РЕШЕНИЕ
№ 22
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 14.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на петнадесети март
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Гражданско дело №
20211880100532 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Настоящото дело е образувано по искова молба подадена от „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“, представлявано от Управителя Р. И. М. — Т., чрез
пълномощника адв. Д.П. от АК ..., срещу В. К. В., ЕГН **********, с адрес:
.....
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД),
вр. с чл. 9 от Закона за потребителския кредит ЗПК) и чл. 86, вр. с чл. 84, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, които се предявяват от кредитора след подадено от длъжника
възражение и в това производство по същество се установява дали вземанията
съществуват.
Ищецът твърди, че между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с
настоящо наименование „Българска пощенска банка“ АД), ЕИК ********* –
кредитор и ответника – кредитополучател е сключен Договор за
1
потребителски кредит № FL459154 от 16.09.2008 г., по силата на който
банката е предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 5 000
лева, като сумата е преведена по сметка в банката на името на
кредитополучателя. Твърди се още, че последният се е задължил да върне
ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията,
уговорени в договора, като съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, за усвоения
кредит кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на
сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити за
съответния период на начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в
размер на 3,70 пункта, а дължимите лихви са начислявани от датата на
усвояване на кредита по договора. Годишния процент на разходите (ГПР) по
кредита е 17.21% процента. Погасителните вноски за издължаване на кредита,
включително дължимите възнаградителни лихви, е следвало да се заплащат
ежемесечно на 16-то число на месеца, като крайния срок на погасяване на
кредита е до 16.09.2018 г. Общата сума, която кредитополучателят се е
задължил да върне в уговорения срок, е в размер, посочен в погасителния
план, като ответникът се е задължил да погася задължението си общо на 120
анюитетни вноски, от които 119 вноски по 81,28 лева и една изравнителна в
размер на 81,68 лева. Твърди се, че вземането на кредитора е станало
изискуемо с изтичане крайния срок на договора - 16.09.2018 г. След усвояване
на кредита, кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след
което е преустановил плащанията си. След преустановяване на плащанията
непогасената главница е в размер на 4 935,78 лева и дължимите лихви.
Твърди се още, че по силата на Договор за прехвърляне на вземания от
18.01.2016 г. и приложенията към него банката е прехвърлила на ищеца
вземанията си към ответника, произтичащи от процесния договор, като
длъжникът е уведомен от цедента, чрез пълномощник, за извършената цесия с
изпратено до него уведомление, както и с връчването на същото като
приложение към исковата молба.
Иска се от съда, да бъде постановено решение, с което да бъде признато
за установено, че В. К. В. дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумите, за които
е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по гр.д. №
369/2021 г. на Районен съд Своге, а именно: 3 000 лева – главница, частично
от общо дължима главница в размер на 4 935,78 лева, ведно със законна лихва
2
върху нея от 22.06.2021 г. , до окончателното изплащане на сумата и 773,33
лева – обезщетение за забава в размера на законната лихва за претендираната
главница за периода от 15.08.2018 г. до 22.06.2021 г. Претендират се разноски
за исковото и за заповедното производство.
На ответника са изпратени преписи от исковата молба и от
доказателствата. В указания срок не е подаден писмен отговор.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща
представител, като с писмено становище подробно аргументира тезите си, а
ответникът – се явява, като поддържа възражението си за изтекла погасителна
давност за претендираните в производството вземания, обективирано във
възражението му по чл. 414 от ГПК.
По делото са събрани писмени доказателства, неоспорени от страните.
Свогенският районен съд, втори състав, вземайки предвид постъпилата
искова молба, като обсъди становищата и доводите на страните и
съобразявайки приетите по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
От приложеното ч.гр.д. № 369/2021 г. на Районен съд Своге се
установява, че въз основа на подадено от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД заявление
е издадена Заповед № 54 от 22.06.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът В. К. В. да
заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД сумата от 3 000 лева – главница,
частично от общо дължима главница в размер на 4 935,78 лева по Договор за
потребителски кредит № FL459154 от 16.09.2008 г., ведно със законна лихва
върху нея от 22.06.2021 г. , до изплащане на вземането и сумата от 773,33
лева – обезщетение за забава в размера на законната лихва за претендираната
главница за периода от 15.08.2018 г. до 22.06.2021 г., както и сумата от 75,47
лева разноски по делото за заплатена държавна такса.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът е оспорил заповедта за
изпълнение, поради което с Определение от 16.07.2021 г. заповедният съд е
указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да
предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата
държавна такса.
Съобщението с указания за възможността за предявяване на
3
установителен иск е получено от ищеца на 02.08.2021 г., като същият е
упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен
срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със сила на
пресъдено нещо.
Между „Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД), ЕИК ********* – кредитор и ответника –
кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит № FL459154
от 16.09.2008 г. По силата на този договор, от кредитора е предоставена на
ответната страна сума в размер на 5 000 лева за текущи нужди (чл. 1 от
договора). Уговорено е, че кредитът се усвоява по посочената в договора
банкова сметка (IBAN) ... (чл. 2 от договора), като кредиторът е изпълнил
задължението си за предоставяне на сумата с банков превод, извършен на
16.09.2008 г., видно от представеното с исковата молба бордеро. В чл. 3 от
договора е постигнато съгласие редовната главница по кредита да се олихвява
с променлив годишен лихвен процент, формиран от сбора на базовия лихвен
процент на банката за потребителски кредити за съответния период на
начисляване на лихвата плюс договорна надбавка в размер на 3,70 пункта.
Към датата на сключване на договора за кредит базовият лихвен процент е в
размер на 11,50%, а годишния процент на разходите (ГПР) по кредита е
17.21% процента. Така, общата дължима сума от кредитополучателя, при
параметрите, залегнали в договора към датата на неговото сключване е в
размер на 9 754 лева, съгласно погасителния план към договора, като
ответникът се е задължил да погасява задължението си на 120 анюитетни
вноски, от които 119 вноски по 81,28 лева и една изравнителна в размер на
81,68 лева. Съгласно чл. 4 от договора, погасителните вноски за издължаване
на кредита, включително дължимите възнаградителни лихви, е следвало да се
заплащат ежемесечно на 16-то число на месеца. Крайният срок на погасяване
на кредита е до 16.09.2018 г., съобразно уговорката в чл. 6 от договора.
Процесният договор за кредит е подписан на ответника, който изрично
заявява в откритото съдебно заседание, че не оспорва сключването на
договора и получаването на сумите по него. С превеждане на сумата от
кредитора, по посочената от ответника банкова сметка, за кредитополучателя
е възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски
съгласно уговорените условията и срокове.
4
От страна на ответника не са представени доказателства за извършени
плащания по договора за връщане на предоставената му сума. Ищецът в
исковата молба признава неизгоден за него факт, че от страна на ответника са
извършени погасявания на част от месечните вноски, което съдът следва да
съобрази. След преустановяване на плащанията непогасената главница е в
размер на 4 935,78 лева.
Размерът на законната лихва за периода от 16.09.2018 г. (крайният срок
за погасяване на кредита) до 22.06.2021 г. върху главницата от 3 000 лева,
възлиза на 842,57 лева, изчислен с калкулатора за изчисляване на законна
лихва на интернет-страницата на Национална агенция за приходите.
По делото са ангажирани доказателства, че на 18.01.2016 г. между
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД – цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД –
цесионер, е сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който
цедентът е продал на цесионера вземания към свои длъжници. В
потвърждение за сключената цесия, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД,
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е потвърдило извършената цесия на всички
вземания, цедирани съгласно горепосочения договор за прехвърляне на
вземания и Приложение № 1 към потвърждението за извършената цесия,
съдържащо списък на вземанията, в който е списък е включено и процесното
вземане срещу ответника.
По силата на писмени пълномощни цедентът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“
АД е овластил както Адвокатско дружество „....“, така и цесионера „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД (а и други лица) с редица права, между които и с правото
да уведомяват съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД всички длъжници
за сключения между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД договор.
Към исковата молба са приложени два броя уведомления до ответника
за извършеното прехвърляне на вземанията, предмет на настоящото
производство, подписани от адв. Ж.Д. – управител на Адвокатско дружество
„....“ – едното в качеството му на пълномощник на цедента „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД, а другото в качеството му на пълномощник на цесионера
„ЕОС МАТРИКС“ ЕООД.
Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото писмени доказателства, които са напълно
5
непротиворечиви и взаимно се допълват.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
За да се уважат предявените искове, то ищецът следва да докаже
фактите, които сочи да обуславят исковите му претенции в т.ч. наличието на
сключен валиден договор с изложеното в исковата молба съдържание
(договор за потребителски кредит), явяващ се основание на поетото от
ответника задължение; предоставяне на сумата по кредита на ответника;
уговорения начин за връщане на усвоените суми и падеж на уговорените
дължими вноски за връщане на кредита; настъпване на падеж на вземанията;
наличието на сключен валиден договор за цесия, прехвърляне вземането на
ищеца по договора за цесия и уведомяване на длъжника за извършената
такава; по отношение на претенцията за лихва за забава ищецът носи тежестта
да докаже съществуването и размера на главния дълг, изпадането на
ответника в забава и размера на лихвата.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че между
ответника в качеството на кредитополучател и „Юробанк И Еф Джи
България“ АД (с настоящо наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД) в
качеството на кредитор е сключен Договор за потребителски кредит №
FL459154 от 16.09.2008 г., по силата на който ответникът е получил по
посочената по-горе банкова сметка сумата в размер на 5 000 лева за текущи
нужди, която е следвало да върне, ведно с договорената възнаградителна
лихва в срок до 16.09.2018 г. След преустановяване на плащанията от
ответника непогасената главница е в размер на 4 935,78 лева.
Съдът намира, че договорът за цесия е валидно сключен между
кредитора по процесния договор за кредит „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД –
цедент и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД – цесионер, както и че по делото по
безспорен начин е установено, че процесното вземане, ясно
индивидуализирано в Приложение № 1 към потвърждението за извършената
цесия, е прехвърлено на ищеца, който е титуляр на вземането.
Ответникът е бил уведомен надлежно за извършената цесия на
вземането. Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният
кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да предаде на
новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
6
вземането, както и да му потвърди писмено станалото прехвърляне.
Следващата ал. 4 на същата разпоредба предвижда, че прехвърлянето има
действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор.
Съдът приема, че цесията на процесното вземане е породила своето
действие по отношение на ответника с връчването на препис от искова молба,
към която е приложено уведомлението от стария кредитор (в случая
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, действащ чрез пълномощник), пълномощното,
договорът за прехвърляне на парични вземания, потвърждението за
извършената цесия и Приложение № 1 към него. В тази връзка съдът
съобразява утвърдената и непротиворечива съдебна практика, според която
няма пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез
връчване на препис от исковата молба, към която е приложено уведомлението
от стария кредитор, като същото следва да бъде съобразено като факт от
значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание
чл. 235, ал. 3 от ГПК. (Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009г., II
т. о. на ВКС и Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г., II т.о. на
ВКС). Не следва друго и от обстоятелството, че в случая се касае за иск по
чл. 422, ал. 1 от ГПК за установяване съществуването на вземането по
издадената заповед за изпълнение. В мотивите по т. 1 на Тълкувателно
решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 на ОСГТК на ВКС е прието, че
„Решението на съда трябва да отразява правното положение между
страните по делото, каквото е то в момента на приключване на съдебното
дирене. Това задължава съда да вземе предвид и фактите настъпили след
предявяването на иска, ако те са от значение за спорното право, било
защото го пораждат или защото го погасяват - например ищецът
придобива спорното право след предявяването на иска, притезанието става
изискуемо в течение на делото, ответникът плаща или прихваща след
предявяването на иска. Преценката на съда за основателността на иска
следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на
приключване на съдебното дирене в съответната инстанция /първа или
въззивна/, а не в деня на предявяване на иска. Поради това съдът следва да
вземе предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, както го
задължава разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК.“ След като съдът е длъжен да
вземе предвид придобиването на спорното право, настъпило след
7
предявяване на иска, видно от примерното изброяване по-горе, той следва да
вземе предвид и по-малкото – настъпването на противопоставимостта по
отношение на ответника на прехвърлянето на вземането, настъпило след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (чл. 422, ал. 1
от ГПК). Ето защо, към момента на приключване на съдебното дирене в
настоящата инстанция, следва да се приеме, че ищецът е титуляр на
процесните вземания, както и че прехвърлянето им е противопоставимо на
ответника и има действие спрямо него.
Доколкото уведомяването не е лично и непрехвърлимо право, то по
силата на чл. 36 от ЗЗД не е налице законова пречка да бъде извършено чрез
пълномощник. В този смисъл е Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр.д. №
5759/2014 г., III г.o. на ВКС, в което се поддържа, че уведомяването за
цесията трябва да бъде извършено от стария, а не от новия кредитор, тъй като
целта на закона е длъжникът да бъде защитен срещу ненадлежно изпълнение
на лице, което не е носител на вземането, поради което съобщението от новия
кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД действие. Прието е
обаче, че последното не означава, че предишният кредитор няма правото да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник, доколкото според чл. 36 от ЗЗД представителната власт
възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според
това, което упълномощителят е изявил (чл. 39 от ЗЗД) и не са предвидени
никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на
тази власт, свързани с уведомяването за цесията. Следователно по силата на
принципа за свободата на договарянето (чл. 9 от ЗЗД) няма пречка старият
кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за
цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на
чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Длъжникът може да се защити срещу
неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за
представителната власт на новия кредитор, каквито в случая са представени с
исковата молба.
Още повече, че длъжникът може да възразява успешно за липсата на
уведомяване за прехвърляне на вземането само, ако едновременно с това
твърди, че е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице
преди да е уведомен за цесията (Определение № 987 от 18.07.2011 г. по гр.д.
8
№ 867/2011 г. на IV г.о. на ВКС). По делото нито се твърди, нито се доказва
длъжникът да е платил на лице различно от цесионера преди да му е връчен
препис от исковата молба.
Предвид установяване на основателност на претенциите, то следва да се
пристъпи към разглеждане на направеното от ответника възражение за
погасяването им по давност, направено с подаденото на основание чл. 414 от
ГПК възражение, по което съдът дължи произнасяне, макар в исковото
производство да не е подаден писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
доколкото последното е продължение на производството пред заповедния
съд, а искът се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Както се посочи, крайният срок за
издължаване на дълга по кредита е 16.09.2018 г. По отношение на иска за
главница приложима е петгодишната погасителна давност, съгласно чл. 110
от ЗЗД. Главното вземане не е периодично и не се прилага кратката давност.
В Решение № 38 от 26.03.2019 г. по т.д. № 1157/2018 г., II т.о. на ВКС е
прието, че „…уговореното между страните връщане на предоставена в
заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв
за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на
задължението на части. Това становище съответства изцяло и на
дадените с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС
задължителни разяснения относно съдържанието на понятието
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите
на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични
плащания (вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни
услуги) се налага извода, че макар да са породени от един и същ факт,
периодичните задължения са относително самостоятелни и че
периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през
съответния период, а на другата страна – за заплащането на конкретно
получените през този период стоки и услуги). По отношение на договора за
9
кредит това изискване не е налице, тъй като нито задължението на
банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по
своята същност изпълнение на основното задължение на длъжника на
части (чл. 66 ЗЗД). Ето защо, приложима по отношение на това задължение
е общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, изчислена от датата на
уговорения краен срок за погасяване на кредита, а не кратката 3-годишна
давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски“. В същия смисъл са още Решение № 28 от
05.04.2012 г. по гр.д. № 523/2011 г., III г.о. на ВКС, Решение № 261 от
12.07.2011 г. по гр.д. № 795/2010 г., IV г.о. на ВКС, Решение № 103 от
16.09.2013 г. по т.д. № 1200/2011 г., II т.о. на ВКС и мн.др. След като съгласно
чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен
от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 22.06.2021 г. и до този момент не е изтекъл петгодишният
давностен срок по чл. 110 от ЗЗД, считано от датата на изискуемостта –
16.09.2018 г., възражението за погасяване по давност на задължението за
главница се явява неоснователно.
Претенцията за заплащане на обезщетение за забава се погасява с
изтичането на тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „б“ от ЗЗД, както се
приема в Решение № 25 от 27.03.2013 г. по т.д. № 1198/2011 г., I т.о. на ВКС,
доколкото има обезщетителен характер, а не по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
„Безспорно, макар да е съизмеримо със законната лихва, по своята правна
природа, това обезщетение не представлява „лихва“ и поради това не се
обхваща от нормата на чл. 111, б. „в" ЗЗД. Доколкото обаче то е
обезщетение от неизпълнен договор, кратката тригодишна давност е
приложима по отношение на него на друго основание - това по чл. 111, б. „б"
ЗЗД.“ (Решение № 206 от 30.12.2011 г. по т.д. № 1055/2010 г., II т.о. на ВКС).
Считано от датата на изискуемостта – 16.09.2018 г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.06.2021 г., не са
минали три години, поради което неоснователно е и възражението за
погасяване по давност на задължението за обезщетение за забава.
Тъй като ответникът не е доказал наличие на валидно погашение, искът
10
за главница се явява основателен до предявения размер от 3 000 лева,
частично от общо дължима главница в размер на 4 935,78 лева. Това налага
извода за основателност на иска в пълния предявен размер.
Тъй като крайният срок за издължаване на дълга по кредита е 16.09.2018
г., то с изтичане на този срок е налице забава (чл. 84, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД).
Размерът на обезщетението за забава по чл. 86 от ЗЗД за периода от
16.09.2018 г. (крайният срок за погасяване на кредита) до 22.06.2021 г. върху
главницата от 3 000 лева, възлиза на 842,57 лева. По настоящото дело се
претендира сумата от 773,33 лева – обезщетение за забава в размера на
законната лихва за претендираната главница за периода от 15.08.2018 г. до
22.06.2021 г., за който именно период и до който размер съдът може да се
произнесе, съгласно чл. 6, ал. 2 от ГПК. Това налага извода за основателност
на иска в пълния предявен размер.
С оглед изхода на процеса, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът
следва да понесе направените от ищеца разноски в настоящото исково
производство в размер на 104,53 лева – платена държавна такса.
Съгласно задължителната съдебна практика – т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014 г. по т.д № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да заплати на ищеца и направените от последния разноски
в заповедното производство, които са в размер на 75,47 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 12 и чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. К. В., ЕГН
**********, с адрес: ....., че същата дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Витоша“,
ул. „Рачо Петков-Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“,
представлявано от Управителя Р.И.М. — Т., сумата от 3 000 лева – главница,
частично от общо дължима главница в размер на 4 935,78 лева по Договор за
потребителски кредит № FL459154 от 16.09.2008 г., сключен между
„Юробанк И Еф Джи България“ АД (с настоящо наименование „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ“ АД) и В. К. В., вземанията по който са прехвърлени от
11
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с Договор за
прехвърляне на вземания от 18.01.2016 г., ведно със законна лихва върху
сумата от 3 000 лева за периода от 22.06.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 773,33 лева – обезщетение за забава в размер на законната
лихва за претендираната главница за периода от 15.08.2018 г. до 22.06.2021 г.,
за които суми е издадена Заповед № 54 от 22.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 369/2021 г. на Районен
съд Своге.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, с адрес: ..., да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“, представлявано от Управителя Р. И. М. — Т., сумата от
104,53 лева, представляваща направени разноски по гр.д. № 532/2021 г. по
описа на Районен съд Своге.
ОСЪЖДА В. К. В., ЕГН **********, с адрес: ....., да заплати на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район „Витоша“, ул. „Рачо Петков – Казанджията“ № 4-6, сграда
„Матрикс Тауър“, представлявано от Управителя Р. И. М. — Т., сумата от
75,47 лева, представляваща направени разноски по ч.гр.д. № 369/2021 г. на
Районен съд Своге.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Жалбата се подава чрез
Свогенския районен съд.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по
ч.гр.д. № 369/2021 г. на Районен съд Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
12