Решение по дело №107/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.268, във вр. с чл.267 ал.2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Производство е образувано въз основа на жалба депозирана от „Й.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в [населено място] пазар, пл.Раковски №4, вх.Б, ет.4, ап.39, представлявано от А. Б. Г., срещу Решение № 75 от 15.03.2024г. на Директора на ТД на НАП Варна, с което е оставена без уважение жалба вх.№ 2538/07.03.2024г., подадена от дружеството срещу Разпореждане № [рег. номер]-137-0001444/19.02.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, офис Шумен.

В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакуваното Решение, свеждащи се до издаването му в нарушение на материалния закон, като се сочи, че по отношение на задължения по изпълнително дело № 27100000266/2010г. по описа на ТД на НАП- офис Шумен, със срок на доброволно плащане 2013г., е изтекла абсолютната погасителна десет годишна давност. По изложените съображения се отправя искане за отмяната на оспореното решение. В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично, като се представлява от адвокат Д.Е., която поддържа жалбата по изложените в нея отменителни основания и прави доказателствени искания за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.

Ответникът, Директор на ТД на НАП– [населено място], не депозира отговор и не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание.

Шуменският административен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В ТД на НАП– [населено място], офис Шумен било образувано ИД № 27100000266/2010г. по описа на ТД на НАП- офис Шумен срещу „Й.“ ООД- [населено място] пазар, с ЕИК *********, за негови установени и изискуеми публични задължения. С Постановление за налагане на обезпечителни мерки /ПНОМ/ изх. № 0266/2010/000058/ 06.08.2013г.; № 0266/2010/000067/ 23.08.2013г. и 0266/2010/000171/ 04.09.2015г. на жалбоподателя били наложени обезпечителни мерки- запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, намиращи се в четири кредитни институции; запор върху движими вещи и възбрана върху два недвижими имота за сумата 93276,41лв. за задължения по ЗДДС, УПФ, ЗКПО, ДОО и ЗО за периода 2009г.- 2015г. До кредитните институции били изпратени Запорни съобщения на осн.чл.202 ал.1, във връзка с чл.215 ал.1 т.1 от ДОПК, приложени по делото.

С възражение с вх. № [рег. номер]-000-0064437/07.02.2024г. по описа на ТД на НАП-[населено място], офис Шумен, от длъжника била отправена претенция до публичен изпълнител при ТД на НАП– [населено място], офис Шумен, да бъдат отписани от данъчно-осигурителната му сметка като погасени по давност съществуващи негови непогасени публични задължения, представляващи главници, лихви върху тях и само лихви без главници, предмет на изпълнителното дело, като същите не били конкретизирани по години. С оглед направеното искане било постановено Разпореждане № [рег. номер]-137-0001444/19.02.2024г., издадено от главен публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен, с което на основание чл.226 ал.1 от ДОПК, във вр. с чл.171 ал.1 от ДОПК, органът отказал да прекрати поради изтекла погасителна давност събирането на публични вземания в общ размер на 51870,86лв., от които лихва- 50339,72лв. Посочено е като мотив, че са били наложени обезпечителни мерки, поради което давностният срок е спрял да тече за част от периода, както и по силата на §13 от ПЗР на ЗИД на Закон за здравето, поради което давностният срок не е изтекъл към момента.

Несъгласен с посоченото разпореждане, длъжникът го оспорил изцяло пред Директора на ТД на НАП-[населено място] с жалба вх.№ [рег. номер]-000-0124026/10.03.2024г., постъпила на 07.03.2024г., като изложил само аргумента, че е изтекла абсолютната давност за вземанията със срок на изпълнение 2013г..

С постановено на основание чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК, Решение №75/15.03.2024г., Директорът на ТД на НАП– [населено място] оставил без уважение депозираната своевременно жалба срещу разпореждането, като приел, че давността по отношение на публичните вземания е била спряна с налагането на обезпечителни мерки от публичния изпълнител с ПНОМ изх. № 0266/2010/000058/06.08.2013г.; № 0266/2010/000067/23.08.2013г. и 0266/2010/000171/04.09.2015г., на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК- запор на постъпващи суми по сметки и депозити, движими вещи и възбрана на недвижими имоти, посочени в постановлението за налагане на обезпечителните мерки. На второ основание бил спрян давностният срок във връзка с обявено извънредно положение на осн. §29 от ПЗР на ЗМДВИППП за периода от 24.03.2020г. до 21.05.2020г. Поради това, органът приел за законосъобразен отказа на публичния изпълнител за погасяване на публичните задължения в тяхната цялост.

За изясняване на фактическата обстановка по делото е допусната, назначена и изпълнена съдебно-счетоводна експертиза. Според заключението на вещото лице, което не е оспорено от страните и се подкрепя от доказателствения материал по делото, към 19.02.2024г. по отношение на длъжника са налице задължения за лихви за ДОО, ДЗПО, НЗОК, ДДФЛ и ДДС, които е следвало да бъдат заплатени до края на 2013г. в общ размер на 7404,33лв., като видът им, документът, с който са възникнали, периодът и сумите са описани в табличен вид от вещото лице в експертизата.

При така установените факти въз основа на представените доказателства съдът намира следното от правна страна:

Процесното решение представлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата срещу него е подадена от неговия адресат в рамките на установения за това преклузивен срок/ решението е връчено на 19.03.2024г., а жалбата е депозирана на 22.03.2024г./, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна, а съображенията за това са следните:

По делото не се спори, а от представените писмени доказателства се установява, че Решение № 75 от 15.03.2024г. на Директора на ТД на НАП Варна

и Разпореждане № [рег. номер]-137-0001444/19.02.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, офис Шумен, са издадени от оправомощени за това административни органи, в пределите на тяхната материална и териториална компетентност и след редовно сезиране от правоимащо лице. Поради това, както разпореждането, така и потвърждаващото го решение представляват валидни административни актове. Извършената от съда проверка установи, че при постановяването на актовете не са допуснати съществени процесуални нарушения, засягащи тяхната законосъобразност, и процедурата е съобразена с приложимите за случая норми на ДОПК.

По отношение на материалната законосъобразност:

Съгласно чл.168 т.3 от ДОПК, изтичането на погасителната давност е основание за погасяване на публичните вземания и отписването им съгласно чл.173 ал.1 от ДОПК, което на основание чл.173 ал.2 от ДОПК се извършва служебно само в случаите на абсолютна давност по чл.171 ал.2 от ДОПК, а по аргумент от противното– във всички останали случаи, при изтичане на обикновената погасителна давност- по възражение на заинтересуваното лице. Чл.171 ал.1 от ДОПК регламентира обикновена 5-годишна давност за погасяване на публичните вземания, срокът на която започва да тече от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение.

Чл.171 ал.2 от ДОПК регламентира абсолютна 10-годишна погасителна давност, считано от първи януари на годината, следваща тази, през която е трябвало да се плати публичното задължение, с изтичането на която се погасяват всички публични вземания, независимо от спирането или прекъсването на давността, освен в случаите, в които изпълнението на задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника, или е подадена жалба за разрешаване на спор по глава шестнадесета, раздел IIа. Следователно за задълженията, възникнали през 2013г., посочени конкретно в жалбата, давностният срок е с начало- 01.01.2014г. и същият изтича на 01.01.2024г.

Съгласно разпоредбата на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, давността спира да тече с налагането на обезпечителни мерки, като спирането предполага, че през определен период от време давността спира да тече до отпадане на обстоятелството, съставляващо основание за спирането. Така изтеклият срок се зачита и се брои заедно с продължаването на срока след спирането. Същевременно разпоредбите на чл.172 ал.2 и ал.3 от ДОПК предвиждат, че давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност. В настоящия казус, по изпълнителното дело са постъпили суми в резултат на принудително изпълнение, като същите са били разпределени с разпореждания на главния публичен изпълнител. Сумите със срок на плащане през 2013г. са били погасени от постъпило плащане с Разпореждане № [рег. номер]-125-0068704/28.02.2024г., на основание чл.219, във връзка с чл.240 от ДОПК, приложено на стр.57 от делото.

По делото е установено, че с ПНОМ изх. № 0266/2010/000058/06.08.2013г.; № 0266/2010/000067/23.08.2013г. и 0266/2010/000171/04.09.2015г., на основание чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК, на дружеството- жалбоподател били наложени обезпечителни мерки- запори и възбрана. Именно с наличието на цитираното ПНОМ издателят на процесния административен акт, правилно обвързва спирането на давността за вземането, позовавайки се на чл.172 ал.1 т.5 от ДОПК.

Налице е и другото посочено в Решението основание за спиране на давността. Считано от 24.03.2020г. (датата на влизане в сила на § 29 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г.), се спира давността, като същата е продължила да тече от 21.05.2020г., предвид §13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето.

Но въпреки спирането на давността, в настоящия казус е изтекла абсолютната 10- годишна давност по отношение на част от задълженията, посочени в оспореното Разпореждане, а именно тези възникнали през 2013г. в размер на 7404,33лв., за които давностният срок е започнал да тече на 01.01.2014г. и същите е следвало да бъдат отписани служебно, съгласно чл.173 ал.2 от ДОПК. Видно от приложената справка за задълженията на жалбоподателя, същите са за лихви, които съгласно чл.171 ал.3 от ДОПК, се погасяват по давност с изтичането на сроковете за главното вземане по ал. 1 и 2, независимо от начина на погасяване на главницата.

Настоящият състав намира за неправилни изложените в обжалваното решение на ответника съображения за продължаване на срока на абсолютната давност, съгласно § 29 т.1 и т. 2 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. Съгласно § 29 т.1 от ПЗР на този закон до отмяната на извънредното положение срокът по чл.171 ал. 2 от ДОПК не се прилага, а според т. 2 на § 29 освен в случаите по чл.172 ал.1 от ДОПК давността спира да тече и за времето на обявеното извънредно положение. Последната разпоредба въвежда ново основание за спиране на давността, наред с тези по чл.172 ал.1 от ДОПК, като срокът за новото спиране е до отмяна на извънредното положение, след който момент давността отново продължава да тече. Тази разпоредба обаче не препятства действието на разпоредбата на чл.172 ал.2 от ДОПК и след изтичането на този срок давността се брои за изтекла, независимо от основанието за спиране. Съдът намира, че § 29 т.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение не продължава срока по чл.172 ал.2 от ДОПК, както е прието от решаващия орган по делото. Смисълът и целта на разпоредбата, в която е формулирано, че срокът по чл.171 ал.2 от ДОПК не се прилага са с оглед да не изтече давностния срок при действието на обявеното извънредно положение, което е привременна мярка за защита интересите на кредитора, неспособен да действа поради наличието на извънредни непредвидени обстоятелства. Тази мярка престава да действа с настъпване на събитието, визирано в хипотезата на § 29 т.1 /отмяна на извънредното положение/ и действието ѝ е обвързано с определен срок, след който правните последици, породени от това действие отпадат. Това няма за последица продължаване на срока по чл.172 ал.2 от ДОПК със срока на действие на § 29 т.1 от ПЗР на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение. В този смисъл е практиката на ВАС- Решение № 3661 от 5.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3513/2022г., VIII о.

Съобразно гореизложеното, в настоящия случай, давностният срок на част от процесното вземане в размер на 7404,33лв., установен със ССЕ по делото, е започнал да тече на 01.01.2014г. и към момента на подаване на заявлението, с която е направено възражение за погасяване по давност на публичните задължения– 07.02.2024г., задължението за 2013г. действително е било погасено с изтичането на 10 годишния давностен срок. От това следва, че отказът на публичния изпълнител, обективиран в Разпореждане № [рег. номер]-137-0001444/19.02.2024г. в тази му част, се явява незаконосъобразен. Като е оставил без уважение подадената жалба срещу този отказ, Директорът на ТД на НАП Варна е постановил частично незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. Тъй като въпросът не може да бъде решен от съда по същество, предвид естеството на акта, делото следва да се върне на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен за ново произнасяне по направеното искане с възражение за изтекла погасителна давност.

По отношение на другите задължения, за които е бил постановен отказ, потвърден с оспореното решение на горестоящ административен орган за сумата над 7404,33лв. до 51870,86лв. не е налице настъпила както 5- годишната, така и 10- годишната погасителна давност, като не се и правят такива твърдения в жалбата и същата следва да бъде отхвърлена, предвид правилно постановения акт за отказ от прекратяване на събирането им.

С оглед изхода на спора, претенцията за заплащане на разноски, представляващи държавна такса и възнаграждение на вещо лице, от страна на процесуалния представител на жалбоподателя е основателна и следва да бъде уважена, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК, съразмерно с уважената част о жалбата. Ответникът следва да бъде осъден да плати на жалбоподателя сумата в размер на 35,69лв.- деловодни разноски.

Воден от горните мотиви и на основание чл.268 ал.2 от ДОПК Административен съд Шумен

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 75/15.03.2024г. на Директора на ТД на НАП-[населено място], в частта му, с която е потвърдено Разпореждане № [рег. номер]-137-0001444/19.02.2024г. по отношение на задължения в размер на 7404,33лв. изискуеми от 01.01.2014г., като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Разпореждане № [рег. номер]-137-0001444/19.02.2024г., издадено от главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ при ТД на НАП Варна, офис Шумен, в частта му, с която е отказано прекратяването на събирането поради изтекла погасителна давност на публично задължение в общ размер на 7404,33лв., дължимо за 2013г. и изискуемо от 01.01.2014г.

ВРЪЩА преписката на публичния изпълнител при ТД на НАП-[населено място], офис Шумен за изпълнение на дадените с настоящото решение задължителни указания по прилагането на закона относно отписване поради изтекла давност на задълженията на „Й.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] пазар в общ размер на 7404,33лв., за 2013г., изискуеми от 01.01.2014г.

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Й.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] пазар, пл. Раковски №4, вх.Б, ет.4, ап.39, представлявано от А. Б. Г. срещу Решение № 75/15.03.2024г. на Директора на ТД на НАП-[населено място], с което е потвърдено Разпореждане № [рег. номер]-137-0001444/19.02.2024г. по отношение на задълженията в останалата им част за сумата над 7404,33лв. до 51870,86лв., представляващи данъци и лихви за периода от 2014г.- до 2016г., включително.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите- [населено място] да заплати на „Й.“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление [населено място] пазар, пл.Раковски №4, вх.Б, ет.4, ап.39, представлявано от А. Б. Г. сумата 35,69лв. (тридесет и пет лева и шестдесет и девет стотинки), представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268 ал.2 от ДОПК.