Решение по дело №2094/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закон аза административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, чрез адв. П.П. ***, против Решение № 65/23.06.2023 г. по АНД № 45/2023г. по описа на Районен съд - Девня, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/2000-248/НП/02.02.2023г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл. 234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 Закона за митниците /ЗМ/, за нарушение на чл. 234, ал. 1, т. 1 от ЗМ, на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 1477,54 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касаторът твърди, че е нередовно призован за единственото открито съдебно заседание, което е довело до ограничаване правото му защита. Сочи, че въззивният съд не е обсъдил всички релевирани доводи, изложени в жалбата, с която е сезиран. Изтъква, че неправилно решаващият съд е обосновал извод, че декларираната митническа стойност при вноса е занижена. Посочва, че износната декларация не може да обвърза различен от подателя човек, съгласно разпоредбата на чл. 5, т. 12 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и Съвета. Твърди, че административнонаказващият орган не може да определи нова митническа стойност въз основа на получената от митническата администрация на САЩ информация, тъй като тя не представлява официален документ. Подчертава, че въззивният съд неправилно е констатирал форма на вина „умисъл“ при извършването на нарушението. В условията на евентуалност, отправя искане за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. По тези съображения моли за отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление. Претендира присъждане на направените разноски.

В писмени бележки, жалбоподателят чрез представител по пълномощие, поддържа жалба на изложените в нея основания.

Ответната страна – Директорът на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, чрез старши юрисконсулт М. Х., оспорва жалбата. В хода по същество излага подробни съображения за законосъобразност на обжалваното решение и моли за негово оставяне в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за основателност на жалбата. Смята, че установените факти и събраните доказателства не обосновават категоричен извод за осъществяване на вмененото на В. нарушение. Счита , че решението на Районен съд – Девня и издаденото НП следва да бъдат отменени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред Районен съд – Девня е образувано по жалба на В.Д.В. против Наказателно постановление № BG2022/2000-248/НП/02.02.2023г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, с което на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. ал.1, т.1 ЗМ, му е наложена „глоба“ в размер на 1477,54 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

От фактическа страна, за да се произнесе по спора, Районен съд – Девня е установил, че на 16.06.2021г. на Пристанище Варна – Запад пристигнал контейнер № ZCSU8434723, натоварен със стока. На 17.06.2021 г. била подадена митническа декларация за поставяне под режим „допускане за свободно обращение“ № 21BG002002051647R4 за лек автомобил употребяван, марка „Субару“, модел „Impreza“, тип бензин, първа регистрация 20180102, работен обем 1995 куб. см., мощност 113 KWDIN, шаси 4S3GTAA68J3701934, бруто тегло 1 382,10 кг., нето тегло 1 380,10 кг., с код по Тарик **********, ставка на мито в размер на 10 %, държава на износ САЩ. Била декларирана митническа стойност 2 402,34 лв., равняващи се на 1 500 щатски долара, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 240,00 лева мито и 549,71 лева ДДС.

От страна на митническата администрация била извършена последваща проверка по линия на международно сътрудничество, като било изпратено искане за съдействие до Департамента на САЩ по вътрешна сигурност, чрез аташето по митническите въпроси към Посолството на САЩ в Република България, за предоставяне на информация и документи относно процесния автомобил. В отговор било изпратено писмо от американската митническа администрация, ведно с приложена електронна информация за износ /EEI/. В изпратената митническа декларация за износ била посочена сума в размер на 3 883.00 щатски долари = 7 019.64 лева, въз основа на която дължимите държавни публични вземания били определени в размер на 701.96 лева мито и 1 565.52 лева ДДС. Бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № BG20082022/2000/М-270/20.08.2022 година, който бил предявен и подписан без възражения. В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН постъпили писмени възражения. Приемайки ги за неоснователни, административнонаказващият орган издал НП № BG2022/2000-248/НП/02.02.2023г.

За да потвърди наказателното постановление, Районен съд – Девня приел, че АУАН е съставен от длъжностно лице, притежаващо съответната компетентност, и съдържа всички законово изискуеми реквизити, регламентирани в разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изисквания на чл. 57 от ЗАНН и надлежно е връчено. Районен съд – Девня констатирал, че фактическата обстановка и правната квалификация са еднакво отразени в АУАН и НП. Обосновал извод, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи самостоятелни основания за отмяната му. Доколкото е налице официален отговор от митническите власти на страната - износител с приложена електронна информация за износ (EEI), съдът приел, че визираната в тях стойност следва да се приеме за реалната в конкретния случай, респективно - декларираната пред българските митнически власти стойност се явява занижена, което е довело до частично заплащане на дължимите държавни вземания. Отхвърлил е приложимостта на чл.28 от ЗАНН за конкретния случай.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна по част от изложените съображения.

Не могат да бъдат споделени твърденията на касатора за допуснато от първостепенния съд съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото му на участие в процеса. Съгласно чл.61, ал.4 от ЗАНН, съдът дава ход на делото и в случаите, когато жалбоподателят не е бил намерен на посочения от него адрес. Тази правна норма налага извод, че въззивният съд няма задължение да издирва жалбоподателя, като за да даде ход на делото е достатъчно жалбоподателят да не е намерен на посочения от него адрес. В настоящият случай, видно от материалите по делото – л. 11, до жалбоподателят е изпратена призовка на посочения от него адрес, а именно гр.   , ж.к. „   “, ул. „   “ №   Този адрес напълно съответства на посочения в жалбата. Нещо повече адресът е посещаван два пъти в различни дни – на 13.04.2023 г. и на 18.04.2023 г., като длъжностното лице по връчването е отбелязало, че адресатът не е намерен. Уведомяването на касатора от секретаря на състава по телефона на 24.04.2023г. е само допълнителна гаранция за правото му на защита, предприета от страна на съда.

По делото е безспорно установено, че по повод процесния внос, е извършена насрещна проверка в страната на износа по търговската сделка и на точността на данните в представените документи при допускане за свободно обращение на автомобила. От страна на митническата администрация на САЩ е представена Електронна информация за износ /"Electronic Export Information" (EEI)/, което е американският еквивалент на европейска митническа декларация за износ, и съдържа данни, както за декларираната стойност на превозното средство при износа, така и за страната на местоназначение. Видно от съдържанието й, същата касае износ на употребяван лек автомобил марка „Субару“, модел „Impreza“, с получател касатора В..

Спорът в настоящото производство се свежда до наличието или липсата на основания за определяне от страна на митническата администрация на митническа стойност за внесения автомобил, различна от декларираната от касатора, респективно – за начина, по който същата е била определена. Настоящата инстанция намира, че в конкретния случай митническите органи не са изпълнили задължението си да обосноват наличието на "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент (ЕС) 2015/2447 относно прилагането на МК на Съюза. Според цитираната норма, именно в тежест на митническия орган е да докаже възникналите у него основателни съмнения, че декларираната стойност е по-ниска. От мотивите на обжалваното наказателно постановление не става ясно защо митническият орган е приел, че посочената в Електронната информация за износ стойност е действителната продажна цена на процесния автомобил, и защо само въз основа на тази информация е счел, че не е такава договорената друга сума между страните. Наред с това, видно от съдържанието на раздел 20 „Описание на стоките“, ред 2D към Електронна информация за износ (EEI), по отношение на процесния автомобил е посочена стойност в размер на 3883 USD, но в самата колона е реферирано: „стойност (в щатски долари, без центове) продажбена цена или себестойност, ако не се продава", като не е конкретизирано за процесния автомобил дали сумата е „продажбена цена“ или „себестойност“. Дори и да се приеме, че това е продажна цена, не е конкретизирано как е формирана тази цена и какво включва. В случая не може да се направи несъмнен извод, че декларираната в износната митническата декларация стойност на процесния автомобил е действително договорената продажна цена между износителя и получателя. От страна на американската митническа администрация не е представена фактура или друг документ, отразяваща цена в размер на 3883 USD, нито се установява извършено плащане на тази сума, за да се приеме, че декларираното пред Американската служба "Митници и гранична охрана" е действителната цена. На практика, наказващият орган е определил нова митническа стойност, въз основа единствено на тази информация, посочена в електронната експортна декларация, която декларация обаче не е била придружена с каквито и да е други документи /за прехвърляне на собственост, разписки и т. н/. От страна на митническата администрация не е посочена и причина за незачитане на данните за декларираната като договорена и платена сума по МД, при условие, че не се отрича автентичността на представените съпровождащи я документи.

Безспорно, митническата стойност е договорната стойност на стоките (чл. 70 от МК), и само когато не може да се определи митническата стойност на база договорната, следва да се приложат вторичните способи за определянето й. В тази връзка следва да се зачита действителната воля на страните по договора за покупко-продажбата. Изпратената електронна информация за износ (Electronic Export Information) не представлява официален документ с обвързваща доказателствена сила по отношение на стойността на автомобила. Дори да се приеме, че тези данни, обосновават основателни съмнения относно договорната стойност на процесия автомобил, то не би могло да се направи категоричен извод, че именно това е общата платена или подлежаща на плащане цена. На практика митническият орган е отхвърлил договорната стойност на процесния автомобил и липсата на предпоставки за приложението на метода по чл. 70 от МК, но отново е приложил същия метод, вече при завишаване на стойността на вноса, след като е взел предвид справката от ЕЕI. Такъв подход е обоснован само в съответствие с вторичните методи, съгл. чл.74, §2 и 3 от Регламент ЕС 952/2013 г., което очевидно не е осъществено в настоящия казус. В този смисъл е налице и нарушение на законовите разпоредби относно реда и начина, по който следва да бъде определена митническата стойност. Действително, от страна на касатора не са приложени платежни документи по представения договор, но такива не са приложени и към получената информация по линия на международното сътрудничество. При това положение, и с оглед разпределението на доказателствената тежест, именно административният орган следва да понесе последиците от недоказването на по – висока договорена стойност.

Въз основа на всичко изложено може да се направи извод, че декларираната от жалбоподателя митническа стойност е договорната, т. е. тази която е действително платена и подлежаща на плащане. Предвид незаконосъобразното определяне на митническата стойност на стоката, при неправилно прилагане на материалния закон, съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно. Като е потвърдил наказателно постановление, въззивният е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени наказателното постановление.

Предвид липсата на доказателства за сторени от касатора разноски, искането му за присъждане на такива се явява неоснователно, независимо от изхода на спора.

Водим от горното, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав, на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 65/23.06.2023 г. по АНД № 45/2023г. по описа на Районен съд - Девня, с което е потвърдено Наказателно постановление № BG2022/2000-248/НП/02.02.2023 г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“, като вместо него постановява:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG2022/2000-248/НП/02.02.2023г. на директора на Териториална дирекция „Митница Варна“ при Агенция „Митници“.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: