О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е № 561
13.4.2020
г., гр. Пловдив
Пловдивският
районен съд, Наказателна колегия, I състав, в закрито заседание на 13.4.2020 г., в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: БОЖИДАР КЪРПАЧЕВ
след като се запозна с материалите по
ЧНД 2012/2020 г. по описа на съда,
намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.
Образувано е по Жалба на К.А.П. / баща и законен представител на малолетния
пострадал- А. К. П./ срещу Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 27.02.2020
г., с което наказателното производство по ДП № 117/2019 по описа на Сектор
разследване на транспортни престъпления при ОДМВР- Пловдив, водено за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ , вр. чл.
342, ал.1 НК , е било прекратено.
С жалбата се оспорва обосноваността
и законосъобразността на постановения
прокурорски акт, като се иска същият като неправилен да бъде отменен, като
делото да бъде върнато на прокурора за продължаване на разследването.
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е подадена в
законоустановения срок и изхожда от легитимирано
лице- баща и законен представител на малолетно лице, пострадало от
престъплението, за което е водено досъдебно производство, поради което и същата
се явява процесуално допустима следва да бъде разгледана по същество.
По основателността на
жалбата:
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
За да прекрати
наказателното производство прокурорът приел, че по делото са налице
предпоставките на чл. 24, ал.1, т.9 НПК, вр. чл. 343, ал.2 НК.
Този извод изцяло се
споделя от настоящия състав. Съгласно чл. 24, ал.1, т.9 НПК не се образува
наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато в предвидените в
особената част на Наказателния кодекс случаи пострадалият или ощетеното
юридическо лице до започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд
направи искане за прекратяване на наказателното производство. Съгласно чл. 343,
ал.2 НК наказателното производство се прекратява, ако пострадалият поиска това:
1. за престъпления по ал.
1, буква "а";
2. за престъпления по ал.
1, буква "б", когато спрямо дееца не е било прекратявано наказателно
производство на това основание през последните пет години.
От систематичното
тълкуване на цитираните разпоредби следва, че за да е законосъобразно
прекратяването на наказателното производство в конкретния случай следва
кумулативно да са налице следните елементи от фактическия състав:
-производството да е
водено за престъпление по чл. 343,ал.1 “б“а“ или б. „б“ НК, доколкото съгласно
трайната съдебна практика прекратителното основание по чл. 342, ал.2 НК не е
налице при квалифициращите състави по чл. 343, ал.3 НК. Така Решение № 60 от 30.01.2014 г. по нак. д. №
2420/2013 г. на Върховен касационен съд, Решение № 289 от 18.01.2017 г. по н.
д. № 1237 / 2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение. В случая
производството е водено именно за престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ , вр.
чл. 342, ал.1 НК.
-причинената на
пострадалото лице телесна повреда да е средна или тежка. Видно от приложената
на л.47 от ДП СМЕ на А К П. е причинено трайно затрудняване на движенията на
долен десен крайник за около 5-6 месеца. Съгласно т.10 от Постановление № 3 от
27.IX.1979 г., Пленум на ВС този вид увреждане съставлява средна телесна
повреда по медико-биологичните си характеристики.
- да е налице е налице
изрично изявление за прекратяване на наказателното производство, направено от
легитимиран субект. Така Решение № 204 от 13.05.2013 г. по нак. д. № 645/2013
г. на ВКС, Решение № 17 от 11.02.2014 г. по нак. д. № 2199/2013 г. на Върховен
касационен съд. В конкретния случай пострадало лице от престъплението е
малолетният А К П. Съгласно чл. 3 от Закона за лицата и семейството лицата, ненавършили 14 години не могат да
формират и изразяват правно валидна воля. От тяхно име и за тяхна сметка волеизявяват техните родители.
В конкретния случай по делото са налице на л. 28-29 и л. 33-34 изричните изявления на двамата родители
и законни представители на малолетния представител, че желаят наказателното
производство да бъде прекратено.
-изявлението за
прекратяване да е направено в законоустановения срок до започване на съдебното
следствие пред първоинстанционния съд. Така Решение № 134 от 21.03.2012 г. по
нак. д. № 312 / 2012 г. на Върховен касационен съд. В конкретния случай това
право на пострадалото лице е упражнено от неговите законни представители още във първия възможен процесуален
момент, а именно при първия им разпит като свидетели още на ДП.
- спрямо дееца тази
привилегия да не е прилагана в предходните 5 години. Видно от материалите по
делото дееца не е осъждан, и срещу него не са прекратявани наказателни
производства.
При извод за наличие на
всички предвидени в закона предпоставки следва, че правилно и законосъобразно
прокурора е прекратил наказателното производство на соченото основание.
По правната си същност
жалбата на К.П. представлява опит да
оттегли изразеното от него изрично съгласие за прекратяване на
наказателното производство.
По въпроса за
оттегляемостта на процесуалните изявления на страните ВКС /макар и по други
казуси/ е имал възможност да формира трайна съдебна практика, че изявленията са оттегляеми до момента, в който
проявят правното си действие. Така изрично ТР 1/2009 по тълк. д 1/2008
ОСНК, т.8, Решение №182/06.07.2010 по дело №97/2010 на ВКС, Решение № 389 от
13.10.2011 г. по нак. д. № 1915/2011 г. на Върховен касационен съд, Решение № 3
от 03.02.2015 г. по нак. д. № 1976 / 2014 г. на Върховен касационен съд.
В конкретния случай
жалбоподателят и неговата съпруга са изразили изрично своето желание за
прекратяване на наказателното производство. В изпълнение на тяхното желание прокурорът е прекратил същото, поради
което и техните изявления са произвели своя ефект. В този смисъл съдът
намира направените опити чрез жалбата
да се оттегли даденото съгласие като недопустимо шиканиране на процеса.
За изцяло неоснователни
съдът намира доводите на жалбоподателя за вътрешно противоречие в мотивите на
наблюдаващия прокурор. Същите са пределно ясни, че основанието за прекратяване на наказателното производство не е липсата
на вина и св. А П, а изрично изразеното желание на законните
представители на пострадалото лице.
Действително в постановлението
на РП съвсем правилно и законосъобразно е изложена установената до този момент
фактическа обстановка. Липсват обаче каквито и да било изводи дали деянието на
Пенчев е виновно или безвиновно, каквито внушения се правят с жалбата. .Липсата
на тези изводи, впрочем е и напълно обоснована и нормална, предвид ранния етап,
на който е прекратено производството.
Изцяло несподелими са
доводите на жалбоподателя, че производството може да се прекрати на основание
чл. 24, ал.1, т.9 НПК, вр. чл. 343, ал.2 НК само след пълно, обективно и
всестранно разследване, което да отговори на въпросите извършено ли е деяние,
ако да от кого и виновно ли е то.
Съгласно трайната съдебна
практика цитираните разпоредби от НК и НПК въвеждат
едно право за пострадалото лице поиска прекратяване на наказателното
производство в предвидените от закона случаи и следователно само
и единствено от неговата воля и преценка зависи дали да упражни това право и в
кой момент. На това право на пострадалото лице съответства корелативното задължение на
разследващите органи незабавно след отправяне на валидното изявление за
прекратяване на производството да прекратят същото, без да правят преценка за
наличие или не на други основания по чл. 24 НПК. Така Решение № 204 от
13.05.2013 г. по нак. д. № 645/2013 г. на ВКС, Решение № 61 от 05.04.2013 г. по
нак. д. № 2301/2012 г. на Върховен касационен съд.
Това задължение за незабавно прекратяване на
производството произтича от особения негов характер, а именно публично-частен, при който проявлението на служебното начало е поставен в известна степен в
зависимост от волята на жертвата на престъплението. В този смисъл
всякакви действия по разследване, извършвани след отправеното изявление за прекратяване
на производството биха се явили в грубо нарушение на процесуалните правила.
От всичко гореизложено
следва, че по делото действително не е извършено всестранно и пълно разследване
/доколкото дори не е назначена АТЕ/, но това не се дължи на процесуален порок в
дейността на разследващите органи, а на момента, в който законните
представители на пострадалото лице са избрали да упражнят правото си да искат
прекратяване на производството.
В този смисъл, прокурорът,
като незабавно се е съобразил с волята на легитимираните субекти, съвсем
правилно е приложил, както материалния, така и процесуалния закон.
Така мотивиран и на
основание чл. 243 ал. 6, т. 1, вр. ал. 5 НПК, Пловдивският районен съд, I наказателен
състав,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Районна прокуратура Пловдив от 27.02.2020
г., с което наказателното производство по ДП № 117/2019 по описа на Сектор
разследване на транспортни престъпления при ОДМВР- Пловдив, водено за
престъпление по чл. 343, ал.1, б. „б“ , вр. чл. 342, ал.1 НК , е било
прекратено.
Определението
подлежи на обжалване и протест в седмодневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред ПОС.
След
влизане в сила на определението досъдебното производство да се върне на РП Пловдив.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.