О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер ІV - 1430 град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На четвърти юни, две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА
Секретар
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията ПЕНЕВА
частно гражданско дело номер 1149 по описа за 2020 година
Производството пред настоящата инстанция е по реда на чл.413, ал.2, ГПК. Образувано е по повод частна жалба на „Профи Кредит България“ - ЕООД –
гр.София, против Разпореждане №5654/04.03.20г., постановено по ч.гр.д.№1570/20г.
на Районен съд Бургас, с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист
срещу М.Д.Г., за заплащане на 79.80 лева –
договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.06.19г. – 06.08.19г. и 966.87
лева - възнаграждение
за закупен допълнителен пакет от услуги; както и в частта, с което заявлението
е отхвърлено досежно за разноски в размер на 148.95 лева.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното разпореждане и да постанови друго, с което да постанови издаване на заповед за изпълнение по отношение на претендираната сума.
Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:
Пред Районен съд Бургас на 02.03.20г., е подадено заявление по чл.410 ГПК от „Профи Кредит“ -ЕООД – гр.София, срещу М.Д.Г., за следните суми: 820.96 лв., представляваща главница; 79.80 лева – възнаградителна договорна лихва, 966.87 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги - всички по договор за кредит от 24.01.2019г.
Изложени са твърдения за сключен между страните договор за потребителски кредит, без в заявлението да е посочена сумата; изложени са твърдения за договорени 24 погасителни месечни вноски, всяка в размер на 100.66 лева съгласно погасителен план и падеж на всяка вноска – 1-во число на месеца. Изложени са твърдения за уговорено възнаграждение по кредита, без да се сочи размера на същото, като се твърди, че са останали неизплатени 79.80 лева. Твърди се, че е уговорено предоставяне/закупуване на пакет от допълнителни услуги, на стойност 966.87 лева, без да се посочва броя, вида и цената на всяка от тези услуги. Твърди се, че длъжникът е заплатил само три от вноските, изпаднал е в забава на 16.05.19г., поради което кредитът е обявен за предсрочно изискуем на 06.08.20г.
Представят се договор за кредит „Стандарт“, №30034611541, декларации, общи условия, погасителен план, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация, допълнителна преддоговорна информация, споразумение за пакет допълнителни услуги, в което е посочено че същите са: приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.
По заявлението е издадена Заповед №668/04.03.20г., за следните суми: 820.96 лева главница, 38.40 лева разноски.
В частната жалба е цитирана съдебна практика и са изложени подробни съображения, досежно възможността на заповедния съд да преценява валидността на сделката, от която заявителят черпи правата си. Според въззивника съдът неправилно е приложил нормите на чл.145, ал.2 ЗЗП, във връзка с правомощията си по чл.411, ал.2, т.3 ГПК. Извършен е подробен анализ на понятието „услуга“, за да се обоснове основателността на претенцията.
Пред
вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд
намира, че обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено, при споделяне на изложените съображения на осн. чл.278, ал.4,
вр. чл.272 ГПК.
Доколкото в случая договорът за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда. В нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. По правилото на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което ще се събират таксите, следва да бъдат точно и ясно определени в договора. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и управление на кредита.
В случая, клаузата относно пакет допълнителни услуги и включените в нея: възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна на датата на падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, съставляват такси за дейности, свързани с управление на кредита, поради което противоречат на горепосочените правни норми.
Освен казаното, споразумението за допълнителен пакет е сключено към датата на основния договор за заем и е разсрочено на вноски, в размер на 46.41 лева месечно, като е включено и в погасителния план. Това означава, че длъжникът се е задължил предварително да плаща „услуга“, от която към момента на договора и до края не се е възползвал.
По отношение на включените
в пакета „услуги“, в т.ч. приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, следва да се каже: касае се за предварителна дейност на кредитора,
която предхожда вземането на решението за отпускане на кредита. Съгласно чл. 16 и сл. от ЗПК кредиторът разполага с възможност да изисква и събира информация като
след анализа й да прецени дали да предостави търсената сума. Следователно не се
касае за допълнителна услуга, защото дейността е изцяло насочена към преценка и
осигуряване на бъдещото изпълнение от страна на заемополучателя.
Налице е и противоречие
с добрите нрави - видно от представените приложения, сумата по кредита е 900
лева, а цената на допълнителния пакет е в размер на 1113.84 лева. Размерът на
цялото задължение е 2013.84 лева. Освен това, с така въведения „пакет услуги“
се заобикаля закона, доколкото отчитането му и включването му в ГПР би
надвишило размера, посочен в чл.19, ал.4 ЗПК.
Досежно претенцията за
договорна лихва:
Съобразно разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения; нищожни са клаузите, надвишаващи този размер. Законът не въвежда изискване или ограничение досежно размера на възнаградителната лихва. Съобразно посоченото в Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., докладчик съдията Борислав Белазелков, няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва (чл. 240, ал. 2 ЗЗД) над размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗЗД. По действащото българско право максималният размер на договорната лихва (възнаградителна или компенсаторна) е ограничен единствено от чл. 9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. Противно на добрите нрави е да се уговаря компенсаторна лихва (за забава), надвишаваща трикратния размер на законната лихва, и възнаградителна лихва по обезпечен заем, надвишаваща двукратния размер на законната лихва. По отношение на договорната лихва по необезпечен заем, ВКС не е изложил съображения и не е предложил количествен критерий, извън който може да се счита, че са накърнени добрите нрави.
В настоящия случай предоставеният заем е необезпечен. Следователно не е налице ограничение в размера на възнаградителната лихва, която страните могат да уговорят в полза на кредитора, а по посочените по-горе критерии, не е налице и противоречие с добрите нрави, досежно възнаградителна лихва по необезпечен заем, уговорена в размер на 38.30 %., след като ГПР е в законовите рамки. Поради това уговорката, касаеща размера на договорната лихва не е нищожна.
Налице е друга пречка
за нейното присъждане:
Съгласно т.2 от Тълкувателно решение №3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК, размерът на вземането
при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. За периода до настъпване на предсрочна
изискуемост размерът на вземането се определя по действалия до този момент
погасителен план, съответно според клаузите на договора преди изменението му.
В настоящия случай,
съобразно твърденията на заявителя, същият е обявил остатъка от кредита за
предсрочно изискуем, поради което няма право на претендира възнаградителна
лихва, а само обезщетение за забава, в размер на законната лихва, каквото в
случая е поискано, но считано от датата на подаване на заявлението.
Ето защо не са налице предпоставките за уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Разпореждането на съда като краен резултат е правилно и законосъобразно. Поради това следва да бъде потвърдено.
С оглед на гореизложеното и на осн.чл.417, вр. чл. чл.278, ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №5654/04.03.20г., постановено по ч.гр.д.№1570/20г.
на Районен съд Бургас.
Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.