РЕШЕНИЕ
№ 1028
гр. София, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Янк. И. Вранеску
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000500869 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 181 от 10.01.2024 г. по гр. дело № 142/2023 г. Софийски
градски съд, ГО I-21 състав, е осъдил на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с
чл. 45 ЗЗД ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД гр. София, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление: гр. София ул. „Света София“ № 7 ет. 5 да
заплати на Д. К. П., ЕГН **********, адрес: с. *** община *** ул. „***“ № *
сумата от 63 000 (шестдесет и три хиляди) лева, представляващи
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания,
причинени от травматични увреждания, настъпили вследствие на ПТП от
18.09.2022 г. на автомагистрала "Хемус" 10 км, виновно причинено от И. Н. Д.
при управление на л.а. "БМВ 530Д" с рег. № ********, ведно със законната
лихва върху тази сума от 24.10.2022 г. до окончателното изплащане, като е
отхвърлил иска в частта му над сумата от 63 000 лева до сумата от 70 000
лева поради съпричиняване от страна на ищцата, а в частта му над сумата от
70 000 лева до пълния предявен размер от 100 000 лева и искането за
заплащане на законна лихва в частта му за периода от 18.09.2022 г. до
23.10.2022 г. съдът е отхвърлил като неоснователни.
С решението първоинстанционният съд е осъдил ЗАД „ОЗК-
1
Застраховане“ АД на основание чл. 38, ал. 2 ЗА да заплати на адвокат С. К.
Н.-К. адвокатско възнаграждение в размер на 5 449,50 лева, както и на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 2 520 лева, представляваща държавна такса по делото, както и
сумата от 567 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно
уважената част от иска.
Предвид отхвърлената част от предявения иск, на основание чл. 78, ал.
3 ГПК, съдът е осъдил ищцата Д. К. П. да заплати на ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД гр. София разноски в размер на 473,23 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 3 330 лева.
Недоволна от така постановеното решение е останала ищцата Д. К. П.,
която в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК го обжалва в отхвърлителната част на
иска, а именно за разликата над 63 000 лева до пълния предявен размер на
иска от 100 000 лева, възлизаща на 37 000 лев при твърдения, че
първоинстанционното решение в обжалваната му част е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в протИ.речие на материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила. По същество се релевира нарушение на
нормата на чл. 52 ЗЗД, както и неправилно прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
доколкото Софийски градски съд, макар и да е изброил установените
обстоятелства по делото, не ги е обсъдил цялостно и задълбочено, в резултат
на което е направил необоснован извод относно характера и броя на вредите,
начина на увреждането, обстоятелствата, при които е възникнало то,
влошаването на здравословното състояние на пострадалата, двете оперативни
интервенции, продължителния период на лечение, силния интензитет на
търпените от ищцата болки и страдания, стрес и душевен дискомфорт,
невъзможността да се обслужва сама, което обусловило нуждата да разчита
изцяло на чужда помощ и грижи за хигиенно-битовите си нужди,
ненастъпване на пълно възстановяване на физическото състояние. Все в тази
връзка, акцент се поставя върху заключението по изготвената по делото
комплексна съдебно-медицинска експертиза и поясненията на вещото лице,
установяващи продължителния период на възстановяване на ищцата, който
все още и не е завършил, а от там и невъзстановената функционалност у
пострадалата и намаленият виталитет. Въззивницата поддържа, че от
събраните по делото свидетелски показания, се установява в степен на
категоричност претърпените болки и страдания, в резултат на настъпилото
ПТП, част от вътрешния свят на пострадалата, обективирани в
действителността, посредством нейното цялостно поведение. По тези
причини се иска от въззивния съд да отмени първоинстанционния съдебен акт
в обжалваната част и да постанови решение, с което да увеличи присъдения
размер на иска за неимуществени вреди с още 37 000 лева или общо за 100 000
лева, отчитайки и присъдената сума по първоначално предявения иск по гр. д.
№ 142/2023 г. по описа на СГС, ГО, 21 състав. Претендират се разноски.
Въззиваемият ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД оспорва въззивната жалба с
доводи, изложени в отговора, депозиран в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като
2
моли съдът да остава жалбата на въззивника-ищец без уважение.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
също е депозирал въззивна жалба срещу първоинстанционното съдебно
решение, като обжалва същото в уважителната част, с която е било присъдено
обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 42 000 лева до
присъдените 63 000 лева. По същество се излагат съображения за допуснати
от Софийски градски съд нарушения на материалния и процесуален закон,
неправилност и протИ.речие на първоинстанционното съдебно решение със
събраните по делото доказателства. Претендират се разноски.
Двете страни взаимно оспорват въззивните си жалби.
Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ОЗК-
Застраховане“ АД гр. София Агенция "Пътна инфраструктура " гр. София
ЕИК *********, оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователа.
Въззивните жалби са подадени в рамките на законоустановените срокове
от легитимирани лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което същите са процесуално допустими.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във
връзка с инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на
правомощията си по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и с предмет –
присъждане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от ПТП,
настъпило на 18.09.2022 г. по АМ „Хемус“ в посока гр. София към гр.
Ботевград в района на 10 км., в резултат на виновни действия на водача на л.а.
„БМВ 530Д“ с рег. № ********, застрахован при ответника по застраховка
„ГО“, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече
Върховният касационен съд многократно се е произнасял (решение № 176 от
08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г. ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. №
331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; №
702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; № 643 от 12.10.2010 г. по
гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по правилността на
фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на
посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд; относно правилността
на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата
пороци, а надхвърлянето на правомощията по чл. 269 от ГПК е основание за
касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав
на Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона
правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно.
3
Предвид изискванията на процесуалния закон за служебната проверка на
постановеното решение в обжалваната му част, съдът счита, че не се
установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със
съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Разгледано по същество
същото е и правилно.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, включително Констативен Протокол № К-473 относно
посетено ПТП на 18.09.2022 г. на Пътна Полиция-СДВР, заключенията на
комплексната съдебно-медицинска и авто-техническа експертиза,
изготвената по делото съдебно-психологична експертиза, Апелативен съд-
С. приема за установена следната фактическа обстановка, установяваща
механизмът на процесното ПТП, а именно: на 18.09.2022 г. около 4:40
сутринта при управление на л.а. „БМВ 530Д“ с рег. № ******** по АМ
Хемус" на 10-ти километър в платното за гр. Варна, на ляв завой водачът И. Н.
Д. изгубил контрол върху МПС, вследствие на което излязъл по
праволинейна траектория извън пътното платно от дясната му страна,
пресякъл аварийната лента и се ударил с предната си част в крайпътно дърво
и странично в оградната мрежа отдясно на платното. В резултат на така
описаното пътно-транспортно произшествие е пострадала ищцата Д. П., която
била в автомобила и се возела на задно дясно място без предпазен колан,
вследствие на която претърпяла увреждания на здравето, установени и
изяснени по вид, характер и интензитет на болките и страданията, с помощта
на приетите заключения на комплексната съдебно-медицинска експертиза.
Вследствие катастрофата ищцата е получила като телесни увреди: лицево-
челюстна, гръдна, гръбначна и на опорнодвигателния апарат, включваща
следните травматични увреждания: - травма в областта на дясно око с
оток на клепачите, охлузна рана на десен долен клепач по миглен ръб и
кръвоизлив под конюнктивата на дясна очна ябълка; - открита фрактура на
носните кости с дислокация на носната пирамида и затруднено носно дишане
с двете ноздри; - контузия на гръдния кош; - фрактура на 3-то дясно ребро; -
контузия на белия дроб двустранно върхово; - фрактура на 12-ти гръден и
първи поясен прешлен; - фрактура на процесус трансверзи (странични
израстъци) вдясно на прешлени С7 (седми шиен), Тh2, Тh3, Тh4 и Тh6 (втори,
трети, четвърти и шести гръдни) прешлени; - фрактура на средна трета на лява
ключица. Според заключението на експертизата в медицинската част,
възстановителният период е продължил до 30 дни за лицевата травма, до два
месеца за гръдната травма и травмата на гръбначния стълб и 1,5-2 месеца за
счупването на лява ключица. Вещите лица по КСМЕ уточняват, че
възстановителният период при гръбначни травми продължавал поне 12
месеца, като пълна консолидация на увредения гръбначен сегмент настъпвала
след 18-24 месеца. При ищцата възстановителният период за различните
увреждания е бил съпроводен с болки и страдания, които са били интензивни
до 30 дни и умерени до два месеца. Травмата на 12 гръден и първи поясен
4
прешлен довела до интензивни болки и страдания за срок до 2 месеца,
значителни до 6 месеца. От заключението по експертизата е видно, че пълно
възстановяване на ищцата от уврежданията към момента на изготвяне на
експертизата не е настъпило.
Според вещото лице от комплексната САТМЕ ищцата е била без
поставен предпазен колан при ПТП, като едно от заключенията по
комплексната експертиза в автотехническата част акцентира, че счупване
на лявата ключица на ищцата, 12-ти гръден прешлен и страничните израстъци
на поясните прешлени не биха могли да се получат на задната дясна седалка
при правилно поставен предпазен колан. В съдебната-автотехническа
експертиза се установява, че причина за настъпване на
пътнотранспортното произшествие са субективните действия на
водача на автомобила, с което се отхвърля наличието на обективна
причининно-следствена връзка с външни фактори. С това водачът И. Д. е
нарушил чл. 20 ал. 1 ЗДвП, според който водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.
Вследствие нарушението е настъпило ПТП с удар на автомобила в крайпътно
дърво и оградата вдясно от магистралния път. Виновно причиненото ПТП и
настъпилите вследствие това травматични увреждания на ищцата П. имат
характер на застрахователно събитие по смисъла на чл. 394 във вр. с § 1 т. 4 от
ДР на КЗ и са основание за възникване на задължение на застрахователя за
изплащане на застрахователно обезщетение за настъпилите вреди.
От решаващо значение обаче е и причинно-следствената връзка
между така предприетото от ищцата поведение и вредата, която връзка
се изразява в това, че ако ищцата бе имала предпазен колан по време на
пътнотранспортното произшествие, то тя би могла да избегне
счупването на : лявата ключица, 12-ти гръден прешлен и страничните
израстъци на поясните прешлени, като последните две травматични
увреждания, видно от обсъдената комплексна СМЕ, са обусловили най-
дълъг възстановителен период и най-интензивни постоперативни болки.
По делото е допусната и приета и съдебно-психологична експертиза,
от заключенията по която се установява, че вследствие физическите травми и
негативните последици от тях, като психотравма, при ищцата се отключила
смесена тревожно-депресивна реакция, която достигнала клиничните изяви на
смесено тревожно-депресивно разстройство и за чието преодоляване се
наложили терапевтични намеси при специалисти психиатър и психотерапевт.
За установяване на търпените от ищцата неимуществени вреди, в пряка
причинна връзка с процесния инцидент от 18.09.2022 г., по делото са
допуснати и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Б. Е. И., от
чиито показания се установява, силните болки наложили прием от ищцата на
обезболяващи, а невъзможността да се движи наложила помощта на
свидетелката И. за нейното обслужване. След изписването от болницата, по
време на домашното й лечение ищцата била изцяло обслужвана в
5
ежедневните си нужди от свидетелката И.. Произшествието, причинените
травматични увреждания и съпровождащите ги силни болки и затрудненията
в движението на тялото, физическият дискомфорт и необходимостта от чужда
помощ за хигиеннобитови нужди довели до отрицателни емоционално-
психични преживявания при ищцата.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав
споделя извода от правна страна на първоинстанционния съд, че
предпоставките, пораждащи правото на обезщетение за претърпените от
ищцата вреди, в случая са се осъществили, респ., че са налице всички
изискуеми елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на
водача на увреждащото МПС за претърпените от ищцата неимуществени
вреди, а поради съществуващото правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите на процесния лек автомобил със
застрахователя-ответник – и за ангажиране на отговорността на
застрахователя. По този въпрос пред въззивната инстанция няма спор.
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. СправедлИ.стта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедлИ.ст“ е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характера на увреждането,
начина на настъпването, обстоятелствата при които е станало,
допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г., са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за
определяне на справедлИ. обезщетение за претърпени неимуществени вреди –
морални болки и страдания от причинени телесни увреждания на увреденото
от деликт лице, следва да бъдат взети предвид както характерът и тежестта на
самото телесно увреждане, интензитетът и продължителността на търпените
физически и емоционални болки и страдания, прогнозите за отзвучаването им,
така и икономическото състояние на страната към момента на увреждането,
израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя
към този момент.
В настоящия случай, въззивният съд съобрази възрастта на пострадалата
към момента на инцидента на 21 години; характера, броя и вида на
причинените телесни увреждания, в това число по-интензивните болки в
първите месеци след инцидента, проведеното оперативно лечение на
гръбначния стълб и отделно проведеното оперативно лечение на носните
кости; продължителността на лечението и възстановителния период на
уврежданията – до 30 дни за лицевата травма, до два месеца за гръдната
травма и травмата на гръбначния стълб и 1,5-2 месеца за счупването на лява
ключица; фрактурата на 12-ти гръден и 1-ви поясен прешлен, довела до
трайно затруднение на движенията на снагата, причинила болки и страдания,
6
проявяващи се интензивно до шестия месец от катастрофата и умерено до
осмия месец; двата проведени курса на физиотерапия; обстоятелството, че
пълно възстановяване на ищцата от уврежданията към момента на изготвяне
на експертизата не е настъпило; дестабилизация в психичното й състояние,
резултирало в клинично потвърдено смесено тревожно-депресивно
разстройство; обстоятелството, че е била изцяло зависима от чужди грижи и
помощ в ежедневието си, създало й дълбок емоционален дискомфорт. Съдът
съобрази и стандарта на жИ.т в страната и средностатистическите показатели
за доходи по време на възникване на увреждането, като нивата на
застрахователно покритие, респективно нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
както и практиката на съдилищата в други подобни случаи. При тези
обстоятелства настоящият въззивен състав намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди от 70 000
лева се явява справедлИ., като съответстващо на търпените от ищцата вреди,
изразяващи се в преживявани болки и страдания вследствие процесния
инцидент.
По възражението за съпричиняване въз основа на изводите на вещото
лице по обсъдената по-горе комплексна експертиза в авто-техническата част
настоящият въззивен състав намира изводите на първата инстанция за
правилни. Трайна и безпротИ.речива е съдебната практика, според която за да
е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, пострадалият трябва
обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал виновно. Както е посочено в решение № 169/28.02.2012 г. по т. д. №
762/2010 г. на ВКС, ІІ т. о., релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на пострадалия,
без който не би се стигнало (наред с неправомерното поведение на
причинителя) до увреждането като неблагоприятен резултат. Дори
поведението на пострадалия да не е виновно и протИ.правно, то следва да е в
причинна връзка с вредите, за да е налице съпричиняване (така решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о.; решение №
58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на ВКС, II т. о. и др.).
За наличието на съпричиняване съдъта не следи служебно. То може
да бъде релевирано единствено по възражение на ответната страна. За
протИ.поставянето на това възражение важат изискванията за спазване на
процесуалните срокове, както и правилата относно доказателствената тежест
за установяване на съпричиняването, която е на направИ. възражението. Това
означава, че дори обективно пострадалият да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, съдът не може да отчете това обстоятелство, ако
ответникът не е възразил в срока за отговор, както и ако е възразил, но не го е
доказал.
В настоящия случай безспорно е установена причинната връзка
между ПТП и травматичните увреждания на ищцата.
7
От показанията на св. Д. пред съда (л. 185-186) и от отразените
изявления в протоколите от ДП (л. 249, 251) се установява, че ищцата е
пътувала на задната дясна седалка. Според заключението на вещите лица и
изложеното в съдебно заседание пред СГС на 07.12.2023 г., счупване на
лявата ключица на ищцата НЕ би могло да се получи на задната дясна
седалка при правилно поставен предпазен колан, от което следва
фактическият извод, че ищцата е пътувала без поставен предпазен колан и
това е било в причинна връзка със счупването на лявата ключица. Според
вещите лица (отговор на задача 19), лицевите травми са могли да бъдат
причинени и при правилно поставен предпазен колан. Травмата на
гръдния прешлен и на страничните израстъци на поясните прешлени
обаче говорят за травматизъм, който говори за хиперфлексия - свиване
на тялото напред, и при ротиране на тялото, които НЕ СА МОГЛИ ДА
БЪДАТ ПОЛУЧЕНИ ПРИ ПОСТАВЕН ПРЕДПАЗЕН КОЛАН. За
останалите увреждания не се установява безспорно причинна връзка с
непоставянето на предпазен колан от ищцата. С оглед на тези обстоятелства
съдът приема, че за счупването на лявата ключица, 12-ти гръден прешлен
(Тh12) и страничните израстъци на поясните прешлени, е налице
съпричиняване. Степента на съпричиняване СГС определя на 10%, което
изцяло се споделя от настоящият въззивен състав. На това основание,
следва определеното като справедлИ. обезщетение да се намали на 63 000
лева.
Ищцата е направила искане за присъждане на законна лихва върху
претендираното обезщетение от 18.09.2022 г. - датата на произшествието, до
окончателното изплащане. Дължимостта на законна лихва от застрахованото
лице - делинквент произтича от забавата, в която същият изпада от датата на
непозволеното увреждане, по аргумент от чл. 84 ал. 3 ЗЗД. Но съгласно чл. 429
ал. 3 КЗ, задължението на застрахователя за заплащане на дължимите от
застрахования лихви, се поражда от най-ранната от следните дати: датата на
уведомяването за застрахователното събитие от застрахования, от увреденото
лице или от датата на предявяване на застрахователната претенция. По
делото не са представени доказателства за уведомяването на застрахователя от
застрахования или от пострадалата преди предявяване на застрахователната
претенция, поради което началната дата на дължимост на законна лихва е
датата на предявяване на застрахователната претенция 24.10.2022 г. (л. 9).
Искането за законна лихва е основателно в частта му от тази дата до
окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед изхода на спора и неоснователносттта на въззивните жалби, на
страните не следва да се присъждат разноски във въззивното производство.
В упражнение на правомощията си по чл. 271 ГПК въззивната
инстанция е длъжна да потвърди обжалваното решение.
Водим от горното, съдът
8
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №181 от 10.01.2024 г. по гр. дело №
142/2023 г. Софийски градски съд, ГО I-21 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, Агенция "Пътна
инфраструктура " гр. София
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му до страните чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9