Р Е Ш Е Н И Е
№2632/13.6.2019г.
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ районен СЪД, гражданско
ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ състав, в публично заседание на седемнадесети май,
през две хиляди и деветнадесета година,
проведено в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ МИХАЙЛОВ
при участието секретаря Даяна Петрова, като разгледа докладваното
от съдия Михайлов гр. дело №18309 по описа
на Варненски районен съд за 2018г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от „ВКА” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** срещу А.Г.Ф.-К., ЕГН **********, с адрес ***, за съдебно установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 1192,54 лева, представляваща незаплатена главница за консумирана вода за периода
от 27.06.2013
г. до 19.12.2016 г., по
партида с абонатен номер 1560422 за обект, находящ се в *******, сумата от 380,72 лева, представляваща
мораторна лихва, за периода от 31.08.2013г. до 12.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението –
17.07.2018 г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК № 5459/19.07.2018г., постановена по ч.гр.дело
№ 10967/2018г. на ВРС.
В
исковата молба се излага, че ищецът в качеството си на *** оператор е доставил
на ответника *** услуги на адрес: *******, които не са заплатени от последния.
В
срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор, с който предявения иск се
сочи, че е частично основателен. Намира претенцията за частично основателна,
като релевира възражение за погасяване
по давност на задължението за главница с изтичане на тригодишната давност,
предвид периодичният му характер. При тези съображения намира и акцесорната
претенция за частично основателна.
Съдът,
след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно
и по вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
Представен
е карнет с отбелязване за обект на потребление на *** услуги в *******, от който се установява, че при последно отчитане на използваните ***
услуги на адреса на потребление са отчетени показания на водомера в размер на 625
куб.метра, като е положен подпис на потребителя. При отчитане на водомера към месец 12 –ти на 2016г. е отчетено 525 куб.
метра използвани *** услуги, като отново е положен подпис на абоната.
По делото е назначена съдебно – счетоводна експертиза на
в.л.П., в която се сочи, че не е осъществявано плащане на задължението по
адреса на потребление на *** услуги на ответницата, като общия размер на
задължението възлиза на 1192,54 лева – главница и 380,75 лева лихва за забава.
За периода 29.06.2015г.-19.12.2016г., задължението възлиза на 519,09 лева, а за
мораторна лихва в размер на 112,84 лева, считано от съответния падеж на
задължението до 12.07.2018г. За периода от месец 07.2016г. до 19.12.2016г.
задълженията за главница възлизат на 172,81 лева, а размера на мораторната
лихва възлиза на 29,14 лева.
При тази
установеност на фактите, съдът възприе следните
правни изводи:
За успешното
провеждане на установителен иск
с правно основание чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да докаже дължимостта на претендираната сума.
В разглеждания случай
същият е длъжен да установи при условията
на пълно и главно доказване, че с ответника се намират
във валидни облигационни отношения, по силата на сключен между тях договор
за
доставка на *** услуги, обстоятелството, че се явява
изправна страна по договора, т.е.
е изпълнил задължението си да предостави
същите на ответника. При установяване на посочените обстоятелства ответника носи
тежестта да докаже точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за погасяване
на задължението
си, съответно всички правопогасяващи или правонамаляващи
обстоятелства.
От съвкупния анализ на събраните в хода
на съдебното производство писмени доказателства съдът приема, че ответницата
има качество на потребител по см. чл. 2 вр. чл. 57,
ал.1, т.2 от ОУ. Фактът, че ответницата е потребител ва
*** услуги на адреса на потребление посочен от ищеца не се оспорва. Във всички
случаи потребители на *** услуги ще бъдат ФЛ или ЮЛ, които са собственици,
ползватели съответно наематели на имота в хипотезата на чл. 2, ал.3 от ОУ, като
това има качество съобразно чл. 57, ал.4, т.2 от ОУ се удостоверява с документ
за собственост или вещно право на ползване, съответно писмена декларация за
наемателите по чл. 2, ал.3 от ОУ. Доколкото не е спорно, че ответницата е
собственик на обекта на доставка на предоставяните от ищеца услуги то в
качеството й на потребител се явява и задължението му да заплаща използваните
такива.
Съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, удостоверява отразените в него неизгодни за потребителя обстоятелства, а именно датата на отчитането и отчетните данни на индивидуалните водомери. В цитираната разпоредба
е предвидено, че отчетните данни могат да бъдат удостоверени както с подписа на самия потребител, така и с подписа на негов представител. Видно от съдържанието на карнет (л.75) за обекта
собственост на ответницата последното показание на водомера, относимо към
процесния период, а именно отчитане за месец 12-ти на 2016г., общото показание
на доставената питейно вода на обекта е посочено в размер на 525 куб.метра. Това
показание е и основание за съставяне на последната фактура
№**********/19.12.2016г., с която са начислени дължимите 32,18 лева, който
извод съдът прави от заключението на съдебно – счетоводната експертиза. Срещу
последната отчетна стойност е положен подпис от потребителя, поради което
следва да бъде изведено, че последния се е съгласил със съдържанието на
отразените вписани в карнета факти досежно размера на доставената питейна вода
до обекта.Отчитаните показания са периодични, същите подлежат на натрупване,
като при полагане на подпис по отношение на последното снето показание следва
да се приеме, че до знанието на потребителя е доведено изчисленото количество
питейна вода, което е доставено на адреса на потребление и за по-ранни периоди,
включително и процесния период 27.06.2013 г. до 19.12.2016г. От изложеното може да бъде направен и още един извод,
че за процесния период на адреса на потребление са доставяни *** услуги, като
стойността на същите съдът приема, че възлиза на 1192,54 лева, които извод се
основава на заключението на вещото лице П. по назначената съдебно – счетоводна
експертиза.
По отношение възражението на ответника за погасяване на
вземането по давност:
С Тълкувателно решение №3/2011г. на ОСГТК на ВКС се прие
разбирането, че винаги когато едно плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни
белези, то следва да се определи
като периодично по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД. Вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни
дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги също съдържат
изброените признаци на понятието, поради което са периодични
плащания по смисъла на чл.111, б.”в”
ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност. Процесната хипотеза попада в приложното поле на дадените
задължителни указания, при което следва да бъде разгледано възражението на
страната, като бъде посочено, че доколкото производството по чл. 422 ГПК
представлява продължение на заповедното производство, то погасителната давност
следва да бъде съобразена с момента на депозиране на заявлението в съда.
Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е депозирано в
съда на 17.07.2018г., поради което явяват се погасени по давност вземанията за
доставени *** услуги три години преди тази дата, т.е. към 17.07.2015г.За да се
погаси обаче едно задължение по давност то първо следва да е изискуемо, т.е да
настъпи падежа на неговото плащане. В случая съобразно разпоредбата на чл.33,
ал.2 от ОУ за предоставяне на *** услуги на потребителите от *** оператор,
одобрени с решение № ОУ-09/11.08.2014г. от ДКЕВР, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за използвани ***
услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране, поради което следва извода,
че падежа на задължението настъпва след изтичане на посочения срок 30-дневен
срок след фактуриране на предоставените *** услуги. Възражението на ответника е
частично основателно. Първата относима фактура към процесния период на
релевираното възражение за погасяване по давност на задължението е № **********
издадена на 29.06.2015г., на стойност от 31,04 лева. Падежа на задължението
настъпва 30 дни след издаване на фактурата, поради което падежа на това
задължение е настъпил на 29.07.2015г., поради което към 17.07.2015г., това
задължение все още не е било изискуемо, при което не може да се погаси по
давност. От заключението на в.л. П. се установява, че за периода на доставка на
*** услуги от 26.06.2015г. до 19.12.2016г. общото задължение на абоната за
посочения адрес на потребление възлиза на 519,09 лева – главница. Към тази сума
съдът прибавя и задължението по фактура №********** издадена на 29.06.2015г. на
стойност от 31,04 лева, поради което общото задължение на ответницата възлиза
на 550,13 лева. Частичната
основателност на задължението за главница основава и частична основателност на
задължението за мораторна лихва, като към посоченото от вещото лице задължение
от 112,84 лева следва да бъде прибавена и сумата от 9,31 лева – мораторна лихва
задължението за главница по фактура № ********** издадена на 29.06.2015г.,
което съдът отнесе като дължимо. При така изложеното общото задължение за лихва
за забава възлиза на 122,15 лева.
С оглед гореизложеното и предвид частичната основателност
на възражението за погасяване по давност на част от задължението следва да бъде
прието за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 550,13 лева –
главница за предоставени *** услуги на
адрес на потребление в ******* с абонатен номер 1560422, за периода
28.05.2015г.-19.12.2016г., за който период са съставени
фактури от 29.06.2015г. до 19.12.2016г., като за разликата над уважения
размер от 550,13 лева до пълно предявения размер от 1192,54 лева, като и за
периода 27.06.2013г.-27.05.2015г., предявения иск следва да бъде отхвърлен
поради погасяване по давност на вземането. Следва да бъде уважена и акцесорната
претенция в размер на 122,15 лева, за периода 29.07.2015г. – 12.07.2018г., като
за разликата над уважения размер от 122,15 лева до пълно проявения размер от
380,72 лева, като и за периода от 31.08.2013г. до 28.07.2015г. предявения иск
следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
В полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски съразмерно
уважената част на предявените искове в
заповедното производство, а т.е. сумата от 34,81 лева. В исковото производство
следва да бъдат присъдени 114,74 лева, съразмерно уважената част на предявените
искове, като за определяне размера на дължимите разноски съдът взима за база
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство в размер на 100
лева, на осн.чл.25, ал.1 НЗПП.
В полза на ответника се дължат разноски съразмерно отхвърлената част на
предявените иск или сумата в размер на 160,35 лева, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.Г.Ф.-К.,
ЕГН **********, с адрес *** дължи на „*******” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 550,13 лева – главница за предоставени *** услуги на адрес на потребление в ******* с абонатен номер 1560422, за периода 28.05.2015г.-19.12.2016г., за който период
са съставени фактури от 29.06.2015г. до 19.12.2016г., като Отхвърля предявения
иск за разликата над уважения размер от 550,13 лева до пълно предявения размер
от 1192,54 лева, като и за периода 27.06.2013г.-27.05.2015г., както и сумата от 122,15 лева мораторна лихва,
за периода 29.07.2015г. – 12.07.2018г., като
Отхвърля
предявения иск за разликата над уважения размер от 122,15 лева до пълно
проявения размер от 380,72 лева, като и за периода от 31.08.2013г. до
28.07.2015г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 17.07.2018 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 5459/19.07.2018г.,
постановена по ч.гр.дело № 10967/2018г. на ВРС, на осн. чл. 422 ГПК вр.чл.79, ал.1 ЗЗД.
Осъжда А.Г.Ф.-К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „*******” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***
сумата от 149,55 (сто четиридесет и
девет лева и 55 ст.) лева съдебно – деловодни разноски, от които 34,81 лева
сторени в заповедното производство и 114,74 лева разноски в исковото
производство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Осъжда „*******” ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Г.Ф.-К.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 160,35 ( сто и шейсет лева и 35 ст.) лева съдебно – деловодни
разноски съразмерно отхвърлената част на предявените искове, на осн.чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :