Р Е
Ш Е Н
И Е № 449
гр. Стара Загора, 06.01.2020г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове: КРЕМЕНА
КОСТОВА-ГРОЗЕВА
СТИЛИЯН МАНОЛОВ
при
секретаря: Минка Петкова
и с
участието на прокурора: Петя Драганова
като
разгледа докладваното от съдия Манолов КАН дело № 415 по описа за 2019г., за
да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на РУ – Казанлък към
ОД на МВР Стара Загора против Решение № 255 от 26.06.2019г., постановено по АНД
№399/2019г. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно
постановление №18-0284-004198/28.01.2019г., издадено от Началник група РУ –
Казанлък към ОД на МВР Стара Загора, с което на ответника по касация е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 1 месец, за извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП, с
оплакване за неговата незаконосъобразност. Изложени са съображения, с които се
оспорва извода на съда относно неустановеното място на извършване на
нарушението. Според касатора, съдът не е обсъдил различните фактически
обстановки, посочени от ответника по касация във възражението по чл.44, ал.1 от ЗАНН и в жалбата.
По тези съображения се моли съда за отмяна на решението като
незаконосъобразно.
Ответникът
по касация И.С.С., редовно и своевременно призован, в съдебно заседание чрез
своя пълномощник адв. М. оспорва жалбата като неоснователна.
Представителят
на Окръжна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, поради
което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Касационният
състав на съда, като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените
основания от жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка на същото за
наличие на основанията по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество жалбата се явява неоснователна.
Производството
пред Районен съд – Казанлък се е развило по жалба на И.С.С. против Наказателно
постановление №18-0284-004198 от 28.01.2019г. на Началник РУ Казанлък към ОД на
МВР Стара Загора, с което въз основа на
АУАН серия Д, бланков №855804/01.12.2018г. на С. са наложени административни
наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 1 месец, на основание чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП.
От
фактическа страна административното обвинение се основава на това, че И.С.С. на
01.12.2018г., около 16:00 часа, в гр.Мъглиж, на площад „Трети март“, в посока юг-север
управлява собствено МПС - лек автомобил „Опел Астра“, с рег.№****, като при
подаден сигнал за спиране от контролен орган на „Пътна полиция“ не спира на
посоченото място и не изпълнява неговите указания. Продължава движението си и
принуждава контролния орган да отстъпи встрани, за да не бъде блъснат от него.
Същият е спрян със стоп-палка по образец. Нарушението е установено от екип на
група „ПК“ при РУ Казанлък и е заснето с ВПК от ПА „Киа Сийд“, с рег. №****. Нарушението е било установено по безспорен начин и не
е маловажно. С посоченото деяние се сочи за нарушена разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.
С обжалваното съдебно решение
Районен съд – Казанлък е отменил посоченото наказателно постановление като незаконосъобразно.
За да постанови своето решение първоинстанционният съд е приел възраженията на
жалбоподателя, че не е извършил вмененото му административно нарушение. След
обсъждане поотделно и в тяхната съвкупност на всички събрани писмени, гласни и
веществени доказателства е обосновано, че извършеното нарушение не е доказано по несъмнен и
безспорен начин, с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, поради
което същото е отменено като неправилно и незаконосъобразно. Изложени са
съображения, че от извършената от съда цялостна служебна проверка на
обжалваното наказателно постановление, че не са допуснати други съществени
нарушения на процесуалните правила, освен нарушението на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, което е основание за неговата отмяна.
Решението
на Районен съд Казанлък е правилно със следните
коригиращи мотиви.
В разпоредбата
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН са посочени част от задължителните реквизити на
наказателното постановление, като липсата на който и да е от тях или
неправилното му описание, винаги съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като не позволява на страните или контролиращата
съдебна инстанция да установят по несъмнен и категоричен начин волята на
наказващият орган. Констатирането на такова нарушение е част от проверката на
санкционния акт, обхващаща неговата формална законосъобразност, липсата на
която е достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление, дори и
същото да е материално законосъобразно и обосновано.
Издаването
на формално незаконосъобразно наказателно постановление представлява порок на
санкционния акт, който се различава на недоказаността на описаното в него административното
нарушение, която също е основание за отмяната на акта. Недоказаността е
свързана с обстоятелството дали от събраните в хода на административнонаказателното
и съдебното производство доказателства се установява по категоричен начин
извършването на нарушението или не. Когато това не се установява, се касае за
недоказаност на административното нарушение и в тези случай санкционният акт се
явява необоснован.
В разглеждания
случай районният съд е смесил горепосочените две основания за отмяна на
наказателното постановление, като е приел, че административното нарушение не е доказано,
с което е допуснато нарушение на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН –
описание на нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено. Обратно на
приетото от районния съд, в процесния санкционен акт в пълнота са посочени всички
реквизити на този законов текст, тъй като изчерпателно е отразено, че ответника
по касация е управлявал МПС и при подаден сигнал за спиране от контролен орган
на Пътна полиция не спира на посоченото място от представителя на службата за
контрол място и не изпълнява неговите указания, т.е. налице е описание от
фактическа страна на нарушението по чл.103 от ЗДвП. От друга страна въззивният
съд правилно е приел, че от всички събрани в хода на делото доказателства не се
установява на кое място точно е трябвало да спре водачът на автомобила и кои
точно разпореждания на контролния орган не е изпълнил същият, като нито от
показанията на актосъставителя, нито на свидетеля по акта, а още по-малко от
заключението на съдебно-техническата експертиза се съдържат някакви твърдения в
тази посока. В този смисъл, като е констатирал това отменително основание,
правилно районният съд е отменил издаденото наказателно постановление, поради
което решението му следва да бъде оставено в сила.
В
производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи върху
административнонаказващия орган, като обстоятелствата, които санкционираното
лице сочи във възражението си по чл.44 от ЗАНН и в жалбата си срещу санкционния
акт представляват правни средства, гарантиращи правото му на защита. В този
смисъл довода, посочен в касационната жалба за различия по отношение на фактите
в тези два документа, не променя изводът, че в случая е налице недоказаност на извършването
на вмененото административнонаказателно нарушение. В случая в съдебната фаза
пред въззивния съд е проявена достатъчна процесуална активност и са събрани
служебно от съда допълнителни доказателства, но въпреки това нарушението е
останало недоказано.
С оглед
изложените мотиви и на основание чл. 221, ал.2, предл. първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 255/26.06.2019г.
по АНД № 399/2019г. по описа на Районен
съд - Казанлък.
Решението не подлежи
на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.