ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 295
гр. Велико Търново, 05.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на пети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Драгoстинов
Членове:Евгений Пачиков
Йордан Воденичаров
като разгледа докладваното от Евгений Пачиков Въззивно частно гражданско
дело № 20224100500205 по описа за 2022 година
Предмет на подадената от името на Агенция за социално подпомагане –
Дирекция „Социално подпомагане“ Горна Оряховица чрез пълномощника й
– мл. юрисконсулт В. АНЧ. , частна жалба е определение № 267/25.02.2022
г. по гр.д.№ 2246/2021 г. на ГОРС, с което е отхвърлена молбата й за
изменение на постановеното по делото решение № 70/ 02.02.2021 г. в частта
му за разноските , съдържаща осъждането й да заплати/ възстанови/ в полза
на съда сумата 80 лева , похарчена от бюджета му във вид на разноски /
възнаграждение/ за вещо лице по повод на служебно назначена
психологическа експертиза преценена като нужна в приложното поле на
чл.97, ал.2 от Закона за социалните услуги, с искане да бъде отменено/
определението/ като незаконосъобразно, и молбата – уважена.
Наведени са съображения за порочност на обжалвания съдебен акт ,
тъй-като не държи сметка на положението , че съдът по собствено
усмотрение е назначил експертиза и в специалния закон , уреждащ това
съдебно производство няма правило, възлагащо разноските на държавната
институция внесла искането за настаняване на лицето поставено под пълно
запрещение за получаване на резидентна грижа.
Частната жалба е процесуално допустима и основателна.
Ползването на резидентна грижа като вид социална услуга от лице,
поставено под пълно запрещение чрез настаняването му в подходящо
заведение / дом/ се извършва от съда по подадено искане на съответната
дирекция за социално подпомагане въз основа на негово писмено
декларирано желание по реда на специално производство, извън обхвата на
производствата по ГПК- чл.95, ал.1, ал.2 , чл.97, чл.98 ЗСУ.
Същото е проникнато от идеята за предоставяне на обществена
1
закрила, чийто изпълнителен стремеж включва оценка и мерки / от
държавната институция / и контрол / от съда / за постигане на най- доброто
удовлетворяване на неговите основни човешки права , свързани с
осигуряване на подслон , прехрана и грижи с цел да се избегне
непосредствена заплаха за живота и здравето му/ ако такива не могат да се
полагат в домашна среда/ – чл.3, ал.1, т.2, т.3 , чл. 89, ал.3, чл.95, ал.3 , чл.98,
ал.2 ЗСУ. С други думи производството се провежда изцяло в интерес на
лицето , чието желание за настаняване се разглежда, заедно с всички
обстоятелства, засягащи битието му, а не в интерес на подателя / вносителя/
на искането. По начало ползването на този вид социална услуга, макар и тя
да е финансирана от държавния бюджет/ чл. 41, ал.1 ЗСУ/ се заплаща /
чл.102, ал.1 ЗСУ/ , освен ако лицето няма доходи и влогове / чл.103 , ал.1, т.3
ЗСУ/.
Фактът , че текстовете на специалния закон не съдържат правило за
поемане на разноските във връзка със събиране на доказателства по
служебен почин на съда по реда на чл.97, ал.2 ЗСУ, не означава , че е
логически оправдано да се възлагат на държавната институция- подател на
искането с прилагане / „по аргумент“/ на правилото на чл.84, ал.1, т.1 ГПК.
Изследването на волята / желанието/ на лицето с или без вещо лице
е задължение/ а не право/ на съда и ако той реши да подпомогне
убеждението си чрез експертиза по въпроса, няма никаква законова пречка/
забрана/ разноските по изготвянето й да бъдат направени от бюджетните му
средства/ както например се правят в производството по принудително
настаняване на лица по реда на ЗЗ/.
Щом това е така, няма никакво законно основание/ подкрепа от норма
на закона/ след като вече са направени по този начин , впоследствие да ги
възлага на дирекцията за социално подпомагане.
Правилото в частта му за неосвобождаване от съдебни разноски е
приложимо само когато някое държавно учреждение е страна по исково
производство , т.е. възмездното събиране на доказателства се налага с цел
и в правосъден интерес да се установят обстоятелства в подкрепа на
каузата му в спора с другата страна , явяващи се основание на предявения
иск или предмет на възраженията срещу него.
Когато страната бездейства с доказателствените си усилия , а без
изясняване на някой значими обстоятелства, което може да стане обаче само
с помощта на вещо лице / чието неизясняване е тъкмо поради бездействието
й да поиска такова / съдът би бил затруднен да разреши спора според
истината / чл.10 ГПК, чл. 121, ал.2 КРБ/ .
Тогава упражняването на правото му служебно да назначи експертиза
/ чл.195, ал.1 ГПК/ освен в интерес на доброто правосъдие, ще е на практика
и в интерес на страната , която е навела неизяснените обстоятелства , но не е
била грижлива да поиска да се допусне изготвянето й, тъй-като с нея се
предоставя възможност евентуално да се изяснят според твърденията й,
2
което би било в полза на нейната кауза по делото.
Затова разноските по изготвянето на експертизата, независимо че е
назначена по служебен почин на съда е оправдано да й се възложат –
разрешение, следващо от правилото на чл. 76, изр.2-ро ГПК.
Настоящият случай няма нищо общо с обяснените по горе положения ,
защото дирекцията по социално подпомагане не е страна по смисъла на
чл.84, ал.1, т.1, вр. с чл.26, ал.1 ГПК. Очевидно е , че производството не е
исково , не е заведено в неин интерес / тя е нещо като вносител в съда на
желанието на лицето поставено под запрещение/ и следователно съдът в
изпълнение на задължението си по чл.97, ал.2 ЗСУ не е упражнил по
служебен почин правото да назначи експертиза и в неин интерес , за да е
допустимо да я осъжда да възстановява похарчените от бюджета средства
за вещо лице.
По изложените съображения, обжалваното определение търпи санкция
на отмяна с целената последица на молбата.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ обжалваното определение като изменя решение № 70/
02.02.2021 г. на ГОРС в частта му за разноските /с характер на
определение/ чрез отмяната й .
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3