Решение по дело №692/2020 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 813
Дата: 24 юни 2020 г.
Съдия: Константин Димитров Иванов
Дело: 20203100500692
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№………………./………….06.2020 година, гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито съдебно заседание на осми юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА

                                      ЧЛЕНОВЕ:         КОНСТАНТИН ИВАНОВ   

                                                              ИВАН СТОЙНОВ – Мл. съдия

 

при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, разгледа докладваното от съдията К. Иванов в. гр. дело № 692 по описа за 2020 год. и за да се произнесе, съобрази следното:

 

           Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на Енерго-Про Продажби“ АД – Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение № 7/02.01.2020 год., постановено по гр. дело № 5417/2019 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от предявените от „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, срещу С.К.С. ЕГН **********, с адрес: ***, обективно-кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 469, 68 лева, представляваща консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/13.02.2019 г., за периода от 15.11.2018 г. до 12.02.2019 г., за обект на потребление, находящ се в с. Средище, обл. Силистра, ул. „Изгрев” № 24, с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.04.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 4, 96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.02.2019 г. до 04.04.2019 г.,

           В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Оспорени са изводите на първоинстанционния съд, че не са налице условия за начисляване на допълнително количество ел. енергия за обект с аб. № ********** за процесния период. Ищцовото дружество (настоящ въззивник) счита, че е налице правно основание за възникването на вземането му към ответника за процесната сума, отразена във фактурата № 276285808/13.02.2019 год. която сума представлява цената на доставено от дружеството и потребено от обекта на ищеца количество електроенергия от 2376 кВтч и тази сума се дължи на основание чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2007 год.

           Предвид дължимостта на горната сума и неплащането и́ в срок, изтекъл на 25.02.2019 год., ответникът е в забава и за периода от 26.02.2019 год. до 04.04.2019 год. дължи обезщетение за забава в размер на сумата от 4, 96 лева, на основание чл. 86 ЗЗД

           Отправено е искане да се отмени обжалваното решение и вместо него да се постанови друго, с което исковете да бъдат уважени, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции.                    

           Писмен отговор на жалбата не е подаден.            

           Съдът съобрази следното:     

           Производството пред ВнРС е образувано по предявени от „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ (2007) и чл. 86 ЗЗД за осъждането на С.К.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ищцовото дружество сумата от 469, 68 лева, представляваща стойността на консумирана и незаплатена ел. енергия по фактура № **********/13.02.2019 г., за периода от 15.11.2018 г. до 12.02.2019 г., за обект на потребление, находящ се в с. Средище, обл. Силистра, ул. „Изгрев” № 24, с абонатен № ********** и клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 05.04.2019 г., до окончателното ѝ изплащане, както и сумата 4, 96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 26.02.2019 г. до 04.04.2019 г.,

           В исковата си молба, уточнена с молба от 15.05.2019 год. ищецът твърди, че ответникът С.С. е потребител на ел. енергия в  обект на потребление, находящ се в с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. „Изгрев” № 24, с абонатен № **********. В регистрите на дружеството партидата за горния обект се води на К. Исмаилов С., баща на ответника. К.С. е починал на 02.05.2013 г., като е оставил четирима наследници – преживяла съпруга, дъщеря и двама сина, сред които и ответника. Поддържа, че наследниците са били задължени да уведомят ищцовото дружество за настъпилата промяна в собствеността на имота на основание чл. 17, т. 3 от ОУ на ДПЕЕЕПП (2007 год.), както че са налице данни, че С.К.С. обитава имота, поради което целият иск се насочва срещу него като ответник, тъй като същият е потребител на ел. енергия по смисъла на ОУ на ДПЕЕЕМ и ДПЕЕ /2007 год./, а освен това адресната му регистрация е на този адрес. Навежда, че страните се намират в продажбено правоотношение относно продажбата на ел. енергия, като правата и задълженията им се уреждат от Закона за енергетиката, ПИКЕЕ, ОУ на ДПЕЕЕМ на „Енергоразпределение Север“ АД и ОУ на ДПЕЕ на „Енерго-Про Продажби” АД. Поддържа, че основанието за възникване на вземането на ответното дружество за потребена ел. енергия е едностранно извършена корекционна процедура. Посочва, че на 12.02.2019 г. е извършена техническа проверка на електромера, измерващ доставяната до горния обект на потребление електрическа енергия, за което е съставен констативен протокол, подписан от ответника, от двама свидетели и от представител на органите на полицията. При проверката е установено, че е налице неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа посредством прикачен проводник /мост/ между главния предпазител преди СТИ и изходящия проводник към жилището, осъществено чрез меден едножичен проводник тип мостов, със сечение 2,5 кв. мм. Поради невъзможността енергията да бъде точно измерена „Енергоразпределение Север“ АД съставило справка  за корекция на основание ОУ на ДПЕЕЕМ /2007 год./ за периода 15.11.2018 г. – 12.02.2019 г. с която са начислени допълнителни количества ел. енергия от 2376 кВтч. Въз основа на справката е издадена фактура № **********/13.02.2019 г. за сумата от 469, 68 лева. Поддържа, че сумата се дължи на основание чл. 38 от ОУ на ДПЕЕЕМ и чл. 24 от ОУ на ДПЕЕ. Твърди се още, че срокът за плащане на сумата по цитираната фактура е изтекъл на 25.02.2019 год., при което и ответникът е в забава и за периода от 26.02.2019 год. до 04.04.2019 год. дължи обезщетение за забава за плащане на сумата от 469, 68 лева в размер на законната лихва върху нея, а именно: сума в размер на 4, 96 лева, на основание чл. 86 ЗЗД.

           В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът С.К.С. не е подал писмен отговор на исковата молба.

           В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа исковете си и настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на сторените разноски.

           Ответникът не се явява в съдебно заседание, не изпраща представител.

           Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

           Не е спорно по делото, че в регистрите на ищцовото дружество като титуляр на партидата за доставка на ел. енергия за обект на потребление, находящ се в с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. „Изгрев” № 24, с абонатен № ********** е лицето К. Исмаил С..  

           Видно от удостоверение за наследници изх. № 34/30.04.2019 год., изд. от кметство с. Средище, общ. Кайнарджа, област Силистра, К. Исмаил С. е починаал на 02.05.2013 год. и призовани да го наследят са петимата му наследници по закон – преживялата съпруга Р.А.С. и четиримата му низходящи, един от които е ответникът С.К.С..

           От представения по делото констативен протокол № 1901061/12.02.2019 год., се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север” АД-Варна са извършили техническа проверка на електромера, монтиран на обекта на потребление, находящ се в с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. Изгрев № 24, с аб. № **********, при която е констатирано неправомерно присъединяване на обекта към електроразпределителната мрежа, извършено чрез прикаче́н проводник – мост между главния предпазител преди електромера (СТИ) и изходящия проводник към жилището, осъществено чрез меден едножичен проводник, тип мостов със сечение 2,5 кв. мм. Според отразеното в протокола при този начин на свързване консумираната ел. енергия не преминава през СТИ, не се измерва и не се заплаща. При проверката е премахнат неправомерно присъединения проводник и е възстановена правилната схема на свързване.

            Проверката е извършена в присъствието на ответника С.К.С., на двама свидетели и на орган на полицията, всички подписали протокола без забележки.

           Въз основа на констатациите от проверката, е изготвена справка от 12.02.2019 год. за корекция при неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на ел. енергия, за периода от 15.11.2018 год. до 12.02.2019 год. и е начислено допълнително количество ел. енергия от 2376 кВтч. Въз основа на цитираната справка е издадена фактура № **********/13.02.2019 год. за сумата от 469, 68 лева и със срок за плащането и́ до 25.02.2019 год.

         От заключението съдебно - техническата експертиза, изслушано в първата инстанция е установено, че свързването на процестното СТИ към ел. мрежата е извършено на базата на одобрен проект и в съответствие с действителните нормативни уредби. Схемата на свързването е така проектирана и изпълнена, че цялата потребена ел. енергия от абоната, да може да бъде измервана за целия период на ползването, в т.ч. на процесния. Освен това и техническите параметри на присъединителната линия на абоната и съоръженията към нея позволяват консумираната енергия да бъде измерена и доставена до потребителя. С оглед обаче на констатирания неправомерно монтиран мост – 2,5 кв.мм. между главния предпазител и изходящия проводник, същият не е могъл да измерва цялата потребена ел. енергия, в т.ч. и за периода на корекцията. Експертът е посочил, че целта на вмешателството е  консумираната ел. енергия да не се измерва от СТИ. Установено е още, че е технически възможно фактурираното количество ел. енергия да бъде доставено и потребено от обекта с аб. № ********** за процесния период. Посоченото количество ел. енергия от 2376 кВтч е правилно (математически точно) остойностено, в съответствие с утвърдените от КЕВР цени на ел. енергията за процесния период.

             С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

           Сумата, която ищецът претендира да му бъде заплатена от ответника е в размер на 469, 68 лева и представлява (съгласно отразеното във фактурата № *********/13.02.2019 год.) стойност на служебно начислено количество ел. енергия от 2376 кВтч за периода 15.11.2018 год. – 12.02.2019 год.

          Според твърденията на ищеца, наведени в исковата му молба, служебното преизчисление на доставените в периода 15.11.2018 год. – 12.02.2019 год. количества ел. енергия до процесния обект на потребление, е извършено на основание чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ, одобрени с Решение № ОУ-060/07.11.2007 г. на ДКЕВР, изменени и допълнени с Решение № ОУ-004/06.04.2009 г. на ДКЕВР.

           Съгласно чл. 38, ал. 1 ОУ ДПЕЕЕМ (2007 год.) в случай на неточно измерване и/или неизмерване на електрическата енергия, установено при проверката по реда на тези Общи условия, „Е.ОН България Мрежи" АД (понастоящем „Електроразпределение Север“ АД) съставя констативен протокол. Според ал. 2 на чл. 38 „Електроразпределение Север“ АД изчислява и коригира количеството пренесена електрическа енергия, в случаите на констатирано по реда на тези общи условия неправомерно въздействие върху средството за търговско измерване и неправомерно присъединяване към разпределителната мрежа. Според ал. 3 на чл. 38 при коригиране на количеството пренесена електрическа енергия се използват стойностите на величините, установени в момента на проверката, както следва: 1. случаите, когато измерената грешка при проверка за точност на средството за търговско измерване има точен измерител, корекцията се изчислява като функция на отчетената грешка, като се отчита класа на точност на средството за търговско измерване; 2. случаите, когато отклонението от нормалната работа на средството за търговско измерване не може да се установи с конкретен измерител в проценти, корекцията се изчислява като: за клиенти, използващи електрическа енергия за стопански нужди – като една трета от пропускателната способност на присъединителните съоръжения при всекидневно 10 (десет) часово ползване на електрическа енергия от ползвателя; за клиенти, използващи електрическа енергия за битови нужди - като една трета от пропускателната способност на присъединителните съоръжения при всекидневно 8 (осем) часово ползване на електрическа енергия от ползвателя; 3. в случаите, когато липсват средства за търговско измерване, монтирани от „Електроразпределение Север“ АД или се отклонява енергия преди средствата за търговско измерване, корекцията се изчислява на базата на половината от пропускателната способност на линията, чрез която обектът е свързан към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север“ АД при всекидневно 8 (осем) часово ползване за потребители за битови нужди и 12 (дванадесет) часово за потребители за стопански нужди.

         С промените в ЗЕ, обн. В ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 год. се предвиди, че експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Съгласно чл. 83, ал. 1, т. 6 от ЗЕ, в редакцията му от ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., приложима в настоящия случай (предвид датата на извършване на проверката на електромера и материализирането й в констативния протокол от 12.02.2019 год., с което е сложено началото на процедурата по преизчисляване (коригиране) на доставените до процесния обект на потребление количества ел. енергия) устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия или за която има измерени показания в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване, реда и начина за обслужване на средствата за търговско измерване, както и създаването, поддържането и достъпа до регистрираните от тези средства база данни.

           Т. е., с промените в ЗЕ от 2012 год. е възприет нов законодателен подход, според който принципите на измерване на доставяната до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните дружества ел. енергия,  начините и местата за измерване, условията и реда за обслужване на електроенергийната система, включително и установяването на случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, се регламентират в нормативен акт, а не в сключваните с клиентите на енергийните дружества при общи условия договори за достъп и присъединявани към електроразпределителната мрежа и за доставка на ел. енергия. Аргумент за горното е и обстоятелството, че в чл. 27 от ОУ на ДПЕЕЕМ от 2014 год. (впоследствие отменени с влязло в сила на 17.01.2017 год. Решение № 269/13.01.2016 год. по адм. дело № 2896/2015 год. по описа на АдмС – София-град) е било предвидено, че редът за измерване, отчитане на електрическа енергия и редът за уведомяване на клиентите при извършване на корекция на сметка се уреждат в Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на КЕВР. 

           В съответствие с горната законодателна промяна в чл. 83, ал. 1 от ЗЕ от ДВ, бр. 54/2012 год., в сила от 17.07.2012 год. и съобразно правомощията на КЕВР, установени в чл. 21, ал. 1, т. 3 от ЗЕ, вр. чл. 2, ал. 1 от ЗНА, от КЕВР са приети Правила за измерване на количеството електрическа енергия, обнародвани в ДВ, бр. 98/12.11.2013 г. в сила от 16.11.2013 год.

           Впоследствие нормите на чл. 1 – 47 и чл. 52 – 56 от ПИКЕЕ (2013 год.) са отменени с Решение № 1500 от 6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а нормите на чл. 48–51 от ПИКЕЕ са отменени с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. дело № 3879/2017 г., IV отд., обн. ДВ, бр. 97/23.11.2018 г. Т. е., ПИКЕЕ (2013 год.) са окончателно отменени, считано от 23.11.2018 год., при         което към момента на извършване на проверката на електромера, измерващ доставяната до процесния обект на потребление ел. енергия на дата 12.02.2019 год. ПИКЕЕ (2013) не са част от действащото право.

           При това положение след като с промените в ЗЕ от юли 2012 год. е предвидено, че принципите на измерване на доставяната до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните дружества ел. енергия,  начините и местата за измерване, условията и реда за обслужване на електроенергийната система, включително и установяването случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, се регламентират в нормативен акт, то и възможността редът и условията, при които е допустимо преизчисление на количествата доставяна ел. енергия до клиентите на електроразпределителните и електроснабдителните дружества да се уговаря (съдържа) в сключваните с клиентите на енергийните дружества договори при общи условия е отречена от законодателя.

          По тези съображения служебно начисленото количество ел. енергия от 2376 кВтч ел. енергия за периода 15.11.2018 год. – 12.02.2019 год. за обекта на потребление, находящ се в с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. Изгрев № 24, с аб. № **********, извършено на основание чл. 38, ал. 2 и ал. 3 от ОУ на ДПЕЕЕМ – 2007 год., е незаконосъобразно.

           По тези съображения сумата от 469, 68 лева, представляваща стойност на служебно начислено (след корекция) количество ел. енергия от

2376 кВтч ел. енергия за периода 15.11.2018 год. – 12.02.2019 год. за обект,  находящ се в с. Средище, общ. Кайнарджа, обл. Силистра, ул. Изгрев № 24, с аб. № **********, за която сума е издадена фактура № *********/13.02.2019 год. е недължима.

           На следващо място доколкото според ЗЕ източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на доставената електрическа енергия е договорът и предвид обстоятелството, че в ЗЕ липсват норми, които да изключват приложението на общите правила на ЗЗД относно задължението на купувача да плати цената на доставената стока (чл. 183 ЗЗД) следва извода, че когато е било доставено определено количество енергия, но поради различни причини е отчетена доставка в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да доплати дължимата сума. Това следва от общото правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока. В тази хипотеза обаче е необходимо доставчикът да докаже при условията на пълно доказване реалното количество на доставената ел. енергия и разликата между заплатеното и действително дължимото.

           В случая подобно доказване не е осъществено. Установено е по делото, че допълнително начисленото за периода количество електрическа енергия е предполагаемо, а не реално потребено. В този смисъл са и изявленията на ищеца, съдържащи се в исковата му молба, според които допълнително начисленото количество ел. енергия за обекта с аб. № ********** е изчислено въз основа на методика, която установява фикция за предполагаемо (а не за реално) доставено количество ел. енергия, което не е отчетено при регулярните ежемесечни отчети и не е заплатено. 

           По изложените съображения искът за заплащане на сумата от 469, 68 лева е неоснователен и подлежи на отхвърляне.

           С оглед неоснователността на обуславящия иск подлежи на отхвърляне като неоснователен и акцесорният иск по чл. 86 ЗЗД.

           В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

           При този изход на делото разноски на въззивника не се присъждат.

           Водим от горното, съдът   

 

Р Е Ш И:

 

           ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7/02.01.2020 год., постановено по гр. дело № 5417/2019 год. по описа на РС-Варна.

           Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

Председател:

 

 

 

   Членове:1.  

 

 

 

                 2.