Р Е Ш Е Н И
Е №…
гр.Козлодуй, 12.08.2020 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйският районен съд, първи състав в публично заседание на 04.08.2020
година /четвърти август две хиляди и двадесета година, в състав:
Районен
съдия: Цветанчо Трифонов
при
секретаря Стела Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Цветанчо Трифонов гражданско дело № 195 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Й.Ц.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** е предявил против „А.2." ООД, със седалище и
адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********,
представлявано от Божинел Василев Христов иск по чл. 357 от КТ и цена на иска в
общ размер на 3300,00 лева, от които 1680,00 лева – неизплатени заплати за
месеците 02, 07 и 08/2019г; 500,00 лева – извънреден труд; 560,00 лева –
обезщетение за неползван платен отпуск при прекратяване на трудовия договор в
размер на 22 дни за 18/19г., както и 560,00 лева за неспазено предизвестие по
чл.7 от трудовия договор. Претендира и законната лихва върху сумата до
окончателното й изплащане и направените разноски в процеса.
Към молбата са приложени
ксерокопия от цитираните в нея писмени доказателства - трудов договор № 48/17.07.2017г. и копие от трудова
книжка, които не са оспорени от ответната страна.
Ответникът в срока по реда на чл.131 ГПК е представил
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и излага
подробни съображения. Към писмения отговор е представил писмени доказателства,
както следва: молба за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно
съгласие; заповед №17 от 30.08.2019г. за прекратяване на трудовото
правоотношение; разходни касови ордери за изплатено трудово възнаграждение;
разходни касови ордери № 74 и № 91 - м. Март 2019г. на стойност 369,86 лв. от
дължими по фиш за РЗ за м. Февруари 2019 г. - 377,84 лв.; разходен касов ордер
№ 94 от м. юли 2019 год. - авансово плащане на РЗ за м. юли 2019 г. на стойност
183,27 лв. от дължими по фиш за РЗ - 384,79 лв.; разходен касов ордер № 109 от
м. август 2019 год. - аванс РЗ м. август 2019 год. - 80,41 лв. от дължими по
фиш за РЗ за м. август 2019 год. - 249,33 лв.; справка за отработени дни за
месеците февруари, юли и август 2019г.; присъствени листи за този период;
протокол от Общо събрание на дружеството; правилник за вътрешния трудов ред на
„А.2.“ ООД; правилник за възнагражденията и наказанията в „А.2.“ ООД; заповед №
34 / 01.07.2017 год. за определяне на ползватели и отговорни лица на
механизация, техника и оборудване; свидетелство за регистрация на товарен
автомобил Мерцедес СТ 7753 АР; договор за наем на техника от 17.08.2016год. на
товарен автомобил Мерцедес СТ 7753 АР.
С отговора ответникът предявил срещу ищеца възражение
за прихващане за изплащане на дължимо обезщетение за причинени имуществени
вреди на фирмата, изразяващи се в повреждане на повереното му по повод работата
му имущество, а именно: водна помпа за поливане бензинова „Кавазаки“, фабричен
№ КНТ 750 D, на стойност 990,00 лв. и товарен автомобил Мерцедес 811 Д с peг. №
СТ 7753 АР на стойност 5 900.00лв., от които дължаща сума по наемни отношения
500,00 лв. и 5400.00 лв. стойност на автомобила.
Съдът приема
от фактическа и правна страна следното.
Съдът е сезиран с искова молба от Й.Ц.Н.,
ЕГН ********** с адрес *** против „А.2." ООД, със седалище и адрес на
управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от
Божинел Василев Христов, с
правно основание чл. 357 от КТ и цена на иска в общ размер на 3300,00 лева, от които
1680,00 лева – неизплатени заплати за месеците 02, 07 и 08/2019г; 500,00 лева –
извънреден труд; 560,00 лева – обезщетение за неползван платен отпуск при
прекратяване на трудовия договор в размер на 22 дни за 18/19г., както и 560,00
лева за неспазено предизвестие по чл.7 от трудовия договор, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното
й изплащане.
По искането за
заплащане на положен извънреден труд.
Ищецът е поискал да му
бъде заплатен положен от него извънреден труд в размер на 500,00 лева. Не е
конкретизирал неговата продължителност, като е посочил само, че му се дължи
обезщетение за такъв извънреден труд положен във всяка от съботите на
месеците февруари, юли и август 2019г.
В отговора си на
исковата молба ответникът оспорва иска на ищеца за заплащане на положен
извънреден труд. Като аргументи сочи, че нямало данни от страна на работника за
положен такъв труд и че, работата която фирмата е извършвала се намирала на
територията на „АЕЦ Козлодуй”, която е с ограничен и контролиран достъп, поради
това работниците на фирмата влизали в зоната на АЕЦ в точно определено време
срещу ежедневен инструктаж.
От заключението на вещото лице се
установява, че от страните по делото няма представени документи, от които да е
видно, че Н. е положил извънреден труд. Съгласно чл.15 от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, за полагането на извънреден труд,
дежурство и за времето на разположение, предприятието издава заповед, която се
съобщава на работниците и служителите най-малко 24 часа предварително. В чл.18
на същата Наредба е регламентирано и отчитането на извънредния труд. Това става
в специална книга с посочване на трите имена на работника, номера на заповедта,
денят и часа на започване и на завършване на работата и размерът на трудовото
възнаграждение, изплатено на работника или служителя за положения от него
извънреден труд, както и денят, определян за почивка по реда на чл.15, ал.2 от
Наредбата. Такава книга, включително и заповеди, ответникът по делото не е
представил на вещото лице. Иначе казано, той не е водил такъв отчет.
Съгласно задължителната практика на
ВКС, в това число реш.№.14/27.03.12 по г.д.№.405/11, ІV ГО на ВКС, в тежест на
работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното
време, за което са допустими всички доказателствени средства, вкл. свидетелски
показания – като неводенето на писмен отчет за положения извънреден труд само
по себе си не доказва, че няма положен труд в някоя от хипотезите на чл. 143 ал 1 от КТ от
друга страна, въпрос на конкретна преценка е - с оглед становищата, доводите на
страните и събраните доказателства, установяването или не на положен извънреден
труд.
За изясняване на
въпроса, дали ищецът е полагал извънреден труд, по делото са разпитани
свидетели.
Свидетелят Е.И.
работела в „А.2.” ООД до 15.07.2019г. като технически ръководител. Свидетелят твърди,
че ищецът идвал по-рано от работното време, към 6.00 часа сутринта, защото се
налагало да почива. Служителите работели и в обедна почивка, а също така и в
съботите и в неделите. Свидетелката И. заявява, че служителите работели
извънредно, без да има издадена писмена заповед, а били задължавани устно от
управителя на фирмата. В качеството си на технически ръководител, И. нанасяла в
присъствена форма отработените часове извънреден труд. Това обаче ставало в
електронен вариант, който тя препращала на адрес на фирмата. Очевидно е в
случая, че изпращаните от свидетелката данни не били отразявани в специалната
книга за отчитане на извънредния труд.
В същата насока са и
показанията на свидетелката Г.В.. Тя твърди, че работодателят им ги задължавал
да работят поне три съботи от месеца, за да отработват до 8 часа за ден. Много
пъти били работили в събота и неделя, според нея почти 90% от почивните дни. Тя
лично била казвала на работодателя, че ищецът иска заповед за извънреден труд,
но той отговарял, че ще се разбере с него и никога не бил издал такава.
Свидетелката отразявала в една тетрадка кой работи в събота и неделя или извън
работно време. Написаното тя съобщавала на свидетелката И., която ги изпращала
по електронен път на работодателя.
През 2017г. била
направена проверка от Инспекцията на труда по жалба на работниците и
служителите в тази фирма, но Инспекцията по труда излязла с решение, че във
фирмата нямало документи за положен извънреден труд.
Казаното до тук дава
възможност на съда да направи следния извод. Действително ищецът /а и другите
служители/ били задължавани устно от работодателя да полагат извънреден труд в
почивни дни или в извънработно време на работните дни. Това било постоянна
практика. Ответната фирма не водела отчетност на положения извънреден труд,
нито пък управителят й издавал заповеди за такъв. Изпращаните по електронен път
данни за извънреден труд, неговата продължителност и лицата, които са го
положили, не били отразявани в специална книга за отчитане на извънредния труд.
С оглед на казаното съдът приема за доказано твърдението на ищеца, че е полагал
извънреден труд, а с оглед нарочната липса на отчетност на извънредния труд от
страна на работодателя, съдът приема изцяло за доказано твърдението, че
неговият размер в парично изражение се равнява на 500,00 лева. Съдът преценява
още, че е налице виновно неизпълнение от страна на работодателя на правилата за
полагане на извънреден труд въпреки задължителната разпоредба на чл.143, ал.2
от КТ, който го забранява, работодателят устно е задължавал работниците и
служителите да го полагат. Ищецът е искал изрична заповед по смисъла на чл.143,
ал.1 от КТ, но такава той не е получавал.
Ето защо съдът намира
предявеният иск за заплащане на извънреден труд в размер на 500,00 лева за
основателен и изцяло доказан.
По искането за
заплащане на неизплатено трудово възнаграждение
Ищецът е поискал да
бъде осъдено „А.2.” ООД да му заплати 1680,00 лева за положен труд за месеците
02,07 и 08/2019г. Ответникът е оспорил иска с твърдението, че на ищеца бил
изплатен в брой дължимо трудово възнаграждение за отработените дни, за което
били издадени РКО на стойност 633,54
лева. Освен това твърди още, че Н. бил увредил имущество, което и до
настоящия момент не било върнато от последния, т.е. намира се в неговото
владение. Направил е възражение за прихващане, в случай че искът бъде уважен
изцяло или частично уважен, за изплащане
на дължимо обезщетение за причинени имуществени вреди на фирмата, изразяващи се
в повреждане на повереното му по повод работата му имущество, а именно: водна
помпа за поливане бензинова „Кавазаки“, фабричен № КНТ 750 D, на стойност
990,00 лв. и товарен автомобил Мерцедес 811 Д с peг. № СТ 7753 АР на стойност 5
900.00лв., от които дължаща сума по наемни отношения 500,00 лв. и 5400.00 лв.
стойност на автомобила.
От назначената СЧЕ се установява, че сумата, която „А.2.”
ООД дължи на ищеца като неизплатено трудово възнаграждение за месеците 02,07 и
08/2019г. е 398,52 лева, като до този размер съдът намира искът за основателен
и доказан.
По искането за изплащане на платен годишен отпуск
Съгласно приетото заключение на вещото лице на ищецът
се дължи изплащане на неизползван платен годишен отпуск за 2019г.в размер на 13
дни от полагащият се за годината отпуск в размер на 20 дни. Искането за
изплащане на неизползван платен годишен отпуск за горницата до 22 работни дни
съдът намира за неоснователен и недоказан.
По искането за обезщетение за неспазено предизвестие от
страна на ищеца в размер на 500,00 лева.
Съдът намира, че искът в тази му част следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Към делото е приложена заповед №
17/30.08.2019г., с която на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ /по взаимно
съгласие/ е прекратено трудовото правоотношение на ищеца Й.Н., считано от
02.09.2019г. Тази заповед е издадена въз основа на молба от ищеца Й.Н. от
30.08.2019г. С нея той моли управителя на „А.2.” ООД да бъде освободен по
взаимно съгласие от заеманата от него длъжност „шофьор”, считано от
02.09.2019г. Съгласно чл.325, ал.1, т.1 от КТ трудовият договор се прекратява
без която и да е от страните да дължи предизвестие в случаите когато е налице
взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Ищецът е поискал да бъде
освободен от заеманата от него длъжност по взаимно съгласие с работодателя
си, което е направил с писмена молба до
него. Съответно работодателят му с писмена заповед е уважил молбата му и му е
прекратил трудовия договор. Ето защо, след като не се дължи предизвестие в
конкретния случай, не се дължи и обезщетение за неспазването му.
По възражението за прихващане
Съдът намира същото за изцяло неоснователно и
недоказано.
Свидетелката Е.И. заявява, че за въпросният камион има
издадено единствено вътрешна заповед от управителя ищецът да го управлява. През
2018г. камионът бил даден за ремонт, тъй като се повредила скоростната му
кутия. Управителят, обаче, не купувал такава, ремонтът се проточил и от тогава камионът
стои при майстор в сервиз, въпреки, че бил поправен от последния. Свидетелката
е категорична, че този камион не е във фактическата власт на ищеца, не е в
двора му и той не го ползва. Същото се отнася и за цитираната по-горе помпа,
тъй като ответникът не представи никакви доказателства, че тя се владее или
държи от ищеца Н..
По делото няма представени доказателства страните по
него да са сключвали договори за наем за това имущество. Такъв договор
ответникът има с трето лице и той не касае страните по делото.
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът
следва да присъди на ищеца направените по делото разноски, но тъй като такива
не са направени, счита, че не следва да се произнася.
Съдът следва и на основание чл.78, ал.6 ГПК да осъди
ответника да заплати на РС Козлодуй държавната такса, представляваща сбора от
държавните такси върху всеки от обективно съединените искове /по 4%/, от която
е освободен ищеца в размер на 50,00лева, както и 200,00 лева за изплатеното
обезщетение на вещото лице.
Ето защо съдът
Р Е Ш И:
Осъжда „А.2." ООД, със седалище и адрес на
управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от
Божинел Василев Христов да заплати на Й.Ц.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата
от 398,52 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месеците февруари, юли и
август на 2019г., както и законната лихва върху тази сума, считано от датата
на завеждане на исковата молба, 27.02.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, като в останалата част до размер на 1680,00 лева отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
Осъжда „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление ***
– „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев
Христов да заплати на Й.Ц.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 500,00 лева, представляваща неизплатен
положен извънреден труд от ищеца,
както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на
исковата молба, 27.02.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Осъжда „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление ***
– „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев
Христов да заплати на Й.Ц.Н., ЕГН ********** с адрес *** сумата от 280,28 лева, представляваща обезщетение
за неизползван отпуск за 2019г. за 13 дни, както и законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане
на исковата молба, 27.02.2020г., до окончателното изплащане на сумата,
като в останалата част до 560,00 лева отхвърля предявения иск като неоснователен
и недоказан.
Отхвърля изцяло като неоснователен и недоказан
предявеният иск от Й.Ц.Н., ЕГН ********** с адрес *** против „А.2." ООД,
със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“,
ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов за сумата в размер на
560,00 лева, представляваща обезщетение за неспазен срок на предизвестие по
смисъла на чл.220 от КТ.
Оставя без уважение
направеното възражение за прихващане от ответника „А.2." ООД, със седалище и адрес на управление ***
– „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев
Христов за сумата 6880,00 лева, представляващи стойността на: водна помпа за
поливане бензинова „Кавазаки“, фабричен № КНТ 750 D, на стойност 990,00 лв. и
товарен автомобил Мерцедес 811 Д с peг. № СТ 7753 АР на стойност 5 900.00лв.,
от които дължаща сума по наемни отношения 500,00 лв. и 5400.00 лв. стойност на
автомобила с присъдените по настоящото дело суми на ищеца, посочени в
диспозитива на решението, като неоснователно и недоказано.
На основание чл.78, ал.6 ГПК осъжда „А.2." ООД,
със седалище и адрес на управление *** – „Декоративен разсадник“,
ЕИК:*********, представлявано от Божинел Василев Христов да заплати на Районен съд Козлодуй държавна такса в размер
на 50,00 лева по уважената част от предявените искове.
Осъжда „А.2." ООД, със седалище и адрес на
управление *** – „Декоративен разсадник“, ЕИК:*********, представлявано от
Божинел Василев Христов да заплати на Районен съд Козлодуй разноски за
възнаграждение на вещото лице в размер на 200,00 лева.
Решението може да се обжалва от страните пред Окръжен
съд гр.Враца в двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
Да се публикува съгласно ВППСА в КРС.
Районен
съдия:
/Цв.Трифонов/