№ 410
гр. София, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Асен Воденичаров
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Красимира Г. Г.
като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело
№ 20211000502473 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
Образувано по въззивна жалба с вх. № 315575/11.05.21 г. от И. В. К. /чрез
адв. П./ и насрещна въззивна жалба /находяща се на л. 36-42 от въззивното дело/ от М. Н. Т.
/чрез адв. Г. и адв. А./ против решение № 262458/13.04.21 г., постановено по гр. д. №
9372/2015 г. на Софийски градски съд. Страните правят оплаквания за незаконосъобразност
на обжалваното решение поради необоснованост, противоречие с материалния закон и
съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а от въззивния съд искат: а/ И. К.
– да се отмени решението само в частта, в която е уважен предявеният иск за прехвърляне на
имот срещу гледане и издръжка като недействителен на основание чл. 26, ал. 1, предл.трето
ЗЗД, а този иск да се отхвърли; б/ М. Т. – да се отмени решението в частта, в която СГС е
отхвърлил останалите искове, предявени от нея с правно основание чл. 26 ЗЗД за
недействителност на договора за издръжка и гледане, а именно – поради липса на съгласие
/липса на надлежно упълномощаване за сключване на процесния договор/, липса на форма,
липса на основание и поради противоречие със закона. Процесуалните представители на Т.
алтеранативно искат от САС, в случай, че се приеме за основателна въззивната жалба на И.
К., а се отхвърли насрещната въззивна жалба, то молят делото да се върне на СГС обратно за
произнасяне по иска по чл. 87, ал. 3 ЗЗД, който бил оставен без разглеждане в обжалваното
решение.
Страните взаимно оспорват жалбите си като неоснователни с писмени
1
отговори по реда на чл. 263 ГПК. Нови доказателства не са събирани пред настоящата
инстанция.
САС установи следното от материалите по делото, след като се запозна със същите:
Производството е образувано по обективно съединени искове, предявени от М. Н.
Т. против И. В. К..
Ищецът твърди, че е наследник по закон на Е. Й. Я., починала на 08.08.2014 г. Твърди, че в
последните години от живота си Е. Я. била трудноподвижна и незряща, а три месеца преди
смъртта си загубила и съпруга си. В този период ответницата, действайки като
пълномощник на Я., сключила от нейно име три договора, с които прехвърлила на себе си
всички притежавани от наследодателката на ищцата имоти срещу задължение за издръжка и
гледане.
Предмет на повдигнатия по делото спор са пълномощно с нотариална заверка на подписа
рег. № 5167 г. и нотариална заверка на съдържанието рег. № 5168, том І, акт 162 г. на
Нотариус Ц. С. с район на действие РС - София; и сключения въз основа на същото Договор
за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за гледане и издръжка, сключен на
09.06.2014 г. с Нотариален № 067, том І, рег. № 1742, дело № 252 г. на Нотариус Д. Н. рег.
№ 609, район на действие – РС - София, с който Е. Я. е прехвърлила на ответницата срещу
задължение за гледане и издръжка правото на собственост върху ап. 61, находящ се на 8-ия
етаж, вх. „В“ в сградата на ЖСК „***“, блок № 18-А, местност Иван Вазов, бул. *** № 62-64
в гр. София с обща площ от 74.77 кв.м. заедно с прилежащите му 1.474% от общите части на
сградата и толкова общи части от отстъпеното право на строеж върху поземления имот,
върху който е построена жилищната сграда.
Ищцата твърди, че наследодателката й не е изразявала воля за упълномощаването и за
сключване на договора, както и че нотариалните действия по заверка на подписа и
съдържанието на пълномощните са нищожни, както и че прехвърлителката не е била в
състояние да формира валидна воля, както и че сделките са сключени при липса на
необходимата за действителност форма, в противоречие със закона, при липса на основание,
накърняват добрите нрави. Наред с това твърди, че ответницата не е изпълнявала поетите с
договорите задължения за издръжка и гледане на прехвърлителя.
Въз основа на изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да прогласи за
нищожна упълномощителната сделка на основание чл. 26 ал. 2 пр. второ ЗЗД – поради липса
на воля, и да прогласи за недействителен алеаторния договор на основание чл. 42 ал. 1 ЗЗД
– поради липса на представителна власт за сключването му. При условията на евентуалност
се претендира установяване нищожност на сделките (пълномощно и алеаторен договор)
поради липса на необходимата за действителност форма (чл. 26 ал. 2 пр. трето ЗЗД);
евентуално – нищожност на договора поради липса на основание (чл. 26 ал. 2 пр. четвърто
ЗЗД); евентуално – нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави (чл. 26 ал.
1 пр. трето ЗЗД); евентуално – евентуално – нищожност на договора поради противоречие
със закона (чл. 26 ал. 1 пр. първо ЗЗД). При евентуална неоснователност на изброените по-
2
горе претенции, се иска разваляне на договора поради неизпълнение – на основание чл. 87
ал. 3 ЗЗД.
Ответницата оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че заверката
на процесното пълномощно е извършена в дома на упълномощителя в гр. София при
спазване на всички изисквания на закона, като вместо подпис на упълномощител е положен
отпечатък от десния й палец, тъй като същата и не е могла да се подпише и да изпише
имената си.
Между страните е безспорно, установява се и от представеното с исковата молба
удостоверение за наследници, че ищцата е наследник по закон на Е. Й. Я., починала на
08.08.2014 г. Следователно същата разполага с правото да се позовава на недействителност
поради липса на представителна власт на сключения от името на наследодателя й договор
(съгласно разясненията в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г. на ОСГТК),
както и с правен интерес да претендира установяване нищожност на извършените от
наследодателя й разпореждания с права.
Спорното пълномощно (л. 26-27 по делото на СГС, том първи) материализира
волеизявление от името на наследодателя на ищцата, с което се упълномощава ответницата
да я представлява във връзка със снабдяването й с документи за собственост, както и при
сключване на договори, с които от името и за сметка на упълномощителя да прехвърли на
себе си правото на собственост върху поземлени имоти, сред които и процесния апартамент
срещу задължение „да поеме издръжката и гледането на прехвърлителя като й осигури
спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива“.
Пълномощното е с нотариална заверка на подписа и с нотариална заверка на съдържанието,
са извършени от нотариус Ц. С., като след заверката на съдържанието и подписа е
отбелязано: „подписите под настоящия документ са положени извън кантората“.
Вместо подпис на упълномощителя, върху пълномощното е положен отпечатък, като в
забележка заверяващият нотариус е отбелязал: „Поради силно нарушено зрение
упълномощителят трудно полага четлив подпис и не може да изпише четливо пълните си
три имена. Прочетох текста на настоящето пълномощно на упълномощителя, същата го
одобри и ми заяви, че съответства напълно на волята й, след което същата положи
отпечатък от палеца на дясната й ръка.“
Безспорно между страните е, че упълномощителят Е. Я. е била
грамотна, трудноподвижна (на легло) и със силно нарушено зрение. От заключението на
СМЕ и от обясненията на вещото лице-офталмолог д-р Миревска, се установява, че след
2012 г. Я. е била практически сляпа, не е можела да чете от никакво разстояние, не е била в
състояние да различи буквите и редовете.
Обстоятелството, че нарушеното зрение съставлява пречка за упълномощителя да положи
подпис, е удостоверено при извършване предходна заверка от друг нотариус на пълномощно
(л. 30-31, том първи от първоинстанционното дело), с което Я. упълномощава отново
ответницата да прехвърли на себе си правото на собственост върху имоти, находящи се в
3
района на РС-Пловдив. Видно от съдържанието на забележката, извършена при заверката на
това пълномощно, поради силно нарушено зрение упълномощителят трудно полага четлив
подпис и не може да изпише четливо пълните си три имена.
При заверката на спорното пълномощно е налице отбелязване, че нотариусът се е уверил, че
незрящата Я. се е запознала със съдържанието на пълномощното и че то съответства на
волята й.
Ето защо, пълномощното не страда от пороците, посочени от М. Т. в исковата й молба и
насрещната й въззивна жалба. Това е така, понеже настоящият състав на САС споделя
изцяло практиката, обективирана в решение № 234 по гр.д. № 4057/2013 г., II г.о. на ВКС, че
независимо по какви причини лицето-упълномощител е ослепяло и не вижда, за да положи
подпис, то е станало недъгаво по отношение на грамотността по смисъла на чл. 579, ал. 2
ГПК и следва да се приложи разпоредбата на чл. 189 ГПК относно начина на
удостоверяване на волята на незрящото лице при упълномощаване - когато се касае за
нотариална заверка на такъв частен документ, не е необходимо същият да е приподписан от
свидетели, тъй като нотариусът има задължения по чл. 579, ал. 1 ГПК за прочитане на
документа и, при необходимост, удостоверяване на причината за налични отклонения от
общия ред на нотариалното удостоверяване, заключава, че липсва удостоверяване
нотариусът да е прочел съдържанието на документа или да се е уверил, че незрящата
упълномощителка е запозната с него и той съответства на волята й. А в настоящия случай и
по отношение процесното пълномощно, тези юридически факти са налице и са
обективирани в самия документ.
Върху спорното пълномощно, както се посочи, е налице удостоверяване от нотариуса, че е
прочел съдържанието на документа и се е уверил, че незрящият упълномощител е запознат с
него и то съответства на волята й. Поради което, пълномощното не е нищожно на основание
чл. 26, ал. 2, пр. второ ЗЗД или на някое друго основание от същия закон. Напълно
несъстоятелни са твърденията пред въззивния съд, че пълномощното, било нищожно заради
неизползване на утвърдените щемпели за заверка на съдържание и подпис на частния
документ, посочени по приложение № 6 към чл. 17 от Наредба № 32 от 29.01.1997 г. за
САННК. Не се установява, формите на тези щемпели да са нарушени, но дори и да беше
така, текстът на чл. 17 от Наредба № 32 с употребата на думата „могат“ и в двете изречения
на тази разпоредба от нормативния акт, сочи, че те са примерни, а не могат да бъдат
самостоятелно основание за нищожност на нотариалното удостоверяване. От друга страна, в
процесното пълномощно, е посочено, че постоянният адрес на упълномощителя Я. е в гр.
София, поради което е неоснователно и оплакването пред САС, че не било спазено
правилото за местна компетентност на удостоверилия пълномощното нотариус.
Неоснователни са оплакванията в насрещната въззивна жалба на М. Т., че: съдът не се бил
изрично произнесъл по останалите оплаквания по приложението на чл. 26 ЗЗД, релевирани с
исковата молба – за неспазване на закона, липса на форма и т.н. Налице е диспозитив в
обжалваното съдебно решение, след постановяване на нищожността на процесната сделка,
като нарушаваща добрите нрави, че СГС отхвърля като неоснователни всички останали
4
оплаквания по чл. 26 ЗЗД. САС напълно се солидаризира с изводите на първостепенния съд,
че не са налице сочените пороци на сделката /договор за прехвърляне право на собственост
върху недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане/, изразяващи се в
нарушение на закона /не е нарушена императивна правна норма/, липса на съгласие и воля
/опровергава се от обсъденото вече по-горе пълномощно/, липса на форма /сделката е
сключена в изискуемата се от закона нотариална форма/, респ. липса на основание, тъй като
ненаименованият алеаторен договор, който е сключен, е сред сделките, които имат кауза
/основание/ по смисъла на чл. 26 ЗЗД - за разлика от сделки като менителницата и записът
на заповед, например, които са абстрактни и основанието за извършването им, не се
разкрива пряко от тяхното съдържание.
Апелативният съд обаче напълно споделя вижданията на градския съд, че процесния
договор за издръжка и гледане е нищожен, като противоречащ на добрите нрави – чл. 26 ал.
1 пр. трето ЗЗД. Събраният по делото в СГС доказателствен материал /писмен, гласен и
експертен – преценен в съвкупност и в контекста на възраженията и твърденията на
страните/ удостоверява, че преди и към 15.05.2014г. /когато е било оформено процесното
пълномощно/ здравословното състояние на Е. Я. е било сериозно влошено и, че от този
момент до смъртта на прехвърлителката – ответницата К. /на основание на издадено й
пълномощно, а в каквато насока са и обясненията на И. К. по чл. 176 ГПК/ е получавала
лично пенсията на упълномощителката /съответно е разполагала по своя преценка с
получаваните парични средства/. Съвкупната преценка на тези две обстоятелства налага
извода, че към датата на атакуваната едностранна сделка - възрастната /и болна/ жена вече,
на практика се е намирала във фактическа /обективна/ и финансова зависимост от
ответницата К. /особено и поради това, че – към същият период Е. Я. е била самотна –
съпругът е бил починал съвсем скоро и вдовицата е живяла в отсъствие на близки лица или
роднини, които да й оказват морална и психологическа подкрепа, финансова помощ и
физическа грижа/. Посочените финансова и физическа /а, като следствие от това и
психологическа/ зависимости са се задълбочили, а на практика са придобили измеренията на
пълни такава - след изповядването не само на процесната прехвърлителна сделка, но и на
още две такива /съгласно пълномощно от 06.06.2014 г.; нотариален акт от 27.06.2014г. и
нотариален акт от 03.07.2014г./ чрез които общо пет сделки - две едностранни и три
двустранни, ответницата е прехвърлила в своя полза – както процесния апартамент, така и
редица други недвижими имоти, собственост на Е. Я.. Настоящият състав намира, че
последвалият от горните сделки правен /а и фактически/ резултат, а именно такъв, че на
практика е лишило болната и възрастна жена от цялото и налично имущество приживе. Това
следва да се окачестви като „недобросъвестен“ и противоречащ на добрите нрави“ /по
смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД/ резултат, особено и поради това, че срещу
придобиването на всички активи на прехвърлителката /недвижими имоти/ е било поето
абстрактното насрещно задължение за издръжка и грижа. Престацията за гледане и
издръжка е продължила да бъде предоставяна изключително кратко след сключване на
алеаторния договор и то при яснота при приобретателката за тежкото здравословно
състояние на прехвърлителката. Отделно от това, този резултат се явява и житейски
5
незащитим, необоснован и несправедлив, вкл. и през призмата на кратки общ период на
познанство между ответницата К. и Е. Я. /удостоверен с показанията на разпитаните в
процеса свидетели/, както и конкретният, изключително кратък период на изпълнение на
процесната сделка касателно престацията за гледане и издръжка, както бе посочено и по-
горе. Това не може да обоснове /оправдае/ стореното съществено разместване на
имуществени блага, включително и като се има предвид, това че до 08.05.2014г., съпругът
на Е. Я., все още е бил жив и е живял заедно с прехвърлителката, и се е грижил за нея.
Правилно, е оставен без разглеждане искът по чл. 87 ЗЗД, тъй като той е предявен като
евентуален, а поради уважаването на исковата претенция по чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД,
не се е сбъднало вътрешнопроцесуалното условие за разглеждане на този иск по същество.
В обобщение, обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което същото
следва да бъде изцяло потвърдено.
Страните имат претенции по разноските пред САС, но тъй като без уважение се оставят,
както въззивната жалба, така и насрещната въззивна жалба, то съдът намира, че е
справедливо, разноски да не се присъждат никому, а те да останат за сметка на страните,
така, както са ги сторили предвид поведението им пред втората инстанция.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 262458/13.04.21 г., постановено по гр. д. № 9372/2015
г. на Софийски градски съд.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6