№ 834
гр. Перник, 20.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20231720101390 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното
Предявен е иск с правна квалификация чл. 127а, ал. 2 от СК, във вр. с чл.
76, т. 9 от ЗБЛД.
Производството е образувано по молба от С. И. А.а, ЕГН ********** от гр.
*** против И. Г. А., ЕГН ********** от гр***.
Ищцата твърди, че с ответника са родители на ненавършилото пълнолетие
дете – Д. И. Г., ЕГН **********, роден на *** г. Сочи, че бракът им е
прекратен с развод с решение № *** г. по гр. д. № *** г. по описа на ПРС,
като упражняването на родителските права по отношение на детето е
предоставено на нея. Твърди, че няма връзка с ответника и не поддържа
контакт с него.
Сочи, че детето е с поставена диагноза „***“. Твърди, че в болнични
заведения в Република Турция и в страните от Европейския съюз се предлагат
обстойни прегледи и лечение на това състояние. Сочи, че въпреки опитите и
за разговор с ответника, не е получила разрешение от него за извеждане на
детето за лечение извън територията на Република България.
Искането към съда е да разреши детето Д. И. да пътува, без съгласието на
своя баща - И. Г. А. извън територията на Република България, придружавано
от своята майка С. И. А.а в страните - членки на Европейския съюз и в
Република Турция, без ограничение във времето.
Заявена е претенция за присъждане на направените разноски.
Препис от исковата молба е връчена на ответника. В срока по чл. 131 от
ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът оспорва твърдението, че ищцата е искала разрешението му за
1
пътуване на детето извън територията на Република България. Сочи, че не се
протИ.поставя на такива пътувания и счита, че е в интерес на Д. да пътува в
други страни, както с цел лечение, свързано със здравословното му състояние,
така и с цел запознаване с други хора и култури.
В съдебно заседание ищцата, чрез назначения и особен представител адв.
Н. Ц. поддържа иска. Моли съда да го уважи. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се
представлява. Поради неявяването в съдебно заседание ответникът не е
изслушан по реда на чл. 127а, ал. 3 от СК.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим. Предявен е от надлежно легитимирана
страна при наличието на правен интерес. Правният интерес на ищеца за
воденето му, е обусловен от отсъствието на съгласие от ответника за пътуване
на детето извън територията на Република България само с неговата майка.
Въпреки заявеното в писмения отговор, че не възразява срещу пътуванията на
детето, ответникът не е представил доказателства, че е дал съгласието си за
това в изискуемата форма, предвидена в чл. 76, т. 9 от ЗБЛД – нотариално
заверено съгласие.
Разгледан по същество искът е основателен по следните съображения:
От представеното удостоверение за раждане № 461/11.08.2008 г. на община
Перник е видно, че страните по делото са родители на Д. И. Г., ЕГН
**********, роден на *** г.
С решение № *** г. по гр. д. № *** г. на Районен съд – Перник бракът
между страните е прекратен с развод и родителските права по отношение на
детето Д. И. Г. са предоставени на майката.
От представеното Експертно решение № *** от заседание № *** г. на ТЕЛК
при МБАЛ „Р. Ангелова“ АД – гр. Перник и епикриза изх. № *** г., издадена
от МБАЛНП „Свети Наум“ се установява, че Д. И. Г. е с поставена диагноза
„***“, поради което е с призната 85 % степен на увреждане с чужда помощ.,
считано до *** г.
По делото е приет социален доклад, изготвен от социален работник при
ДСП – Перник. От него се установява, че връзката между детето и ответника
е прекъсната. От момента на раздялата на родителите/2010 г./ ответникът не
се е интересувал от сина си, не го е виждал и не е полагал грижи за него.
Детето е с тежка умствена изостаналост, генерализирано тежкостепенно
разстройство на развитието с неразвита експресивна речи и хиперактивно
поведение, поради което се нуждае от непрекъснато наблюдение и грижа от
възрастен. Ищцата е провела консултация с клиника „Хопкинск“ в гр. Абдулу
в Република Турция, където се извършват изследвания, диагностициране и
лечение на състояния от аутистичния спектър. Детето учи в ЦСОП – кв.
Църква и посещава ДЦДУ „Добро сърце“ – гр. Перник.
Становището на социалния работник, че за задоволяване на специфичните
здравни потребности на детето Д. И. Г. е изцяло в негов интерес
2
възможността да пътува извън територията на Република България.
Детето не е изслушано от социалният работник и от съда по реда на чл. 15,
ал. 1 от ЗЗДет, тъй като здравословното му състояние не позволява
осъществяване на необходимия контакт между него и изслушващия, за да се
установят желанията и мнението му.
При така приетите факти, от правна страна съдът намира следното:
Съгласно чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК съдът разрешава въпроса
относно пътуването на ненавършило пълнолетие дете извън територията на
РБ и снабдяването с необходимите документи за това, в случай, че липсва
съгласие между родителите. По аргумент от чл. 123, ал. 2, изр. 1 – во от СК и
чл. 3, т. 3 от ЗЗДет при разрешаването на възникналия между родителите
спор, съдът се ръководи от най – добрия интерес на детето. Съгласно § 1, т. 5
от ДР на ЗЗДет най-добрият интерес на детето е преценка на желанията и
чуствата му, физическите, психическите и емоционалните му потребности,
възрастта, пола, миналото му, опасността или вредата, която му е причинена
или вероятността да му бъде причинена такава, способността на родителите
да се грижат за него, последиците, които ще настъпят при промяна на
обстоятелствата и други обстоятелства, имащи значение към разрешавания
спор.
В настоящият случай съдът намира, че е в интерес на детето да пътува в
чужбина.
На първо място трябва да се посочи, че не е налице същински спор между
родителите относно обстоятелството в интерес на детето ли е да пътува извън
територията на Република България. В отговора на исковата молба бащата
заявява, че е съгласен синът му да пътува в чужбина и подкрепя становището
на майката по този въпрос. Следователно не е спорно между страните, че е в
интерес на Д. да пътува в Република Турция и в държавите от Европейския
съюз. Ответникът, обаче е бездействал и не е обективирал съгласието си във
формата, предвидена в чл. 76, т. 9 от ЗБЛС. Това обстоятелство създава
обективна пречка за фактическо реализиране на пътуванията и обосновава
интереса от водене на настоящото производството, но не представлява
протИ.поставяне на бащата на решението на майката за пътуване на детето в
чужбина.
При това положение и предвид установеното по делото, че Д. е
диагностициран с разстройство от аутистичния спектър и ищцата е
установила контакт с клиники извън територията на страната, които предлагат
изследване, наблюдение и профилактика на това състояние, съдът счита, че е
изяло в интерес на детето да пътува в посочените в молбата държави –
Република Турция и държавите от Европейския съюз за извършване на
изследване, наблюдение и лечение на състоянието му. Тъй като Д. в момента е
на *** години и *** месеца и до навършване на пълнолетието му остават по-
малко от *** години, което е сравнително кратък период от време, съдът
счита, че пътуванията без съгласието на неговия баща следва да бъдат
разрешени до навършване на 18 години.
Ищцата не е представила доказателства за направени съдебни разноски,
поради което, такива не следва да и бъдат присъждани.
3
Предвид изложеното, Районен съд - Перник
РЕШИ:
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ на основание чл. 127а, ал. 2, във вр. с ал. 1 от СК, във
вр. с чл. 76, т. 9 от ЗБЛД на ненавършилия пълнолетие Д. И. Г., ЕГН
**********, заместващо съгласието на неговия баща - И. Г. А., ЕГН
********** от гр*** да пътува и пребивава в държавите от Европейския съюз
и Република Турция, придружаван от неговата майка – С. И. А.а, ЕГН
********** от гр. ***, до навършване на 18 години.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4