№ 1433
гр. Варна, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Геновева Илиева
при участието на секретаря Веселина Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Геновева Илиева Гражданско дело №
20213110104912 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен от Ф.А. срещу Я.Х. иск с правно
основание чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна на дарение на ¼ идеална част от апартамент №
79, находящ се в **** I ****, **** със застроена площ от 94, 45 кв.м. , ведно с прилежащото
избено помещение № 79 със застроена площ от 5, 94 кв.м., както и 1, 3391 % идеални части
от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, обективирано в НА №
***, том ***, дело № ****/1997г., а съобразно схема № 15 – 338674 – 31.03.2021г. на СГКК –
гр. Варна жилище с идентификатор № **********.79 по КККР, одобрени със Заповед № 18-
64/16.05.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 95, 45 кв.м. и
изба № 79 с площ от 5, 94 кв.м., ведно с 1, 3391 % идеални части от общите части на
сградата при съседи: на същия етаж: № **********.80, под обекта: № **********.73 и над
обекта: № **********.85.
В исковата молба, ищецът Ф.А. твърди, че по време на брака си с Д.Д., са придобили,
в режим на съпружеска имуществена общност правото на собственост върху апартамент №
79, находящ се в **** I ****, ****.
След прекратяване на брака с развод и прекратяване на съпружеската имуществена
общност, всеки един от съсобствениците Ф.А. и Д.Д., е подарил на всяко едно от децата си
Я.Х. и Г.Д. от по ¼ идеална част от процесния недвижим имот с договор за дарение от
18.09.1997г.
Твърди се, че от 2009г., е настъпила неблагоприятна промяна в здравословното
състояние на дарителя Ф.А., който е претърпял операция за отстраняване на карценом. Към
настоящия момент, ищецът страда от хипертонична болест с ритъмно нарушение, глаукома
и катаракта на лявото око с прогресивно ослепяване на дясното око.
Получаваните месечни доходи от 255 лв. не й позволяват да покрива и месечните си
разходи за лекарства, възлизащи на не по-малко от 150 лв.. Ответникът отказа да й
1
предостави издръжката, от която се нуждае.
Твърди се още, че на 11.03.2021г. поканила ответника да й заплаща месечна
издръжка, която надареният отказал да й предостави.
Ответникът Я.Х., е депозирал писмен отговор, с който оспорва предявения иск.
Твърди се, че не е настъпила неблагоприятна промяна в здравословното състояние на
дарителя, чиито заболявания датират от 12 години, нито остра нужда от издръжка.
Дарителят притежава недвижимо имущество и реализира приходи от осъществяване
на търговска дейност. Ползва безвъзмездно дарения имот, за който не заплаща наемно
възнаграждение. Не е търсила и не е получавала издръжка от своя син Г.Д..
Поддържа се още, че дори и да е налице нужда от издръжка, надареният не би могъл
да я осигури, тъй като той заедно със съпруга си, имат задължения към свое малолетно дете,
а доходите им, формирани от трудово възнаграждение, служат за обслужване на задължения
по договори за банкови кредити и договори за лизинг на два автомобила.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно
убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно е, че с договор за дарение от 18.09.1997г., за който е съставен НА № ***,
том ***, дело № ****/1997г., бившите съпрузи Д.Д. и Ф.А. са подарили по равно на всяко
едно от децата си Г.Д. и Я.Д. придобитите от тях след прекратяване на съпружеската
имуществена общност поради прекратяване на брака с развод, идеални си части от по 1/2 от
апартамент № 79, находящ се в **** I ****, ****.
След изповядване на сделката, всеки един от надарените Г.Д. и Я.Д., се легитимира
като собственик на по ½ идеална част от процесния имот, който към настоящия момент, е
предмет на дело за делба, спряно до приключване на настоящото производство.
Безспорно е още, че в имота живеят Ф.А. и нейния син Г.Д., който страда от
шизофрения и за когото полага грижи неговата майка. Г-жа А. не заплаща на дъщеря си
припадаща се част от наемно възнаграждение.
Първият спорен за делото въпрос е дали в конкретния случай е налице трайната
нужда от издръжка на дарителя.
Към настоящия момент, г-жа А. е на 64 годишна възраст. Получава лична пенсия за
инвалидност поради общо заболяване в размер на 255 лв.
В съдебно заседание, ищецът признава, че от началото на 2021г. до деня на устните
състезания пред настоящата инстанция – 12.10.2021г., е получавал от месечно доход в
размер на 150-200 лв. в качеството на едноличен собственик на капитала на „****“ ЕООД.
От изслушаното заключение на допусната СМЕ, кредитирано от съда и неоспорено
от страните, както и от проведения разпит на съдебния лекар, се установява, че Ф.А. страда
от следните хронични заболявания:
1./ слепота с ляво око, следствие на глаукома и катаракта, установени през 1999г. и
глаукома на дясно око с атрофия на очен нерв и намалено зрение.
Глаукомата е тежко очно заболяване, което води до слепота, каквато вече е
констатирана у ищеца – 100 % слепота на лявото око. Установена е още и атрофия
2
(постепенно отпадане функциите на очния нерв) в дясното око. Прогнозата за дясното око е
песимистична, тъй като след време ще последва и слепота. Зрението с нито едно от очите не
би могло да се възстанови. Лечението е в посока забавяне на тези процеси.
Предписани са лутеин плус и селен, представляващи добавки във връзка с очния нерв
на дясното око, както и кавинтон 5 мг.;
2./ рак на млечната жлеза, регистриран и лекуван през 2012г. без рецидив, който се
проследява ежегодно и за което заболяване ищецът не приема медикаменти;
3./ хипотериодизъм (намалена функция на щитовидната жлеза), считано от 2012г.,
което се лекува със заместваща терапия, чрез прием на хормони - еутирокс и трае цял живот.
4./ хипертонична болест (повишаване стойностите на кръвното налягане) с ритъмно
нарушение, което изисква системно измерване на стойностите на кръвното налягане и
постоянна, ежедневна корекция с препарати под контрол на лекар. За това заболяване, което
е нелечимо, г-жа А. приема изоптин 120 мг.;
5./ двустранна начална гонартроза (дегенеративно заболяване на коленните стави),
без данни за момента, в който е установено. То е хронично и в начален етап, но изисква
прием на медикаменти във връзка с болезнените усещания. След 5-10 години би следвало да
се подменят коленните стави.
В обобщение, експертът посочва, че г-жа А. е в добро общо състояние с тенденция за
влошаване заболяването на дясното око. Докато е запазено зрението на дясното око с
известни затруднения тя би могла да се обслужва сама и да полага грижи за себе си. След
загуба на зрението и на дясното си око тя не би била в състояние да се обслужва сама.
От заключението на СИЕ, също неоспорено от страните и кредитирано от съда в
цялост, се установява, че ежемесечно за посочените медикаменти по НЗОК, вкл. и стрезам
(за намаляване на различни емоционални и физически реакции, които съпътстват
състоянието на тревожност, установено служебно от съда); дуо трав (капки за очи);
амиптифрин (капки за очи); миелооптик (подпомага нормалното функциониране на нервната
система и зрителния нерв в допълнение към стандартно лечение на глаукома и други
дегенеративни и възпалителни заболявания на зрителния нерв), всички предписани в
рецептурната книжка, г-жа А. следва да заплаща сумата от 177, 49 лв., а остатъкът от 20, 14
лв. се поема от НЗОК.
За календарната 2020г. Ф.А., действаща като ЕТ „ЯНА – Ф.А.", е реализирала доход
от дейността в размер на 7 900 лв. или 688 лв. месечно. Доходи от търговска дейност не се
установява да са реализирани от същия търговец и през 2021г.
Представените годишни финансови отчети на „****“ ЕООД и „****“ ЕООД, не
установяват посочените търговски дружества да са реализирали печалба.
Необходимата на едно лице средно – месечна издръжка по данни на НСИ, считано от
01.01.2021г. до 30.06.2021г., възлиза на 545, 51 лв. Отчитайки разходите за медикаменти от
177, 49 лв., то необходимата на г-жа А. месечна издръжка възлиза на 687, 83 лв. /545, 51 лв.
+ 177, 49 лв. – 35, 17 лв. за здравеопазване по данни на НСИ, която сума следва да се
приспадне и да се прибави тази, необходима за заплащане на медикаменти относими към
конкретните заболявания на ищеца/.
За същия период от време, г-жа А. е получила средно месечно доход от търговската
си дейност и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 430 лв. /6*
3
255 лв./ + /6*175 лв./6/.
С нотариална покана, връчена на Я.Х. на 11.03.2021г., г – жа А. е поискала от
дъщеря си да й заплаща месечна издръжка в размер на 270 лв., необходима й, за да допълни
доходите си.
Ангажираните гласни доказателства, чрез разпита на Я.И., която е на 84 - годишна
възраст, майка на ищеца и баба на ответника, установяват, че страните по делото не
поддържат никакви взаимоотношения от около 10 години, тъй като г-жа А., не е приела
избора на партньор на Я.Х..
Към настоящия момент, Ф.А. има нужда от придружител, когато излиза от дома си,
тъй като не вижда с едното око, а другото зрението й е намалено. Придружава я г-жа И..
Именно тя помага на дъщеря си, като почиства дома й и й приготвя храна. Често й заема
парични средства.
Освен емоционална близост с Я.Х., ищеца има нужда и от помощ в домакинската
работа и в грижите за сина й, който страда от шизофрения.
От показанията на г-жа Г.У., леля на ищеца, се установява, че тя подпомага
придвижването на г-жа А. в дома й, тъй като ръката й служи за опора, с оглед влошеното
състояние на очите й. Ищецът съумява, колкото може да се справи със собствената си
хигиена, както и за тази в жилището, понякога и с помощта на свидетеля. Г-жа У. и Я.И. са
почиствали дома, в който ищеца живее. Според свидетеля, ищецът живее скромно с
получените доходи. Не е предавала в заем парични средства.
Въз основа на заключенията на СИЕ и СМЕ и ангажираните гласни доказателства
съдът приема, дарителят Ф.А. е с трайно влошено здравословно състояние, страдащ от
редица хронични заболявания, най-тежки от които са заболяванията на очите, довели до
пълна загуба на зрението на лявото око и глаукома на дясното око с атрофия на очния нерв.
Макар хроничните заболявания да са диагностицирани след 1999г., то доколкото те
съпътстват целия живот на болния с бавно прогресиращ ход и без никакви изгледи за
излекуване, то и към настоящия момент г – жа А. продължава да е с трайно влошено
състояние.
Дарителят е изпаднал в трайна нужда от издръжка в резултат най-вече на
прогресиращите заболявания на очите в момента, в който е поискал издръжка през месец
февруари 2021г., която нужда е налице и към датата на исковата молба и към приключване
на устните състезания пред настоящата инстанция.
Месечните средства, с които е разполагал дарителя са формирани от получаваната
лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и дохода от търговска дейност, които
за времето от месец януари до месец юни 2021г., възлизат на 430 лв., надхвърляща със 61
лв., определения от държавата размер на линията на бедност за 2021г. от 369 лв., а
необходимата за същия период средно месечна издръжка, позволяваща покриване на
специфичните нужди на Ф.А. е в размер на 687, 83 лв. или ищецът има нужда от издръжка в
размер на 257, 83 лв. месечно.
Следващият спорен по делото въпрос е дали надареният има материална възможност
или с даването на издръжка на дарителя, би поставил себе си и лицата, които е длъжен да
издържа по закон в по-лошо положение от това на дарителя.
За да отговори на този въпрос съдът следва да съобрази възприетото в ТР 1/2013г. на
4
ОСГК на ВКС, че висока укорима непризнателност ще има, когато дареният има
възможност да даде и осигури издръжка на дарителя си, без да накърнява минималните свои
нужди и обичайната издръжка на лицата, на които по закон дължи такава и въпреки това
отказва да я даде. В този аспект не би било морално оправдано поведението на дарения, ако
той е имал висок жизнен стандарт към момента на дарението, осигурявал е и на своите
близки също такъв начин на живот, а впоследствие при възникнала за дарителя нужда да
използва оправданието, че ако я даде, то това ще намали този му стандарт на живот.
Признателността изисква дареният да намали собствения си стандарт на живот, в
случаите, при които дарителят му трайно се нуждае от издръжка, но до нивото на
минималните лични и обичайни нужди на дарения и лицата, на които той дължи издръжка
по закон.
Обективна невъзможност за изпълнение няма да има, когато дареният е в състояние
да задоволи собствените си нужди и тези на лица, към които е задължен по закон с
останалите си доходи и имущество, или с тези, които би могъл да реализира, ако положи
всички усилия, изисквани от дължимата грижа и добросъвестността. При подобни
обстоятелства отказването на издръжка ще бъде проява на непризнателност.
Надареният е в граждански брак с А.Х.. От брака им е родено детето Д.Х., което е на
16 – годишна възраст.
За периода от месец януари до месец май 2021г., надареният Я.Х. е получил нетно
трудово възнаграждение в размер на 6 361, 97 лв. или средно месечно сумата от 1 272, 40
лв.
За същия период от време, съпругът на ответника А.Х. е получил нетно трудово
възнаграждение възлизащо на 5 240, 85 лв. или средно месечно сумата от 1 048, 17 лв.
В случая и двамата родители дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие дете в
размер на 522, 65 лв., съобразно данните от НСИ за издръжката на едно лице, след
приспадане разходите за алкохолни напитки и тютюневи изделия, която следва да се понесе
по равно от тях или от по 261, 32 лв.
След приспадане на издръжката, която г-жа Х. дължи на ненавършилото пълнолетие
дете, месечната сума, с която същата разполага възлиза на 1 011, 08 лв.
И двамата съпрузи са сключили договори за финансови лизинги. По един от тях г-жа
Х. следва да заплаща месечна лизингова вноска за ползването на лек автомобил в размер
около 360 лв., без да са налице конкретни данни за момента на сключването му и за
актуалните размер на задълженията.
Ответникът е ангажирал и писмени доказателства – погасителни планове, без
договори, към които те са относими, сочещи, че към 12.03.2020г., остатъкът от месечните
вноски, всяка в размер на 425, 70 лв. по един от тях възлиза на 51 012, 62 лв., дължима в
срок до 11.03.2030г., а към 14.12.2018г. сумата от 15 770, 14 лв., в срок до 13.12.2028г. при
месечна погасителна вноска от 132, 05 лв. без да са налице конкретни данни за момента на
сключването му, целта на усвояването на средствата и актуалните размери на задълженията.
Съпругът на надарения също е страна по договор за лизинг, във връзка с който е поел
задължение да заплаща месечна вноска в размер надхвърлящ 370 лв. без да са налице
конкретни данни за момента на сключването му и размерът на задължението към настоящия
момент.
5
В качеството на кредитополучател, г – н Х. заплаща на „БАНКА ДСК“ АД месечни
вноски, всяка в размер на 298, 14 лв. с окончателен падеж – 29.09.2025г.
Така ангажираните писмени доказателства от една страна сочат, че размерът на
задълженията, които г-жа Х. е поела към банкови институции и лизингови дружества, след
приспадане на дължимата издръжка на своя син, почти изчерпват месечните средства, с
които тя разполага, възлизащи на 93, 33 лв. /1 011, 08 лв. – 360 лв. – 132, 05 лв. – 425, 70 лв./.
Така посоченият размер е крайно недостатъчен за покриване на елементарните нужди на
един човек, но той дава основание на съда да приеме, че това не е единственият доход, от
който се издържа надарения, който е на 37 години.
От друга страна, правоотношенията, от които произтичат посочените вземания,
обосновават категоричен извод, че надареният поддържа висок жизнен стандарт, който г-жа
Х. би могла да намали до нивото на минималните лични и обичайни нужди и при отчитане
на издръжката, която по закон дължи на своя непълнолетен син, като вместо заплащането на
лизингови вноски, всяка в размер на поне 360 лв. осигурява такава на дарителя от 257, 83
лв. месечно.
Следователно, възражението на ответника, че сравнително ниските му доходи не са
достатъчни Я.Х. да покрива своите нужди и потребности и тези на детето си, тъй като с
плащането на издръжка би се поставила в по-неблагоприятно положение от това на
дарителя, е неоснователно.
Ответникът е имал възможност да дава издръжка, но е отказал да стори това. Фактът,
че дарителят може да поиска такава и от другия надарен, явяващ се негов син, не
освобождава Я.Х. от задължението да дава издръжка и да изразява признателност за
извършеното дарение.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявения иск по чл. 227, ал.1, б.”в” ЗЗД е
доказан по основание и следва да бъде уважен, поради безспорно установена по делото
непризнателност на надарения, който необосновано е отказал да даде на дарителя
поисканата издръжка, от която Ф.А. трайно се нуждае.
При този изход на спора в полза на ищеца Ф.А. следва да се присъдят сторените по
делото съдебно – деловодни разноски в размер на 774, 47 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът Я.Х. следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 540 лв., представляваща разноски за
депозити за изготвяне на експертизи, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ дарение на ¼ идеална част от апартамент № 79, находящ се в **** I ****,
**** със застроена площ от 94, 45 кв.м. , ведно с прилежащото избено помещение № 79 със
застроена площ от 5, 94 кв.м., както и 1, 3391 % идеални части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху мястото, обективирано в НА № ***, том ***, дело №
****/1997г., а съобразно схема № 15 – 338674 – 31.03.2021г. на СГКК – гр. Варна жилище с
идентификатор № **********.79 по КККР, одобрени със Заповед № 18-64/16.05.2008г. на
Изпълнителния директор на АГКК със застроена площ от 95, 45 кв.м. и изба № 79 с площ от
5, 94 кв.м., ведно с 1, 3391 % идеални части от общите части на сградата при съседи: на
същия етаж: № **********.80, под обекта: № **********.73 и над обекта: №
6
**********.85, поради непризнателност, по предявения от Ф.И.А., ЕГН **********, ****,
бл. 21, вх. 1, етаж 15, ап. 79 иск срещу Я.Д.Х., ЕГН **********, **********, на осн. чл. 227,
ал.1, б. »в» ЗЗД.
ОСЪЖДА Я.Д.Х., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ на Ф.И.А., ЕГН
**********, ****, бл. 21, вх. 1, етаж 15, ап. 79 сумата от 774, 47 лв. /седемстотин
седемдесет и четири лева и четиридесет и седем ст./, представляваща сторени по делото
съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Я.Д.Х., ЕГН **********, ********** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд – Варна сумата от 540 лв. /петстотин и
четиридесет лева/, представляваща разноски, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването на препис от акта на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7