Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…………………/ 12.07.2021 г., гр. София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през  2021 година, в следния   състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ :     СОНЯ  НАЙДЕНОВА

                                                                мл.съдия  МАРИЯ ИЛИЕВА

 

секретар Алина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско     дело    номер   3165  по    описа   за  2021  година, и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба от ответника в производството „Д.О.“ ООД чрез пълномощник адв.В.М., срещу решение № 20007043 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 41110/2019 г. на СРС, 64 състав, с което е признава за незаконно и отменено по иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ от Х.Й.Х. срещу „Д.О.“ ООД, уволнението на Х.Й.Х., извършено поради съкращаване на щата с предизвестие, връчено на 24.04.2019г., и заповед № 172/23.05.2019г. на управителя на „Д.О.“ ООД, възстановен е  на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Х.Й.Х. на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“ при „Д.О.“ ООД, и е осъдено Д.О.“ ООД, да плати на Х. Й.Х., на основание чл.344, ал.1, т.З, вр. чл.225, ал.1 КТ сумата от 6900 лева - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 24.05.2019г. - 24.11.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (17.07.2019г.) до окончателното плащане, както и  на основание чл.78, ал.6 ГПК и сумата от 376 лева – разноски по делото.

            С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на процесуалния закон при преценка на събраните доказателства, вкл. и показанията на свидетелие М.Я.и А.Д., необсъждане на извършената преценка между служителите, участващи в подбора по подроБно зиложените в протокола за подбор критерии, кредитиране показанията на свидетелите И.и А., имащи отношение само към един от тези критерии- „презентационни умения“ и „обратна връзка с клиенти/ от общо 17 критерия, като ищецънт е получил най-ниска оценка от сравняваните служители, твърди процеусуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест, поради което изводът на първоинстанционния съд, че подборът бил недоказан, били необосновани. Поради неоснователност н аглавния иск за незаконност на уволнениеуто счита, че и другите два акцесорни иска са неоснователни. Моли решението да се отмени и искове отхвърлят, претендира разноски.

            Въззиваемата страна-ищец Х.Й.Х. чрез пълномощник адв.П.П., оспорва жалбата с писмен отговор, с възраженията че решението, с което са били уважени предявените от него искове, е правилно. Заявява, че поддържа и другите посочени в исковата молба основания за незаконосъборазност на прекратяване на трудовия му договор.Моли жалбата да се остави без уважение, претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното производство:

Първоинстанционното решение е валидно, и допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл съобразно предявените с исковата молба претенции.

Съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, при произнасянето си по правилността на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

При преценка правилността на първоинстанционното съдебно решение, въззивният съд намира следното:

Предявени са обективно съединени обусловени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, и т.3, вр. чл.225, ал.1 от КТ.

Ищецът Х.Й.Х. иска да се признаване за незаконно и отмяна на уволнение поради съкращаване на щата, извършено с предизвестие, връчено на 24.04.2019г., и заповед №          172/23.05.2019г. на управителя на ответника, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „търговски представител“ и за присъждане на сумата от 6900 лева - обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 24.05.2019г. - 24.11,2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба (17.07.2019г.) до окончателното плащане. Оспорва законосъобразността на прекратителното основание с оплаквания, че подбор не е зивършван , а е бил задължителен, и ако е извършван, че е незаконосъборазно проведен в нарушение на чл.329 от КТ. Иска отмяна на прекратителната заповед, възстановяването му на работа и заплащане на обезщетение за остоване без работа за 6 месеца след уволнението.

Ответникът не е подал отговор на исковата молба.

За да уважи исковете за отмяна на прекратилната заповед, за възстановяване ищеца на заеманата длъжност редактор, и за осъждане на работодателя да заплати на ищеца обезщетение в приетия за основателен размер и период, първоинстанционният съд е приел, въз основа на преценкта на събраните по делото доказателства, че работодателят не е доказал извършването на подбора според критериите на чл. 329 КТ, тъй като не се установило по делото констатациите на комисията по подбора да  отговарят на действително притежаваните професионални качества на ищеца, респ.е преценил за основателни и предявените други два иска като обусловени от основателността на първия, като е възстановил ищеца на заеманата длъжност и е уважил частично по размер иска му за обезщетение за оставане без работа само за периода, в която ищецът е бил без работа .

Въззивният съд, при преценка на доводите и възраженията на страните, и на същия доказателствен материал, като този, събран при първоинстанционното разглеждане на делото, намира, че искът по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, искът по чл.344, ал.1, т.2 от КТ и искът по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, са основателни, по мотивите, изложени от първоинстанционния съд по тези искове, към които мотиви препраща на основание чл.272 от ГПК, без да е нужно да ги повтаря подробно, както и по следните допълнителни съображения, обусловени от оплакванията по въззивната жалба и становището на ищеца по отговора на въззивната жалба:

При оспорване законосъобразността на прекратяване на трудовия договор, в доказателствена тежест на работодателя е да установи, че е спазил императивните изисквания на закона при извършване на подбора според критериите по чл.329 от КТ, който въпрос е само предмет на въззивна проверка за правилност.   

Оплакването на ответника за процесуални нарушение при доклада на съда и разнпределение на доказателствената тежест и искането за събиране на нови доказателства от въззивния съд, са намерени са неоснователни с определението на въззивния съд по чл.267 от ГПК. Ето защо въззивната преценка за основателност на исковете се основава на преценка на същия доказателствен материал като този събран в първоинстанционното проицводство. Законосъобразността на оспорения подбор не е доказано пълно и главно от ответника, чиято е доказателствената тежест, поради което се налага извод за незаконосъобразност на уволнението с оспорваната заповед.

Видно от протокола на комисията по подбор, преценката на сравняваните служители следва да се направи по изброени в табличен вид показатели, като не всички от тях съвпадат при сравняваните 4-ма служители- така при един  има критери «участие във вътрешно фирмено обучение»  само/ Б.Ш./, при другите двама е разширено на «участие във вътрешно фирмено обучение и регулярни оперативки и срещи нна търговския отдел», а  при  Д.П.този критерий липсва.  Само при ищеца Х. е налице критерий «външи фирмени обучения». Това сочи, първо, че работодателят не е определил с каква тежест се ползва всеки от критериите за оценка, второ- служителите не са сравнявани по еднакви критерии, и трето – не е доказано, че сочените като слаби страни на ищеца по протокола за оценка са обективни факти, а не резултат на  субективно отношение на новия мениждър на фирмата-свидетеля М.Я., която свидетелства за отказ на ищеца да работи с нея. От длъжностната характеристика за длъжността «търговски предвдставител» е видно, че същата е на  пряко подчинение на управителя, а не на мениджъра, като не се доказа по делото при постъпване на св.Я.като мениджър продажби не е осъществена промяна на длъжн. характеристика изискваща възлагане задачи от мениджъра- т.нар. от св.Я.«методика за работа с клиенти и структуриране на работния процес на фирмата». От  длъж. характеристика «търговски представител» не се установява да има изискване да се работи в екип с други служители на фирмата, а от показанията на св. И.и св.А.- като представители на различни клиенти, се установява обратното на отразеното в протокола на комисията по подбор, а именно много добра комуникация с ищеца и презентиране н апродуктите.

Изложеното мотивира въззивният съд да приеме, че оценката на ищеца е субективна и несъответна  с изискванията по чл. 329 КТ. Атакуваната заповед следва да се отмени.

При този изход на спора по първия иск, основателен се явява и обусловеният от него иск за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност.

По отношение иска за обезщетение по чл.344, ал.1, т.3 от КТ, въззивният съд намира, че са налице основанията за неговото чуважаване, както е приел и първоинстанциониня съд, и при липсата на оплаквания с въззината жалба по фактите по този иск, приема, че същият е основателен и доказан в уважения размер и период.

Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по основателността на уважените искове по чл.344, ал.1, т.1,  т.2 и т.3 от КТ, решението следва да се потвърди, вкл. и в частта по разноските, определени според изхода на спора, и при липсата на проведена процедура по чл.2498 от ГПК за тях.

По разноските за въззивната инстанция : Съобразно изхода на спора и направените от въззиника разноски остават в негова тежест.

Въззиваемата страна е поискала разноски за адвокат, доказани в размер на 700 лв., платени в брой по договор  с адв. п., които товтвекитъ мчу дължи съгласно чл.78, ал.1 от ГПК, при липсата на възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.

Воден от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

             ПОТВЪРЖДАВА решение № 20007043 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 41110/2019 г. на СРС, 64 състав.

            ОСЪЖДА „Д.О.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *** Б да плати на Х.Й.Х., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, сумата 700 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                                                                    

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

            ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                 2.