РЕШЕНИЕ
№ 491
гр. Пловдив, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20215300503324 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Н. И. Г. с ЕГН ********** с адрес *** срещу
Решение № 261979/14.07.2021 г., постановено по гр.д. № 7431/2019 г. на Районен съд -
Пловдив, Х гр. състав, което се обжалва в частта му, с която е отхвърлен предявеният
от него против Р.П. С. – К. с ЕГН ********** с адрес с*** иск за заплащане, на осн.
чл.57, ал.2 ЗЗД, на сумата 2100 лв., представляваща равностойността на следните
вещи: пет броя метални колони всяка с дължина от 4000 мм, с „Н“ – образен профил, с
ширина на успоредните профили 250 мм, а на свързващата ги планка – 400
мм. Поддържа се, че решението в тази му част е неправилно и постановено при
съществено нарушение на процесуалния и материалния закон. При тези оплаквания се
иска от въззивния съд да отмени първоинстантционното решение в обжалваната част и
вместо него да постанови друго решение по същество, с което искът да се уважи.
Въззиваемата страна Р.П. С. – К. оспорва жалбата като неоснователна. Счита, че
в тази обжалвана част постановеното от РС-Пловдив решение е правилно и моли
въззивния съд да го потвърди.
Постъпила е и въззивна Р.П. С. – К. с ЕГН ********** срещу Решение №
261979/14.07.2021 г., постановено по гр.д. № 7431/2019 г. на Районен съд - Пловдив, Х
гр. състав, което се обжалва в частта му, с която същата е осъдена да заплати на „***“
ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД, на
сумата от 2475 лв., представляваща равностойността на следните вещи: три броя
преместваеми бетонни гаражни клетки с метални врати. С въззивната жалба се
поддържа, че решението в тази част е неправилно, като се иска неговата отмяна и
1
постановяване на друго решение по същество, с което този иск да се отхвърли.
Въззиваемата страна по тази въззивна жалба „***“ ЕООД чрез адв. К. я оспорва
като неоснователна и моли за потвърждаване на решението в тази обжалвана част.
Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните
по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка,
намира следното:
Постъпилите въззивни жалби са процесуално допустими. Същите са депозирани
в предвидения от закона срок за обжалване, подадени са от легитимирани страни и са
насочени против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При служебната проверка за валидност на решението, както и при извършената
проверката за неговата допустимост, въззивният съд констатира следното:
С исковата си молба ищецът Н. И. Г. е изложил твърдения, че на 26.05.2014 г. по
изп.д. №1168/2013 г. на ЧСИ Д.М. е бил извършен въвод във владение в поземлен имот
с идентификатор № 56784.536.324, находящ се в ***, собствен на ответницата Р.П. С. –
К. . Твърди се, че по време на въвода в имота са се намирали собствени на този ищец
движими вещи – 5 броя метални колони, профил двойто „Т“ и дължина над 4 метра и
приблизително тегло 200-250 кг. Твърди се, че ищецът е придобил правото на
собственост върху тези колони по силата на споразумителен протокол с „***“ ЕООД
през 2008 г. Тъй като ЧСИ М. отказала на ищеца да му върне металните профили и
същите останали в имота на ответницата, в който същата била въведена във владение и
упражнявала владение и върху неговите пет метални колони без правно основание. Въз
основа на тези твърдения се иска осъждането на ответницата да предаде на този
ищец владението на петте броя колони, които се държат/владеят от нея без правно
основание. При условие, че се окаже, че ответницата е отчуждила колоните, или
същите са погинали, се иска осъждането и да заплати на ищеца тяхната левова
равностойност.
С исковата си молба ищецът „***“ ЕООД е изложил твърдения, че на 26.05.2014
г. по изп.д. №1168/2013 г. на ЧСИ Д.М. е бил извършен въвод във владение в поземлен
имот с идентификатор № 56784.536.324, находящ се в ***, собствен на ответницата
Р.П. С. – К. . Твърди се, че по време на въвода в имота са се намирали собствени на
този ищец движими вещи - три броя преместваеми бетонни гаражи. Твърди се, че
ищецът е придобил правото на собственост върху тези преместваеми гаражи по силата
на договор за покупко-продажба, сключен с „***“ ЕООД на 11.03.2012 г. Тъй като
ЧСИ М. отказала на ищеца да му върне гаражите, те останали в имота на ответницата,
в който последната била въведена във владение, като упражнявала владение и върху
неговите три броя преместваеми бетонни гаражи без правно основание. Въз основа на
тези твърдения се иска осъждането на ответницата да предаде на този ищец
владението на три броя преместваеми бетонни гаражи, които се държат/владеят от
ответницата без правно основание. При условие, че се окаже, че ответницата е
отчуждила гаражите, или същите са погинали, се иска осъждането и да заплати на
ищеца тяхната левова равностойност. Освен тези искове, този ищец е предявил и иск
за заплащане на обезщетение на основание чл.59, ал.1 ЗЗД, в размер на сумата от 5580
лв., за това, че в периода от 25.05.2014г. до 03.05.2019г. ответницата се е обогатила за
негова сметка неоснователно, като е ползването без основание собствените на
2
дружеството гаражи. С решението този последен иск е разгледан и е отхвърлен, като в
тази му част решението като необжалвано е влязло в сила.
По отношение на другите искове съдът намира следното:
В частта му, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по двата главни
иска на Н.И.Г. и на „***“ ЕООД, решението се явява нищожно. Макар и по отношение
на тези два иска решението да не е обжалвано, доколкото съдът е сезиран с въззивни
жалби в частта на решението, с която са разгледани предявените при условието на
евентуалност осъдителни искове за заплащане на обезщетения поради невъзможността
да бъдат предадени движимите вещи, а разглеждането на тези евентуални искове се
обусловя от отхвърлянето на посочените главни искове, то съдът следва да съобрази
служебно валидността на решението в частта му, с която същите са разгледани.
Основанията за нищожност на съдебните решения не са уредени в закона, като в
правната теория и задължителната съдебната практика /Тълкувателно решение №
1/2012 г. на ОСГТК на ВКС по т. д. № 1/2011 г. / се приема, че такава е налице в
случаите, в които решението е напълно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл
да се извлече дори чрез тълкуване.
В мотивната част на решението ПРС е посочил, че ищецът Н. И. Г. твърди, че е
претърпял въвод във владение извършен от частен съдебен изпълнител в имот на
ищцата. Към момента на въвода в имота се намирали движими вещи на ищеца - пет
броя метални колони с дължина четири метра всяка и Н-образен профил, с дебелина на
успоредните профили 250мм, а на свързващата централна планка – 400 мм. Ищецът
бил придобил колоните през 2008г. по силата на споразумение с „***“ ЕООД. Въпреки
направените постъпки тези вещи не били върнати на ищеца, включително и след
подадена молба до съдебния изпълнител. Ето защо се иска те да бъдат върнати, а в
случай че са погинали или отчуждени да се присъди тяхната равностойност – 1000. По
- натакъв в мотивите си по отношение на този иск ПРС е приел, че претенциите на Н.Г.
относно предаване на металните колони или заплащане на тяхната равностойност са
неоснователни. Това е така, защото ищецът не е успял да проведе безспорно доказване
на факта, че колоните са във фактическа власт на ответницата, макар да е видно от
свидетелските показания, че те са се намирали в имота. ПРС е приел още, че ищецът не
е установил безспорно правото си на собственост, защото посоченото от него
придобивно основание не е сделка. Представеният споразумителен протокол според
ПРС доказвал само предоставянето на вещите за безвъзмездно ползване, а не
прехвърляне на собственост върху вещите. Така направеното в мотивите на решението
описание на фактите, от които ищецът черпи права според исковата му молба и
формираният правен извод на съда за неоснователност на иска сочат да е разгледан иск
по чл.108 ЗС – за защита на правото на собственост по отношение на посочените
движими вещи - пет броя метални колони. Съдът обаче е дал правна квалификация на
иска като такъв по чл.55, ал.1 от ЗЗД – за връщане на нещо, получено без правно
основание, а в диспозитива на решението се отхвърля иска на Н. И. Г. против Р.П. С.-
К. за предаване, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, на следните вещи: пет броя метални колони
всяка с дължина от 4000 мм, с „Н“ –образен профил, с ширина на успоредните
профили 250 мм, а на свързващата ги планка – 400 мм, претендирани като държани без
основание от ответницата. Така не е ясно какъв именно иск е разгледан с решението,
същото е напълно неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори и
чрез тълкуване, поради което следва да се приеме, че в тази му част постановеното
решение е нищожно.
Аналогичен извод въззивния съд прави и по отношение на втория главен иск,
3
разгледан с решението. В мотивната част на същото се посочва, че вторият ищец „***“
ЕООД твърди, че е собственик на движими вещи – три бетонни гаражни клетки, които
са били поставени в имот, находящ се в *** с площ от 624 кв.м. Вещите били
придобити чрез покукпко-продажба от друго търговско дружество, като това станало
на 11.03.2012 г. На 26.05.2014 г. в имота, където били разположени клетките бил
извършен въвод във владение от ЧСИ М.. Клетките останали в имота, а дружеството
било отстранено от владение върху тях. Въпреки направените постъпки пред съдебния
изпълнител, вещите не били върнати. Прави се искане да бъде осъдена ответницата да
предаде трите гаражни клетки, а в случай, че се окаже, че те са отчуждени или
погинали, да се присъди тяхната равностойност. По – нататък в мотивите си ПРС
приема, че дружеството „***“ ЕООД е придобило правото на собственост върху
въпросните три броя гаражни клетки. Те са се намирали в имота, който е собственост
на ответницата към извършване на въвода във владение. ПРС е приел за установено
обаче, че към момента на приключване на устните състезания тези вещи не са били
налични в имота, поради което е формирал извод за неоснователност на иска за
предаването им.Така отново направеното в мотивите на решението описание на
фактите, от които този ищец черпи права според исковата му молба и формираният
правен извод на съда за неоснователност на иска сочат да е разгледан иск по чл.108 ЗС
– за защита на правото на собственост на ищеца по отношение на посочените движими
вещи - три броя преместваеми бетонни гаражни клетки с метални врати. Съдът обаче е
дал правна квалификация на иска като такъв по чл.55, ал.1 от ЗЗД – за връщане на
нещо, получено без правно основание, а в диспозитива на решението се отхвърля иска
на „***“ ЕООД против Р.П. С.- К. за предаване, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД на следните
вещи: три броя преместваеми бетонни гаражни клетки с метални врати. Отново не е
ясно какъв именно иск е разгледан с решението, в тази му част същото е напълно
неразбираемо и неговият смисъл не би могъл да се извлече дори и чрез тълкуване,
поради което следва да се приеме, че в тази му част постановеното решение е
нищожно.
Ето защо и на основание чл. 270, ал. 1 от ГПК в тези му части
първоинстанционното решение следва да бъде прогласено за нищожно, а делото -
върнато на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение от друг състав
на съда.
Предвид прогласяването на нищожността на решението в посочените му
части, с които са разгледани главните искове, съдът намира, че решението се явява
недопустимо в частта му, с която са разгледани предявените при условията на
евентуалност искове, тъй като не са настъпили процесуалните условия за
разглеждането им – отхвърляне на главните искове. Ето защо първоинстанционното
решение ще бъде обезсилено в частта му, с която е отхвърлен иска на Н. И. Г. против
Р.П. С.- К. за заплащане, на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД на сумата 2100 лв., представляваща
равностойността на следните вещи: пет броя метални колони всяка с дължина от 4000
мм, с „Н“ –образен профил, с ширина на успоредните профили 250 мм, а на
свързващата ги планка – 400 мм. , както и в частта му, в която Р.П. С.- К. е осъдена да
заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***сумата от 2475 лв., представляваща равностойността
на следните вещи: три броя преместваеми бетонни гаражни клетки с метални
врати. Делото следва да се върне за разглеждане от друг състав на РС -Пловдив, който
да се произнесе по предявените при условията на евентуалност искове, ако настъпят
процесуалните предпоставки за това.
При новото разглеждане на делото и в зависимост от изхода му съдът следва да
4
се произнесе и по направените пред настоящата инстанция разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНО Решение № 261979/14.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 7431/2019 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, в частта
му, с която е отхвърлен иска на Н. И. Г. ЕГН ********** с адрес *** против Р.П. С.-
К. ЕГН ********** с адрес *** за предаване, на осн. чл.55, ал.1 ЗЗД, на следните вещи:
пет броя метални колони всяка с дължина от 4000 мм, с „Н“ –образен профил, с
ширина на успоредните профили 250 мм, а на свързващата ги планка – 400 мм,
претендирани като държани без основание от ответницата, както и в частта му, в
която е отхвърлен иска на „***“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление
*** против Р.П. С.- К. ЕГН ********** с адрес *** за предаване, на осн. чл.55, ал.1
ЗЗД, следните вещи: три броя преместваеми бетонни гаражни клетки с метални врати,
претендирани като държани без основание от ответницата.
ОБЕЗСИЛВА Решение № 261979/14.07.2021 г., постановено по гр.д. №
7431/2019 г. на Районен съд - Пловдив, Х гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен
иска на Н. И. Г. ЕГН ********** с адрес *** против Р.П. С.- К. ЕГН ********** с
адрес *** за заплащане, на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД, на сумата 2100 лв. представляваща
равностойността на следните вещи: пет броя метални колони всяка с дължина от 4000
мм, с „Н“ –образен профил, с ширина на успоредните профили 250 мм, а на
свързващата ги планка – 400 мм. , както и в частта му, в която Р.П. С.- К. ЕГН
********** с адрес *** е осъдена да заплати на „***“ ЕООД, ЕИК ***със седалище и
адрес на управление ***, на осн. чл.57, ал.2 ЗЗД, сумата от 2475 лв., представляваща
равностойността на следните вещи: три броя преместваеми бетонни гаражни клетки с
метални врати.
ВРЪЩА делото на Районен съд - Пловдив за разглеждане от друг състав на
съда.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5