СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
25.06.21г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 27.05.21г. /с участието на секретаря Д.
Цветкова/ гражданско дело № 11859/19г. и констатира следното:
Предявени са искове от „И.М.В.“ ЕООД солидарно против Л.
С., И. П. и О. П. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за сумата
42 804, 74 лева.
Претендира се и законната лихва върху посочената сума /главница/ за периода
– след завеждане на делото.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства /писмени и експертни – преценени в
съвкупност и в контекста на твърденията и възраженията на страните/
удостоверяват, че:
На основание на споразумение /сключено на 22.11.17г. с ищеца/ ответниците И.
П. и О. П. както и Б. Д. /наследодател на конституираната в хода
на делото Л. С./ са поели задължение /общо и
солидарно – по смисъла на чл. 128, ал. 1, предл. –
2-ро от ЗЗД във връзка с чл. 121 от ЗЗД във връзка с чл. 129, ал. 2 от ЗЗД във
връзка с чл. 122, ал. 1 от ЗЗД/ да възстановят на „И.М.В.“ ЕООД всички
сторени от дружеството плащания
/погасявания/ на дългове на „Е.“ ООД /установени с влезли в сила
административни – ревизионни актове/. Не се спори /а такъв извод налагат и
събраните в процеса доказателства – писмени и експертни – преценени в
съвкупност/, че: за ответниците е възникнало /в съответствие с клаузите по
процесното споразумение/ задължение към ищеца /до размера на заявената сума/ с
настъпила към момента изискуемост /И.М.В.“ ЕООД е погасило - чрез прихващане задължения на
Е.“ ООД, установени с влязъл в сила ревизионен акт/.
Искът е неоснователен:
Разпоредбата
на чл. 3 от процесното споразумение /която е конкретна, изрична и категорична
по съдържание/ постановява задължение за ищеца – да окаже /при поискване/
фактическо /и юридическо/ съдействие на ответниците в рамките на евентуално
ревизионно производство срещу „Е.“ ООД /каквото именно е било проведено по отношение на
посоченото дружество и в рамките на която процедура е била ангажирана
имуществената отговорност на тази фирма, съответно впоследствие и имуществената
сфера на „И.М.В.“ ЕООД/. Не
се спори /в тази насока са изложени конкретни твърдения – признания в самата
искова молба/, че: ответниците са упражнили правото си по цитираният договорен
текст, а именно: заявили са /конкретно и изрично/ искане пред ищеца – да им
предостави писмени доказателства и да упълномощи посочен от тях адвокат /с
оглед провеждане на надлежна, пълноценна защита срещу процесния ревизионен
акт/. Липсват твърдения /съответно и доказателства; като тежестта в тази връзка
е за дружеството - съгласно правилото на чл. 154 от ГПК/ ищецът да е оказал /в
съответствие именно с договорното си задължение/ каквото и да е съдействие в
посочената насока в полза на ответниците. В такава хипотеза следва да се
приеме, че дружеството се явява неизправна страна в рамките на процесната
договорна връзка /по смисъл на чл. 63 от ЗЗД/ и това обстоятелство съставлява
основание за освобождаване /в контекста на принципното правило по чл. 83 от ЗЗД, косвено по аналогия и с процесуалното правило на чл. 223, ал. 2, изр. 2-ро
от ГПК/ на длъжниците /ответниците/ от отговорност. Действително – страните не
са обвързали /изрично/ имуществената отговорност на ответниците с изпълнението
на задължението на ищеца по чл. 3 от споразумението. В случая обаче – следва да
се приеме, че: тази /такава/ взаимозависимост /на двете; на посочените насрещни
задължения/ се установява /учредява; създава; произтича/ от цялостното
съдържание /и логика/ на процесното правоотношение /преценени в контекста на
принципните правила по чл. 20а от ЗЗД, чл. 20 от ЗЗД, чл. 12 от ЗЗД/ доколкото:
споразумението е било предназначено да гарантира /обезпечи/ не само
имуществените права на кредитора /дружеството на ищеца/, но и тези на
длъжниците - ответниците /именно заради това е бил уговорен процесния чл. 3;
без съществуването на който – едната страна по договорната връзка би се оказала
лишена от възможност да защити правата си; да атакува негативни за нея
административни – ревизионни актове, влечащи имуществена отговорност в
контекста на правилата по останалите текстове от споразумението/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска /с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД/ на „И.М.В.“ ЕООД
против Л.И.С. ЕГН **********, И.И.П. ЕГН **********
и О.И.П. ЕГН **********.
ОСЪЖДА И.М.В.“ ЕООД да плати на Л.И.С., И.И.П. и О.И.П. общо 3 600 лева – съдебни разноски /на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: