Р Е Ш Е Н И Е
№4810/11.11.2019г.
Гр.Варна,11.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТИРИДЕСЕТ И ВТОРИ СЪСТАВ,
в публично заседание, проведено на единадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МОНИКА ЖЕКОВА
при участието на секретаря ХРИСТИНА
ХРИСТОВА сложи за разглеждане гр.
дело № 7325 по описа за 2019
година на ВРС, ХLII –
ри състав,
докладвано от съдията М. Жекова, за да се произнесе взе предвид
следното :
Ищецът
по делото И.П.Н., ЕГН **********,
с адрес ***, чрез адвокат от АК Варна - Е.М.,*** е предявил отрицателен установителен иск с
правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК против ответното дружество „Е.П."
АД, ***, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет: П.
С. С., Я. М. Д.и Г. К..Отправеното до ВРС искане е да бъде постановено Решение, по силата на което да бъде прието за
установено, че ищецът И.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на ответника сума в размер 985.66 лв., недължимо изисквана от потребителя, начислена служебно
по „констативен протокол" по абонатен номер *и клиентски номер *за
недоставена и непотребена електроенергия,
обективирана във ф-ра № **********/17.04.2019 г.
издадена на името на ищеца за периода от 24.01.2017г. до 23.01.2018 г.Обективирано е и искане за присъждане на сторените от
ищеца съдебно - деловодни разноски, вкл. и искане делото да бъде гледано без
участието на ищеца и или процесуалният му представител.
Обстоятелствата,
от които се твърди, че произтича претендираното право
са: Ищецът твърди, че
е потребител на ел.енергия за имот, находящ се в *,
заведен под абонатен номер *и клиентски номер *при ответника. От служители на „Е.
С.“ АД бил съставен констативен протокол, въз основа на който след това от „Е.П.“
АД начислили сумата от 985.66 лв. с ДДС, по ф-ра №
**********/17.04.2019г., като в счетоводството на ответника било посочено, че
сумата се дължала „по КП“. За неплащането на сумата в срок, ответникът
начислявал лихви за забава. По същество
ищецът оспорва изцяло дължимостта на сумата от 985.66
лв. с ДДС, отнасяща се за допълнително начислени суми за ел. енергия за минал
период. Оспорва изцяло и въпросния констативен протокол, доколкото същият
имал характера на частен документ и нямал материална обвързваща сила за съда.
Оспорва се и начина и методиката, по които била начислена сумата по посочената
партида. Според ищеца последните били и неправилни и незаконни. Отделно от
горното ищецът счита, че няма просрочени задължения, нито бил в нарушение на
задълженията си на потребител на ел.енергия. Всички, начислени по партидата,
периодични месечни сметки,твърди ищецът в исковата си молба, били изцяло
изплатени в съответните срокове, въпреки че доставчикът на ел.енергия не бил
представил конкретни данни за законно монтираните, сертифицирани по реда на
Закона за измерванията и Правилата за измерване средства за търговско измерване
на процесния адрес (СТИ) - електромери. Ищецът заявява, че по кл.номер № *не следвало да се дължи процесната
сума а размерът на тази парична сума бил произволно определен. Същата сума била
произволно „начислена“ - без каквото и да е правно основание и в нарушение на
нормите, които уреждали предоставянето и потреблението на ел. енергия. В
договора за продажба на ел. енергия, не се съдържала действителна клауза, по
силата на която да се дължала процесната сума, а и
ищецът не се бил съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие
преизчисляване за минал период на сметки за месечно доставената и отчетена
посредством СТИ ел. енергия.На следващо
място в исковата си молба,ищецът конкретизира, че като потребител не дължал
процесната сума на ответника, а ответникът, съгласно
издадения му лиценз, имал право само и единствено да продава ел. енергия, но не
и да принуждавал потребители да поемат задължение за заплащане на суми чрез
спиране на ел. захранването им. Дължимостта на сумата
не се основавала (според ищеца) на процесния документ (констативен протокол -
КП), а на предхождащи „неверни и неоснователни твърдения „ на трето юридическо
лице –„Е. С.“ АД („Е. П. М.“ АД). Според ищеца третото на спора лице - Е. С. АД
(„Е. П. М.“ АД), считано от 01.2007 г. не притежавало правомощие да извършва
дейност по продажба на ел. енергия а и в следствие на европейските изисквания
към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и
продажбата бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на ел.
енергия и образуването на ново юридическо лице - „Е. Б. П.“ АД /“Е.П.“ АД/,
което дружество се явявало новият лицензиант за
продажба на ел. енергия за територията на гр. Варна. Тъй като се касаело за
дейност, която можело да бъде извършвана само след получаване на съответната
лицензия, то съвсем ясно – за ищеца – било, че след като „Е. С.“ АД („Е. П. М. „АД)
АД нямало правомощия да продава ел. енергия на
населението, още по-малко имало правото да коригира сметки за вече потребена и
заплатена ел. енергия. В обобщение , ищецът и процесуалният му представител,
правят извод в исковата си молба, че съгласно дадената лицензия, „Е. С.“ АД („ Е.
П. М. „ АД) се явява лицензирано дружество единствено да разпределя
електрическа енергия на обособена територия, а не да коригира сметки и да
начислява ел.енергия върху вече платени месечни такива за предходни периоди.
Също така ищецът оспорва лицензните на „Е.П.“ АД и на „Е. С.“ АД („Е. П. М.“
АД) да са относими към територията, в която попада
имота на ищеца в настоящото производство. В тази връзка ищецът сочи, че било
видно от бюлетина на КЕВР, че не само едно е дружеството, което има лиценз за
продажба на ел.енергия, поради което счита, че ответника следвало да докаже, че
именно „Е. П. П.“ АД, доставяло ел.енергия в процесния имот. Твърди се още, че
Общите условия на двете дружества - „Е.П.“ АД и „Е. С.“ АД (Е. П. М. АД) не
били приети по надлежния ред, ищецът не бил запознат със същите и те били и
неприложими в отношенията между страните. Ответникът, счита ищецът, че следвало
да представи подписан от ищеца с „Е. С.“ АД („Е. П. М.“ АД) договор за
присъединяване, също така и договор за продажба на ел.енергия, от който да било
видно към коя дата и при какви условия страните се съгласили да уреждат
отношенията помежду си по повод покупко-продажбата на ел. енергия. Ответникът
по делото, претендиращ процесната сума, според ищеца,
следвало и да представи и Протокол за присъединяване към електрическата мрежа
на потребителя със съответните дата и вх.номер и описано чрез
индивидуализиращите го белези /фабричен и peг.
номера/ СТИ.По отношение на размера на
исковата сума, ищецът намира, че тази сума по корекцията била произволно
определена, при това от лица без пълномощия за това. Към датата на извършване
на проверката, в правната действителност, заявява ищецът, не съществувал
нормативен акт, който да регламентирал правото на електроразпределителните
дружества да коригират едностранно обема и стойността на доставената ел.енергия
на потребителя за минал период от време. В този смисъл според ищеца, съгласно
разпоредбите на чл.78. ал. 1 във връзка с чл.80 от ЗЕ, длъжностните лица,
компетентни да извършват проверки относно техническото състояние и
експлоатацията на енергийните обекти и да съставят протоколи за резултати от
тях, се определяли със заповед на Министъра на икономиката, енергетиката и
туризма или на председателя на КЕВР. Ето защо и ищецът желае ВРС да задължи ответника да представи
доказателства, че служителите, извършили проверката са били упълномощени от
гореописаните лица да извършват контролни проверки към релевантната за спора
дата - датата на съставянето на Констативния Протокол, на база на който била
начислена процесната сума. По отношение на самия констативен протокол, твърди ищецът, че този
КП няма характер на официален документ, а представлявал частен свидетелстващ
такъв, без материална доказателствена сила в
гражданския процес, непротивопоставим на ищеца в настоящото производство.
Според ищеца не било и ясно по какъв начин и въз основа на каква методика била
извършена служебната корекция на сметките на потребителя – ищец а и
разпределителното дружество нямало право да иска заплащане на ел.енергия, която
не била доставена и употребена - с оглед изискванията на чл.120 ЗЕ, чл.28 от
Наредба № 6/09.06.04 г. за ПППЕЕПРЕМ и чл.86 от Наредбата за лицензиране на
дейностите в енергетиката, регламентиращи въпросите за собствеността,
поддръжката и контрола на средствата за търговско измерване, които били в
тежест на тези дружества, които на основание чл.186а от ЗЗД – носели и риска от
случайното погиване или повреждане на родово определената стока. На следващо място в исковата си молба
ищецът се спира върху характера на договора за продажба, като прави и
изводи какви факти и обстоятелства следва да доказва ответника. И на последно
място в исковата си молба, но първо по степен на важност ищецът сита, че така
наречената корекционна процедура се основавала на
нищожни правни норми; че въпросното СТИ, с което се е измервала
консумираната ел.енергия на абоната не било от одобрен тип -не било заявено
в БИМ съгласно чл.31 (1) от Закона за измерванията; че на СТИ не била правена
нито първоначална, нито последваща проверка съгласно
чл. 26 (1) от Закона за измерванията/ЗИ/ т.е. електромера бил напълно негоден
да измерва ел.енергията в обекта, собственост на ищеца. С оглед последните твърдения ищецът е обективирал
искане ВРС да задължи „Е. С. „ АД/Е. П. М. АД/, да предостави документ,
удостоверяващ, че електромера, измерващ ел.енергията по абонатен № *е от
одобрен тип, да представи удостоверението, издадено от Председателя на БИМ
съгл. чл. 32 от ЗИ. Твърди се още, че в публичния регистър на БИМ, поддържан
съгл. чл.34 от ЗИ, потребителя не е успял да намери дали СТИ измерващо
ел.енергията на обекта му е от одобрен тип и се счита,че от потребителите не
можело да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното
измерване на електрическата енергия, тъй като те нямали задължение да следят за
техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези
средства били тяхна собственост. В исковата молба ищецът е навел и твърденията,
че нямало доказателства, че собственикът на СТИ извършвал периодични проверки
на изправността на СТИ и че точно трето за спора дружество - „Е. П. М.“ АД/“Е.
С.“ АД/ не било проявило грижата за добросъвестно изпълнение на договорните си
задължения по смисъла на чл. 63 от ЗЗД, както и не е проявило отговорност към
вещ, чийто собственик било и че не осъществявало договорните и нормативните си
задължения да поддържа в изправност ел. съоръженията, в частност СТИ. При тези
твърдения ищецът извежда извода,че „Е. С.“ АД а не потребителите следвало да
отговаря за евентуални вреди за „Е.П." АД /чл.50 от ЗЗД вреди от собствени
вещи/. Извън всичко изложено по-горе, ищецът е навел и твърдения, че СТИ
обслужващо обекта на потребление на ел.енергия
не е имало трета, четвърта или пета тарифа, не притежавало такъв
регистър, още по-малко монополиста разполагал с техническа възможност за
разчитането му. Всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа
на презюмирани неизправности на измервателните
средства, ищецът намира за неоснователно и за злоупотреба с монополно
положение. Още повече, че в конкретния случай измерването на ел. енергия се
осъществявало от незаконно монтирано на адреса и несертифицирано СТИ, монтирано
в заключено ел. табло, ключ от което не бил предоставен на потребителя и същия
бил напълно лишен от възможността за механично въздействие върху СТИ, респ.
върху контролните му знаци /пломби и холограмни
стикери/ както и за лично и непосредствено наблюдение на измерването на ел.
енергията на процесния адрес. В
заключение в исковата молба е посочено, че прилаганата процедура за начисляване
на „корекционни суми“ върху вече платени месечни
сметки била неправомерна и се обосновавала на нищожни правни норми, като се
позовава на нормата на чл. 35, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗП (Закон за защита на
потребителите и за правилата за търговия, обн. ДВ.
бр. 30 от 2 април 1999г., и отменен с § 14 от преходните и заключителните
разпоредби на Закона за зашита на потребителите - ДВ, бр. 99 от 9 декември
2005г., в сила от 10.06.2006г.) за нищожност на отделни клаузи на които
обичайно се позовава ответното дружество, пояснявайки кои точно клаузи и защо
са недействителни. В същия смисъл ищецът твърди, че едностранната корекция на
сметките за дължима електроенергия за минал период била и в нарушение на
основен принцип на Конституцията - чл.19 ал.2, който пригласявал равнопоставеност на граждани и юридически лица в сферата на
стопанската дейност. В подкрепа на твърденията и исканията си ищецът е направил
доказателствени искания.
В
срока по чл. 131 от ГПК по
делото е постъпил отговор от ответника чрез адв.
В. М.от САК, с който намира предявеният иск като допустим, но изцяло неоснователен. Не се оспорва в отговора на искова молба, че страните по настоящия спор
се намират в облигационно договорно правоотношение (относно продажбата на
ел.енергия) по силата на което ищецът има качество потребител на доставяна от
ответното дружество ел.енергия. Потвърждава се в отговора на искова молба от
ответника и обстоятелството, че била извършена проверка на изправността на СТИ
на посочения в исковата молба адрес, както и че резултатът от проверката бил обективиран в констативен протокол. В отговора на искова
молба са наведени възражения срещу иска и обстоятелствата, на които те се
основават: В раздел Първи се твърди че ОБЩИТЕ УСЛОВИЯ имат обвързваща сила
между страните. Според ответното дружество ОУ на „Е. П. М.„ АД /вече с ново
наименование „Е. С.“ АД/– одобрени с Решение № ОУ – 060 на ДКЕВР от 7.11.2007
г, изменени и допълнени с Решение ОУ – 004 /6.4.2009 г. на ДКЕВР и ОУ на ДПЕЕ
на „Е. П. П.„ АД, одобрени с Решение № ОУ – 061/ 7.11.2007г. били годен
източник на облигационни задължения между ищеца и двете енергийни предприятия
на основание чл.20 а, а.1 ЗЗД и обвързващото им
действие било равнозначно на силата на закон, последица от следните юридически
факти: 1. ОУ били съставени и одобрени по надлежния ред от ДКЕВР
съгл. чл. 21, ал. 1, т. 4 ЗЕ, чл. 89, ал. 1, вр. чл.
94, ал. 3 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, приета с
ПМС № 124/10.6.2004 г. а и ОУ били издадени на осн.
чл. 98 а ЗЕ. 2. ОУ били публикувани съгл. чл. 98а, ал.3 ЗЕ в един централен и
един местен всекидневник, както и на интернет страницата на ответното дружество. 3. Липсвало
допълнително писмено споразумение между страните по реда на чл. 98 а , ал.5 ЗЕ и чл. 93, ал.3
от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката, резултат от изразено
несъгласие на потребителя с ОУ чрез внесено при оператора на ЕРМ
/Електроразпределителната мрежа/ Заявление с предложение за други специални
условия в 30-ет дневен срок от влизането им в сила. 4.Приетите и одобрени ОУ
били задължителни за ползвателя на осн. чл. 98 а ал.4
ЗЕ без да било необходимо изричното му писмено съгласие. В раздел ВТОРИ от
отговора на искова молба ответникът е навел фактически твърдения затова,че било
налице основание за възникване на вземането за потребена ел.енергия а именно:
1. Ищецът и ответникът били страни по облигационно правоотношение по договор за
пренос на ел.енергия през ЕРМ на Е. С. АД. 2. Ответното дружество изпълнявало
поетите си задължения по договора добросъвестно и точно в количествено,
качествено и времево отношение – да осигури непрекъснато необходимото
количество ел.енергия на адреса представляващ обект на потребление /макар и
с погрешно посочен друг адрес, то е ясно от отговора на искова молба
фактическото твърдение на „Е. П. П.“ АД. 3. Сочи се, че на 23.1.2018 г. била
извършена техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца от служители на „Е. С.“ АД,
в присъствието на 2-ма свидетели. По повод проверката ответникът твърди, че не
било вменено в задължение на „Е. С.“ АД да известява предварително
потребителите за проверките,които извършвало в качеството си на собственик на
СТИ, т.к. това щяло да обезсмисли усилията по предотвратяване на неправомерни
въздействия върху СТИ а и върху измервателните системи. „Е. С.“ АД, сочи още
ответното дружество било дружество с основен предмет на дейност експлоатация и
управление на ЕРМ, чрез която се извършвал пренос и разпределение на ел.енергия
на обособена територия, при наличието на валидна лицензия за това - № Л – 138 – 07 / 13.08.2004 г.,
издадена от ДКЕВР. Същото това дружество било и оператор на разпределителната
мрежа по см. на § 1 т. 34 б, б. а от ДР на ЗЕ и
собственик на СТИ и съгл. чл. 116, ал. 6 ЗЕ имало правото да извършва
техническа проверка на СТИ като изпълнявало задълженията си добросъвестно по
см. на чл. 63 ЗЗД. 4. За проверката на процесното СТИ бил съставен КП №
1104119/23.1.2018 г., като при проверката били извършени измервания с еталонен
калибриран уред и установено, че в регистър 1.8.3. имало показания от
5 789 кВТч а в регистър 1.8.1. били отчетени
001259 кВТч , в регистър 1.8.2. 002224 кВТч , в скрития регистър 1.8.3 . 005789 кВТч и в скрития
регистър 1.8.4 . – 00000кВТч., в сумарен регистър 1.8.3. – 009274 кВТч. При така изложеното ответникът твърди, че потребената ел.енергия в регистър 1.8.3. не била
визуализирана на дисплея и не била отчетена при редовния месечни отчети а
процесния СТИ бил демонтиран, подменен с нов, поставен в индивидуална опаковка
и пломбиран с пломба с номер 448552. Извършената проверка на електромера с
фабричен номер 1114021666173890, на неговата цялост и функционалност, твърди
ответното дружество, притежавала съответната юридическа стойност, като било
безспорно /поне за ответника/, че в имота на ищеца била консумирана ел.енергия
а ако абонатът бил потребил количество различно от ответното, то той дължал плащане
на цената му по силата на договора му с ответното дружество. 5. Твърди се още,
че след КП била извършена и експертиза на процесния СТИ, проведена от БИМ ГД -
МИУ - РО ВАРНА, резултатите от която били обективирани
в Констативен протокол № 1021/12.4.2019 г. – АУ – Е – 000029- 5083/26.1.2018 г.
Съгласно тази експертиза, цитира ответното дружество в КП на БИМ било вписано: „При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на
електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2.
Действително потребената ел.енергия се разпределя и
върху невизуализираната тарифа Т3 – 005789,8 кWh „.
КП на БИМ, сочи в отговора на искова молба ответникът като официален
свидетелстващ документ съгл.чл. 179, ал. 1 ГПК се ползвал от материална,
обвързваща съда доказателствена сила. 6.На дата
15.4.2(19 г. Е. С. АД съставило СТАНОВИЩЕ за начисление на ел.-енергия и
конкретизирало размера на оспореното вземане, като било установено и точното
количество неотчетена ел.енергия след прочита на регистър 1.8.3. - 5 789 кВТч. Безспорно, според ответната страна, в имота била
консумирана ел.енергия, която не била заплатена а количеството й установено
след техническа проверка на СТИ и експертиза на БИМ. Самият електромер, сочи
още ответникът бил еднофазен, статичен и двутарифен,
което било видно и от експертизата на БИМ, отчитал по две тарифи като на
абоната била предоставена възможност за контрол върху тези две тарифи.
Ответното дружество е навело и твърдение в отговора на искова молба, че заводът
производител параметизирал процесното СТИ за двутарифно отчитане на енергията и точно поради това единствено тарифи 1.8.1 и 1.8.2. били видими
и по тази причина за инкасаторите при ежемесечно отчитане на СТИ инкасаторите
имали достъп и видимост само до двете тарифи. 7. На 17.4.2019 г .не отрича
ответното дружество, че издало процесната фактура
********** с която била определена цена на консумирана ел.енергия натрупана в
скрития регистър на СТИ – на стойност 985,66 лева, като с издаването на тази
фактура се целяло плащане на потребена ел.енергия и то по цени занижени в
сравнение с действителната им стойност, която абонатът би платил в случай, че
енергията е била отчетена по дневна и нощни тарифи. На последно 8-мо място
ответникът се спира на твърдения че с писма от дати 16.4 и 17.4.2019 г. и двете
енергийни дружества са уведомили абоната затова, че е била извършена проверката
на СТИ, съставен КП и издадена фактура, като е изведен и извода от правна
страна, че исковата сума се дължи на основание чл. 200 ал.1 пр.1 –во ЗЗД и чл. 38, ал.2 вр. чл. 37,
ал.1 т.1 от ОУ на Е. С. АД - като цена на ползвана ел.енергия, респ. се желае
отхвърляне на иска с присъждане на разноските по делото. В условията на
евентуалност с отговора на искова молба е направено и възражение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Ответникът не се противопоставя да бъдат уважени
исканията на ищеца за събиране на посочените от него доказателства, като от
своя страна също е направил искания за събиране на доказателства.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 11.10.2019 год.ищецът
не се явява,не се представлява, но в депозирана преди заседанието писмена молба
с вх.рег.№ 73715/10.10.2019 г.,чрез процесуалният си
представител желае ВРС да уважи иска като основателен и доказан с присъждане на
разноските по делото.В същата писмена молба се съдържа подробно изложение по
същество на спора като към молбата е приложен и списък на разноските.
В същото съдебно заседание,ответното дружество представлявано от адв.М.желае ВРС да отхвърли предявения иск като
неоснователен и недоказан по аргументи, подробно изложени в отговора на
исковата молба. Моли за присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски,
като прави и възражение по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатския
хонорар на ищцовата страна .
Съобразявайки становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Производството
по делото е образувано и водено по предявен отрицателен установителен
иск от ищеца И.П. Н. *** с цел да бъде установено със СПН,
че ищецът не дължи на ответното „Е. П. П. „ АД исковата сума която се
претендира за плащане за потребена ел.енергия в размер на 985,66 лева.При така изложеното по делото, при яснота относно предметните предели
на спора, с проекта
за доклад по делото, обявен за окончателен, съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявил на страните, че е
БЕЗСПОРНО и НЕНУЖДАЕЩО се от доказване,че:
ищецът се намира в
облигационна връзка с ответното дружество с предмет продажба и доставка на ел.
енергия, като потребяваната от ищеца ел.енергия е за
обект с адрес: *, с кл.№ *и аб.номер *;че на адреса
на потребление на ел.енергия е била извършена проверка на СТИ, обективирана в
констативния протокол съставен от служителите на неучастващото в спора
дружество Е. С. АД, при която абонатът не е присъствал. че е била издадена
фактура от ответното дружество № **********/17.4.2019 г. представляваща
корекция на потребена, неотчетена и неплатена стойност на ел.енергия за периода
24.1. 2017 – 23.1.2018 г. на стойност 985,66 лева с вкл.ДДС и че исковата сума не е заплатена
от ищеца на ответното дружество.
Отделените безспорни факти са доказани по несъмнен начин от
приобщените по делото писмени доказателства: представените с отговора
на исковата
молба заверени копия на Констативен протокол № 1104119/23.01.2018
г.; Констативен протокол № 1021/12.04.2019 г. – АУ – Е – 000029-5083/26.01.2018 г. от метрологична експертиза на средство за измерване от БИМ; становище от 15.04.2019 г. за
начисление на електрическа енергия относно Констативен протокол №
1021/12.04.2019 г., абонатен № *, клиентски № *и извършена техническа проверка;
фактура № **********/17.04.2019 г.;
писмо изх. № 52258_КП1104119_1/16.04.2019 г. от „Е. С.” АД; писмо изх. №
52258_КП1104119_2/17.04.2019 г. от „Е. П. П.” АД; известие за доставяне от
24.04.2019 г.; известие за доставяне от 22.04.2019 г.; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата
23.05.2019 г. за клиент с клиентски № *; извлечение за фактури и плащания към
дата 27.05.2019 г. за клиент с клиентски № *; Констативен протокол № 11175558/08.09.2016 г.; Договор № 4267310/13.09.2016
г. за достъп и пренос на електрическата енергия през електроразпределителната
мрежа на „Е. П. М.” АД при Общи условия.
За цялостното изясняване
на фактическата страна на спора по делото е допусната необходимата СЪДЕБНО - ЕЛЕКТРОТЕХНИЧЕСКА ЕКСПЕРТИЗА,
възложена на вещото лице инж.Н.В.. Поставените
към вещото лице въпроси очертават спорните по делото обстоятелства между
страните.Заключението на вещото лице
инж.В. е приобщено на листи 67 -70
по делото. От констативно- съобразителната част на СТЕ се вижда, че вещото
лице е изготвило заключението си въз основа на материалите по делото;
действащите към момента Общи условия на договорите за пренос и разпределение на
електрическата енергия през електроразпределителните мрежи на „Е. С.“ АД и „Е.П.“
АД, както и с Правила за измерване на количеството електрическа енергия -
ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР и в сила от 14.10.2013
г. и в частност Констативния протокол
за проверка на електромера, обслужващ адреса на потребление на ел.енергия.
Вещото лице сочи,че от
приобщения по делото Констативен
протокол на „ Е. П.„ № 1104 119 /
23.1.2018 г.се установява, че проверяваният електромер /СТИ – средство за търговско измерване /
е с фабричен № 1114 0216 6617 3890 , тип
ISKRA ME 162 , с ток 5/85 А, монофазен, статичен, произведен през 2016 г.
В протокола констатациите
на служителите на електропреносното дружество,сочи и вещото лице ( така като може да бъде прочетено от
самия КП)
са снели показанията на електромера по отделните тарифи а именно :.1.8.1 – 001 259 Kwh; 1.8.2 – 002 224 Kwh; 1.8.3-
005 789 Kwh ;
1.8.4
- 000 000 Kwh и
1.8.0 009 274 Kwh.СТИ
е било демонтирано и представено за експертиза в БИМ ГД „МИУ„ РО ВАРНА .За
извършената експертиза на СТИ от страна на БИМ е бил съставен Констативен
протокол за метрологична експертиза № 1021 /12.04.2019 год. На стр.2-ра и 3-та
от СТЕ / л.68,69 от делото/ вещото лице се спира на констатациите на БИМ а
именно : Осъществена
е била външна намеса в софтуера на електромера / в тарифната схема/ ; наличие
на пременила енергия по тарифа 1.8.3 от 5 789
Kwh,
която не е била
визуализирана на дисплея ,като действително потребената
ел.енергия се разпределяла и върху невизуализираната тарифа 1.8.3 /Т3 /.Установено
е било още от БИМ,че електромерът съответствал на техническите характеристики ,
но не било отразено в същия КП електромерът да е бил с нарушена метрологична
или ведомствена пломби.С оглед тези данни в.л. заключава, че е налице софтуерно претарифиране
по отделните регистри , като е било въздействано през
инфрачервения порт на електромера а количеството ел.енергия в размер на 5 789 Kwh,е отразено в приложената Фактура № 0279 2568 49 от 17-ти април 2019 г. на стойност 985,66 лева . Ясно е заключението на
в.л. инж.В., че в този случай е констатирано софтуерно претарифиране
на СТИ поради което и количеството
ел.енергия установено в регистър 1.8.3 на СТИ е било остойностено
по технологични разходи при цена определена от ДКЕВР/КЕВР от 0,17026 лева за 1 Kwh от 985,66 лева с вкл.ДДС от ответното
дружество с цитираната и по-горе фактура .
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Предявеният по делото отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК е процесуално допустим, тъй като с него ищецът цели да установи със СПН
несъществуването в полза на ответното дружество – „ Е. П. П. „ АД на
претендираното от последното вземане в размер на 985,66 лв. При
предявеният отрицателния установителен иск с правно
основание чл. 124, ал.1 ГПК, в тежест на ответника бе да установи при условията
на пълно и главно доказване основанието, от което правото е възникнало, както и
неговия размер, а в тежест на ищцовата страна бе да наведе и установи правоизключващи, правопогасяващи
или други възражения срещу правото на ответника. С проекто
– доклада по делото, обявен за окончателен,настоящият съдебен състав е
разпределил доказателствената тежест между страните
като е отделил безспорните факти и
обстоятелства. Факт е по делото а и не се и спори, че страните по делото се
намират в договорна връзка, както и
че ищецът има качеството потребител на ел.енергия за битови нужди за обект на
потребление находящ се в гр. Варна и че ищецът е
абонат на ответника.Липсва спор, че ответника е издал данъчна фактура към ищеца
и че сумата не е платена.Изяснено е по делото въз основа на писмените
доказателства и заключението по допуснатата СЕТЕ (която съдът кредитира напълно
и като обективна и като компетентно проведена), че електромерът обслужващ
адреса на потребление на ел.енергия е бил обект на проверка извършена на дата 23.1.2018 г./ л. 23,24 делото / .
От приобщеното по делото копие на КП
от проверка се констатира, че при проверката не е участвал ищеца.Ясно е
отразено в КП, че сигнал на телефон 112 не е подаван от служителите извършили
проверката .Нещо повече –при запознаване с протокола от проверката на СТИ,
обслужващо адреса представляващ обект на потребление на ел.енергия ще бъде
установено,че протоколът от проверката носи логото * и
единствено и само от вписването на данните за лицата извършили проверката под
номер 1 и 2 с посочване на номерата СЕК ,съдът прави извод ,че проверката е
била извършена от служители на Е. С. АД. Дори и само от изложеното до тук се
налагат от правна страна два основни извода – проверката на СТИ от дата 23.1.2018
г. е извършена от служители на */Е.
С. АД/ без участието на абоната и без присъствие на органите на реда . Спорно е по делото между страните е: как, на
какво основание е определена на ищеца едностранно от ответника за заплащане
исковата сума и имал ли е право ответникът да коригира сметката на потребление
на абоната за минал период от време. От съвкупния анализ на събраните в хода
на настоящото производство доказателства съдът прави извода, че ответникът по делото не установи и доказа,
че точно количеството ел.енергия, предмет на исковата претенция е било
доставено на абоната - потребител на ел.енергия и то за исковия период
определен точно като една година . Установяването на това обстоятелство
бе необходимо, защото ел. енергията е
движима вещ, в тази връзка и нейната продажба се подчинява на общите
правила на договора за продажба и в частност на договора за търговска продажба,
доколкото ответникът е търговец по смисъла на чл.1 от ТЗ. В тази връзка купувачът дължи заплащане на
продажната цена винаги за реално предоставена стока.Настоящият състав
сравнявайки писмените доказателства по делото представената фактура,
заключението на вещото лице В., намира, че по делото не е установено от
ответното дружество наличието на всички материално правни предпоставки за дължимост на исковата сума.На първо място от самия Констативен протокол се вижда, че
същият не носи подписа на потребителя, поради което съдът намира,
че този частен документ не обвързва ищеца
с констатациите на служителите на „Е. С.“ АД .
Този
протокол не следва единствено
и само да бъде ценен като писмено
доказателство, даващо право на ответното дружество да начислява служебно допълнителни
киловатчаси ел.енергия а следва да се цени в
съвкупност с останалия доказателствен материал.
На
второ място, видно и
от материалите по делото,включително и от СЕТЕ, заключението по която съдът възприема изцяло, се налага
извод,че исковата сума е била
определена за период от време от една
година – или максималния визиран в
чл.50 ПИКЕЕ.
Именно
в тази връзка следва да бъде съобразено заключението на вещото лице и
отговорите,който дава в.л.В. на поставените въпроси. В разпита си пред съда
вещото лице заявява, че процесното количество електроенергия в размер
на 5789 kWh е отчетено от уред, който е специално създаден да измерва доставена и
потребена електрическа енергия, а именно електромера и след като има отразени
количества електроенергия в паметта на електромера, без значение във видими или
невидими регистри, то може да считаме, че тези количества са действително
доставени и мнението на в.л. е, че са и потребени.
Тук,обаче подчертава вещото лице, че има и едно друго обстоятелство, а именно,
че този електромер – МЕ 162, има и нулев
регистър, т.нар. сумарен регистър 1.8.0 и този сумарен регистър сумира
показанията от всички видими и невидими регистри и действително като
потвърждение, че това количество, което е в скрития регистър, действително е отразено
в електромера, служи този нулев
регистър .В протокола за монтаж обяснява още вещото лице, че се вижда, че
показанията по дневна и нощна тарифни зони са били нулеви, което означавало, че
електромерът е бил нов, неупотребяван и не е бил включван към електрическата
мрежа и следователно нямало как да му бъде приложено някакво въздействие - било
правомерно или неправомерно. Поради тези факти, казва инж.В., че може да
считаме, че и невизуализираните регистри на електромера – в случая
1.8.3, 1.8.4 и сумарният 1.8.0, който също не се вижда на екрана, са също
нулеви.
На
конкретно поставен от съда въпрос инж.В. отговоря, че : „С категоричност не може да се твърди, че
24.01.2017 г. е началната дата на вмешателството върху електромера.“
При така изложеното ВРС следва да даде отговор
на въпроса дали е било възможно ответникът да коригира едностранно количеството
ел.енергия потребено от абоната, като е очевидно че за корекцията е приложена
нормата на чл.50 ПИКЕЕ и ако е налице правна възможност ответника да търси
заплащане на процесната сума,то спазени ли са всички
законови предпоставки затова от страна на „Е. П.П.„ АД
.
На
първо място , съдът отчита факта, че в
действащото в страната ни законодателство,
още към 2012 г. нито в Закон за енергетиката,
допреди изменението му със Закона за изменение и допълнение, обнародван в ДВ
бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год., нито в Правила за измерване на
количеството електрическа енергия, приети за първи път през 2004 г. /обн., ДВ, бр. 67/2004 г./ или тези, приети
през 2007 г. /обн.,
ДВ, бр. 38/11.05.2007 г./ е била
предвидена корекционна процедура, включваща реда
и начините за преизчисляване на количеството електрическа енергия при
установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа
енергия. Такъв ред е бил предвиден в
Общите условия на дружествата, осъществяващи
търговия с електрическа енергия - преди Е.ОН а вече „Е. П. П.“ АД и „ Е. С.„ АД.
В тази връзка и по повод извършваните на това основание корекционни
процедури ВКС многократно се е
произнасял по въпроса законосъобразни ли са те и валидни ли са правилата за
корекция, предвидени в Общите условия на електроразпределителните дружества.Постановената, задължителна към онзи
момент, практика на ВКС е последователна, като приема, че липсва законово основание за
едностранна корекция на сметките на потребителите от страна на доставчика на
електрическа енергия, както при
действието на отменения ЗЕЕЕ, така и след влизане в сила на ЗЕ – преди измененията му, влезли в сила на
17.07.2012г. и подзаконовите нормативни актове по тяхното прилагане. Коригирането на сметките само поради
обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната
електроенергия, без да е доказан периодът на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна на потребителя, е недопустимо,
тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на
страните в договорното отношение и принципа за виновния характер на договорната
отговорност (чл.
82 от ЗЗД). Доставчикът на електрическа енергия
не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на
потребителите с приетите от самия него Общи условия, тъй като подобни клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 от ЗЗП и поради това
са нищожни съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
Отсъствието на нормативна уредба изключва законовото основание за провеждане на
прилаганите от доставчиците корекционни процедури,
независимо, че потребителите са се съгласили с тях, приемайки предложените им
общите условия.Горепосочената практика е
довела до изменение на Закон за енергетиката през 2012 г. С
това изменение,обнародвано в ДВ бр.54/2012г.,
в сила от 17.07.2012г. е предвидено законово основание крайният снабдител да коригира едностранно
сметката на клиент след доказано неточно отчитане (неотчитане) на потребената електрическа енергия при наличието, обаче на
определени предпоставки.
Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката устройството и
експлоатацията на електроенергийната система се осъществява съгласно норми,
предвидени в Правилата за измерване на
количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване,
начина и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително
за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване.В ал. 2 на чл. 83 ЗЕ е предвидено посочените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила
да се приемат от комисията, т.е. тогава ДКЕВР, вече Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), и да се публикуват от комисията и енергийните предприятия на интернет
страниците им. С приетата с § 83, т. 1,
б. „г“ от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката,
обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила
от 17.07.2012 г., норма на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е въведено изискване в
Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия,
да се съдържа ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл.83,ал.1,т.6 от ЗЕ.
Предвидените
в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ
Правила за измерване на количеството
електрическа енергия са били приети от
ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр.
98 от 12.11.2013 г.).
Още
преди датата на извършване на проверката на СТИ - осъществена на 23.01.2018 г./
л.23,24 от делото/ и корекцията от ответника, обаче по-голямата част от ПИКЕЕ са
били отменени с Решение № 1500/06.02.2017 г. на Петчленен състав ВАС по адм.д. № 2385/2016 г. (обн. в ДВ,
бр. 15 от 14.02.2017 г.), с което всички норми на ПИКЕЕ, с изключение на чл.
48-51, са отменени, считано от деня на обнародване на съдебното решение (чл. 195, ал. 1, вр. чл. 194 АПК).В по–късен момент и нормите на чл.48 -51 от Правила за измерване на количеството
електрическа енергия са били приети от ДКЕВР с Протокол № 147/14.10.2013 г. (обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г.) също са отменени с Решение № 2315 / 21.02.2018 г. на ВАС по адм.д. № 3879/2017г., IV –то
отд.,
обн.ДВ бр. 97/23.11.2018 г.
Съдейки от датата на която е извършена
проверката на електромера 23.01.2018 г.ВРС приема,че ако КП от проверката на
СТИ съставен на 23.01.2018г. бе съставен с участието на абоната, без абоната да
е възразил,то тогава този протокол можеше да бъде основание за коригиране на
количество ел.енергия потребена в исковия период.В случая е видно,че при
проверката на СТИ не е участвал абоната нито негов представител, поради което и
КП от проверката не обвързва потребителя с констатациите. На следващо място, от
анализа на целия доказателствен материал,настоящият
състав установи,че в случая при констатирано на 23.1.2018 г. софтуерно претарифиране на СТИ ответникът е извършил едностранна
корекция на сметката на абоната за минал период от време за една година назад,
считано от датата на проверката, т.е. позовал се е на нормата на чл. 50 ПИКЕЕ,
която към датата на проверката не е била отменена .След като и вещото лице
обяснява в разпита си, че този период визиран и в данъчната фактура издадена от
ответника към ищеца е с неустановен начален момент, за настоящия състав
ответникът не е установил при условията на пълно и главно доказване, че точно в
исковия период е доставил на ищеца и ищеца е потребил
количеството ел.енергия за което е издадена и данъчната фактура. Именно поради
това,че продажбата на ел.енергия се подчинява на нормата на чл.1 ТЗ, съдът приема,че ответникът не
установил по надлежния ред количеството на ел.енергията и периода за който се
твърди, че е била доставена на абоната.При така изложените по-горе мотиви ВРС
намира предявения отрицателен установителен иск и за
основателен и за доказан като го уважава изцяло присъждайки в полза на ищеца и
в тежест на ответника съдебно - деловодните разноски, за които са представени
доказателства за реалното им извършване.
В
Списъка по чл. 80 ГПК,
приобщен на л.64 –ти, ищецът претендира два разхода – сумата от 50,00 лева за
заплатена такса и 350,00 лева за адвокатско възнаграждение.Тези два разхода са
доказани и по основание и по размер поради което съдът ги присъжда в цялост на
ищеца.По отношение на възражението на ответника за прекомерност на адвокатския
хонорар, съдът не счита, че това възражение е основателно.Минимумът на размера
на адвокатския хонорар съгласно Наредба № 1/2004, без ДДС е 300,00 лева.Хонорар
от 350,00 лева съдът не намира за прекомерен още повече,че за разлика от други
идентични дела, в конкретния случай и исковата молба и изложението по същество
на спора се отличават с анализ на действащото законодателство и съдебна
практика, поради което и съдът присъжда сумата от 350,00 лева за адвокатски
хонорар в полза на ищеца, без да редуцира този разход с 50,00 лева. Т.е.двата
разхода, претендирани от ищеца като доказани и по
основание и размер следва да се присъдят като на осн.чл.
78, ал.1 ГПК в тежест на ответната страна като доказани и по основание и по
размер – или общо 400,00 лева (четиристотин лева).
Мотивиран от гореизложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията
между страните : ищеца И.П.Н., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адвокат от АК Варна
- Е.М.,*** и ответното дружество „Е.П."
АД, ***, представлявано от всеки двама от членовете на управителния съвет: П.
С. С., Я. М. Д.и Г. К., че ищецът И.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** НЕ ДЪЛЖИ на ответника„Е.П." АД, ЕИК ********* СУМА в размер 985.66 лева ( деветстотин
осемдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки), недължимо
изисквана от потребителя, начислена служебно по „констативен протокол" по
абонатен номер *и клиентски номер *за недоставена и непотребена
електроенергия, обективирана във ф-ра №
**********/17.04.2019 г. издадена на името на ищеца за периода от 24.01.2017г.
до 23.01.2018 г.,на основание чл.
124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.П." АД, ***, представлявано от всеки двама
от членовете на управителния съвет: П. С. С., Я. М. Д.и Г. К. ДА
ЗАПЛАТИ на И.П.Н., ЕГН **********, с адрес *** СУМАТА от общо 400,00 лева (четиристотин
лева)
сторените от ищеца съдебно-деловодни
разноски пред настоящата инстанция, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с Въззивна жалба в ДВУСЕДМИЧЕН срок пред Варненски окръжен
съд,считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от
Решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :