№ 33139
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20231110134256 по описа за 2023 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 21.09.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 34256/2023 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Подадена е искова молба от Р. Д. А. срещу Комендантство – Министерство на
отбраната, като се твърди, че на основание устройствения правилник на Министерство на
отбраната, приет с ПМС № 54/2010 г., изменен с ПМС № 5/21.01.2014 г., ответникът е със
статут на военно формирование от въоръжените сили на Република България и представлява
самостоятелно поделение, второстепенен разпоредител с бюджетни кредити, което е на
пряко подчинение на министъра на отбраната. Поддържа, че страните се намирали в
служебно правоотношение въз основа на Договор за кадрова военна служба № 538/4 от
19.07.1996 г., по силата на който за последно ищцата заемала длъжността „Щабен асистент“
в сектор „Секретариат“ на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на
способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при бедствия. Навежда доводи,
че със Заповед № КВ-111/27.02.2023 г. била освободена от изпълнението на заеманата
длъжност, считано от 16.03.2023 г., като на основание чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ било
изплатено обезщетение при освобождаване от военна служба в общ размер от 37 996,00
лева, а на основание чл. 199 от ЗОВСРБ – обезщетение за неизползван отпуск в общ размер
от 10571,26 лв. за 3 дни през 2009 г., 14 дни през 2013 г., 11 дни през 2014 г., 14 дни през
2015 г., 18 дни през 2020 г., 24 дни през 2021 г., 23 дни през 2022 г. и 8 дни през 2023 г.
Инвокира съображения, че посочените обезщетения са определени неправилно, тъй като
били изчислени на база брутно трудово възнаграждение, към което не било включено
ежемесечно заплащано допълнително възнаграждение в размер на 300 лева, съгласно чл. 35
1
Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. Аргументира, че посоченото допълнително месечно
възнаграждение представлявало такова с постоянен характер, поради което на основание чл.
234 ЗОВСРБ следвало да се вземе предвид при определяне на дължимите обезщетения.
Предвид изложеното ищцата счита, че ответникът дължи още сумата от 6000,00 лева,
представляваща обезщетение при освобождаване от военна служба по чл. 227, ал. 1
ЗОВСРБ, и сумата от 1475,00 лева, представляваща обезщетение за неизползван отпуск по
чл. 199 ЗОВСРБ – за 115 дни за периода от 2009 г. до 2023 г. Прави доказателствени искания
за приемане на писмени доказателствени средства, за допускане изслушването на
заключението на ССчЕ по въпросите поставени в исковата молба, както и за задължаване на
ответника по чл. 190 ГПК да представи писмени доказателствени средства. Иска ответникът
да бъде осъден да заплати претендираните суми, както и присъждането на деловодни
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, като
исковете се оспорват. Твърди, че не оспорва, че между страните е било налице служебно
правоотношение, по силата на което ищцата е заемала посочената в исковата молба военна
длъжност, както и че със Заповед № КВ-111/27.02.2023 г. е освободена от същата. Счита
обаче, че възнаграждението по чл. 35 Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. не било с постоянен
характер, тъй като това не било посочено изрично в текста на цитираната разпоредба,
поради което и същото не следвало да се взема предвид при определяне на дължимите
обезщетения. Аргументира с оглед Закона за държавния служител, че при определяне на
дължимото обезщетение следвало да се вземе предвид единствено размерът на основната
заплата, но не и на допълнителните възнаграждения. Навежда довод, че с оглед Решение на
КЗД включването на възнаграждението по чл. 35 Наредба № Н-15 от 27.04.2010 г. към
базата за определяне на обезщетенията по чл. 227, ал. 1 и чл. 199 ЗОВСРБ би
представлявало непряка дискриминация съгласно Закона за защита от дискриминация.
Прави доказателствени искания за приемане на писмени доказателствени средства. Иска
претенциите да бъдат отхвърлени.
С оглед твърденията в исковата молба и отговора на искова молба, съдът намира
следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ и чл. 199 ЗОВСРБ.
Претенцията за заплащане на обезщетение по чл. 227, ал. 1 ЗОВСРБ е обусловена от
проявлението в обективната действителност на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1) ищцата да е заемала военна служба при ответника, от която е
освободена, 2) прослужени години служба, съобразно предвиденото в закона, като
военнослужещ; 3) установяване на размера на брутното месечно възнаграждение, дължимо
към датата на освобождаването от военна служба, изчислен съобразно чл. 234 от ЗОВСРБ,
което е в тежест на ищцата, а ответникът следва да установи пълно и главно, че е заплатил
претендираното обезщетение.
Спорното материално право за претендираното обезщетение за неизползван отпуск
по чл. 199 ЗОВСРБ е обусловено от проявлението в обективната действителност на
следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищцата да е заемала военна
служба при ответника, от която да е освободена; 2) ищцата да е имал право на отпуск за
съответната година, който да не е ползван; 3) установяване на размера на брутното месечно
възнаграждение, дължимо към датата на освобождаването от военна служба, изчислен
съобразно чл. 234 от ЗОВСРБ; 4) работодателят да не е заплатил обезщетението при
прекратяване на трудовото правоотношение. Първите три материални предпоставки следа да
бъдат доказани от ищцата, а ответникът следва да установи пълно и главно, че е заплатил
претендираното обезщетение.
Между страните не се спори, поради което и съдът намира, че следва да отдели за
2
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) страните са се намирали в служебно
правоотношение въз основа на Договор за кадрова военна служба № 538/4 от 19.07.1996 г.,
по силата на който ищцата е заемала длъжността „Щабен асистент“ в сектор „Секретариат“
на Центъра за изследване, изграждане и усъвършенстване на способностите на НАТО за
управление на кризи и реагиране при бедствия; 2) че ищцата е освободена от военна служба
със Заповед № КВ-111/27.02.2023 г.; 3) че ищцата не е ползвала отпуск в следната
продължителност: 3 дни през 2009 г., 14 дни през 2013 г., 11 дни през 2014 г., 14 дни през
2015 г., 18 дни през 2020 г., 24 дни през 2021 г., 23 дни през 2022 г. и 8 дни през 2023 г.
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателствени средства, тъй като са допустими, относими и
необходими за разрешаването на правния спор предмет на делото.
Основателно е искането за допускане изслушването заключението на ССчЕ, тъй като
последното е допустимо, като касае установяване на обстоятелства, които са относими и
необходими за разрешаване на правния спор по делото, като за последните именно ищецът
носи доказателствената тежест, като вещото лице следва изрично да посочи дали твърдяното
допълнителното възнаграждение има постоянен характер, което касае прецизиране на
въпросите на ищеца по реда на чл. 195, ал. 1 ГПК.
Доказателственото искане на ищеца за задължаване на ответника по реда на чл. 190
ГПК да представи фиша за изплатени суми за м. март 2023 г. следва да се остави без
уважения, тъй като посоченият документ е представен с отговора на исковата молба, поради
което макар искането да е направено своевременно и да е процесуално допустимо, то
същото се явява не необходимо.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 26.10.2023 г. от 09:00 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, а на ищеца да се връчи препис от отговора на
исковата молба с приложенията на ответника, като съдът им указва най-късно до първото
по делото заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по
делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор,
предмет на делото!
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО между страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК,
че: 1) страните са се намирали в служебно правоотношение въз основа на Договор за
кадрова военна служба № 538/4 от 19.07.1996 г., по силата на който ищцата е заемала
длъжността „Щабен асистент“ в сектор „Секретариат“ на Центъра за изследване, изграждане
и усъвършенстване на способностите на НАТО за управление на кризи и реагиране при
бедствия; 2) че ищцата е освободена от военна служба със Заповед № КВ-111/27.02.2023 г.;
3) че ищцата не е ползвала отпуск в следната продължителност: 3 дни през 2009 г., 14 дни
през 2013 г., 11 дни през 2014 г., 14 дни през 2015 г., 18 дни през 2020 г., 24 дни през 2021 г.,
23 дни през 2022 г. и 8 дни през 2023 г.
ДОПУСКА на основание чл. 146, ал. 4 ГПК всички приложени към исковата молба и
отговора на исковата молба писмени доказателствени средства.
ДОПУСКА изслушването на заключението съдебно-счетоводна експертиза по
задачите поставени в исковата молба от ищеца, при депозит 250,00 лева, вносими от
бюджета на съда.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.М. която да бъде уведомена след представянето на
доказателства за внесения депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за задължаване на
ответника по реда на чл. 190 ГПК да представи фиша за изплатени суми за м. март 2023 г.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ИЗЯСНЯВА на ищеца, че ответникът може да поиска прекратяване на делото и
присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако
той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата
молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4