Решение по дело №3852/2015 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 1141
Дата: 27 септември 2016 г. (в сила от 19 октомври 2016 г.)
Съдия: Десислава Николаева Великова
Дело: 20154520103852
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 юли 2015 г.

Съдържание на акта

Р  Е   Ш  Е  Н  И  Е

 

гр. Русе, 27.09.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ХII граждански състав…в публично заседание на 13 септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           Председател: Десислава Великова

 

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора……………….. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 3852 по описа на 2015 г., за да се произнесе съобрази:

 

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.139 от СК.

Ищецът И. Л.И. твърди, че ответниците В.И.И., С.И.И. и Л.И.И. са негови деца. Заявява, че е възрастен човек в лошо здравословно състояние, който от години страда от хронични заболявания, неработоспособен е и има затруднения в обслужването си. Посочва, че единствените средства, с които се издържа е пенсията му, която била крайно недостатъчна за закупуване на необходимите им лекарства, храна и разходи. Твърди, че децата му, които работят, могат без затруднения да му плащат издръжка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплащат солидарно месечна издръжка в размер на  общо 300 лв., считано от датата на предявяване на иска.          

Ответниците В.И.И., С.И.И. и Л.И.И., чрез назначения си особен представител, считат предявените искове за неоснователни.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от релевираните писмени доказателства – Справка по Наредба №14/2009 г. ответниците са деца на ищеца.

          Според Уверение изх. №17/20.04.2015 г., издадена от Каритас Русе, ищецът бил настанен н Приют за лица Добрия самарянин, като то 01.01.2015 г. всяко лице в него само си осигурява прехраната. Той получавал лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 165.67 лв. Съгласно Удостоверение на НП-Русе няма данни ищецът да има декларирано движимо или недвижимо имущество на негово име. Видно от Служебна бележка изх. №5/12.01.2016 г.  ищецът бил настанен в Дом за стари хора Възраждане в гр. Русе от 29.12.2015 г., с който сключил договор за ползване на социални услуги, като заплащал месечна такса в размер на 70% от личния си доход.

От приетата по делото Етапна епикриза се установява, че ищецът страда  от двустранна гонартроза и сезонен алергичен ринит, като бил опериран от язва на дванайсетопръстника, нямал постоянна терапия, като при нужда приемал: парацетамол, кларитин и линекс.

Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза средномесечната издръжка на едно лице от м.07.2015 г. до настоящият момент били както следва: за 2015 г.- средно месечно-388.83 лв., за І-во тримесечие на 2016 г.- средномесечно- 305.06 лв. Разходите, необходими за водене на нормален живот, съобразявайки нуждите на ищеца и необходимите му медикаменти били : за 2105 г.- средномесечно- 405 лв., за 2016 г.- средномесечно 465 лв. Доходите, които същият получавал  от лична пенсия  възлизали на 165.67 лв.

При така установените фактически положения, съдът прави следните правни изводи:

Законът създава право за издръжка на лице от деца си при наличие на следните кумулативно регламентирани предпоставки: 1.нетрудосопособност, 2.невъзможност да се издържа от имуществото си. Тези изисквания са уредени в чл.139 от СК и установяването им е в тежест на ищеца. От ангажираните по делото доказателства, съдът приема, че претенцията по чл.140 ал.1 т.1 пр.2 вр. чл.139 от СК е основателна и доказана. Не е спорно, а и видно от изготвената справка по Наредба №14/1999 г. И. Л.И. е баща на ответниците, поради което същите се явяват активно, респ. пасивно материалноправно легитимирани страни. Доказаха се и двете кумулативни предпоставки – ищецът е нетрудоспособност и  не притежава имущество, от което да се издържа /в който смисъл са релевираните писмени доказателства същият е настанен в Дом за стари хора Възраждане в гр. Русе от 29.12.2015 г., а преди това е бил в Приют за лица Добрия самарянин/.

          Горното дава основание да се приеме, че ответниците дължат издръжка на ищеца, като критерият при определяне на размера й е в съответствие с общия дух на справедливостта и морала, съобразно нуждите на последния и възможностите на децата му. Същите са в трудоспособна възраст, поради което съдът приема, че те могат да реализират месечен доход в размер на средната за страната работна заплата. Ищецът е на 68 г., получава ниска пенсия, от която след удръжки за разходите му в Дом за стари хора Възраждане в размер на 70 % от дохода му, чисто получава сумата от 49.70 лв., крайно недостатъчна да задоволи потребността му от средства за лични нужди. Съобразно заключението на приетата по делото експертиза, съдът приема, че ответниците следва да му заплатят солидарно сумата от по 239.33 лв. месечно за периода 03.07.2015 г. до 01.01.2016 г. или общо 1435.98 лв. и по 299.33 лв. считано от 01.01.2016 г. До този размер претенциите са основателни и следва да се уважат. Исковете над този размер, като неоснователни следва да се отхвърлят.

          На основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответниците следва да заплатит по сметка на РРС държавна такса в общ размер от 488.46  лева, 300 лева- за назначеният им особен представител, както и 300 лв. за назначения процесуален представител на ищеца

          Мотивиран от изложеното, съдът

 

                                                 Р    Е   Ш   И   :

 

            ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН ********** и Л.И.И., ЕГН **********, да заплащат солидарно месечна издръжка на баща си И. Л.И., ЕГН ********** ***, Дом за възрастни Възраждане в гр. Русе в размер на 299.33 лева, считано от 01.01.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на обстоятелства, водещи до изменението или прекратяването й, издръжка в общ размер от 1435.98  лева за периода 03.07.2015 г. до 01.01.2016 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното изплащане на сумата.

          ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.140 ал.1 т.1 пр.2 вр. чл.139 от СК в размера над 239.33 лв. до 300 лв., месечно за периода 03.07.2015 г. до 01.01.2016 г. както и претенцията над 299.33 лв. до 300 лв., дължима след 01.01.2016 г.         

ОСЪЖДА В.И.И., ЕГН **********, С.И.И., ЕГН ********** и Л.И.И., ЕГН **********, да заплатяг по сметка на Русенски районен съд държавна такса върху издръжката в размер на 488.46   лева, 300 лева - възнаграждение за назначеният им особен представител,  както и300 лева - възнаграждение за назначеният процесуален представител на ищеца.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския Окръжен съд в двуседмичен срок от постановяването му.

 

                                                          Районен съдия: