Р Е Ш
Е Н И Е
№
21
03.02.2022 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ДОБРИЧ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година, I състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
И.
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА, като разгледа докладваното от председателя адм. дело № 115 по описа на
съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. АПК, във връзка с чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от Закона за подпомагане на
земеделските производители, във връзка с чл. 166, ал. 2 от ДОПК.
Образувано
е по жалба от „***“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“
№ 8, вх. А, ет. 2, ап. 4, ЕИК ***, представлявано от управителя И.С.Ч., чрез
адв. Х.Х., против Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с изх. № 01 – 2600/ 2548#2/
11.02.2021 г.
Жалбоподателят
прави оплакване, че при издаване на оспорения акт е нарушена разпоредбата на
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като липсват фактически и правни основания за
същия. Настоява, че е нарушен текстът на чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/
2004 г. Сочи, че ако е налице неизпълнение по проекта, то е в пряка връзка и
последица от дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера, като
се позовава на чл. 2, § 2, б. „б“ от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от
17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга
на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО)
№ 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000,
(ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета. Счита, че реално
бенефициерът поради заболяването си не би могъл да упражнява пряк и
непосредствен контрол върху всички агротехнически и агромелиоративни
мероприятия при отглеждане на ореховите насаждения. Добавя, че в периода на
лечението си поради здравословни причини и отсъствие от страната за дълъг
период от време не е бил в състояние да уведоми ДФ „Земеделие“ за настъпилите
обстоятелства и ограничаване на възможностите му за изпълнение на задълженията
по проекта.
Според
жалбоподателя оспореният акт е нищожен, неправилен и незаконосъобразен, издаден
в нарушение на Регламент (ЕО) № 796/ 2004, Регламент 1306/ 2013, Регламент 640/
2014, АПК, ДОПК.
На
следващо място излага доводи за недопустимост на административното производство
поради липса на искане по чл. 24, ал. 1 от АПК. Прави възражение, че
разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК е спазена само формално.
Счита,
че е представил доказателства за извършените от дружеството мероприятия по
проекта съобразно чл. 15, ал. 2, т. 2 от Договора, като заявява, че въпреки
непостигането на показатели по т.1 от годишните финансови резултати за поне две
последователни години, се наблюдава тенденция за подобряване на дейността на
земеделското стопанство и постигане на една или повече от целите на подмярка
4.1.
Настоява,
че поради обстоятелството, че Правилата за определяне на размера на подлежащата
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.
27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките
от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г. са обнародвани в
брой 77 на Държавен вестник от 01.09.2020 г., а ДБФП № 08/04/1/0/02225 е
подписан на 29.02.2016 г., то тези Правила няма как да са относими към
Договора.
Претендира,
че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 35 от АПК, като оспореният акт е
издаден при неизяснена фактическа обстановка.
Жалбоподателят
изтъква, че издаването на АУПДВ на 11.02.2021 г. е в противоречие с $ 1, т. 39
от ДР на ЗПЗП, тъй като стопанската година обхваща периода от 01.10. на една
календарна година до 30.09. на следващата календарна година.
На
последно място излага становище, че съществува противоречие между констативната
и разпоредителната част на АУПДВ относно начина на плащане на сумата, като не е
посочена и алтернативност на погасяване на задължението.
В
заключение иска отмяна на АУПДВ изцяло.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. Х.Х.,
ДАК, който поддържа жалбата и претендира съдебно – деловодни разноски, вкл.
адвокатски хонорар. С вх. № 269/ 24.01.2022 г. представя Писмена защита, в която
преповтаря доводите от жалбата.
Ответникът
- Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", чрез главен юрисконсулт ***П.,
надлежно упълномощена (л. 974, т. 4) оспорва жалбата.
По
делото е приложена в заверено копие образуваната пред административния орган
преписка по издаване на оспорения акт, както и представените с жалбата писмени
доказателства.
По
искане на страните са назначени експертизи:
Така
по искане на ответника е назначена съдебно – счетоводна експертиза с поставени
от процесуалния му представител задачи, заключението по която е прието в съдебно заседание на 20.09.2021 г., като
неоспорено от страните, компетентно и обективно дадено. (л. 948 – 953) Според заключението на вещото лице Т.Д. за периода
10.04.2018 г. – 09.04.2019 г. няма продукция „био белен орех“, произведена като
резултат от направената инвестиция, одобрена по конкретния проект на
дружеството. За този период няма реализирани приходи от продукция. Според
прогнозното количество продукция био орехи в тонове – 8 тона, реколтирана
продукция – 0 тона, прогнозни приходи от 39 154 лв. и реализирани приходи
– 0 лв., е дадено заключение за 0 % на изпълнение. (л. 903)
По
искане на жалбоподателя е назначена агрономическа експертиза, заключението по
която е изслушано в съдебно заседание на 17.01.2022 г. (л. 986 – 993) и
приобщено към доказателствения материал по делото. Според вещото лице в селата
Нова Камена, общ. Тервел, с. Кладенци, общ. Тервел, с. Грабница, общ. Тервел,
с. Скала, общ. Дулово са налице насаждения от орехи, различни сортове, засадени
по схема в конкретно посочени имоти.(л. 988) Сортовете са „Извор 10“,
„Шейново“, „Силистренски“, „Дряновски“. За сортовете „Извор 10“, „Шейново“,
„Дряновски“ вещото лице сочи, че практически устойчиви на заболяването
„антракноза“ или слабо чувствителни. Дава заключение , че насажденията са с
година на засаждане 2014 – 2015 г. Описва признаците на заболяването
благоприятните за появата му предпоставки и отбелязва, че различните сортове се
нападат в различна степен от болестта, като има и устойчиви на заболяването
сортове. Дава методите за справяне, но добавя, че в практиката все още няма
технология за предотвратяване на заболяването.
По
искане на жалбоподателя по делото е разпитан като свидетел назначеният в
дружеството агроном, св. В.Ч., дъщеря на управителя на дружеството. Сочи, че е
назначена на работа именно във връзка с изпълнение на проекта. Св. Ч. дава
показания, че типичното за заболяването напетняване е наблюдавано през месец
май и юни 2018 г., 2019 г. Настоява, че с оглед обстоятелството, че се касае за
биологично земеделие, са предприети всички възможни мерки за справяне със
заразата. Признава, че не е извършено уведомяване на ДФ „Земеделие“ за наличие
на заболяване през периода април 2018 г. – април 2019 г., тъй като не ѝ е
било казано от управителя, че трябва да извърши такова уведомяване. Добавя, че
той е бил болен тогава и не е бил в състояние да извършва никакви действия.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, както и приложимия
закон, приема за установено следното:
Жалбата
е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат
на оспорения АУПДВ и в предвидения срок за оспорване. АУПДВ е издаден на 11.02.2021
г. (л. 894 - 899), като е получен от дружеството на 16.02.2021 г. (л. 903) Жалбата
е с рег. № 01 – 2600/2548#1/ 26.02.2021 г. , с оглед на което е подадена в
срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На 29.02.2016 г. (л. 13 – 32) между „***“
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от И.С.Ч., и Държавен фонд "Земеделие"
е сключен Договор № 08/04/1/0/02225 за отпускане на безвъзмездна финансова
помощ по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“ от мярка 4
„Инвестиции в материални активи“ от Програмата за развитие на селските райони
за периода 2014 - 2020 г. (ПРСР), съфинансирана от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони (ЕЗФРСР). По силата на договора Фондът се
задължава да предостави на ползвателя безвъзмездна финансова помощ (БФП) за
изпълнението на одобрен проект № 08/04/1/0/02225 „Създаване на трайни
насаждения – орехи и закупуване на земеделска техника и инвентар“ в размера и
при условията на Договора. Първоначално одобрената финансова помощ въз основа
на представените от ползвателя на етапа на кандидатстването документи е в
размер на 343 750.07 лв., съгласно Приложение № 1 "Таблица за одобрените
инвестиционни разходи" по т. 2 от приложенията към Договора и представлява
50 % от одобрените и реално извършени от ползвателя разходи за осъществяване на
проекта.
Според
чл. 9 от Договора Фондът отказва пълно или частично изплащане на помощта,
съответно изисква възстановяване на част или цялата помощ, ако има изплащане,
при наличие на обстоятелствата, изредени в чл. 9.
Сключеният
на 29.02.2016 г. Договор е изменен с Анекс I от 19.09.2016 г. (л. 115),
съгласно който размерът на първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ
е изменен от 343 750.07 лева на 343 650.17 лева, като съответно е изменена
Таблицата за одобрените инвестиционни разходи - Приложение 1 към Договора и е
заменено Приложение № 2 към Договора с Приложение № 2 към Анекса.
С
Анекс II от 24.10.2016 г. (л. 120) е променена обслужващата ползвателя банка и
съответно е променена банковата му сметка.
В
материалите по делото е приложена Заявка № 08041002225301 от 10.04.2017 г. (л. 121
- 126) за окончателно плащане в размер на 340 299.21 лв., ведно с
документите, съобразно изискванията на Приложение № 13 към чл. 45, ал. 1 от
Наредба № 9 от 21.03.2015 г., с поставен печат върху нея „платено“.
По
Заявката е извършена проверка на място преди плащане (за извършените проверки са
издадени съответните заповеди, а за констатациите ползвателят е уведомен
надлежно – л. 742; л. 763 - 779), като е установено неспазване на разпоредбите
на чл. 13, ал. 1 от Договора, а именно при пълно преброяване на насажденията е
установено, че в с. Кладенци ЕКАТТЕ 37157 има изсъхнали/неприхванати насаждения
74 броя, в с. Градница ЕКАТТЕ 17590 има изсъхнали/неприхванати насаждения 153
броя или общо 227 броя. В резултат е постановено Решение за изплащане на
финансова помощ № 08/04/1/0/02225/3/01/03/01 от 11.08.2017 г. (л. 759 – 761), с
което е одобрено изплащането на финансова помощ по Договора по цитираната по –
горе Заявка за плащане в размер на 338 596.71 лв. за изредените в
Решението дейности, вкл. за посадъчен материал орехи – 1289 броя и е отказано
заплащане на сумата от 1702.50 лв. поради констатираното неизпълнение на чл.
13, ал. 1 от Договора.
За
проверка на място, извършена в периода 11.07.2019 г. – 23.07.2019 г., е изготвен
Контролен лист (КЛ) относно проверка на договорни и нормативни задължения (л.
798 – 800), като в т.20 и т.21 е отразено, че не е получена продукция от орехи,
отчетено на годишна база, считано от датата на подаване на заявката за
окончателно плащане. За констатираните несъответствия ползвателят е уведомен с
Уведомително писмо от 24.07.2019 г.(л. 834)
В
Обяснителна записка от 15.07.2019 г. управителят на дружеството обяснява, че за
стопанската 2017 – 2018 година прилага становище на назначения в дружеството
специалист – агроном относно причините за липсата на заприходена и реализирана
продукция, а именно поради развилото се заболяване „антракноза“ по орехите.
Добавя, че и за третата година към датата на Обяснителната записка няма
продукция, тъй като орехите плододават през септември и октомври.(л. 817 - 818)
С
оглед констатациите от извършените проверки, с Уведомително писмо изх. № 01-2600/2548
от 16.06.2020 г. (л. 835 - 837) дружеството е уведомено, че ДФ
"Земеделие" открива производство по издаване на акт за установяване
на публично държавно вземане. В писмото е описано установеното неизпълнение,
как е установено, в противоречие с какво е поведението на ползвателя и какъв е
размерът на публичното вземане, за което открито производството. Предоставен е 14
- дневен срок за писмени възражения по основателността и размера на публичното
вземане и прилагане на писмени доказателства. Уведомителното писмо е получено
от управителя на дружеството на 26.06.20 г.(л. 838)
От
ползвателя е подадено Възражение (л. 839 – 841), в което описва изложеното в
Обяснителната си записка, становището на агронома, обстоятелството, че се касае
до заболяване по биологични насаждения, като заявява, че през третата година
вече има подобрение и вече е отгледана и реализирана продукция въпреки заразата
по насажденията. Представена е преработена част III
Финансов
план от представения Бизнес план към проекта. Приложени са договори за продажба
на белен орех с фактури и прехвърлителни разписки. (л. 843 – 854)
В
Писмо вх. № 01 – 2600/5068 от 27.10.2020 г. управителят на дружеството сочи, че
в предходно писмо е приложил коригиран Бизнес план, че през стопанската 2018 –
2019 година са произведени 4250 кг орехи, а през 2019 – 2020 година – 5310 кг и
настоява, че следва да бъде приложена разпоредбата на чл. 15, ал. 2 от
Договора, като прилага Дневник за проведени агромероприятия, счетоводна справка
за заприходените количества произведени орехи реколта 2019 – 2020 година. (л.
881 - 893)
В резултат е издаден Акт за
установяване на публично държавно вземане, предмет на настоящото производство.
Оспореният
АУПДВ е издаден на основание чл. 27, ал. 3, 4 и 7 от Закона за подпомагане на
земеделските производители (ЗПЗП) и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) от Изпълнителния директор на
Държавен фонд "Земеделие".
В
АУПДВ е посочено, при извършена проверка на място след плащане в периода
11.07.2019 г. - 23.07.2019 г., както и след извършени допълнителни
административни проверки е установено, че за втората годна от изпълнението на
бизнес плана (10.04.2018 г. - 09.04.2019 г.) не е произведена никаква
продукция, следователно не са реализирани и приходи от дейността. Указано е, че
съгласно чл. 15, ал. 1 от договор № 08/04/1/0/02225 от 29.02.2016 г. за периода
от подаване на заявка за окончателно плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал.
5 от Договора, ползвателят се задължава при осъществяване на подпомаганата
дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от
50% по - ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстване по мярка 4.1
Бизнес план относно постигането на рентабилност от извършената инвестиция, като
това задължение се отнася до постигане и поддържане на количествените
показатели, съдържащи се в таблица № 3 „Производствена програма" от Бизнес
плана, приложен към одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от
датата на подаване на заявка за окончателно плащане. Изложено е, че на
10.04.2017 г. ползвателят е подал заявка за окончателно плащане № 08/04/1/ 0/02225/3/01,
от което направен извод, че задължението за спазване на изискването на чл. 15,
ал. 1 започва от 10.04.2017 г. Посочено е, че в таблица № 3 „Производствена
програма'" от предоставения към заявлението за кандидатстване Бизнес план
е заложено, че през втората година от изпълнението на същия, следва да бъдат
произведени 8 тона био белен орех, като са прогнозирани приходи от продажба на
стойност 39 154.20 лв., но при извършената проверка на място след плащане е
установено, че за втората годна от изпълнението на Бизнес плана (10.04.2018 г.
- 09.04.2019 г.) не е произведена никаква продукция, следователно не са
реализирани и приходи от дейността.
Издателят
на АУПДВ е отразил, че ползвателят е уведомен с нарочно писмо за откритото
производство за издаване на такъв вид акт и с предоставена възможност за
възражение. Обсъдено е Възражението, подадено с оглед предоставената за това
възможност и са изложени причините, поради които е счетено за неоснователно. Административният
орган излага становище, че обяснението за неизпълнение на задължението е
неприемливо, поради това че засаждането на ореховите дръвчета е още през 2015 г.,
видно от предоставените документи за това към подадената заявка за плащане №
08/04/1/0/02225/3/01, а извършената от ДФ „Земеделие" проверка на място в
периода 11.07.2019 г. - 23.07.2019 г. е повече от три години и половина
по-късно спрямо момента на създаване на насаждението. Отчел е представените
фактури, но обръща внимание, че фактури № ********** от 30.09.2019 г. и фактура
№ ********** от 30.09.2019 г. следва да се вземат предвид при проверка изпълнението
на параметрите на Бизнес плана за трета прогнозна финансова година, а именно
10.04.2019 г. - 10.04.2020 г. Съобразил е представения коригиран Бизнес план с
реално произведените количества, но е изтъкнал, че промяната не може да бъде
взета предвид, тъй като искането за нея е подадено след констатиране
неизпълнението по Договора и засяга минал период. Изтъкнал е, че в
предоставените във Възражението данни не са изложени нови показатели, водещи до
промяна във волеизявлението на административния орган, обективирано в писмо
изх. № 01-2600/2548 от 18.06.2020 г., като е отбелязал изрично, че на етап
кандидатстване по мярката ползвателят е предвидил и заложил резултатите, които
следва да постигне с изпълнението на одобрения проект чрез попълване на Бизнес
плана, който е неразделна част от Заявлението за подпомагане и именно
представеният от дружеството Бизнес план и доказаната чрез него жизнеспособност
на инвестицията е станало основание да бъде одобрен проектът. Взел е становище
и по писмо с вх. № 01-2600/5068 от 22.10.2020 г. (Писмото), като е приел, че
него не са представени нови доказателства, водещи до преразглеждане на
фактическите обстоятелства по повод установеното неспазване и правните последици
от това, изразяващи се във възстановяване на изплатена финансова помощ по Договора.
По отношение позоваването в Писмото на гъбично заболяване „антракноза“ по
ореха, съгласно становище от В. *** Ч. от 14.07.2019 г. като причина за недостигането
на количествените показатели за втората проверявана година, заложени в Бизнес
плана, (10.04.2018-09.04.2019), е приел, че представеното становище не доказва
категорично каква част от създадените орехови насаждения в село Нова Камена,
община Тервел и село Скала, община Дулово е засегната от гъбично заболяване.
Допълнително сочи, че Държавен фонд „Земеделие" не е надлежно уведомен за
настъпването на фактори, касаещи изпълнението на заложените в Бизнес плана
показатели, като се позовава на чл. 30, ал. 3 от Договора, че ползвателят на
помощта е длъжен да уведоми Фонда за настъпването на извънредно обстоятелство,
изразяващо се в болест по насажденията и че съгласно ал. 4 на същата клауза,
при неизпълнение на това задължение, ползвателят не може да се позовава на
непреодолима сила. Не приема твърденията за наличие на тенденция за подобряване
на дейността на стопанството, тъй като, въпреки представените документи за
произведени орехи за стопанската 2018-2019-2020 година, същите количества не
достигат заложените показатели, съдържащи се в таблица №3 „Производствена
програма", от Бизнес плана, приложен към одобрения проект и се отчита на
годишна база, считано от датата на подаване на заявка за окончателно плащане,
от което прави извод, че не се постига рентабилност от извършената инвестиция.
За
определяне размера на дължимата за възстановяване сума, ответникът се е позовал
на чл. 7, ал. 1 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27,
ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г." (Правила). В
тази връзка е приел, че нарушението попада в т.III.
Неспазване на "Други задължения" по мярка 4.1 от Приложение към чл.
2, ал. 2 от Правилата, поради което следва да се наложи санкция в размер на 50 %
от размера на оторизираната финансова помощ по проекта (338 596.71 лв.),
което се равнява на 169 298.36 лева.
В
резултат е определил на основание чл. 63, предл. 1 от Регламент № 1306/2013 г.,
чл. 35, §. 1 от Делегиран Регламент (ЕС) № 640/2014, чл. 49, ал. 1, т. 2. т. 3,
т. 11 и чл. 57, ал. 2 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка
4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции
в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г., във връзка с чл. 23 във връзка с неизпълнението на чл. 15,
ал. 1 от Договор № 08/04/1/0/02225 от 29.02.2016 г., чл. 59, ал. 1 и 2 от
Административно-процесуалния кодекс и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от ДОПК и
чл. 20а, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители подлежащото
на възстановяване публично вземане в посочения по – горе размер.
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, публични са вземанията за
недължимо платени и надплатени суми, както и за неправомерно получени или
неправомерно усвоени средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз.
В
нормата на § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските
производители е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана
акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и
извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на
пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по
правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11, ал. 1,
т. 4 и чл. 11а от ЗПЗП, Държавен фонд "Земеделие" е акредитиран за
единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл. 27, ал. 3 и ал. 5 от ЗПЗП е
регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите
действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за
плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет,
както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС,
като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или
административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на
ДОПК.
Съгласно
чл. 20а, ал. 5 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на фонда, който е и
Изпълнителен Директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за налагане на
финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на
средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове.
При
тази нормативна регламентация се налага изводът, че в правомощията на
Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - РА е издаването на АУПДВ
по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика, включително по подмярката
по чл. 1 от Наредба № 9 от 21 март 2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции
в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г. В случая оспореният АУПДВ е издаден именно от лицето, изпълняващо тази
длъжност, видно от Протокол № 145 от заседание на Управителния съвет на ДФ
„Земеделие“, състояло се на 19.07.2019 г. Следователно обжалваният акт е
издаден от материално компетентен орган и възражението за нищожност на акта
поради липса на компетентност е неоснователно.
В
хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съгласно
чл. 24, ал. 1 от АПК производството по издаване на индивидуален административен
акт започва по инициатива на компетентния орган или по искане на гражданин или
организация, а в предвидените в закона случаи - на прокурора, омбудсмана,
по-горестоящия или друг държавен орган, в какъвто смисъл е неоснователно
възражението за недопустимост на производството поради липса на искане от
ползвателя за същото.
На основание чл. 26, ал. 1 АПК жалбоподателят
е надлежно уведомен за образуваното административно производство, като му е
предоставена възможност, от която се е възползвал, да направи възражения и
представи доказателства.
Съгласно
чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и
бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.
70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане
на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Според разпоредбата на чл.
27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или
друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките
и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията
по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично
държавно вземане по реда на ДОПК.
От
посочените разпоредби става ясно, че законодателят е въвел разграничение между
нарушенията, които водят до издаване на решения за налагане на финансова корекция
и нарушенията, които са основание за издаване на АУПДВ. АУПДВ се издава само в
случаите, когато не се касае за нарушения, представляващи нередности, водещи
до налагане на финансови корекции, посочени в чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ, а е
налице нарушение на задължения на бенефициерите, произтичащи от секторното
законодателство. В разглеждания случай, като основание за вземането се твърди
неизпълнение на поети договорни и нормативни задължения. След издаване на АУПДВ
е изготвен Доклад за нередност от 23.02.2021 г. (л. –00 – 903) и Докладна
записка към него, в който изрично е отразено, че установената с АУПДВ нередност
не води до налагане на санкции и не води до изключване от подпомагане съгласно
чл. 35 от Регламент № 640/2014.
С
оглед горното настоящият състав приема, че правилно е приложен редът по ЗПЗП с
издаване на АУПДВ.
Условията
и редът за финансово подпомагане на проекти по подмярка 4.1 "Инвестиции в
земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални
активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 -
2020 г. са регламентирани в Наредба № 9 от 21 март 2015 г. (Наредбата),
издадена на основание чл. 9а от Закона за подпомагане на земеделските
производители.
Съгласно
§ 1, т. 36 от ДР на Наредбата "проект" е заявление за подпомагане
заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и
нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и
допустими за финансиране по ПРСР 2014 - 2020 г.
Според
чл. 22 от Наредбата за подпомагане по реда на тази Наредба кандидатите
представят бизнес план по образец съгласно приложение № 5, който съдържа
подробно описание на планираните инвестиции и дейности за 5-годишен период, а в
случаите на инвестиции за създаване на трайни насаждения или извършване на
строително-монтажни работи - за 10 -годишен период. Бизнес планът по ал. 1
трябва да показва подобряване на дейността на земеделското стопанство на
кандидата или на земеделските стопанства на членовете на групите или
организациите на производители чрез прилагане на планираните инвестиции и
дейности и постигане на една или повече от целите съгласно чл. 2 и в
съответствие с принципите по чл. 3. Бизнес планът трябва да доказва
икономическата жизнеспособност на проекта и стопанството за периода, посочен в
ал. 1, и постигането на показателите, посочени в приложение № 5.
При така разписаните норми Бизнес планът и
заявените в него стойности са относими за постигане на целите на подмярка 4.1,
тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата
заетост по проекта за съответния период. В този смисъл, след като Бизнес планът
е неразделна част от проекта за финансиране, неизпълнението на заложените в
него показатели съставлява неизпълнение на самия проект.
С
оглед горното следва да бъде съобразен чл. 15 от Договора, съгласно който от
подаване на заявката за окончателно плащане до изтичане на срока по чл. 6, ал.
5 от Договора ползвателят се задължава при осъществяване на подпомаганата
дейност да постигне и поддържа резултати от изпълнението, които не са повече от
50 % по – ниски от заложените в изготвения от него при кандидатстване по
подмярка 4.1 Бизнес план относно постигането на рентабилност от извършената
инвестиция. Това задължение се отнася до постигане и поддържане на
количествените показатели, съдържащи се в Таблица № 3 „Производствена програма“
от Бизнес плана, приложен към одобрения проект и се отчита на годишна база,
считано от датата на подаване на заявка за окончателно плащане. Предвид
събраните по делото доказателства, липсата на оспорване на заключението на
вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза, се налага изводът, че
констатациите на административния орган за нарушение на клаузите на Договора, с
които ползвателят чрез подписването му се е съгласил, са правилни.
Съгласно
чл. 57, ал. 2 от Наредба № 9/ 2015 г., ако ползвателят на помощта не изпълнява
задължение по чл. 54, РА изисква връщане на цялата или на част от изплатената
финансова помощ при спазване на разпоредбите на чл. 35 от Делегиран регламент
(ЕС) № 640/2014.
Като
се анализират относимите от Наредбата норми и разпоредбите на Делегиран
регламент (ЕС) № 640/2014 се налага изводът, че оспореният акт е издаден при
спазване на установената форма за валидност и при съблюдаване на
административнопроизводствените правила.
На
първо място, следва да бъде посочено, че ЗУСЕСИФ е неприложим по аргумент от §
4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, тъй като безвъзмездната финансова помощ по ПРСР се
предоставя при условията и по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото друго не
е предвидено в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. В случая процедурата по
Заявлението за подпомагане е проведена изцяло по реда на Наредба № 9/ 21.03.2015
г., която, както беше отразено по – горе, е издадена от министъра на
земеделието и храните на основание чл. 9а от ЗПЗП, а не на основание ЗУСЕСИФ.
По аргумент от чл. 27, ал. 5, изр. първо от ЗПЗП, вземането, предмет на
установяване, е възникнало въз основа на подзаконов административен акт, чл.
57, ал. 2, във връзка с чл. 54 от Наредбата.
В
случая е налице основанието за частично връщане на изплатените средства предвид основанията по смисъла на чл. 49, ал.
1 т. 2, т. 3, и т. 11, на които се е позовал административният орган. Установи
се безспорно, вкл. чрез проверка на счетоводството на жалбоподателя, на база
предоставено от последния извлечение от счетоводна с/ка от гр. 30, в която се
отчитат добитата собствена продукция от основната дейност, с аналитична
информация по вид, количество и стойност, за 2018 и 2019 години, както и
извлечение от с/ка 70, в която се отчитат приходите от продажби на собствена
продукция и на база Производствената програма, заложена в Бизнес плана по
проекта, че липсва за тези години реализирано количество и реализирани приходи
от продукция по проекта, т.е. ползвателят не е изпълнил, както нормативни, така
и договорно поети задължения.
Размерът
на средствата, които следва да бъдат възстановени, е определен правилно по чл.
7, ал. 1 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване
безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона
за подпомагане на земеделските производители по мерките от програмата за
развитие на селските райони 2014 - 2020 г., изготвени в съответствие с член 35
от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 г. за допълнение
на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение
на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или
оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните
плащания, подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното
съответствие (ОВ, L 181, 20.06.2014 г.), във връзка с чл. 23 от Договора. Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че Договорът е сключен през 2016 г., а
Правилата са обнародвани в ДВ. бр.77 от 1 септември 2020 г., поради което не
следва да са приложими към Договора. Посочените Правила са нормативен акт,
приложим в процесния случай, тъй като АУПДВ е издаден при тяхното действие. (В
тази връзка по аналогия Р № 3618/10.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14154/2019
г., I о., оставено в сила с решение № 15545/15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. №
8071/2020 г., 5-членен състав, касаещо Правилата за ПРСР 2007 – 2013). Според
изложените в това решение мотиви приетите от Изпълнителния директор на ДФЗ-РА
правила не извършват преценка на юридически факти - нарушения на задължения на
бенефециерите по мерките от ПРСР и не променят техните правни последици -
възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Преди приемане на
Правилата с Наредби по мерките от ПРСР се установяват видовете нарушения и
правните последици от тях, представляващи основания за възстановяване на
неправомерно изплатена финансова помощ. С одобрените от Изпълнителния директор
на ДФЗ правила се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността
на допуснатото нарушение. Същевременно с чл. 23 от Договора е разписано
условието за заплащане на неустойка от
ползвателя при неизпълнение на чл. 15 от Договора и определяне на нейния
размер.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя за приложение на чл. 15, ал. 2 от Договора. В
случая не се касае за непостигане на някой показател, а за пълна липса на
продукция за съответните 2018 и 2019 г. Не е налице и тенденция за подобряване
на дейността за периода на наложената неустойка, доколкото изискването е
постигане на финансови резултати за поне две последователни години и
кумулативно постигане на една или повече от целите на подмярка 4.1.
Количествата, отразени в документите за произведени орехи за стопанската
2018-2019-2020 година, не достигат заложените показатели, съдържащи се в
таблица № 3 „Производствена програма" от Бизнес плана, приложен към
одобрения проект и се отчита на годишна база, считано от датата на подаване на
заявка за окончателно плащане, от което следва, че няма как да се отчете
постигане на рентабилност от извършената инвестиция.
Не
отговаря на обективната истина и възражението, че административният орган не е
изложил мотиви защо не приема промяната в Бизнес плана. Изрично в АУПДВ е
указано, че промяната не може да бъде взета предвид, тъй като искането за
промяна е подадено след констатирането на неизпълнението по Договора и засяга
минал период.
Неоснователно
е възражението, че в случая е налице „непреодолима сила“ с позоваване на чл.
30, ал. 2, б. „б“ от Договора – „непреодолима сила (извънредни обстоятелства) –
дългосрочна професионална нетрудоспособност на бенефициера. На първо място, във
възраженията пред административния орган не се навеждат доводи за „непреодолима
сила“, свързана със заболяване на управителя на дружеството. Такива са наведени
едва пред съда, като с тях се прави опит да се обвърже липсата на продукция
поради заболяването „антракноза“. Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредбата страните
по договора не отговарят за неизпълнение на задълженията, което се дължи на
непреодолима сила и извънредни обстоятелства, но ако е изпълнено условието на
чл. 61, ал. 2 от Наредбата, а именно ползвателят на помощта или упълномощено от
него лице уведомява писмено РА за възникването на обстоятелствата по ал. 1 и да
приложи достатъчно доказателства за това в срок до 15 работни дни от датата, на
която ползвателят на помощта или упълномощеното лице има възможност да го
направи. В случая няма спор, че такова уведомяване (нито за зобаляването по
насажденията, нито за заболяването на управителя) не е налице, поради което
ползвателят не може да се ползва от тази разпоредба. Макар и в съдебно
заседание да са представени доказателства за извършени изследвания и престой в
болница на управителя на дружеството, то те не могат да санират неизпълнението
на задължението за уведомяване на РА за възникване на тези обстоятелства. Дори
управителят да е възпрепятстван да извършва дейността, то той има назначени
служители, в това число и агроном, чието назначение по показанията на св. Ч. е
именно във връзка с изпълнение на проекта, поради което няма как със заболяването
на управителя да се обоснове липсата на продукция в резултат на заболяване по
насажденията, а оттам и да се обвърже с понятието „непреодолима сила“,
съответно „извънредни обстоятелства“. Освен това неизпълнението следва да е
пряка последица от непреодолимата сила, което не се установява в случая.
Изложеното сочи, че не са налице доказателства за наличие на
предпоставки/обстоятелства, които да освободят ползвателя от отговорността за
неизпълнение на договорни и нормативни задължения. Нещо повече, според
заключението на вещото лице по агрономическата експертиза, засадените сортове
са устойчиви, а един от тях малко чувствителен, към заболяването „антракноза“,
което сочи, че при положена по – добра грижа последиците от заболяването биха
могли да бъдат сведени до минимум.
При
тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореният административен
акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, в предвидената от
закона писмена форма, без допуснати съществени процесуални нарушения, поради
което подадената срещу него жалба се явява неоснователна. Бенефициерът е
уведомен за започването на производството, като е гарантирано и правото му да
представи възражения. Последните са обсъдени от административния орган.
Фактическата обстановка е правилно установена.
При
този изход на спора и изрично стореното в тази насока от процесуалния
представител на ответника в съответствие с правилата на чл. 143 от АПК в полза
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв. (сто лева), на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд –
Добрич, Първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на „***“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Добрич,
ул. „***“ № 8, вх. А, ет. 2, ап. 4, ЕИК ***, представлявано от управителя И.С.Ч.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от
Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ с изх. № 01 – 2600/ 2548#2/
11.02.2021 г.
ОСЪЖДА
„***“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр. Добрич, ул. „***“ № 8, вх. А,
ет. 2, ап. 4, ЕИК ***, представлявано от управителя И.С.Ч., да заплати на ДФ
"Земеделие" съдебно - деловодни разноски за настоящата инстанция в
размер на 100.00 лв. (сто лева).
Решението
подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му чрез Административен съд – Добрич пред Върховния административен
съд.
СЪДИЯ: