТ” ,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ,ул.”Хр.Б.”,№90 представлявано от А. Н. Н. и И. С. тодоров за установяване на факта,че ответникът е използвал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,68е и 68ж от ЗПП,както и да му присъди частично обезщетение за претърпените от заблуждаващата търговска практика имуществени вреди,изразяващи се в 836 бр. двулитрови бутилки бира „Б.” или техният паричен еквивалент в размер на 2 000 лв,представляващи част от нанесените му със заблуждаващата реклама имуществени вреди от отказа да му бъде предадена спечелената награда от 200 000 безплатни двулитрови бири „Б.” като процесуално недопустим.Прекратил е производствното по делото. Против това определение е постъпила частна жалба от ищеца И. Д. М., чрез адвокат В. Й. .навеждат се доводи за необоснованост на постановения съдебен акт.Правят се оплаквания,че направените изводи не отговаряли на фактическото положение в исковата молба.На първо място несъстоятелен бил доводът на съда,че искът не е подведомствен на съда съобразно правилата на чл.14 от ГПК.Общата подведомственост на съдилищата обхващала осъдителните и установителни искове относно граждÓнски права.Твърди ,че искането формулирано в исковата молба било за защита на претендирано гражданско право,неудволетворено гражданско притезание.Претенцияна на ищеца била за присъждане на частично обезщетение за претърпените от заблуждаващата нелоялна практика/деликт/ имуществени вреди, а не установителен иск за пораждане ,изменение или прекратяване на гражданско правоотношение или установяване съществуването или несъществуването на гражданско правно отношение.Твърди,че от исковата молба ставало ясно ,че ставало въпрос за граждански права,вече възникнали между равнопоставени правни субекти.На следващо място предявеният иск бил осъдителен ,а не установителен.На следващо място неубедителен бил извода на съда,че ищецът не бил легитимиран да предяви индивидуален иск за претърпени от него вреди причинени от използването на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68 д,68 е и 68 ж от Закона за защита на потребителите.В чл.113 ГПК било указано къде може да се предяви искът всеки отделен потребител.В част трета от ГПК Особени искови производства”,глава тридесет и трета било предвидено „Производство по колективни искове”,което по аргумент на противното означавало,че има и отделни искови производства за защита на отделен потребител от заблуждаваща търговска практика.Моли съда да отмени обжалваното определение. В законовия срок ответникът по частната жалба не е подал отговор. Въззивният съд като обсъди доводите, посочени в частната жалба и доказателствата по делото, прие следното: Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна против обжалваемо определение по смисъла на чл. 274,ал.1,т.1 ГПК,. поради което е допустима . Разгледана по същество се явява частично основателна по следните съображения. Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба на И. Д. М. от гр.В. против „Б.”-В.Т. с искане за присъждане на частично обезщетение за претърпени от заблуждаваща търговска практика имуществени вреди,изразяващи се в 836 бр. двулитрови бутилки бира „Б.” или техния паричен еквивалент в размер на 2 000 лв.,представляващи част от нанесените на ищеца със заблуждаващата реклама имуществени вреди от отказа на ответника да му бъде предадена спечелената награда от 200 000 двулитрови бира „Б.”.Твърдението на ищеца е,че ответникът е използвал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,68,е и 68 ж от Закона за защита на потребителите.От обстоятелствената част и петитума на исковата молба въззивният съд приема,че ищецът е предявил само осъдителен иск за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за причинени вреди от използвана от последния заблуждаваща търговска практика по чл.68д,68,е и чл.68 ж от ЗЗП.Районният съд е приел,че е сезиран с установителен иск какъвто не е предявен.В тази част съдът се е произнесъл свръх петитум,поради което съдебният акт в тази част следва да бъде обезсилен. По отношение на предявения осъдителен иск за заплащане на обезщетение за причинени от ответника вреди поради използване на заблуждаваща търговска практика по чл.68ж,т.16 от ЗЗД въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния съд и приема,че такъв индивидуален иск не може да бъде предявен.Ищецът не е не е процесуално легитимиран да предяви иск за обезщетение от претърпени от него вреди ,причинени чрез използване на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,68 е и чл.68 ж от ЗЗП от ответника. Ищецът не е надлежна страна и носител на индивидуално право на иск за разрешаване на конкретния правен спор,предмет на делото. Закон за защита на потребителите урежда в раздел ІІІ-ти „Средства за колективна защита три иска за преустановяване на нарушения и за обезщетения на потребителите,които основно са два вида корпоративни и групови. – иск по чл.186 ЗЗП;чл.188 ЗЗП и чл.198,ал.1 ЗЗП.Законът не предвижда индивидуален иск за заплащане на обезщетение поради използване от търговеца на заблуждаваща търговска практика,поради което предявеният иск е процесуално недопустим. С промяната на ЗЗП /Д.в. бр.66/2007 год./ се въведоха промени имащи за цел да защитят икономическите интереси на потребителите от последиците от нелоялните търговски практики при ,използвани от страна на търговците при сключване на потребителски договори за продажба на стоки или предоставяне на услуги.С тези промени се въвеждат напълно в българското законодателство изискванията на Директива 2005/29/ЕО за нелоялните търговски практики спрямо потребителите.Търговските практики са адресирани до неограничен брой потребители,предмет на защитата по ЗЗП са колективните интереси на потребителите и е недопустимо установяване от съда на факта на нелоялна търговска практика по отношение на индивидуален иск на конкретен потребител.Законът за защита на потребителите се прилага в отношенията между търговци и потребители по повод на договорите сключени между тях,доколкото не съществуват други специални правни норми. По изложените съображения предявения иск се явява процесуално недопустим и следва да се остави без разглеждане като такъв. Въззивният съд споделя изводите на първата инстанция досежно недопустимостта на предявения осъдителен иск. Определението подлежи на касационно обжалване. Водим от горното въззивният съд О П Р Е Д Е Л И : ОБЕЗСИЛВА определение № 537 от 17.03.2010 год. по гр.д. № 969 по описа за 2010 год. на ВТРС в частта,в която съдът е оставил без разглеждане предявения иск на И. Д. М. от гр.В. ,със съдебен адрес гр.В.,ул.”А. Г.,№ 15,А,против „Б.”,със седалище и адрес на управление гр.В.Т. ,ул.”Хр.Б.”,№90 представлявано от А. Н. Н. и И. С. Т. за установяване на факта,че ответникът е използвал заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д,68е и 68ж от ЗПП поради произнасяне по непредявен иск. ПОТВЪРЖДАВА определение № 537 от 17.03.2010 год. по гр.д. № 969 по описа за 2010 год. на ВТРС в останалата част. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването . Председател : Членове : |