Решение по дело №173/2021 на Административен съд - Стара Загора

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

         

№ 147                                               08.04.2022 г.                       град Стара Загора

 

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

            Старозагорският административен съд, ІІI състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори март две хиляди и двадесет и втора  година, в състав:

 

                                                                                  СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА

 

при секретар С. Христова                                                                         

и с участието на прокурора Маргарита Димитрова

като разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА административно дело № 173 по описа за  2021г., за да се произнесе, съобрази следното:   

                                                   

Производството е по реда на чл.203 от Административно-процесуалния кодекс АПК/ във връзка с чл. 285 ал.1, вр.с чл.284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

С искова молба, подадена на 23.03.2021г. от М.Г.Х., адрес ***,  е предявен против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”(ГДИН) иск за присъждане в полза на ищеца на сумата 9000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди – негативни чувства, емоции и  състояния от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени като подлагане на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в: държането му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия, ведно със законната лихва, считано от 07.04.2016 година до окончателно изплащане на главницата.

В исковата молба са изложени следните факти и обстоятелства като основание за предявените искове:

Искът за вреди от поставяне и държане ищеца в постоянна изолация, кумулирано с други незадоволителни условия, в които бил поставен за изтърпяване наказанието му в Затвора гр.Стара Загора,  се основава на следните твърдения:

За периода от 18.01.2002 г. до 07.04.2016 година ищецът бил поставен в неблагоприятни условия. Бил поставен в постоянно заключена килия, която напускал единствено по време на престой на открито, тоалет – три пъти дневно  и ежеседмично за баня. Времето за къпане и тоалет  било крайно недостатъчно и му създавало неудобство и дискомфорт. По време на престоя на открито нямало съоръжения  за предпазване от атмосферните условия. Отделно времетраенето на престоя било крайно недостатъчно, което довело до обездвижването му и болки в мускулите и ставите. Не били спазени от затворническата администрация санитарно-битови и хигиенни условия: липсвал самостоятелен санитарен възел и течаща вода в килията № 8, нито имало годни съдове, за да може да съхранява вода в килията си. Той удовлетворявал физиологичните си нужди в кофа, която почиствал по време на тоалет. Провеждани били три пъти дневно „тоалети“ – т.е. осигуряване на достъп на лицата от ЗПС до общите за зоната санитарни помещения, които били изключително кратки като време (сутрешен от по 3 мин. и 6 сек. на човек, обеден и вечерен от по 10 мин. и не били достатъчни, тъй като измИ.ето на кофата, както и изреждането на всяко от лицата в ЗПС, изчерпвало това време. Нямало сигнална система, при която надзирателите да бъдат извикани в случай на нужда. Въпреки че в затвора имало перално помещение, той не можел да го ползва за личното си бельо, което той простирал в килията, вследствие на което въздухът бил влажен, събирала се влага и мазилката започнала да се рони. Той не можел да се храни в общото помещение, а само в килията си, като условията там били в противоречие с хигиенните норми. Не му били осигурявани и прибори за хранене,  не можел да измие ръцете си. Тези нехигиенични условия за хранене били причинили на ищеца стомашни разстройства, гадене и повръщане. Подът на килията бил покрит с  мозаечни плочи без килим и мокет. Килията била в лошо състояние, като не й бил извършван ремонт въпреки лющещата се мазилка. Прозорецът на спалното му помещение бил стар, изкривен и изгнил  и на него нямало поставени комарници. Затворническата администрация му била предоставила само една метла, за да  го хигиенизира, без съответните препарати за почистване. В килията липсвала вентилация /нито създадена, нито изкуствена/. В затвора гр. Стара Загоре не се вземали мерки за недопускане на насекоми и гризачи в  килията му. Имало плъхове, хлебарки, мухи. Осветлението на килията през деня било лошо, а през нощта тя се осветявала чрез 100-ватова крушка. Оборудването на килията от 6 кв.м било старо, а тя била студена през зимата  и гореща през лятото, тъй като отоплението се извършвало по график от 15 минути. Храната в затвора, която му предоставяли, била еднообразна, некачествена  и недостатъчна. Не му били осигурявали годни за ползване обувки, дрехи, спално бельо, спални принадлежности. В новото помещение, и след 08.04.2016 г., затворническата администрация също не осигурявала помещение за простиране  на личното бельо, което наложило ищецът да простира в стаята,

От 18.01.2002 година до 07.02.2017 година той би държан в зоната за повишена сигурност   в условията на изолация без възможност за човешко общуване  в Затвора – гр.Стара Загора,  намира се  в постоянна изолация, изразяваща се в пълното му отделяне от останалата затворническа общност, държан е под ключ постоянно. Твърди, че не можел да участва в организираните от затвора гр. Стара Загора мероприятия заедно с другите затворници. Той за същия период бил лишен и не разполагал със законови възможности за контрол и защита срещу актовете на комисията по изпълнение на наказанията и на началника на затвора, въз основа на които актове бил държан в условията  на пълна изолация. на силно рестриктивен режим в  зоната за повишена сигурност, бил лишен от смислени дейности. Поставянето му в продължителна изолация /при заключване и на спалното му помещение/, кумулирано с лишаването му от смислени дейности, неосигуряване на достатъчна по качество и количество храна, санитарно-хигиенни и битови условия  в периода 18.01.2002г до 13.07.2004 г. и за периода от 01.09.2009 година до 17.02.2017 година попадат според ищеца в очертанието на забраната по чл.3 от ЕКПЧ за нечовешко и унизително отношение. Твърди негативни последици /влошаване на психическото му състояние/, каквито търпял от  тази изолация. За исковия период ищецът не получавал в Затвора – Стара Загора достатъчна по количество и качество безплатна храна. 

Посредством кумулативното наличие  на описаните условия спрямо него било допуснато нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ и разпоредби на българското законодателство. 

Твърдят се претърпени, в причинна връзка с описаните факти и обстоятелства, обективиращи нарушения по чл.3 от ЕКПЧОС и чл.3 от ЗИНЗС, имуществени и неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в силни, интензивни, трайни негативни чувства, емоции и изживявания на унижение и уронване на човешкото достойнство на ищеца, нехуманно и нечовешко отношение към него, голямо неудобство и дискомфорт, чувство за малоценност, незащитеност, напрегнатост, тревожност, хронично безсъние, силен емоционален стрес, отчаяние, безизходица и нежелание за живот, усещане за осъществяване спрямо него от страна на затворническата администрация и законодателя целенасочено деградиране на личността му, загуба на вяра в институциите.  

Неимуществените вреди оценява на 9 хиляди лева и претендира от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София  обезщетение за тези вреди в този размер, заедно със законната лихва /мораторна/, считано от 07.04.2016 година  до окончателното изплащане на главницата.

Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София, в подадения писмен отговор  и чрез процесуалния си представител, оспорва предявения иск за периода до 13.07.2014 година като недопустим, тъй като Х. бил обезщетен с решение на ЕСПЧ от 13.07.2014 година, което било процесуална пречка за разглеждане на делото. В останалата част искът се явявал неоснователен. Отделно излага доводи за липса на допуснати нарушения на чл.3 от ЗИНЗС, съответно на чл.3 от ЕКПЧ посредством действия и бездействия на затворническата администрация от визираното в исковата молба естество.  М.Х. изтърпява общо наказание „Доживотен затвор“ при постановен специален режим, в Зона с повишена сигурност в Затвора Стара Загора, предвид което и в съответствие с чл.71 ал.2 от ЗИНЗС, вр.с чл.54 ал.2 от ППЗИНЗС ежедневното заключване на килийното помещение не било незаконосъобразно действие. Позовава се на чл.54 ал.3 и чл.213 от ППЗИНЗС относно присъщите на режима характеристики. Относно ограничените възможности за провеждане на мероприятия на лицата, осъдени на доживотен затвор, с останалите лишени от свобода се позовава на чл.198 ал.2 от ЗИНЗС и чл.217 от ППЗИНЗС. Посочва, че в съответствие с чл.84,ал.1т.2 от ЗИНЗС на ищеца му е осигурявана и съответната храна,  и престой на открито по силата на чл. 86, ал.1,т.1 от ЗИНЗС.

Оспорва основателността на претенцията за вреди от незадоволителни санитарно-хигиенни и битови условия. Сочи подробно параметрите и оборудването на килийните помещения във ІІ г салон при Затвора – гр.Стара Загора, като признава липса на самостоятелен санитарен възел в килиите, но такъв бил осигуряван ежедневно през времето за личен тоалет и незабавно при неотложна нужда при повикване на постовия надзирател. Оспорва твърденията на ищеца, че на територията на затвора не се е осъществявала дейност по дезинсекция, дезинфекция и дератизация. Релевира доводи, че е изпълнявал задълженията си по  чл. 86, ал.1, т.1 от ЗИНЗС. Вярно било, че по силата на чл. 84, ал.2, т.3 от ЗИНЗС лишените от свобода имат право на безплатно облекло, обувки и спални принадлежности по таблици, утвърдени от Министъра на правосъдието, но с изменението на тази разпоредба, в сила от 01.01.2013 година, затворническата администрация имала задължение  да осигури тези артикули само на лишените от свобода, които нямат собствени обувки и дрехи. Такива са предоставяни на ищеца. На М.Х. е било осигурявано самостоятелно легло, спални принадлежности,  достатъчна жилищна площ.

Поради липса на елементите на фактическия състав за ангажиране отговорността на ГДИН счита предявения иск за неоснователен и недоказан и иска отхвърлянето му изцяло. Позовава се на изтекла давност.

Окръжна прокуратура - Стара Загора, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на иска, пледира за отхвърлянето му на това основание. 

По делото са приети като доказателства писмените документи, представени от страните.

От изготвена справка по реда на чл. 284,ал.3 от ЗИНЗС се установи, че  Ищецът е постъпил в затвора гр.Стара Загора  на 18.01.2002 година , настанен в зоната за повишена сигурност на 15.03.2002 г.  първоначално в килия № 6,  след това от 2007 година в килия № 8, през месец април е настанен в ЗПС – ІІІ б салон, килия № 9. От 2006 година Х. е настанен в самостоятелно помещение. Килиите не са били оборудвани със санитарен възел и течаща вода, затова тоалетът се осъществявал по график от 3 до 5 пъти дневно. След 20 часа за физиологичните нужди се е ползвала кофа с капак. За 9 килии от зоната за повишена сигурност имало общ изграден санитарен възел,  два бойлера, баня за двама и умивалня с една мивка. Топлата вода се осигурявала чрез два електрически бойлера. Къпането се извършва по график два пъти седмично. Прозорците на спалното помещение на Х. са дървени с две крила, като ремонтът му  се извършва на четири години. Обзавеждането в килията се състояло  от две вишки, 2 броя метални шкафове, 2 броя табуретки, една маса. Килията след  уточнението е с площ  от  8,79 кв.м. В нея за извършвани ремонти – текущи, през 2012 година спалните помещения са пребоядисани. През 2015 година е започнал основен ремонт на корпуса на затвора, който приключил през 2016 година.  Естествената осветеност на помещението през деня била добра, а  през нощта осветлението се извършвало чрез крушка. Контактният ключ за изключване на осветлението се намирал извън килията на ищеца. Няма изградена система за оповестяване, а това е ставало чрез почукване на вратата, за да се сигнализира дежурният надзирател. В килиите няма климатична инсталация, проветряването се извършвало  чрез прозорец. На прозорците на килиите не  са монтирани сенници,  не са поставяни пердета, мрежи за комари. На лишените от свобода се раздават препарати и материали за почистване, като поддържането на хигиената на спалното му помещение е негово задължение. Периодично са се извършвали мероприятия по дезинфекция, дезинсекция  и дератизация под контрола на медицинския център. Престоят на открито се извършва по график, като  от 27.02.2014 година освен престой на открито лишените от свобода ползват и един час време за физическа и спортна дейност. При неблагоприятни условия е имало отмяна на престоя, който се компенсира през следващите дни. На мястото на престой на открито на настанените в зоната за повишена сигурност са изградени съоръжения за спортна активност – баскетболен кош, лежанка и други. На карето имало и зелена зона, в която лишените от свобода могат да отглеждат цветя и растения.  Спалните принадлежности  на лишените от свобода се изпират в перално помещение, а на лишените от свобода от ЗПС се предоставяла възможност да изпират дрехите си в перално помещение, но те предпочитали да вършат това сами. Храненето на Х. се извършва в килията му, храната се носи от лишен от свобода. Х. е имал право на лъжица,  а храната се е сервирала в служебна посуда. От средата на 2015 година се използват пластмасови кутии за еднократна употреба за сервиране на храната. В храната се включват хранителни продукти, съгласно утвърдена от Министъра на правосъдието Таблица № 1 за състава на храната  и Заменителна таблица.  Енергийната стойност на храната не е по-малко от 2622 ккал. В затвора има обособен кухненски блок. Ястията се приготвят и сервират от други лишени от свобода. На Х. му е осигурявана храна за мъж на възраст от 30-60 години с ниска физическа натовареност. На ищеца е предоставено безплатно облекло, обувки, но той е отказвал да ги получава. Х. е настанен и изтърпява наложеното му наказание съгласно законово регламентирания ред в ЗИНЗС и ППЗИНС. Социалната дейност с Х. е силно ограничена поради отсъствието му заради водените от него дела, отказ да се среща с психолог и ИСДВР, наложени му наказания. Създадена е организация за доставка на книги от библиотеката на затвора и за достъп до лавката.  

По делото е представена вещева ведомост за Х., от която е видно, че получавал спални принадлежности,  обувки, сандали и дрехи. От приетите  като доказателства седмични менюта, изготвени на база вложени продукти съгласно Т1 за състава на дневната дажба за един лишен от свобода, е видно, че за 2012 година енергийната стойност на храната е 2631 калории, за 2013 година- 2495 калории, за 2014 година-. 2625 калории, за 2015 година- 2641 калории, за 2016 година  - 2628 калории. Спалното бельо и работните дрехи се изпират по график /лист 171 от делото/. По делото е представен график за изпиране на спалното бельо и работни дрехи от 26.02.2016 година, от който е видно,  че прането на лишените от свобода от ІІ група  се извършва в петък. Според рапорти, изготвени от служители на затвора Белчев,  Вълев и Дончев, на  Х. са му носени вещи: чорапи, долно бельо, обувки, зимно яке, които Х. е отказал да получи и да се разпише във вещевата ведомост. По делото са представени множество фактури  и протоколи за извършена дезинсекция и дератизация за периода 2012 -2016 г. /лист 176-177,182-195, 273-277 от делото/,  от които е видно, че в Затвора гр. Стара Загора се извършват такива дейности от външни изпълнители на територията на целия затвор, но в тях не е описано точно  в кои помещения са извършвани тези дейности. Затворническата администрация е закупувала съответните  строителни материали и принадлежности /фактури – лист 198 -198, лист 244-253/. Видно от заповеди № Г-231  от 09.11.2013 г.  и № Г-184 от 09.11.2011 г. на началника на затвора Стара Загора, спалните помещения на л.св. са се отоплявали от 5,30 до 9 часа, от 13,30 до 15 часа и от 19,30 до 21 часа В тези заповеди  е отбелязано,че при ниски температури пара ще се подава през нощта, през деня  и през почивните дни извън графика. Банята на осъдените от ЗПС се извършва  по график, като Х., настанен в килия №8 от ЗПС, е ползвал банята през четвъртък и неделя. За исковия период престоят на открито се извърша по графици, като той варира за исковия период от 1 час  до час и четиридесет минути /така графици лист 203-205/. В затвора е създадена организация за отпускане на строителни материали, необходими за осъществяване на ремонтни дейности в затвора, съгласно искане за отпускане на материални ценности и заповеди /лист 206 - 243 от делото/. В затвора за исковия период са се закупували перилни, почистващи материали /така фактури от лист 254-272/.

По делото са приети като доказателства правилник за вътрешния ред в затворите и затворническите общежития от закрит тип - от 1998 година и от 2015 година,  таблици № 1 за полагащото се безплатно облекло на лишените от свобода от 2009 г.,  таблица № 2 за полагащите се обувни артикули на лишените от свобода от 2009 г., таблица № 3 за полагащите се спални принадлежности на лишените от свобода от 2009 г., така и тези от 2006 година , таблица № 3 от 10.05.2010 година за полагащото се вещево доволствие на един лишен от свобода мъж,таблица № 6 за полагащите се безвъзмездно  перилни и миещи препарати в местата за лишаване от свобода за един месец от 10.05.2010  година. Видно от сигнал от 13.09.2013 година, Х. е уведомил началника на затвора за налични плъхове и мишки в помещенията. Видно от молба вх. № 132 от 10.10.2014 година, ищецът е поискал да му бъдат доставени обувки.

За изясняване на обстоятелства по делото са изслушани свидетелски показания чрез разпит на лицата П.Й.С. и  Б. Йосифова Р..

 Свидетелят П.С. твърди, че след 2011 година те били с ищеца в групата ІІ г салон в ЗПС. След 08.04.2016 година били преместени в ремонтирани помещения. В килия № 8, която обитавал Х., условията били трагични. Нямало санитарен възел с течаща вода, мивка, прозорците били изкривени. В нея имало влага, тъй като М. простирал дрехите си там. Не са им давани препарати. М. почиствал килията си с една потрошена метла, нямал лопатка за събиране на боклука. Нямало стирки за бърсане. Х. събирал боклука в шепи. Времето за тоалет било недостатъчно – три пъти дневно: сутрин –3 минути, а обед и вечер по 10 минути. В тяхното крило не са правили дезинсекция на помещенията, поради което имало комари, хлебарки, дървеници, жътварки, молци. Големи плъхове влизали вечер през дупките на дограмите. М. неколкократно се е оплаквал, но никой не му обръщал внимание. В новата зона също имало вредители. Отоплението се извършвало чрез парно, но то било пускано за  по 15 минути сутрин, обед и вечер, нямало възможност да се регулира и в килиите било студено. Те излизали на престой на открито независимо от атмосферните условия. М. се оплаквал от условията, че тоалетите били малко, а баните два пъти седмично. Килията на М. била малка, със заварена маса, две табуретки и шкаф. Той не можел да ходи по права линия, а трябвало да заобикаля мебелите. Ежедневно М. искал да си измие ръцете преди хранене, но не му било разрешавано. Надзирателите му отказвали да ползва санитарния възел извън утвърдения график.  В килията ищецът нямал вода за пиене, а пиел само по време на тоалета. Не им осигурявали съдове за изпиране на дрехите. Ремонтни дейности в техните помещения, включително и в това на Х., не били извършвани. Нямало сигнално-охранителна система и те чукали по вратите  и надзирателите, които  идвали след 10-15 минути, понякога след  половин час. В килията на ищеца вечер и денем свети много силна лампа, която М. не можел да изключи. Нямало мрежа за комари на прозорците, нито им доставяли уреди против вредители. Нямало нито изкуствена, нито естествена вентилация. Проветряването се извършвало чрез прозореца на килията. На мястото за престой на открито не било монтирано защитно съоръжени или навес. С лишените от свобода от ЗПС не се провеждали никакви мероприятия, тъй като нямало свободно помещение за клуб. М. нямал собствени дрехи, кърпи, хавлии, възглавница и такива не му били осигурявани от затворническата администрация. Отказвал е да получи обувки, защото били носени и с нацепени кожи. Храната се състояла от маргарин вместо масло, предизвикващ запушване на артериите. Храната не била достатъчна на М. и той редовно сигнализирал за това началника на затвора гр.Стара Загора, като посочвал, че Наредба № 23 от 2005 година за физиологичните норми за хранене на населението следвало да се прилага и за затворниците. Х. искал храната да бъде съобразена с теглото му и антропологичните му нужди. Менютата за храна се изготвяли от служители на затвора, а не от диетолози.  Не им давали пресни плодове и зеленчуци. В резултат на лошите условия М. изпитвал негативни чувства. Той бил унизен от тези условия, от нехуманното отношение към него. Изпитвал чувство на малоценност и тревожност. Изпитвал страх, че няма сигнално-охранителна техника и с него може да се случи нещо. Изпитвал страх и от зарази поради лошата хигиена. Страдал от хронично безсъние В него се проявил психо-емоционален стрес, рязко преминавал от едно състояние в друго. Изпитвал  физически болки от липсата на движение и негативни емоции поради недохранването. Той бил отчаян, чувствал се в безизходица, нямал желание за живот. Бил имал усещането, че спрямо него затворническата администрация извършва целенасочени действия за деградиране на личността му, като го държат в продължителна изолация.

Свидетелката  Б.Р. за исковия период е служител на затвора гр. Стара Загора и заема различни длъжности.Тя е изготвила и депозираното по делото становище. Според нейните показания началникът на затвора е указвал на надзирателите да извеждат лишените на свобода до санитарното помещение извън утвърдения график. Тя е сигурна, че има непрекъснато топла вода, тъй като те се е занимала с ремонта на санитарните възли. Бойлерите били работещи, като  при сигнал за повреда са ги ремонтирали.  Ищецът е бил настанен в килия № 8 с площ от 8,79 кв.м. В определен период строителни материали са им бил доставяни чрез централни доставки или са закупувани от местни доставчици. Основен ремонт в затвора е правен едва през 2015-2016  година, а преди това са извършвани само текущи – боядисване, заваряне. През 2012 година килиите във втори ІІ салон са боядисани с блажна боя. Подът на килията на ищеца е  направен от мозайка, която  не е била подменяна. Препарати  и материали за почистване са били закупувани от различни доставчици. Процедурата била следната: те се изписват от склада и се предават на ИСДВР от корпуса на затвора. Лишените от свобода сами почистват спалните си помещения. Препаратите се дават на отговорниците по хигиената. Свидетелката признава, че до края на 2014 година в менютата не е включвано масло, но същото е заменяно с маргарин наистина. В част от протоколите за дезинсекция и дератизация са извършвали дописвания, но това били вътрешни документи. През годините по-голямата част от лишените от свобода са отказвали да им бъдат дезинсекцирани килиите. Отпускането на строителни материали се извършва въз основа на заповед, като строителният техник при сигнал пуска заявка или ремонтът се извършва  по разпореждане на ръководството. Материалите се доставят от външни доставчици  и се изготвя заповед от служба „Снабдяване“. В заповедите е имало дописвания, тъй като тези документи  са вътрешни, за улеснение. На 25.10.2015 година  е пуснато и  доставено  перално оборудване. Тя заедно работила с Тодор Кормев, който  водел тетрадка за графика за изпиране първоначално за месеците януари и февруари 2016 година. В затвора Стара Загора едва след 2012 година са се извършвали доставки на обувки. Изготвяли  се докладни записки  и списъци на съответните лишени от свобода, на които  са давани обувни артикули. Признава, че във връзка с осигуряване на облекло по таблици поради ограничения бюджет  на затвора гр. Стара Загора не  са доставяни всички артикули, посочени в таблицата. Дрехите се доставят от близки на лишението от свобода, а ако те нямат финансова възможност, такива са им давани чрез дарения. Във вещевата ведомост не се записват дарените дрехи. На всички осъдени са доставени дюшек, възглавница и лъжица. Времето за съхранение на вещевата ведомост е пет години.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната фактическа обстановка: 

М. Геортиев Х. изтърпява наказание „доживотен затвор“, наложено му с присъда от  по НОХД № 496/2002 г. на Окръжен съд Хасково, станала окончателна на 23.11.2004 г. С определение  от 11.07.2009 г.  на ОС Стара Загора по нчд № 503 по описа за 2009 година е изменен  определеният на ищеца режим  от „усилено строг“ в „специален“. Постъпването му в Затвора - гр. Стара Загора е станало на 18.01.2002 г., същият е настанен в зоната за повишена сигурност от 15.03.2002 г.

В исковия период, посочен по настоящото дело, ищецът изтърпява в Затвора гр.Стара Загора така наложеното наказание „доживотен затвор“ при условията на „специален режим“ на изтърпяване. Поставян е в различни килийни /спални/ помещения в Зона с повишена сигурност /ЗПС/ на Старозагорския затвор, всяко от които – единично такова и държано постоянно заключено. Ищецът не е бил настаняван в общи помещения с останалите лишени от свобода, нито е участвал в мероприятия или дейности, общи със срочно осъдени. Във визирания период ищецът е бил извеждан от спалното си помещение ежедневно за тоалет, престой на открито, спорт и др., общувал е  с други лица, изтърпяващи наказание в Зоната с повишена сигурност, и е участвал в дейности с такива лица. През целия исков период  на ищеца не е осигурена възможност да участва в дейности с други лишени от свобода, изтърпяващи срочни присъди и настанени извън ЗПС.  Осигурявани са  на ищеца през исковия период възможности за престой на открито и за спорт, вкл. с лица, изтърпяващи наказание в същата зона. Няма  данни за участие на ищеца в мероприятия с други лица, изтърпяващи наказание в зоната с повишена сигурност на Затвор - Стара Загора. 

През исковия период не е бил изменян режимът на изтърпяване на наказанието на Х..

Данни за извършена оценка на поведението на ищеца се съдържа в справката, според която определеният режим на изтърпяване на наказанието не е променен от Комисията по изпълнение на наказанията. Х. не е правил искания до комисията за промяна на режима му, а действията й не са били отменяни като незаконосъобразни. Пак от справката е видно, че комисията се произнесла  последно с протокол № 1 от 06.02.2017 година, но не е предложила режима на Х. да бъде заменен с по- лек.

Оплакванията на ищеца от гл.т. битовите и санитарно-хигиенните условия, при които е бил поставен, се отнасят:  за времето за целия исков период. - от гл.т. липсата на осигурен постоянен и непосредствен достъп до санитарно помещение и достъп до течаща вода, липса на вентилация, влага, липса на комарник, липса условия за сушене на бельо, нехигиенично хранене, недостатъчна  физическа активност.

Битовите и санитарно-хигиенните условия в периода 13.07.2014г. до 08.04.2016 г. се свързват с настаняване на  ищеца в килия № 8, ІІг салон в ЗПС на Старозагорския затвор (т.е. преди ремонта). В този период помещението е било без самостоятелен санитарен възел, заключвано и през деня, което сочи, че достъпът до санитарен възел и течаща вода, макар осигуряван, не е бил пряк. В периода от 13.07.2014 г. до 08.04.2016 г. лицата, изтърпяващи присъди в зоната с повишена сигурност, в т.ч.и ищецът, са ползвали общото санитарно помещение за тази зона, като  са имали достъп до него по график, предвиждащ време за тоалет, който през този период е бил три пъти дневно  от график, утвърден със заповед от на началника на затвора от 21.08.2015 година. В останалата част от денонощието лишените от свобода, вкл.ищецът, не са можели свободно да излизат от килиите, за да ползват санитарното помещение, освен ако извикат лице от надзорния състав. Във времето извън графика за тоалет ищецът е можел да използва за естествените си нужди кофа, която е имал на разположение в килията. Съдът не дава вяра на свидетелските показания на С., че ищецът не бил снабден с бутилка вода за пиене и/или миене и че нямал лъжица на разположение.

През целия исков период 13.07.2014 г.- 07.04.2016 г. администрацията на Затвора - гр.Стара Загора е осигурявала топла вода непрекъснато. Осигурявана е възможност за къпане на лишените от свобода в ЗПС, вкл.ищеца, два пъти в седмицата. Съдът приема за доказани твърденията му за неосигуряване ежедневно на възможност да взема душ.

В периода 13.07.2014 г. - 07.04.2016 г. прозорците на килиите в Затвора гр.Стара Загора, вкл. и на тези, в които е пребивавал Х., не са били с поставени комарници, нито са използвани други уреди против насекоми.   С оглед  свидетелските показания на св.С. съдът приема за доказано, че ищецът е имал ухапвания от насекоми по тялото.

През периода 13.07.2014 г. - 07.04.2016 г. вентилация в спалните помещения, в които е настаняван ищецът, се е осъществявала чрез отваряне на прозорците. Голямото овлажняване на въздуха според ищеца било обусловено от простирането на личното му бельо в спалното помещение,  което се отнасяло за периодите преди и след ремонта.). Съдът намира, че проблем с вентилацията и проветрението на помещенията, в които е настаняван Х.,  не се доказва категорично от събраните по делото доказателства.  Както в килия №8 на ищеца преди ремонта, така и тази във втора зона, след ремонта, е имало прозорци, които са били отваряеми, следователно изискването за достъп на свеж въздух е било осигурено. Според свидетелските показания на св.С. имало влага  в килия №8 - мазилката била подпухнала, падали парчета от нея. След преместването в новата зона ищецът твърди, че продължил да пере сам и суши личното бельо в спалното си помещение, от което също продължило да се събира влага. Същевременно обаче е създадена в периода 25.10.2015 г. - 07.04.2016 г. в Затвора – Стара Загора  организация по пране и изсушаване на дрехите, вкл.на осъдените на доживотен затвор в ЗПС, в т.ч. и на личното им бельо.

През исковия период се установи, че отоплението се е извършвало чрез парно, което се пускало по график, но съдът не дава вяра на свидетелските показания на С., че през зимата килиите на лишените от свобода, в това число и тази на ищеца, е била студена.

По делото се установи, че в Затвора гр.Стара Загора се осигурява безплатно хранене на лишените от свобода, вкл.на ищеца, което е било съобразено изцяло по количество и калориен състав с утвърдените от министъра на правосъдието на основание чл.84 ал.2 от ЗИНЗС таблици (таблица №1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода и заменителни такива).

Енергийното съдържание на ден за лицата, лишени от свобода, е регламентирано в таблица 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, утвърдена от министъра на правосъдието, министъра на здравеопазването и министъра на финансите, и трябва да отговаря на 2622 ккал/ден. Средното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в Затвора за 2014 г. е 2639.6 ккал/ден; за 2015г.-2631.3 ккал/ден, за 2016г. - от 2648.5 ккал/ден и за 2017г. от 2649.2 ккал/ден.  То  е над стойността от 2583 ккал/ден, препоръчано за групата мъже на възрастта на ищеца и при ниска физическа активност по Наредба №23 за физиологични норми за хранене на населението – относимо за лицата, нелишени от свобода,  съответно 2286 ккал/ден според Наредба №1/22.01.2018 г. за физиологични норми за хранене на населението. 

Понастоящем Наредба № 23 е отменена, приета е Наредба № 1/22.01.2018 г. за физиологичните норми за хранене на населението /ДВ бр11 /2018г/, според която енергийните потребности на лице от мъжки пол, на възрастта на ищеца и с ниска физическа активност са 2286 ккал /ден. За ниска физическа активност коефициентът е променен и вече е 1.4.

 

Средното енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в затвора за всяка от годините в периода 2014 г. - 2017г., е над препоръчваното в Наредба № 1  от 22.01.2018 г.

            Така установената фактическа обстановка мотивира следните правни изводи:

Съдът приема, че предявеният  иск е недопустим за периода от 18.02.2002 г. до 13.07.2004 г.   и за периода от  01.09.2009 година  до 13.07.2014 година и аргументите за това са следните.

В Европейския съд по правата на човека е било образувано дело по жалби № 15018/ 11 и 61199/ 12 срещу Република България, подадени от М.Г.Х. и Людвик Славов Т. съгласно чл.34 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/. Делото е приключило с Решение от 8 юли 2014 г. на ЕСПЧ, Четвърто отделение, влязло в сила и окончателно от 08.10.2014 г. Видно от обстоятелствената част на Решението на ЕСПЧ, жалбоподателят Х. е основавал жалбата си по чл.34 от ЕКПЧ и свързаната с нея претенция за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 евро, на допуснато от българската държава в лицето на нейните органи /Министерство на правосъдието, в това число Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията”, затворническата администрация/ нарушение на права, провъзгласени от Конвенцията – правата по чл.3 и чл.13 от ЕКПЧ. Нарушаването на чл.3 от Конвенцията от фактическа страна е обосновано с режима и условията на неговото задържане при изтърпяване на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна”, представляващи изтезание или нечовешко и унизително отношение, при липса на ефективно вътрешно правно средство за защита по отношение на условията на задържането. Видно от Решението на ЕСПЧ /I. 2, §14, §15, §16, §17, §18, §19, §23 и др./, обстоятелствата, на които се основава жалбата на Х., са свързани с недостатъчната свободна жилищна площ в килията; със старото и негодно за ползване обзавеждане; с липсата на системи за вентилация и отопление; с лошите санитарно-хигиенни и битови условия, при които е бил поставен при изпълнение на наложеното му наказание; с липсата на санитарен възел /тоалетна и мивка с течаща вода/ в килията и ограничен /по брой и времетраене/ достъп до санитарните помещения /тоалетна и баня/ - по определен график, утвърден от Началника на Затвора - Стара Загора, което налагало през другото време да ползва кофа за облекчаване на физиологичните си нужди в килията; с липсата на осигурена възможност за работа и за участие в спортни, културни или образователни дейности и т.н.

В Решението на ЕСПЧ //I, 4, §30, §31, §32; §33; §34; §35/ Съдът е изложил фактологията по разглеждането и произнасянето по предявените от М.Х. искове с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ против Министерството на правосъдието и Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност, свързана с режима и условията на задържането при изтърпяваното на наказанието в Затвора – Стара Загора. Подробно са описани приетите за установени от националните съдилища факти и констатациите им във връзка със санитарно-хигиенните и битови условия, при които ищецът Х. е бил поставен в Затвора – гр. Стара Загора при изпълнение на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна”, както и постановените от Старозагорския административен съд и от ВАС решения - Решение № 370/ 21.12.2010г. по адм. дело № 564/ 2009 г. по описа на Административен съд – Стара Загора; Решение № 179/ 08.01.2013 г. по адм. дело № 5865/ 2011г. по описа на ВАС и Решение № 38/ 05.04.2013г. по адм. дело № 17/ 2013 г. по описа на Административен съд – Стара Загора.

 

По същество параграф/§ 171 и сл. от Решение от 08 юли 2014 г. на ЕСПЧ/, основавайки се на общите принципи, установени в съдебната практика на съда и при прилагането на тези принципи в случая по жалбата на Х., Европейският съд по правата на човека е приел, че кумулативният ефект от условията на задържане /единична изолация в постоянно заключена килия за по-голямата част от денонощието без осигурена достатъчна възможност за занимания /упражнения/ на открито; материалните условия, свързани с вентилацията и отоплението в килията, достъпа до тоалетна, хигиената и т.н./ и периода на задържането /12 години за Х. към момента на разглеждане на делото/, сочи понесени от М.Х. страдания и трудности, превишаващо неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането, излизащи извън минималния праг на строгост, който се изисква по чл.3 от Конвенцията, които следва да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отношение. С оглед на това ЕСПЧ е направил извод, че е налице нарушение на чл.3 от ЕКЗПЧОС. В § параграф  184 изрично е посочено, че при определяне размера на вредите е взето предвид задържането на ищеца за 12 години - от 2002 г. до 2014 година. Вследствие на установеното нарушение на чл.3 от Конвенцията във връзка с режима и условията за задържане на жалбоподателя Х., ЕСПЧ е приел /§ 248/, че Х. трябва да е понесъл неимуществени щети в резултат на нарушение на правата му по тази разпоредба.

 

С оглед на гореизложеното съдът е приел, че е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на режима и условията на задържане на Х. и отсъждайки въз основа на справедливостта, съобразно изискванията на чл.41 от Конвенцията, е определил на М.Х. обезщетение за неимуществените вреди в размер на 4000 евро плюс всякакви данъци, които биха могли да се начислят върху тази сума по отношение на неимуществената вреда, и е отхвърлил останалата част от исковете на жалбоподателите за справедливо удовлетворение.

 

В случая предмет на разглеждане в производството по настоящото дело е предявеният от М.Г.Х. иск с правно основание 284,ал.1 от ЗИНЗС за обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за  нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, по силата на която  осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност

 В случая предявеният иск за претърпени неимуществени вреди от нарушаване на чл. 3 от ЗИНЗС за периода от 18 .01.2002 г. до 13.07.2004 година и от 01.09.2009 г. до 13.07.2014 година  се отнасят до  санитарно-хигиенните, битовите и материалните условия и режима на задържане, при които ищецът М.Х. е бил поставен при изпълнение на наложеното му наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, в нарушение на чл.3 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

 

           Посоченият иск се основава на фактически обстоятелства, идентични с тези по жалбата на М.Х., по която е постановено Решение от 08 юли 2014 г. на ЕСПЧ, Четвърто отделение /I. 2, §14, §15, §16, §17, §18, §19, §23 и др. от решението/. Налице е идентичност на фактическото основание, на което Х. претендира обезщетения с предявения иск – предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство, и това, на което му е определено обезщетение в размер на 4000 евро с Решението на ЕСПЧ. Присъденото обезщетение по чл.41 от ЕКПЧ, което българската държава следва да заплати на М.Х., е за претърпени от лицето неимуществени вреди вследствие на нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС във връзка условията и режима на неговото задържане в Затвора – Стара Загора за целия период на задържането /от 2002 г. до постановяването на решението – м. юли 2014 г./, каквото по същество съставлява и фактическото основание на предявения по настоящото дело искова претенция, доколкото твърдените като незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация се основават на обстоятелства, релевирани като допуснато нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС, довели до понесени от Х. страдания, трудности и негативни емоционални преживявания, надвишаващи неизбежното ниво, присъщо на лишаваното от свобода, и имащи за последица унижаване на неговото човешко достойнство, в нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС. Искът е основан на незаконосъобразна административна дейност - неосигуряване на минимални битови, материални и хигиенно-санитарни условия на задържаното лице, като кумулативният ефект на отделните аспекти на условията, при които е било поставено лицето, имат за последица квалифицирането им като нечовешко и унизително отношение в нарушение на забраната по чл.3 от ЕКЗПЧОС.

 

 Съгласно разпоредбата на чл.41 от ЕКПЧОС „Справедливо удовлетворение”, ако  съдът установи, че е имало нарушение на конвенцията или на протоколите към нея, и ако вътрешното право на високодоговарящата страна допуска само частично обезщетение за последиците от това нарушение, съдът присъжда, ако това е необходимо, справедливо удовлетворение на потърпевшата страна.

 

 В случая съдът приема, че с определянето и отсъждането „въз основа на справедливостта съобразно изискванията на чл. 41 от Конвенцията” на обезщетение на М.Х. в размер на 4000 евро с влязло в сила Решение от 8 юли 2014 г. на Европейския съд по правата на човека, Четвърто отделение, за претърпени от Х. неимуществени вреди вследствие на нарушаване на правото му по чл.3 от ЕКПЧОС във връзка с режима и условията на неговото задържане при изпълнението на наложеното му наказание за периода 2002 г. – 2014 г., отговорността на държавата, ангажирането на която се претендира с предявения в настоящото съдебно производство иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, е реализирана. Повторно присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за същия период и на същите фактически основания е недопустимо. Съдебните решения, постановени от ЕСПЧ в производство по чл.34 от Конвенцията,  образувано по индивидуална жалба от лице, което твърди, че е жертва на нарушение от страна на някоя държава - страна по Конвенцията, на правата, провъзгласени в Конвенцията или протоколите към нея, когато станат окончателни, се ползват със сила на присъдено нещо по отношение на страните по конкретното дело, имат установително действие по отношение на констатираното и признато нарушение на гарантирано от Конвенцията право и са задължителни за изпълнение от държавата, която е страна по делото. Формираната сила на присъдено нещо и задължителният характер на решението на ЕСПЧ, при идентичност на фактите, от които черпи основание исковата претенция по чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС /от гл.т незаконосъобразната административна дейност във връзка с условията и режима на задържането, вида и характера на вредите и причинно-следствената връзка между претърпените вреди и административната дейност/, изключва възможността да бъде преразглеждан и пререшаван спорът както досежно наличието на нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС /чл.3 от ЗИНЗС/, свързано с режима и условията на задържане при изпълнение на наложеното на Х. наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора за целия период от 2002 г. до 2014г., така и за претърпените вреди и тяхното справедливо възмездяване чрез присъждане на справедливо обезщетение.

С оглед на гореизложеното съдът приема, че предявеният от М.Х. на основание чл. 284, ал.1 от ЗИНЗС иск срещу  Главна дирекция  „Изпълнение на наказанията“ гр. София се явява процесуално недопустим за периода от 18.01.2002 г. до 13.07.2004 година и за периода от 01.09.2009 г. до 13.07.2014 година и за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС във връзка с материалните, битовите и санитарно-хигиенните условия и режим на задържането при изпълнение на наложеното на Х. наказание „доживотен затвор без замяна” в Затвора – Стара Загора, след влизане в сила на Решение от 8 юли 2014 г. на ЕСПЧ, Четвърто отделение и с оглед присъденото с решението компенсаторно обезщетение за справедливо удовлетворяване на понесените от М. Х. неимуществени вреди от допуснатото нарушение на чл.3 от ЕКПЧОС във връзка с тези условия, следва да бъде оставен без разглеждане.

 В станалата част  за периода от 13.07.2014 до 17.02.2017 година  искът е допустим, тъй като е предявен от процесуално легитимирано лице, което твърди, че  за този период. е претърпяло  неимуществени вреди в резултат  незаконосъобразна административна дейност – действия и бездействия на длъжностни лица от администрацията на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”. Главна дирекция „ИН” е юридическо лице към Министъра на правосъдието, с териториални структури, които включват затворите /чл.12 ал.3 ЗИНЗС/. Претенцията  за обезвреда са основани на твърдения за вреди  от незаконосъобразни бездействия при или по повод административна дейност на специализиран орган по изпълнение на наказанията спрямо ищеца като изтърпяващ наказание доживотен затвор и в нарушение на чл.3 от ЗИНЗС, с оглед на което са с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС. 

Материалноправна уредба на твърдяното право се съдържаше в чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, а след последните изменения на ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017 г., в сила от 07.02.2017г./, в чл.284 ал.1 от ЗИНЗС, който предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Разпоредбата на чл.3 от ЗИНЗС поставя изисквания към условията, при които се поставят осъдените  лица. 

Искът за неимуществени вреди е предявен на 23.03.2021 г., по мястото на увреждането. С оглед на изложеното съдът намира  същия за процесуално допустим.

Разгледан по същество обаче, искът е  частично  основателен, като съображенията за това са следните:

По предявения иск за присъждане на обезщетение в размер 9000лв. – за претърпени от ищеца неимуществени вреди – негативни чувства, емоции и  състояния от лоши условия в Затвора – Стара Загора, според него нарушаващи забраната за безчовечно и унизително отношение в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС поради държането му в продължителна изолация, излизаща извън всякакви разумни граници, в постоянно заключено спално помещение и  лишен от включване в смислени дейности; неосигуряване на достатъчно храна по количество и качество; неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия, възможност за контакти с външния свят за периода 13.07.2014г.-07.02.2017г., продължителна изолация.

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.  

 

 

 

В чл. 3, ал.1 от ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората алинея за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Изброяването в закона е неизчерпателно. Следователно отговорността на държавата по чл.284 ал.1 от ЗИНЗС възниква при наличието на няколко предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на специализиран орган по изпълнение на наказанията, който да е в нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС, да са претърпени вреди /имуществени или неимуществени/ от лице, лишено от свобода или задържано под стража, и пряка причинна  връзка между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Тези нормативно регламентирани предпоставки трябва да са налице кумулативно.

Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗИНЗС, съответно на чл.3 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ/  защитава една от основните ценности на демократичното общество, като забранява по абсолютен начин изтезанията или нечовешкото и унизително отношение или наказание, независимо от обстоятелствата и поведението на жертвата. В тази връзка преценката дали е налице нарушение на чл.3 ал.1 от Конвенцията спрямо конкретното лице в случая следва да се основава на принципите, имащи характер на указания от гл.т. начина на тълкуване на чл.3 от ЕКПЧ, съдържащи се в практиката на ЕСПЧ.  Според Решението от 02.02.2006 г. на ЕСПЧ по делото Й. и др. срещу България, §127, тази разпоредба /чл.3 от ЕКПЧ/ задължава държавата да осигури на задържаното лице, от една страна, условия, съобразени с уважението към неговото човешко достойнство, от друга - начинът и методът на изпълнение на мярката задържане под стража да не го подлага на страдание или трудности от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането под стража, и от трета - като се има предвид практическите нужди на задържането, неговото здравословно и физическо състояние да бъдат адекватно гарантирани.  При преценката за съобразеност на условията на задържане трябва да се вземе предвид и кумулативният им ефект и продължителността на задържането /съответно е и предвиждането в чл.284 ал.2 от ЗИНЗС/. Последователност на дадените насоки по тълкуване на чл.3 от ЕКПЧ личи и в други решения на ЕСПЧ, в които този съд е изхождал в преценката си от гл.т. на характеристиките на условията на прилагания режим на задържане, начина и продължителността на приложението му и отражението на кумулативното им въздействие във всеки конкретен случай: Например в Решение от 24.01.2012 г. на ЕСПЧ по делото Йордан Петров срещу България, §122, §128; Решение от 27.01.2015г на ЕСПЧ по делото Нешков и др.срещу България, препращащо и към Решението по делото Ананиев и др решения, Решение от 27.11.2012г. на ЕСПЧ по делото Червенков и др.срещу България -§60-63. Този подход се възприема и от съдебната практика на националните съдилища.

Доколкото в случая оплакванията са изрично от гл.т. режима на изтърпяване на наказанието, то следва да се вземе предвид и указанието за отправните точки на дължимата преценка, синтезирани в §89 в Решение от 10.06.2006 на ЕСПЧ по делото Йорданов срещу България, според което  „Наред с материалните условия, важен фактор е и режимът на задържане. При преценката, дали един ограничителен режим може да достигне до третиране в нарушение на чл. 3 в даден случай, следва да се имат предвид конкретните условия, строгостта на режима, неговата продължителност, преследваната цел и отражението му върху засегнатото лице“ (с допълнителни препратки).

Особено актуално спрямо подлежащите на преценка факти по настоящото дело, от гл.т. преценка строгостта на режима, при който е бил поставен ищецът М.Х. с оглед материалните условия, в които се изразява, е последното по време Решение на ЕСПЧ –от 21.06.2018 г. по дело Петров и др. срещу България във връзка с приложението на чл.3 от ЕКПЧ  (§9, §23-26). В §26 от Решението от 21.06.2018 г., което се разглежда, ЕСПЧ изрично е посочил, че  взема предвид кумулативния ефект от условията, на които са подложени жалбоподателите при задържането им, като по отношение на силно ограничителния режим на лишаване от свобода, който не е обяснен с индивидуални съображения за сигурност, а също така и периода на задържането им – между четири и десет години досега, Съдът е намерил, че страданието и трудностите, които са изтърпели, надхвърлят неизбежното ниво на страдание, присъщо на задържането и са доста тежки, за да бъдат квалифицирани като нечовешко и унизително отнасяне.

От всичко изложено по-горе се налагат следните изводи: Преценката за  съобразеност условията на задържане, прилагани от държавата спрямо ищеца, с изискванията за неподлагането му на изтезания, нечовешко отношение и незачитане на човешкото му достойнство, каквито има всеки човек /чл.3 от ЕКПЧ, чл.3 ал.1 от ЗИНЗС/, следва да се основава на една цялостна оценка на основанията за налагането, конкретните условия, в които се изразява и изтърпява режима, продължителността му, преследваната цел и отражението, което има кумулативно върху конкретното лице и с оглед неговите оплаквания.

Ищецът твърди вреди - негативни психо-емоционални състояния и изживявания, като настъпили в причинна връзка с държането му през исковия период в продължителна изолация в Затвора-гр.Стара Загора,  съпроводена с лишаването му от възможности за общуване и смислени дейности, кумулирано за целия исков период с незадоволително хранене,  кумулирано и с незадоволителни материални условия от хигиенно и битово естество. В чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, сред обстоятелствата, за които законодателят сочи неблагоприятни и е отнесъл презумпцията, че са нарушаващи забраната за жестоко, нечовешко и унизително отношение по ал.1 на чл.3, е и поставянето в „продължителна изолация без възможност за общуване“.  В предишната редакция на чл.3 ал.2 (т.е. преди изменението, в сила от 07.02.2017 г.), е визирана продължителна изолация без възможност за човешко общуване. 

В случая ответникът признава поставянето на ищеца в единично спално помещение, постоянно заключено с изключение на времето през деня, в което ищецът е извеждан за ограничено време за дейности по престой на открито, спорт, за тоалет и хигиена и др. Сочи обаче, че се касае за характеристики на проявлението на т.нар.“специален режим“.

Изпълнението на наказанието доживотен затвор е регламентирано в Глава Петнадесета от ЗИНЗС /чл.197-199/ и глава Осма от ППЗИНЗС /чл.213-220/.   

 

 

 

Осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност /чл.197 ал.1 ЗИНЗС, чл.213 от ППЗИНЗС/. Последно посочената разпоредба предвижда, че те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана (така както предвижда и чл.71 ал.2 ЗИНЗС за поставените на специален режим). Участието на доживотен затвор в колективни мероприятия е само с осъдени от същата категория. Изолацията на осъдените на доживотен затвор от останалите лишени от свобода се спазва и при конвоиране, лечение, свиждане, престой на открито и други случаи на напускане на помещението /чл.214 от ППЗИНЗС/.

Разпоредбата на чл.198 ал.2 ЗИНЗС, в редакция до изменението, обн.  в ДВ бр.13/2017 г., както и разпоредбата на чл.217 от ППЗИНЗС, предвиждаше възможност доживотно осъдените да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности  с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим и въз основа на оценка на тяхната личност.  

 

 

 

 

Според чл.65 ал.2 ЗИНЗС в затворите и затворническите общежития от закрит тип се прилагат общ, строг и специален режим, като в чл.61 т.1 от ЗИНЗС (редакция ДВ бр.81 /2011г.) е предвидено, че първоначалният режим на изтърпяване на наказанието се определя от съда, като за осъдените на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна това е специален режим. Възможности за изменение на режима в по-лек са били регламентирани в чл.66 от ЗИНЗС и са били приложими след изтърпяване на определена част от наказанието. За доживотно осъдените такава възможност /за изменение първоначалния режим със следващия по-лек/ е свързана с преценка наличие на предпоставките да имат добро поведение и след като са изтекли не по-малко от 5 години от наложеното наказание -  чл.198 ал.1 от ЗИНЗС/редакция преди изменението, в сила от 07.02.2017г./  и чл.218 ППЗИНЗС. Преценката се осъществява от Комисия по изпълнение на наказанията, каквато чл.73 от ЗИНЗС /ред.ДВ бр.81 /2011г)  предвижда към всеки затвор /чл.74 ал.1 т.1/. С изменението на ЗИНЗС със ЗИД ЗИНЗС обн.в ДВ бр.13 /2017 г. в сила от 07.02.2017 г., са предвидени по-гъвкави възможности за изменение на определения за изтърпяване на наказанието режим. Според чл.198 ал.1 ЗИНЗС, в актуалната му редакция, след изтърпяване на една година от наказанието началникът на затвора се произнася с мотивирана заповед след вземане на становищата на ръководителя на направлението за социална дейност и възпитателна работа, на заместник-началника по режимно-охранителната дейност и на психолога относно основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения.  Предвидени са и по-гъвкави възможности, позволяващи включване на осъдените на доживотен затвор и поставени на специален режим в съвместни мероприятия, което вече е обусловено от преценка на началника на затвора /чл.198 ал.5 от ЗИНЗС/.

Така изложената нормативна уредба, отнесена към конкретния случай, обуславя следните правни изводи: Оплакванията на жалбоподателя от проявленията на режима за изтърпяване на наказанието „доживотен затвор“ в периода 13.07.2014 г.-07.02.2017 г. са за поставянето му и държането му в единично спално помещение, вкл.държано заключено през деня, както и непозволяване от затворническата администрация той да участва в колективни мероприятия с други лишени от свобода, прекомерната продължителност на изолацията, силно рестриктивен режим. Изложените оплаквания в случая не релевират незаконосъобразни действия или бездействия на затворническата администрация по смисъла на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Наложеното на ищеца наказание доживотен затвор е с присъда по НОХД №496/2002 година по описа на Хасковския окръжен съд, станала окончателна на 23.11.2004 г., като с определение от 21.07.2009 г., постановено по НЧД № 503 по описа за 2009 година на Окръжен съд Стара Загора, влязло в законна сила на 29.07.2009 година, режимът на Х. е изменен на „специален“. Проявленията на  режим по изпълнение на наказанието на ищеца, действал  през периода - 13.07.2014 г.-17.02.2017 г.,  с оглед законовата уредба, действала в този период, вкл. от определения му специален режим, т.е. най-ограничителния, който се следва за изпълнение на наказанието доживотен затвор и неговата непроменяемост по преценка на административен орган в период не по-малък от 5 г., не обективира каквато и да е незаконосъобразна административна деятелност, нито произтича от такава. Прилагането на режима от администрацията на затвора е в изпълнение на съдебен акт, в условия, изцяло съответстващи на действащото законодателство и стандарти.   Преценката за опасността, която тези лица /доживотно осъдените/ представляват с оглед деянието, за което са осъдени, като обуславяща прилагането спрямо тях на най-ограничителния режим за конкретно посочен не по-малко от 5-годишен срок, е направена от самия законодател.  Ищецът пребивава в зона с повишена сигурност на Затвора - Стара Загора, в единично и постоянно заключено помещение,  съответно на чл.197 ал.1 ЗИНЗС, чл.213 от ППЗИНЗС, чл.71 ал.2  ЗИНЗС /предишна редакция/. От употребения от законодателя израз „постоянно заключени помещения“ и при засилен надзор и охрана  следва извод, че изискването за постоянно заключване се отнася и за  спалните помещения, в които тези лица изтърпяват наказанието си, а не само за зоната.

В исковия период посочените от ищеца проявления на режима спрямо него не сочат на прекомерна по критериите на ЕСПЧ за преценка наличието на нарушение на чл.3 от ЕКПЧ, суровост и строгост.  Ненастаняване на ищеца в общи помещения с други лишени от свобода, изтърпяващи срочни присъди,  и невключването му  в колективни мероприятия от какъвто и да е характер с такива лица, кореспондира на нормативно въведените ограничения за такива дейности спрямо осъдените на доживотен затвор и изтърпяващи това при специален режим. Тази забрана произтича от чл.198 ал.2 ЗИНЗС в редакция до изменението, обн.  в ДВ бр.13/2017г, в сила от 07.02.2017г, и чл.217 от ППЗИНЗС, действала за целия исков период,  според които осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна могат да бъдат настанявани в общи помещения с останалите лишени от свобода с условие за съвместно участие в трудови, възпитателни, образователни, спортни и други дейности с решение на комисията по изпълнение на наказанията, ако са поставени на строг режим, и въз основа на оценка за тяхната личност. Следователно поставените на специален режим доживотно осъдени не могат да се ползват от тази възможност, а за ищеца възможността от изменение на режима е обусловена от редица предпоставки.

 Следва да се подчертае, че строгостта на режима в конкретния случай не се преценява като надвишаваща минималния праг на суровост, нито от гл.т. продължителността /близка до законово определената/, нито от  гл.т. начина на прилагане

 В съответствие с целите на изпълнение на наказанието законодателят е регламентирал в разпоредбата на чл.152 ал.3, вр.с 1 от ЗИНЗС като средства за ресоциализация на лишените от свобода и подпомагане на личностната им промяна провеждането спрямо тях на социална дейност и възпитателна работа, както и програми за въздействие за намаляване риска от вреди и от рецидив /чл.153 и сл.от ЗИНЗС/. Данни за извършена спрямо  ищеца оценка се съдържат в изготвената справка.

            Изпълнението на присъдата на ищеца доживотен затвор при специален режим   до 07.02.2017 г.   се е   основавало на решение на комисията по чл.73 от ЗИНЗС, каквото законът предвиждаше до отмяната на чл.73 и чл.74 от ЗИНЗС /ДВ бр.13/2017г/. Следва да се посочи обаче, че решението по чл.73 от ЗИНЗС, взето спрямо Х., е правен акт, продължил прилагането на режима. С измененията на ЗИНЗС, в сила от 07.02.2017 г., разпоредбата на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС вече предвижда произнасяне по въпроса за режима след изтърпяване на една година от наказанието с изричен акт на началника на затвора, който акт се връчва на осъдения срещу подпис и се изпраща на прокурора, осъществяващ надзор върху изпълнението на наказанието. Според чл.198, ал.3 от същия закон началникът на затвора се произнася със заповед дали да се продължи изтърпяването на наказанието при специален режим периодично, но не по-късно от една година от предходното си произнасяне.

Произнасянето на комисията по чл. 73 от ЗИНЗС спрямо режима на М.Х. /преди отмяната на тази норма/ представлява изричен правен акт, обжалваем и преди измененията в закона, в сила от 07.02.2017 г., и в случая неотменен предварително по съдебен ред. Изложеното е пречка съдът в настоящото производство да преценява или да подлага под съмнение неговата законосъобразност. Законодателят е изисквал преценката за режима да се направи от администрацията след срок не по-малък от 5 години, но без да посочва конкретен краен срок, нито резултат. В случая продължаването прилагането на специалния режим спрямо Х. е обосновано с решение на Комисията по чл.73 ЗИНЗС и заключаващо на  липса на предпоставки за поставяне ищеца на следващия по-лек по строгост режим.

 За преценка основателността на иска по чл.284 ал.1 вр.с чл.3 от ЗИНЗС, с който съдът е сезиран, се следва оценка на дейността като незаконосъобразна от гл.т. проявлението на условията на режима в конкретния случай, съответно преценка дали те могат да се определят като нечовешки и унизителни, вкл. с оглед наличието на основание за налагането, кумулирането им с други незаконосъобразни условия, а не от гл.т. законосъобразността на актовете, обуславящи този режим.  

 В светлината на отправните точки на тълкуване на чл.3 от ЕКПЧ, вкл.в Решението от 21.06.2018 г. по делото Петров и др. срещу България,  изолацията на ищеца - по начина, по който е прилагана спрямо него, не е нито като лишена от основание, нито като прекомерно продължила, нито като прилагана по начин твърде строг и при прекалено сурови условия. Съдът намира, че прилагането на режима спрямо Х. в периода 13.07.2014 г.-17.02.2017г. в конкретния случай не обективира  нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. В исковия период Х. не е бил поставен в условия на пълна изолация, макар да са били ограничени възможностите му да общува. По делото се доказа, а и ищецът също признава, че е бил извеждан от спалното си помещение ежедневно за тоалет, престой на открито – времето, за което е било между час и час и двадесет минути дневно, осигурявани са му от администрацията възможности  за спорт.

Действително в някои решения на ЕСПЧ, в т.ч. и спрямо България, са обсъждани възможните негативни въздействия на продължителната изолация на лицата с доживотни присъди спрямо психиката им, вкл. когато тя е съпроводена от липса на ангажиране на последните в трудови, обучителни и каквито и да е дейности. В конкретния случай следва да се изтъкне, че неосигуряването на вещи и пособия, съответно дейности от вида на исканите от ищеца, не обективира незаконосъобразно проявление на режима.  През исковия период  ищецът  не е  бил лишен от общуване с други лица. Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ППЗИНЗС ежедневно, в рамките на час и половина, във всяка група на лишени от свобода, които не са ангажирани в трудов процес, следва се провеждат културно-информационни мероприятия под формата на беседи, лекции, дискусии,  спазвайки изискванията на чл.213 ППЗИНЗС, която предвижда, че  участието на лишени от свобода на доживотен затвор могат да участват в колективни мероприятия само с осъдени от същата категория. Ищецът няма данни да е ангажиран в трудов процес, нито твърди такива искания. Осигурявани са  на ищеца през исковия период възможности за престой на открито и за спорт с лица, изтърпяващи наказания в същата зона. 

Относителната изолация, в която е бил поставен ищецът в исковия период, вкл.от 13.07.2014 г.-17.02.2017 г., частично е била съпроводена с други нехуманни

 

условия, уронващи човешкото му достойнство. Съдът не вяра на свидетелските показания на С. в частта, че Х. е изпитвал отчаяние, безизходица, нежелание на живот. Това се опровергава от факта, че Х. е подавал множество молби да началника на затвора, завеждал е искове за обезвреда за лоши битови условия, ежедневно е сезирал надзирателите с различни искания. Свидетелските показания на С.  не следва да се кредитират,  като се има предвид, че самият той е завел дело № 235 по описа за 2017 година на Административен съд          Стара Загора срещу ответника Главна дирекция „ Изпълнение на наказанията, като искът се основава на същите фактически твърдения  за лоши битови и санитарни условия, продължителна изолация, незадоволителна храна, като  искът му е бил отхвърлен.  

Оплакванията, че за периода 13.07.2014г. - 07.04.2016 г. ищецът е търпял ограничения от гл.т. липсата на постоянно осигурен достъп до санитарно помещение и течаща вода и свързаните  с това възможности за миене на ръце, изпиране на дрехи и т.н,  са действително доказани. Установява се по делото, че в този период ищецът е бил извеждан поне три пъти дневно и при нужда до общите за зоната с повишена сигурност, в която е настанен, санитарни помещения. През останалото време от денонощието администрацията на затвора му е осигурила кофа, в която при необходимост да може да се облекчи. Изложеното действително не съответства на едно хуманно отношение. Факт е, че в този период (2015-08.04.2016 г.)  е бил в ход ремонт на Затвор Стара Загора, свързан с изграждане на самостоятелни санитарни възли във всяко килийно помещение и реновирането им. Ремонтът е приключил на 08.04.2016 г., като след тази дата ищецът не навежда оплаквания относно възможностите да ползва санитарен възел и течаща вода Поради което съдът приема, че искът в тази част се явява  доказан по основание.

Спалното помещение е с площ от 8,79 метра, много по-голяма от 4 кв.м., предвидена в чл. 43, ал.3 от ЗИНЗС. От свидетелските показания може да се направи извод, че за исковия период  не му е правен текущ или основен ремонт. Но при повреди  затворническата администрация гр. Стара Загора е извършвала аварийни ремонти, имало е  лице, което да ги извършва - строителен техник. През 2012 година е извършвано боядисване с блажна боя на помещенията от ІІ г салон. Вярно е, че подовата настилка на килията на ищеца № 8 не е подменена с мозаечни плочи, но от това не може да се направи автоматичният извод, че тя е неподдържана. Наистина закованата за пода маса му пречи да използва пълноценно помещението и се е налагало да я заобикаля и това му е създавало неудобство, което обаче не може да се квалифицира като унижение на човешкото достойнство, нито е проява на нехуманно отношение.

Спорен е въпросът дали редовно са се провеждали дейности по дезинфекция и  дератизация на помещениата на ІІ г салон. Затворническата администрация редовно е закупувала препарати за тези дейности, бил е нает външен изпълнител, който е съставял приемо-предавателни протоколи,  в които наистина не е вписано изрично, че дезинсекция и дератизация е извършвана в Зоната за повишена сигурност. Посочено е като място на изпълнение – „корпусът на затвора“. Х. е подал изричен сигнал до началника на затвора гр. Стара Загора, че има мишки и плъхове в неговата килия. Поради което съдът приема, че се доказаха твърденията в тази му част.

 През целия исков период 13.07.2014 г.-07.04.2016 г. администрацията на Затвора - гр.Стара Загора е осигурявала на лишените от свобода в ЗПС топла вода и отопление на килиите. С оглед данните за  осигуряване възможност за къпане на лишените от свобода в ЗПС, вкл. ищеца, два пъти в седмицата, съдът приема за доказани  твърденията му за неосигуряване  на възможност да взема душ извън утвърдения трафик. Не се доказва, че ищецът не се е поддържал чист  по вина на администрацията.

Не обективира в конкретния случай незаконосъобразна административна дейност непоставянето на мрежа против комари на прозореца на килийното помещение на ищеца и липсата на сигнално-охранителна система. Видно е от доказателствата, че затворът е бил в процес на ремонт, насочен към поетапно и съществено подобряване на битовите условия, което сочи на вероятно забавяне в поставянето на такива комарници. Ако и да са влизали в стаята на ищеца насекоми, които да го тревожат /което се доказва от св.показания на св.С.), то съдът не приема за произтичащи от това твърдените така интензивни терзания.

Не се доказват вреди и в причинна връзка с обстоятелството, че ищецът простирал бельо в спалното си помещение за периода 13.07.2014-17.02.2017г. В този период вентилация в спалните помещения, в които е настаняван ищецът, се е осъществявала чрез отваряне на прозорците. Голямото овлажняване на въздуха според ищеца било обусловено от простирането на личното му бельо в спалното помещение, което се отнася за периодите преди и след ремонта. По делото се установява, че има отваряемост на прозорците, следователно осигурено е било изискването за достъп на свеж въздух до спалното помещение на ищеца. Установява се по делото, че е създадена в периода 21.10.2015г. - 17.02.2017г. в Затвора – Стара Загора  организация по пране и изсушаване на дрехите, вкл.на осъдените на доживотен затвор в ЗПС. С оглед на изложеното визираното не обективира незаконосъобразна административна дейност, нито нарушение на чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. 

Съгласно чл. 84,ал.2, т.3 от ЗИНЗС с промяната му ДВ 103 от 2012 година е предвидено, че ако лишените от свобода нямат собствени дрехи и обувки – те имат право на облекло и обувки, подходящи за съответния сезон. Видно от вещева ведомост, на ищеца са предоставяни редовно през 2014 – 2017 година обувки и облекло във връзка с подадена от нето молба Поради което съдът приема за недоказани твърденията за неосигуряване на обувки и облекло за исковия период.

 

Храненето е сред обстоятелствата, изброени в чл.3 ал.2 от ЗИНЗС, които при доказано несъответствие на условията в затвора от гл.т. изискванията в тази насока, се свързват със законова презумпция за нарушение на забраната, регламентирана в чл.3 ал.1 от ЗИНЗС. Правото на безплатна храна на лишените от свобода е нормативно уредено в чл.84 ал.2 от ЗИНЗС, като е предвидено, че тази храна следва да е достатъчна по химически и калориен състав, съгласно таблици, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите.  По делото се установи, че в Затвора – Стара Загора се осигурява безплатно хранене на лишените от свобода, в т.ч. и на ищеца, съобразно общите изисквания за нейното съдържание и неговите нужди. Представени са по делото седмичните менюта, изпълнявани в периода 2014-2017г., от които съдът формира извод за пълноценно, разнообразно и балансирано хранене на ищеца. Храната, предоставяна в Затвора гр.Стара Загора, е съответствала на изискванията за количество и калориен състав, предвидени в Таблица №1 и заменителните таблици, утвърдени от министъра на правосъдието,

 От приложените по делото менюта и други документи, относими към храненето на затворниците в периода 2014 г.-2017 г., както и от свидетелските показания по делото се установи, че на ищеца е била редовно и своевременно осигурявана  безплатна храна в Затвора в гр.Ст.Загора. Енергийно съдържание на предлаганото на ищеца меню в затвора е съответствало на таблиците, утвърдени от министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на здравеопазването и министъра на финансите, Таблица № 1 за състава на дневната дажба и полагаемите се хранителни продукти на един лишен от свобода, утвърдена от министъра на правосъдието, определя средното количество  на хранителните продукти за един ден, които трябва да се предлагат на един лишен от свобода възрастен, както и средното дневно енергийно съдържание на предлаганата храна от 2622 ккал/ден /така изготвената справка/.

Енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в затвора за всяка от годините в периода 2014г. -2017 г, е над препоръчваното по Таблица 1  - 2622 ккал. 

 

Според чл.3 от Наредба № 23/ 19.07.2005г. за физиологичните норми за хранене на населението, тези норми включват препоръчителни стойности за хранителен прием и препоръчителни интервали за хранителен прием. Не се доказват следователно твърденията на ищеца, че не му е било осигурено хранене, съответно на неговите индивидуални потребности. Енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в Затвора за 2014г. е 2622 ккал/ден; за 2015г-2638 ккал/ден, за 2016г-от 2644 ккал/ден, т.е който е  като  малко над и съответстващо на средното енергийно съдържание на ден от 2622 ккал/ден, препоръчано в таблица № 1. Това енергийно съдържание на храненето в затвора е и над стойността от 2583 ккал/ден /средно/, препоръчителна за групата мъже на възрастта на ищеца и при ниска физическа активност по Наредба №23 за физиологични норми за хранене на населението. Дори да приемем,  че  стойности на енергийно съдържание на ден от предлаганото меню в Затвора са в периода 2014-2017г. по-ниски от индивидуалните нужди на ищеца от енергиен прием, съдът намира, че не произтича за ищеца накърняване правото му на здравословно хранене.

 

От разпоредбата на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС следва, че при изпълнение на наказанието и за да се гарантира зачитане в пълен обем на правата и достойнството на лишените от свобода, е необходимо да им се осигуряват оптимални условия, съобразени с техните личностни особености, в т. ч. тези от здравословен характер. В конкретния случай личностните особености на ищеца във връзка с осигуряване на храна, вкл. съобразена с неговите нужди, здравословно и физическо състояние и други особености, са били отчетени в оптимален обем. Не се  се доказаха и твърденията, че в резултат на нехигиенични  условия същият е получавал гадене, разстройство и повръщане. Свидетелят С. изрично потвърждава, че ищецът не е ползвал медицинска помощ или приемал лекарства в исковия период.

Не се установи, че администрацията на затвора гр. Стара Загора не е  спазила изискването на чл. 20,ал.2 от ППЗИНЗС и за спалното помещение  - на килия № 8 е осигурен пряк достъп на дневна светлина  и възможност за естествено проветряване чрез отваряне на прозореца. Изкуственото нощно осветление се е извършвало чрез силна крушка, поради което съдът приема, че в тази част се доказаха твърденията на ищеца на нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, респективно, чл. 3,ал.2 от ЗИНЗС.

Следователно изпълнено се явява  частично неизпълнено  задължение на държавата да осигурява чрез затворническата администрация такива условия по изпълнение на присъдата, които да съответстват на изискванията за хуманно отношение, вкл. по осигуряване на М.Х. на храна, и искът се явява частично основателен.

         Съдът не възприема твърдението, че вземането е погасено по давност. Погасителната давност се свързва с изтичането на предвиден в закона период от време, през който субектът на правото бездейства и не го упражнява. Предвид липсата на специална правна уредба в ЗИНЗС относно погасителната давност, на основание както на § 1 от ЗР на ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, така и в съответствие с регламентираното в чл. 46 от Закона за нормативните актове, следва да намерят приложение правилата на чл. 110 – чл. 120 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/, уреждащи института на погасителната давност. В случаи на непозволено увреждане, какъвто е настоящият, това е моментът на прекратяване на увреждащите действия или от момента на прекратяване на фактическото състояние, когато увреждането е следствие от бездействие. Съгласно разрешението, дадено в т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК, когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им е от момента на преустановяването им.

След изтичане на законово регламентирания давностен срок правото на иск за вземането на ищеца за обезщетение за претърпени вреди се погасява. По аргумент от нормата на чл. 120 от ЗЗД давността не се прилага служебно.

 

При прилагането на разрешението, дадено с Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г. на ОСГК /което е задължително за съдилищата на основание чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, следва да се приеме, че в случая погасителната давност започва да тече от момента на преустановяване на незаконосъобразните действия (бездействия) на специализираните органи по изпълнение на наказанията за поставянето на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание/ мярка - 07.04.2016 година, когато е преместен в друго помещение, и към момента на предявяване на иска 23.03.2021 година давностният срок не е изтекъл.

 

 С оглед на гореизложеното съдът приема, че  предявеният от  М.Х.  иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконосъобразна административна дейност при изпълнението на присъдата му в Затвора в Стара Загора в периода 13.07.2014 г.- 07.04.2016 г., от гл.т. характеристиките на прилагания режим, санитарно-хигиенни, битови и социални условия и с оглед на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, се явява  основателен и доказан до размера на 2000 лева, а в останалата си част и за периода от 08.04.2016 година до 17.02.2017 година  следва да се отхвърли като неоснователен. При определяне на обезщетението следва да се има предвид, че за същия период Хакакчиев е завеждал искове по претърпени от него неимуществени вреди за неосигуряване на обувки -  адм.дело № 487/2014 по описа на АС Стара Загора, неосигуряване на храна, съответна на религията, която изповядва - адм.дело № 371/2020 година по описа на АС гр.Стара Загора.   

Поради уважаване на главния иск следва да бъде уважен и иска за мораторни лихви, считано от   07.04.2016 година до окончателно изплащане.

Водим от горните мотиви и на основание чл.284 ал.1 и чл.286 ал.2  от ЗИНЗС   Старозагорският административен съд 

                                            Р     Е     Ш     И   :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ да заплати на М.Г.Х. сумата от 2000 /две хиляди/ лв., представляваща парично обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия и бездействия на длъжностни лица от затворническата администрация, определени като подлагане на нечовешко и унизително отношение, изразяващо се в неосигуряване на добри санитарно-хигиенни и битови условия  за периода 13.07.2014 г.-07.04.2016 г., ведно със законната лихва, считано от 08.04.2016 година до окончателно изплащане на главницата, като ОТХВЪРЛЯ иска за претендирания размер от 9000 лева и за периода от 08.04.2016 година до 17.02.2017 година, като неоснователен и недоказан.

ОСТАВЯ без разглеждане предявения от М.Г.Х. иск за присъждане на парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Затвора Стара Загора за периода от 18.01.2002 година до 13.07.2004 година и за периода от 01.09.2009 година до 12.07.2014 година, като недопустим.

Решението  подлежи на  обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните  пред тричленен състав на Административен съд –Стара Загора ВАС на РБ.

 

 

                                                                          СЪДИЯ: