О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 17-ти
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на седми април през
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
СИЛВИЯ ТАЧЕВА
при секретаря………, като разгледа В.Н.Ч.Д. № 1150/2021г. и за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.249, ал.3 от НПК.
Образувано е по частен
протест
на прокурор при СРП, срещу
определение на
Софийски Районен Съд, НО, 8-ми с-в по Н.О.Х.Д. № 2713/20г.
от 23.10.2020г., с което е прекратено съдебното производство на основание
чл.249, ал.1 и 2, във вр. с чл.248, ал.5, т.1, във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК,
а именно, че не са изпълнени указанията дадени с определение на съда от 19.112019г., с
което са констатирани допуснати отстраними съществени процесуални нарушения в
хода на досъдебното производство, довели до нарушаване правото на защита на
подсъдимите.
В протеста се
изразява несъгласие с мотивите на СРС. Сочи се, че в обвинителният акт няма
допуснати пропуски както в обстоятелствената част, така и в диспозитива на същия.
Съдът след като се
запозна с протеста, определението на СРС, и материалите по досъдебното
производство намира за установено следното:
Подаденият частен протест
е допустим Същият е подаден от надлежна процесуална страна - прокурор, който се явява процесуално легитимиран да протестира в
законоустановения срок за обжалване и протестиране, и съдържа всички изискуеми
от НПК реквизити, поради което следва да бъде разгледана от съда.
Разгледан по
същество протеста се явява неоснователен, като мотивите на СГС за това са
следните:
При извършен
собствен анализ на материалите от ДП и определението на СРС, се установи
следното:
СРП е внесла в СРС на
17.02.2019г. обвинителен акт срещу срещу Д.М.П. за извършени
престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2,
вр. с ал.1 отНК; А.Я.И. за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с
чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК; Х.Д.М. за извършени
престъпления по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130,
ал.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и В.Д.М. за
извършени престъпления по чл. 131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20,
ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК и по чл.131, ал.1, т.12, вр. с
чл.130, ал.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
С определение първоинстанционният
съд на 19.11.2019г. в разпоредително заседание е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати
съществени процесуални нарушения.
В конкретния случай първостепенния
съд е посочил съществено разминаване между очертания механизъм и начина на
описание на фактите изложени в последното постановление на привличане в
качеството на обвиняем и внесения в съда ОА. Позовал се е, че във внесения ОА за
разлика от постановлението за привличане, не се съдържа пълно, точно и ясно
описание по отношение на фактите, които според прокуратурата дават конкретната
квалификация, а именно извършване на деянието при условията на съучастие. Отбелязано
е също така, че не е описано кой, къде и с какво, кякта и кога е нанесъл удар
или удари на Х.. Според първоинстанционния съд липсва описание на факти, които
да отразяват наличието на съучастие, дадено като квалификация в частност липсва
описание на конкретен волеви акт на всеки един от привлечените към наказателна
отговорност лица, така че да е в синхрон с твърдяното съучастие за разлика от
даденото описание в постановлението за привличане.
Това определение на СРС е било
протестирано, като въззивния съд с определение от 27.01.2020г. е оставил
протеста без уважение, като е потвърдил същото като правилно и законосъобразно.
Следва изрично да се отбележи, че
в
това определение на въззивния съдебен състав изцяло са
споделени доводите на СPC, като
допълнително в мотивната част е разширен обсега на пропуските в действията нанаблюдаващия прокурор.
Без да изпълни
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ указания на въззивния съд, прокурора е внесъл отново в СРС на
21.02.2020г. за разглеждане същия обвинителен акт.
В разпоредително
заседание, проведено на 23.10.2020г. СРС отново е прекратил съдебното
производство и е върнал делото на СРП за изпълнение на указанията на СГС от
27.01.2020г.
Отново срещу това
определение на първоинстанционният съд е постъпил частен протест идентичен с
предходния такъв. В същия не се сочат конкретни доводи в подкрепа на тезата на
наблюдаващия прокурор, а са изнесени само едни голословни заучени фрази
(идентични с други частни протести на този наблюдаващ прокурор, в неетичен
стил, вмъкнати на принципа copy-paste).
Следва изрично да
се отбележи, че освен, че дадените указания от въззивния съд са задължителни за
изпълнение, то с това ново протестиране без да са настъпили нови факти и
обстоятелства се цели ревизиране на посоченото въззивно съдебно определение, от
друг съдебен състав на въззивния съд, което е недопустимо. В същото време
следва също така изрично да се подчертае, че и настоящият въззивен състав
изцяло и в пълнота споделя изнесеното в определението от 27.01.2020г. на СГС,
НО, ХІІІ-ти възз. с-в и няма какво да допълни, без да се налага да преповтаря
същото.
Фактите на обвинението се излагат в
обстоятелствената част на обв. акт, където се посочват престъплението,
извършено от обвиняемият чрез посочване на всички фактически съставомерни
белези, времето, мястото и начинът на извършването.
Ето защо СГС заключава, че обв. акт отново не съдържа
всички необходими реквизити, изискуеми от закона, а от друга страна в хода на
ДП и при изготвяне на обв. акт са допуснати съществени, отстраними процесуални
нарушения по смисъла на чл.248, ал.5, т.1 от НПК.
Така мотивиран и на основание чл.345, вр. чл.341, ал.3,
вр. чл.249, ал.3, вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, СГС, НО, 17-ти въззивен
състав
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение на Софийски Районен Съд, НО, 8-ми
с-в по Н.О.Х.Д. № 2713/20г., от 23.10.2020г., с което е прекратено съдебното
производство на основание чл.249, ал.1 и 2, във вр. с чл.248, ал.5, т.1, във
вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК и делото е върнато на СРП за отстраняване на допуснатите
нередовности.
Определението е окончателно и не подлежи на жалба или
протест.
Председател: Членове:
1 2