Р Е Ш
Е Н И Е № 922
08.08.2019 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на тринадесети юни,
две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 2508 по описа за 2018 година.
В исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ- Сливен”
ООД /ВиК/, със седалище гр. Сливен се твърди, че при него е открита партида за недвижим имот в гр.С..,
на адрес: кв.”З.” бл…., ап…., който е
свързан към водопреносната мрежа и до който то доставя питейна вода, а изразходваното
количество се фактурира. С това пък за титуляра на партидата, в случая
ответника Н.С.Д., възниквало задължение, на основание Общите му условия- чл.31
ал.2 /ОУ/, в тридесетдневен срок от датата на фактурата, да заплати стойността
на количеството вода.
Ищецът твърди, че жената не е изпълнила задължението си за
периода 01.12.2016г. - 30.04.2017г. С това не само станала негов длъжник, но и
изпаднала в забава- на осн.чл.42 от цитираните ОУ. За сумите за главница и
лихва за забава дружеството депозирало пред съда заявление по чл.410 от ГПК и
от Сливенски районен съд /СлРС/ му била издадена заповед за изпълнение, а след
това получил от него указания, че трябва да предяви установителен иск по
смисъла на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК. Това търговското дружество
изпълнило и претендира съда с решението си да приеме за установено, че
ответницата му дължи: главница в размер 102лв., заедно със законната лихва,
считано от датата на заявлението и до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава, натрупана върху нея към 11.09.2017г., в размер 4.59лв.
Ищецът претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати
разноските, направени от него както в заповедното производство- 26лв., така и в
установителното исково.
Ответницата не е открита не само в заповедното производство,
предхождащо настоящия исков процес, но и в последния. Поради това бе
представлявана от назначен й от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен
процесуален представител. На него именно бе връчен препис от исковата молба и в
срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор. Адвокатът от АК Сливен заема
позиция, че исковете трябва да се отхвърлят.
В проведеното по делото съдебно заседание за страните се
явиха процесуални представители, чрез които по същество се поддържат вече
заетите в писмен вид позиции/становища.
След като обсъди
събраните по делото доказателства съда намери за установено следното от
фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото дело ч.гр.д.4541/2017г.,
в производството по същото и на осн.чл.410 от ГПК, на 19.09.2017г. СлРС е издал
на ВиК заповед за изпълнение- № 2860, с която е разпоредил на Н.Д. да му
заплати следните суми: главница в размер 102лв., представляваща доставена й
вода за периода 01.12.2016г.- 30.04.2017г.,
заедно със законната лихва, считано от датата на заявлението и до
окончателното й изплащане; лихва за забава, натрупана върху нея към
11.09.2017г. в размер 4.59лв. и разноски от 26лв.
В срока по чл.414 от ГПК жената не е депозирала възражение,
но тъй като не е открита, за да й бъде връчена заповедта за изпълнение, съда е
дал указания на търговеца, че трябва да предяви установителен иск за
съществуване на паричните си вземания. То е сторено в срок.
За периода от време по исковата молба, с последната са
представени фактури, издавани от ВиК Сливен за всеки от месеците в него. Видно
е от съдържанието им, че за за всеки от тях е начислявана консумация от 10
куб.м.
За отчета на водомера в имота на ответницата се представи
карнет- документа, представляващ листи №№ 61 и 62 от материалите по
делото. От него съда установява, че за
имота на адрес: Сливен, кв.”Звездите”1-1 на клиента на ищцовото дружество е
извършван отчет, при това срещу полагани подписи от нея или пък друго лице от
адреса, присъствало на същия, непосредствено до месеца, представляващ началния
от процесния период от време.
От Справката по лице от Службата по вписванията –Сливен е
видно, че Н.С.Д. е собственик на този недв.имот, като правото е придобила по
силата на договор от 21.08.2003г. От същата се установява и че прецизния адрес
на имота е ул.“Е. Б.“…, бл.“З. …“, ет…., ап…., а не както е записано в исковата
молба и в карнета- кв.“З.“….
Така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предявен е положителен установителен иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 от ГПК. Той е допустим- както защото е предявен в изпълнение
указания на съда, по чл. 415 ал.1 от ГПК, така и защото това е сторено в срок.
Искът е допустим и тъй като безспорно са налице както активната- на ищеца, така
и пасивната- на ответницата, процесуална легитимация- двамата именно са вписани
като кредитор, респ. длъжник, в издадена от Сливенски районен съд заповед за
изпълнение.
Разгледан по същество исковете са неоснователни, защото:
От събраните по делото доказателства съда
прави извод, че ответницата е потребител на доставяната от ищцовото дружество
услуга. Така е на първо място, защото в карнета- страницата от тетрадата, в
която инкасаторите нанасят показанията на водомерите при отчет, като
клиент/титуляр на партидата се води именно тя, за недв.имот на адрес-Сливен,
кв.Звездите бл.1, ап.1. На второ място- тъй като се установи, че собственик на
това жилище е именно ответницата. На трето- защото щом жилището е в сграда- етажна
собственост, не е възможно то да не е водоснабдено.
Съгласно чл.2 ал.1, т.т.1 и 2 от Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „ВиК”-Сливен,
одобрени с решение № ОУ-045/ 23.06.2006г. на ДКЕВР, потребител на ВиК услугите
са физическите и юридическите лица, собствениците на водоснабдените имоти или
на водоснабдените имоти в сгради- етажна собственост.
Съгласно чл.20 от тези ОУ, изразходваното количество вода се
отчита по водомер, а стойността на водата се заплаща по цени, одобрени то
ДКЕВР- чл.29 ал.1, като тя- стойността, при сгради-етажна собственост, се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено и разпределено по начина,
посочен в чл.23 от ОУ- чл.30 ал.2 от ОУ.
В същите ОУ са
предвидени хипотези на определяне на количеството консумация на доставяната от
ВиК услуга при липса на водомер или пък повреден такъв, съотв. и при неосигурен
достъп от потребителя до жилището/водомера в него, за отчет. В настоящият
случай обаче ищцовото дружество не се позовава на никоя от тях. Същевременно
отчет- за процесния период от време, не е извършван. Единствено служебно са
записвани количества- от по 10 куб.м., консумация на месец, без в карнета, в
заявлението по заповедното производство, в исковата молба или пък в съдебно
заседание, да е обяснена причината за това, нито пък тя да е доказана. По този
начин „ВиК Сливен“ е допуснало нарушение на задължението си по закон; не само
това, а по тази причина не е ясно каква е консумацията на вода в жилището на
ответницата, съотв. и колко дължи тя за него. А претенцията трябва да бъде
доказана в условията на пълно главно доказване- т.е. по несъмнен начин Такова
доказване в случая не бе проведено и съда ще отхвърли главния иск / този с цена
102лв./.
По същия начин ще постъпи и с акцесорния иск- той като такъв
следва съдбата на главния.
При този изход на делото ще трябва да се отхвърли и искането
за присъждане на разноски- направени от „ВиК Сливен“ както в настоящото
исковото производство, така и в развилото се преди това заповедно производство.
Те в настоящото дело са общо 585 лв., от които: 75лв. – доплатена държавна таса
за образуване на делото; 360лв.- възнаграждение за пълномощника-адвокат, както и
150лв.- възнаграждението, заплатено от ищеца на адвокат, назначен от съда за
особен процесуален представител на ответницата, в усл. на чл.47 ал.5 от ГПК.
В заповедното производство разноските са 26лв.
При горните съображения Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, със седалище гр.Сливен и адрес на управление на дейността- ул. ”6-ти септември” № 27 с правно осн.чл.124, ал.1 във вр. с чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК- да бъде
прието за установено, че Н.С.Д. с ЕГН **********, представлявана в делото от
назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК, особен процесуален
представител- адв.Н. *** дължи сумите, за които на това дружество е издадена, в
заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 4541/ 2017г. на Сливенски
районен съд, заповед за изпълнение- № 2860/ 19.09.2017г.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛНО искането на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ-СЛИВЕН” ООД с ЕИК ********* да бъде осъдена Н.С.Д.
с ЕГН ********** да му заплати разноски- както в исковото производство- гр.д. №
2508/2018г.: 75лв.+360лв.+150лв., така и в заповедното- ч.гр.д.№ 4541/2017г. на
СлРС- 26лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: