Присъда по дело №2740/2016 на Районен съд - Варна

МОТИВИ към присъдата по НОХД №2740 по описа на

         Варненски районен съд за 2016г., ХХІХ наказателен състав

 

 

         Варненският районен прокурор е внесъл във ВРС обвинителен акт по който е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимият  М.Ф.К. по обвинението му за извършено престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 206 ал.3 пр.1 вр. ал.1 от НК.

         В заключителната част на обвинителния акт е посочено, че:

 

                   ПОДС. М.Ф.К.

***, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Дожд Калибър”, с ДК № В 8752 РК, рама № 1В3НВС8А98D633842, двигател № BYL0405192, на обща стойност 32 480 лева от владението на В.  С.Б., собственост на ЕТ „Лъки Геймс-2” – А.Ж., представляван от А.И.Ж., която вещ владеел, като обсебването е в големи размери.

 

          В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението възведено в обвинителния акт, по отношение на подсъдимия и предлага да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание което да бъде изтърпяно ефективно.                               

         Защитникът на подс.К. моли съда да наложи наказание към минимума предвиден в закона, което да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.

             Подс. К. не се явява. Производството по делото е по реда на чл. 269 ал.3  т.4 б.А от НПК.

           Гр. ищец моли съда да уважи изцяло гражданския иск.

         От фактическа страна съдът счита за установени следните обстоятелства:

           В началото на есента на 2010г. в гр. Логозия, Румъния подс.К. се запознал с лице - италианец на име Винченцо Фиуме (неустановен по делото/, който го помолил двамата да отидат в България, тъй като имал проблеми за разрешаване. Те пристигнали в гр. Варна с такси от гр. Кълараш. Тъй като Винченцо Фиуме имал проблеми с бизнеса си, трябвало да отиде до гр. София, поради което поискал да наемат нов автомобил. За това се обърнали към туроператорската фирма „Глобул Type Варна", с управител св. С.Г.С.. Същата се обадила на св. Ж.Х. - управител на „Транс Полис" ЕООД, с адрес гр. Варна, ул. „Преспа"№11, който се занимавал с отдаване на автомобили под наем. Тъй като св. Х. не разполагал с нов автомобил, наел на 28.10.2010 г. лек автомобил„Додж Калибър" 2,0 Л ЦРД, син на цвят с per. № В 8752 РК рама №1B3HBC8A98D633842 от ЕТ „Л.Г.Ж.", със собственик и управител св. А.Ж., като сключил договор със служителя св. Р.З.. Св. З. бил упълномощен от св. Ж. да извършва подобен род сделки с различни леки автомобили.

На същата дата служителят на „Транс Полис" ЕООД - св. В.Б. закарал автомобила пред офиса на „Глобъл Type", находящ се в гр. Варна на бул. „Княз Борис I" до пресечката с ул. „Македония", където сключил договор с подс.М.К.. Договорът бил сключен за срок до 14:30 ч. на 30.10.2010 г.

Впоследствие договорът бил продължен по телефона до 02.11.2010 г. Обичайна практика било ако наемателят на автомобила не се намира в гр. Варна, а има необходимост от продължаване на наема на даден автомобил, то той да бъде удължаван по телефона. След изтичане и на удължения срок до 02.11.2010 г., автомобилът не бил върнат от подс.К.. На телефона, който той оставил за връзка, подсъдимият бил многократно търсен както от св. В.Б., така и от св. З., но телефонът бил изключен постоянно и по никакъв начин не могла да бъде установена връзка с подс.К.. Подсъдимият спрял да вдига телефона си и не върнал автомобила.

Видно от назначената и изготвена съдебно - оценителна експертиза стойността на инкриминираната вещ възлиза на 32 480 лв.

         Изложените обстоятелства се установяват от показанията на свид.Ж.Х., свид. А.Ж., свид. В.Б. , свид. А. Ковачева, дадени в хода на  съдебното следствие, както и от прочетените по реда на чл.281 от НПК показания на свид. И.Б., свид. Р.З., свид. С.С., свид.К.Д., свид. Д.Д., свид. С.М. свидетелството за съдимост, съдебно-оценителната експертиза, и всички други писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.

    Всички доказателства в своята съвкупност установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване на престъплението, както и авторството на подсъдимия. Показанията на всички свидетели и заключението на вещото лице са непротиворечиви, взаимно допълващи се, поради което всички тях съдът ги намира за незаинтересовани и непредубедени, като показанията им съдът кредитира изцяло. Всички факти и обстоятелства по делото, навеждат на единствено възможния и несъмнен извод, че автор на инкриминираното деяние е подс.К..

              След като прецени, че всички доказателства са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и очертават всички елементи на фактическия състав на обвинението и авторството, съдът :

                  

             ПРИЗНА ПОДС.  М.Ф.К.

           ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:

 

           На 02.11.2010г., в гр.Варна, противозаконно присвоил чужда движима вещ – лек автомобил „Дожд Калибър”, с ДК № В 8752 РК, рама № 1В3НВС8А98D633842, двигател № BYL0405192, на обща стойност 32 480 лева от владението на В.  С.Б., собственост на ЕТ „Лъки Геймс-2” – А.Ж., представляван от А.И.Ж., която вещ владеел, като обсебването е в големи размери.

          Горното решение, съдът взе по следните правни съображения:

            Обект на престъплението са обществените отношения засягащи имуществените права на гражданите.          

              Субект на престъплението е пълнолетно вменяемо физическо лице.

         От обективна страна престъплението е осъществено от  подсъдимия чрез действия по противозаконно присвояване на движимата вещ, която владеел.

      От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл - противозаконното отнемане на процесната вещ е извършил с цел облагодетелстване по неправомерен начин, т.е. той е съзнавал обществено опасния характер на деянието си и е целял настъпването на обществено опасните последици.        

    квалификацията по чл. 206 ал.3 от НК се определя от действията на подс.К., както и от обстоятелството, че обсебената вещ е била в големи размери. Съгласно т.р. № 1/30.10.1998г. по н.д. № 1/1998г. на ОСНК, обективният критерий за квалифициране на обсебването като такова в големи размери е 70-кратния размер на установената с ПМС № 326/30.12.2009г. МРЗ в страната за месец 11. 2010г. от 240 лева, възлизащ на сумата от 16 800 лева. В случая, паричната равностойност на предмета на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд – в размер на 32480 лева,  надвишава сумата от 16800 лева, представляваща 70-кратния размер на установената с цитираното по-горе  ПМС МРЗ в страната за месец 11. 2010г., поради което има основание за квалифициране на извършеното като обсебване в големи размери по смисъла на чл.206, ал.3 от НК.

Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подс. лице.

    Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства – няма.

    Причини за извършване на деянието са ниската степен на правна култура у подсъдимият, стремеж към неправомерно облагодетелстване, като не зачита законоустановения ред в страната.

           При индивидуализацията на наказанието съдът съобрази следното:

    Деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Относно обществената опасност и личността на дееца съдът отчита, обстоятелството, че К. е не осъждан. Деянието е извършено през 2010г. и от извършването му са изминали 8 години. Съдът отчита, обстоятелството, че е изминал е голям период от време от момента на извършване на инкриминираното деяние през което време К. не е извършвал други обществено опасни деяния. Тези обстоятелства в случая не са нито изключителни, нито многобройни, поради което и най-лекото предвидено в закона наказание да се явява несъразмерно тежко. С оглед на това и като взе предвид ниската степен на обществена опасност на подс.К. и високата степен на обществена опасност на престъплението с оглед значителния ръст на посегателствата против собствеността на територията на Р.България, съдът приложи задължителната в случая норма на чл. 373 ал.2 от НПК, респективно чл.58 „а” от НК  и  определи наказание на подс. К. при условията на чл.54 от НК при превес на смегчаващите отговорността му обстоятелства, а именно „Лишаване от свобода” за срок от 3 години– в минималния предвиден в чл.206 ал.3 от НК размер. Отчитайки всички относими обстоятелства съдът прие, че целите на наказанието и най-вече целите  за индивидуалната превенция биха се постигнали с посоченото наказание Лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ, като така определеното наказание ще бъде адекватна санкция, напълно съответстваща на извършеното престъпление и оценката за неговата обществена опасност. Определеният такъв  размер на наказанието, съдът намира за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението  извършено от подсъдимото лице и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъденото лице, а освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него  и ще му се отнеме възможността да върши  и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото. Съдът намира, че са налице условията за прилагане разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, като изпълнението на наказанието следва да бъде отложено с изпитателен срок определен към максималния размер предвиден в закона, а именно ПЕТ ГОДИНИ. По този начин и с това наказание съдът счита, че по отношение на подсъдимия ще бъдат постигнати целите, както на специалната, така и на генералната превенция на наказанието визирани в чл.36 от НК.

          Като призна подсъдимия за виновен съдът намери, че предявения граждански иск за причинени в резултат на деянието имуществени вреди е доказан по основание. Съдът съобрази размера на гр.иск с размера на имуществените вреди установен със заключението по съдебно-оценителната експертиза и намери, че претендирано от гражданския  ищец обезщетение за претърпени имуществени вреди е доказан и по размер. Предвид това съдът уважи предявения от гр.ищец срещу подс.К.  граждански иск в размер на 32480 лева за претърпени имуществени вреди, в резултат на деянието по чл.206 ал.3вр.ал.1 от НК .

          На основание чл.189 ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодните разноски в тежест на подсъдимия.

         Водим от горното съдът постанови присъдата си.

                                                                 

                                                      

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: