Решение по дело №1169/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1021
Дата: 3 август 2020 г.
Съдия: Станимир Христов Христов
Дело: 20207040701169
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер     1021                   от 03.08.2020 г.      град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Бургас, петнадесети състав, на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Лилия Александрова

  Членове:   1. Станимир Христов

                      2. Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. и прокурор Христо Колев, като разгледа докладваното от съдия Христов касационно наказателно административен характер дело номер 1169 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на ТД на НАП – Бургас чрез юрисконсулт Г. Азманов   против Решение № 184/12.02.2020 г., постановено по НАХД № 2912/2019 г. на Районен съд - Бургас, с което е отменено Наказателно постановление № К18_227-F382504/27.11.2018 г. на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, оправомощен със заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение по чл. 86, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС на Сдружение „Южно Черноморие РВЛК“ с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 43, ет. 3, представлявано от Р.Х.С.и Т.Й.М.е наложена имуществена санкция в размер на 229 585,55 лева. От касационната инстанция се иска да отмени оспорвания акт като незаконосъобразен и неправилен и да потвърди наказателното постановление. Посочените в жалбата оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК във връзка с чл. 63, ал. 1, изречение второ от ЗАНН – неправилно решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В подкрепа на твърденията не са представени нови писмени доказателства. В съдебно заседание  касаторът не се представлява.

Ответникът по касация – Сдружение „Южно Черноморие РЛВК“ с БУЛСТАТ ********* със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Фердинандова“ № 43, ет. 3, представлявано от Р.Х.С.и Т.Й.М., редовно уведомено, не изпраща представител и не ангажира становище по оспорването

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред Районен съд – Бургас е образувано по жалба на Сдружение „Южно Черноморие РЛВК“ против Наказателно постановление № К18_227-F382504/27.11.2018 г.  на директора на дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Бургас, с което на сдружението за нарушение на  чл. 86, ал. 1 от ЗДДС и на основание чл. 180, ал. 1 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 229 585,55 лева. За да отмени процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че нарушението е извършено чрез бездействие – факт, който не е съобразен от административнонаказващият орган и който води до порочност на съдържанието на оспорваното наказателно постановление. Прието е също, че както в АУАН, така и в НП липсва посочена дата на извършване на нарушението, както и крайния срок, до който сдружението е следвало да изпълни задължението си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. По мнание на първата инстанция, твърде неясно е формулирано описанието на нарушението, като в описателната му част се съдържат състави на нарушение по чл. 86, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДДС, което по същество са три отделни състава, като за всеки от тях отговорността е следвало да се определи поотделно по реда на чл. 18 от ЗАНН, което не е сторено от административнонаказващият орган.

Решението на Районен съд – Бургас е правилно и следва да се остави в сила.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените в жалбата пороци като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Следва да се приеме за релевантно твърдението на касатора, че правната квалификация на деянието е правилна и тя е чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Не се спори между страните, че е налице хипотезата, предвидена в цитираната правна норма – сдружението, за което данъкът е станал изискуем, не е изпълнило задължението си да го начисли като 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка –декларацията по чл. 125 за този данъчен период и 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за съответния данъчен период. Цитираните три хипотези на разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС съставляват действията, посредством които се изпълнява задължението за начисляване на данъка. В този смисъл, настоящата касационна инстанция не споделя доводите на първоинстанционния районен съд за неяснота в описанието и наличието на три отделни състава, изискващи прилагането на чл. 18 от ЗАНН.

Правилно обаче районната инстанция е установила, че не е посочена датата на извършване на нарушението и крайният срок, в който привлеченото към отговорност лице е следвало да изпълни задълженията си по чл. 86, ал. 1 от ЗДДС, тъй като визираното нарушение е реализирано чрез бездействие. Настоящият съдебен състав напълно споделя мотивите на първостепенния съд в тази връзка, в т.ч. и довода, че непосочването на дата на осъществяване на административното нарушение препятства възможността за преценка спазване на сроковете по чл. 34 от ЗАНН – за съставяне на АУАН, респ. за издаване на НП.

При така изложените обстоятелства районният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да се остави в сила.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка  с чл. 63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХV състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА  Решение № 184/12.02.2020 г., постановено по НАХД № 2912/2019 г. на Районен съд - Бургас.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

                                              

 

                                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                                 2.