№ 23
гр. Варна , 21.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на десети
декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Иваничка Д. Славкова
Членове:Жулиета Г. Шопова
Светлозар Г. Г.ев
в присъствието на прокурора Росица Милчева Г.ева-Радева (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Иваничка Д. Славкова Въззивно
административно наказателно дело № 20203100601273 по описа за 2020
година
Предмет на въззивното производство е решение № 260122, постановено на
17.09.2020г. по АНД № 1845/2020г., по описа на ВРС-XV-ти наказателен състав, с което
обв.К. Г. Ц. е признат за виновен в това, че на 18.05.2019г. в гр. Варна не изпълнил Заповед
за защита №76 от 03.05.2019г., постановена по гр.дело №2138/2019г. на РС-Варна, 21 състав,
с която е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Б. Х. С. и му
е забранено да приближава на по-малко от 150 метра до нея и до жилището, което обитава в
гр.Варна, ул.“***“ *, *, престъпление по чл.296 ал.1 НК, като на основание чл.78А, ал.1 от
НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание –
„Глоба“ в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Съдебният акт на ВРС е атакуван с въззивна жалба на обв.К. Ц., чрез процесуалния му
представител-адв.Станислав Иванов от АК-Варна. В предвидения 7-дневен срок от
получаване на мотивите е депозирано и допълнително писмено изложение към въззивната
жалба, в което е застъпено становище за незаконосъобразност на постановения акт, като се
навеждат доводи за неправилно приложение на материалния закон, за необоснованост и за
допуснати съществени процесуални нарушения от първоинстанционния съд при анализ на
доказателствения материал и при формирането на фактическите изводи. Моли съда да
отмени първоинстанционното решение и да постанови ново решение, с което да признае
обв.Ц. за невиновен.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на Окръжна
прокуратура – Варна заявява, че подадената въззивна жалба е неоснователна и не споделя
твърдените в същата доводи за неправилно интерпретиране на събраните по делото
1
доказателства и за погрешно формиране на правно фактическите изводи. Счита атакувания
първоинстанционнен съдебен акт за правилен и законосъобразен и смята, че същият трябва
да бъде потвърден.
В съдебно заседание, пред въззивния съд, обвиняемият не се явява, представлява се от
адв.Ст.Иванов, който поддържа депозираната жалба и излага становище за обстоятелства
около заповедта за защита спрямо Божана С..
Настоящата въззивна инстанция, след преценка на събраните по делото доказателства
и въз основа императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановеният
акт по отношение законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно
изискванията на чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК намира за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в установения законов срок, поради което е
допустима, като разгледана по същество, намира за неоснователна.
От фактическа страна първоинстанционният съд, в съответствие с всички релевантни
доказателства е приел за установени следните факти:
Преди няколко години св.Б. С. се запознала с обв.К. Ц.. С него тя имала интимни
контакти, в резултат на които С. забременяла и родила на 27.10.2017г. момиче, Х.. Още по
време на бременността св.С. прекратила отношения с обв.Ц., тъй като той се държал
агресивно спрямо нея. След като тя прекъснала всякакви отношения с него, в отговор на
поведението й обв.Ц. започнал да я следи. Поради изпитван страх, първоначално св.С. не
подавала жалба за агресията спрямо нея от обв.Ц., но в последствие след консултация с
адвокат подала жалба до Районен съд гр.Варна по закона за защита от домашно насилие.
Било образувано гр.дело №2138/2019г., във връзка с което и въз основа на Решение
№1142/19.03.2019г. била издадена Заповед за защита №44/19.03.2019г. С тази заповед
спрямо свид.С. били поставени мерки за защита, като обв.К. Ц. се задължавал да се
въздържа от домашно насилие спрямо Б. Х. С., също така се задължавал да не приближава
Б. Х. С., както и жилището й в гр.Варна, ул."***", *, вх.Д, ет.7,ап.109 на разстояние не по-
малко от 150м.
Заповедта била връчена на обвиняемия от св.Валентин Костов - полицейски служител
при 02 РУ ОД МВР Гр.Варна, на 21.03.2019г., за което връчване бил съставен протокол, с
който обв.Ц. бил запознат със задълженията си произтичащи от нея.
На 18.05.2019г., около 21,00-22,00ч., св.С. се прибирала в дома си в гр.Варна,
ул.“***“, * *, когато слизайки от такси видяла, че светлините на стълбището на 6-ти
жилищен етаж светнали, като в последствие осветлението се включило и на 7-ми етаж.
Осветлението на входа било с фотоклетки, като те се включвали само и единствено когато
се движи човек. Предположила, че е възможно това да е обв.Ц., тъй като асансьорът се
ползвал с чип, а той нямал такъв. Влизайки в асансьора св.С. натиснала бутона за етажа, на
който живее, но в последствие натиснала „стоп" бутона и по-този начин вратата не можела
да се отвори отвън, но имало разстояние и тя по силуета разпознала, че на 7-мия етаж се
намира обв.Ц.. Веднага натиснала бутона за първи етаж, като позвънила в полицейското
управление и обяснила ситуацията. Сигналът й бил приет и на място бил изпратен
полицейски екип в състав св.Г. Г.ев, и св.Г. А., а през времето, когато тя очаквала
2
полицейските служители се движела с асансьора, без да предоставя възможност на някой
отвън да отвори вратата на кабината. След като й било върнато обаждане, че полицейски
служители са отвън, чак тогава излязла от асансьора. Докато се намирали пред входа на
блока, в който св.С. живеела, полицейските служители видели, че по стълбището надолу
слиза лице от мъжки пол. При излизане от входа мъжът бил спрян за проверка и след кратък
спор помежду им представил документ за самоличност и се установило, че лицето е обв.К.
Ц.. Свид.С. обяснила, че това е обв.Ц., че има издадена заповед за защита и в последствие я
представила на служителите на реда. На тях обв.Ц. обяснил, че търсил във входа негов
познат шивач, но не обяснил защо го търси по това време на денонощието. На св.С. било
разяснено, че може да подаде жалба срещу обв.Ц., а той бил отведен в полицейското
управление за изясняване на случая. Там св.Лъчезар К. - полицейски инспектор в сектор
„ОП" при 02 РУ ОД МВР гр.Варна се запознал със ситуацията, като междувременно
пристигнала св.С., която му представила заповед за защита. Била започната проверка и били
снети сведения както от нея, така и от обв.Ц.. На свид.К. той обяснил, че причината да отиде
във входа е, че търси съсед на С., който е майстор, с когото се срещнал известно време
преди това и имали уговорка да го потърси в дома му.
На основание представената на полицейския служител-св.К., Заповед за защита
№76/03.05.2019г. издадена на св.С. по същото гр.дело и представляваща поправка на
очевидна фактическа грешка, на заповед №44/19.03.2019г., по отношение на втората мярка и
срокът за нейното прилагане, св.К. съставил предупредителен протокол на обв.Ц. относно
задължението му по нея. След окомплектоване на материалите, те били изпратени в Районна
прокуратура гр.Варна. Междувременно свид.С. депозирала още една жалба, която била
обединена към вече образуваното производство. Жалбата касаела действия на обв.Ц.
свързани с продължаващо осъществяване на домашно насилие.
Тези фактически обстоятелства са правилно установени от първоинстанционния съд,
изведени въз основа на анализ на събраните относими и допустими доказателства за
обстоятелствата, включени в предмета на доказване чрез писмени и гласни доказателствени
средства, а именно: заверени преписи от Съдебни решения и материали по гр.дело
№2138/2019г., Заповед за незабавна защита №22/11.02.2019г., Заповед за защита №
44/19.03.2019г. и Заповед за защита №76/03.05.2019г., протоколи за предупреждение,
характеристика, справка за съдимост и гласни доказателствени средства-показанията на
свидетелите кредитирани от съда, изцяло обясненията на обвиняемия от досъдебното
производство и частично обясненията на същия дадени в съдебно заседание.
Първоинстанционният съд не е кредитирал показанията на обв. Ц., в частта, в която
твърди, че на инкриминираната дата е посетил входа на блока, в който живее св.С., тъй като
е имал уговорка със св.Т., и те не са възприети за истинни, защото не съответства на което
показанията на св.Т.. Обвиняемият пред полицейският служител св. Г.ев е посочил, че търси
шивач, а пред първоинстанционния съд, че се е качил на етажа на св.С. целенасочено с
мисълта да проведе разговор с нея. Предвид изложеното и настоящата инстанция намира
обясненията му за непоследователни, а и съпоставени с другите гласни доказателства- за
противоречиви.
3
ВРС след аргументиран анализ е постановил решението си, като е приел, че обв.Ц. е
нарушил Заповед за защита от домашно насилие № 76 от 03.05.2019г., постановена на
основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, а инкриминираното деяние съдържа от обективна и
субективна страна признаците на престъплението по чл.269,ал.1 от НК. Тези изводи са
правилни, обосновани, кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от
настоящият съдебен състав. На второ място- налице са всички изискуеми предпоставки за
освобождаване от наказателна отговорност- към датата на извършване на деянието,
обвиняемият не е бил осъждан /реабилитиран по право на основание чл.87 ал.1 от НК/ не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание, няма
щети, подлежащи на възстановяване/обезпечаване, както и предвидената наказуемост е до
три години. Първоинстанционният съд е постановил своето решение въз основа на
задълбочено обсъждане на всички релевантни към делото доказателства, като направените
от него изводи, че извършеното от обв.Ц. деяние е съставомерно по посочената разпоредба
от НК, са достатъчно аргументирани и съответстват изцяло на установените по делото
обстоятелства. Фактическите констатации, значими за правилното разкриване на
обективната истина по делото, са изведени след всестранна и прецизна проверка на всички
събрани по делото доказателства и доказателствени средства. В този смисъл, настоящата
инстанция счита за несъстоятелни възраженията на защитата за неправилност на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, които да водят до
необоснованост на атакуваното решение с аргумент, че приетото от първоинстанционния
съд не кореспондира със събраните в хода на производството доказателства и че затова
липсва съставомерността на деянието по чл.269, ал.1 от НК.
Въпреки многократните подавани жалби и оплаквания от св.С. и изразеното от нейна
страна чувство на страх към обв.Ц., той е посетил съзнателно на инкриминираната дата -
18.05.2019г., блока в който св.С. живее в тъмната част на денонощието. Видно от протокол
за полицейско предупреждение от 21.03.2019г. обв.Ц. лично е бил запознат със заповедта,
съгласно която е бил задължен да не приближава до Б. С. и жилището, в което живее на не
по-малко от 150 метра.
Вярно е, че при издаване на заповедта по гр.дело №2138/2019г. на ВРС, съдът не е бил
съобразил факта, че обвиняемият и пострадалата живеят в блокове, които се намират в
непосредствена близост, на разстояние по-малко от 150 метра и това, че препис от
допълнението към заповед за защита №76, не е било връчено на обв. Ц. преди извършване
на деянието, но той е знаел за задълженията, породени от заповед за защита от домашно
насилие №№44/19.03.2019г, а в допълнението се касае за очевидна фактическа грешка
относно времетраенето на забраните, а не съществена промяна на съдебния акт, поради
което и настоящият състав намира, че са ирелевантни, в конкретния случай и установената
фактическа обстановка е безспорно изяснена относно действията на обвиняемия и
извършеното от него инкриминирано деяние, посочено в чл.296,ал.1 от НК.
Несподелими от настоящата инстанция са релевираните от страна на защитата доводи,
свързани с липсата на коментар на обясненията на обвиняемия в мотивите на съда, довел до
ограничение и сериозно нарушение на съдопроизводствените правила. Противно на
4
посоченото, първостепенния съд е отделил нужното внимание и анализ на същите,
преценявайки ги като защитна теза и несъответни на останалия събран по делото
доказателствен материал- от показанията на св.Т., св.С. и на патрулните полицаи св.Г.ев и
св.А..
Що се касае до възражението, че липсва аргументация в тази насока,
първоинстанционният съд е изложил подробно в мотивите си противоречието в
доказателствения материал с достоверността на поднесената от обв.Ц. информация за
значимите факти и обстоятелства, като доводите и изводите при отстраняване на тези
противоречия се споделят от настоящия съд. След съвкупно анализиране с останалите
доказателствени източници и без кореспонденция и логична последователност и връзка
помежду им, законосъобразно първоинстанционният съд не ги е кредитирал. По отношение
на възражението на защитата, в допълнителните мотиви, към въззивната жалба, относно
приетият от субективната страна, пряк умисъл на извършеното инкриминирано деяние от
обв.Ц., настоящият въззивен състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд в
тази част и не следва да ги преповтаря.
На следващо място настоящият въззивен състав споделя изцяло и мотивите на
първоинстанционният съд относно санкционната част на присъдата. Правилно са
определени вида и размера на наказанието, макар че тук следва само да се маркира, че
наказанията, определени след освобождаване от наказателна отговорност се
индивидуализират съобразно правилата на чл. 27 от ЗАНН, съобразно задължителната
съдебна практика - ППлВС № 7/85г.
Предвид гореизложеното, преценявайки неоснователността на въззивната жалба и
липсата на основания за отмяна или изменение на проверяваното решение, съобразно чл.
338 от НПК, съставът на Окръжен съд – гр. Варна, като въззивна инстанция
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260122 , постановено на 17.09.2020г. по АНД №
1845/2020г. по описа на ВРС-XV-ти наказателен състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5